Шърл Хенке
Условие за капитулация (24)

Двадесет и четвърта глава

Майк Манион прекара тежък ден. Следобедното издание на „Плейн спийкър“ беше разпродадено и той бе заслужил почивка. Като подрънкваше с ключове в ръка, той се зачуди дали да не разтреби редакцията, но само за миг. Само един луд или келт англосаксонец би оправил върховния хаос в помещението, макар че Върджил се опитваше да го направи от време на време. Китайката, която ежемесечно миеше прозорците и пода, независимо дали те се нуждаеха от това или не, слагаше всеки лист хартия и смачканата на топчета точно там, където ги намереше. Може би един ден, когато животът в Сан Хуан станеше спокоен, той наистина щеше да разчисти тази бъркотия. Майк сви рамене и се насочи към вратата.

— Не заключвай още, освен ако не искаш да ми купиш обяд — рече Стийв Лоринг с широка усмивка.

Майк хвърли ключовете на бюрото, където те изчезнаха в морето от хартия.

— Е, сигурно носиш страхотни новини, след като си дошъл чак от Денвър — каза той и потърка ръце в радостно очакване. — Кой уби момчето на Лотън?

Стийв свали тежката си овча шуба и я метна на закачалката, сетне бутна една кутия върху бюрото настрана и седна на ръба, като започна да клати обутия си в кожен панталон крак.

— Много ще ти хареса, Майк. Какво ще кажеш, ако Чарлс Евърет е човекът за бесене?

— Хвала на светиите — отговори задъхан и доволен Майк. — Продължавай.

Той бръкна в едно чекмедже, извади молив и грабна бележника си от стола.

— Дълъг и неприятен разказ. В едно само съм сигурен — читателите ти ще го харесат, но не и Стодард и Хеда. Блеки изпрати неколцина от верните си любимци в отговор на молбата ти, за да разследват какво е правил Сандърс, преди да срещне смъртта. Когато е бил още в Денвър първия път, преди да отиде в Шайен, той е извършил няколко много интересни парични прехвърляния.

— И тук се намеси ти — рече Майк с вдигната писалка.

— Парите на баща му са били приведени на сметка в Сан Франсиско. Тлъста сумичка. За пияница, момчето е било адски умно — изпрати ме по дирите на разни документи, чието разкриване изискваше доста въображение.

— Да не говорим, че си подръпнал някои струни на изток — предположи Майк и му намигна.

Стийв Лоринг беше потомък на един от най-богатите и влиятелни банкерски фамилии във Филаделфия.

— Чичо Робърт доста ми помогна — ухили се Стийв. — Старецът може да е на седемдесет и три, но още го бива. Плячката на Сандърс била прибрана в банка „Юниън Дженерал“ в Сан Франсиско, но само до деня преди неговата смърт. После сметката е била закрита.

— От Чарли?

— Да, но след като някой в Шайен е убедил Сандърс, че е в негов интерес да подпише пълномощно на адвокат. И тогава Чарлс е запретнал ръкави. Един адвокат е добре подготвен да извърши първокласни банкови злоупотреби.

— Почти толкова подготвен, колкото и синът на банкера — прекъсна го Майк. — Чудех се на внезапното забогатяване на Евърет напоследък — купи си нов чистокръвен състезателен кон. Не са ми били ясни много неща.

— Сега всичко е ясно — сложил е ръка на всичките пари на Стодард чрез Сандърс. Добре изпипано, повярвай ми.

— Остава обаче загадката кой все пак е убил горкия Санди. Чарлс мрази да си цапа дрехите, особено с кръв — отбеляза Майк, като си спомни калното свлачище много по-ясно, отколкото му се искаше.

Стийв се усмихна.

— Трябва да благодариш на Каси, че измъкна тази информация от Ела Хаузър.

Майк вдигна вежди в недоумение, но не каза нищо, само продължи да си води бележки.

— Когато Блеки започнал да търси Сандърс в Денвър, узнал, че един едър, дебел и висок мъж със странни жълти очи разпитва за младежа в луксозните барове.

— Емет.

— Той и никой друг. Накрая се отказал и се качил на влака за Шайен, но не преди да напъха скъпата си сладка племенница в затънтена колиба в покрайнините на Денвър.

— Вероятно не е било по-лошо от мястото, където живееше тук — измърмори Майк, докато пишеше.

— С една голяма разлика — за нейно най-голямо неудобство, тя е била бременна и много нещастна, че е изоставена, първо от истинската си любов Сандърс, после от единствения си роднина Емет. Когато Блеки я намери и Каси си поговори малко с нея, сладураната беше готова да разкаже на целия свят как всички в Югозападно Колорадо са й сторили зло, включително Чарлс, който наел чичо й да намери Сандърс, като му обещал щедра награда, за да го накара да каже къде са парите.

— Чарлс, разбира се, е знаел, че старият Емет няма необходимите връзки, за да се добере до парите.

— Точно така. Явно след като е съобщил на Евърет къде са парите, Чарлс е уредил незаконното им прехвърляне, сетне е казал на Емет да примами Санди отново в Денвър и да убие младежа. Въпросът е там, че Емет свършил това по толкова забележителен начин, че Чарлс му възложил втора задача.

Майк изпусна молива и изруга.

— Да убие Рийс! Той вече се опита да го направи вчера. Хаузър трябва да е в Старлайт!

Стийв изпсува.

— Да, Хаузър отдавна има зъб на Рийс Дейвис. А възнаграждението за свършената работа само е подслаждало сделката. Но също като Сандърс и Чарлс, Емет е прекалено алчен. Решил е да не се притеснява за племенницата си, чиято връзка с банкерския син не се е развила според очакванията му. Оставил й неколкостотин долара и обещал да се върне.

— И когато не дошъл, тя проговорила пред Каси.

Стийв кимна.

— Дори и Рийс да е предупреден, че някой иска да го убие, ще отида в „Леговището на змея“ и ще му кажа, че това са Хаузър и Евърет. Вече се опитах да се свържа с градския съдия — изпълнител, но той е заминал някъде по работа. Съобщих на властите в Лейк сити. Веднага щом изпратят някого, Евърет ще се озове в затвора. Кажи на съдия — изпълнителя в Лейк сити да започне да търси Хаузър.

Стийв стана, но силна ледена струя го накара да се обърне към външната врата. Джинджър Вогъл я бе отворила, заслепена от бързане. Беше задъхана и изглеждаше ужасно.

— Емет Хаузър и Чарлс Евърет ще убият Рийс! — рече задъхана тя и се облегна на вратата, след като я затвори.

— Какви ги говориш, по дяволите?

Стийв отиде до нея и я хвана толкова здраво за раменете, че тя отново трябваше да събира сили, за да говори и диша едновременно. Беше хукнала от пивницата право в редакцията на вестника.

— Той тръгна оттук за вилата на Стодард в планината. Не искаше да се вразуми, нито да вземе помощ.

Джинджър се опитваше да запази спокойствие.

— Знам къде се намира ловната вила на Лотън в Голд лийф — рече Майк.

— Молех се да е така! Никой в пивницата нямаше ни най-малка представа — изхълца тя и се обърна към Лоринг, като забеляза небрежно закопчания на колана му пистолет. — Ще му помогнеш ли?

— Да, но първо ми кажи какво става — отговори Стийв.

Джинджър му обясни какво се бе случило току-що в „Голата истина.“

— Майк, ти остани тук и чакай съдия — изпълнителя, а после ме последвай. Отивам при Рийс. Кажи ми бързо къде се намира вилата. Не може да е изминал много път.

Джинджър въздъхна с облекчение, когато Стийв излезе от редакцията.

— Трябва да побърза, за да го настигне.

— Дори ще изравни силите, повярвай ми — рече сухо Майк.

Чарлс Евърет се бе отправил към клуба си, за да си уреди алиби. Когато убиеха Рийс Дейвис, всички знатни мъже в Старлайт щяха да знаят, че той не е убил жалкия негодник. Тогава Стодард можеше да доведе отчаяната си, овдовяла дъщеря и бившият й годеник щеше да я утеши. Никой нямаше да си помисли нищо лошо, ако се ожени за нея след няколко месеца. Всички знаеха, че двамата вече бяха сгодени преди финансовите затруднения на семейството й да станат причина за трагичния й брак с комарджията.

Чарлс се поздрави за внимателно обмисления план, който най-сетне бе на път да се осъществи успешно. Изведнъж съзря приятеля на Дейвис от Денвър, Лоринг, който излезе устремен от редакцията на Манион. Чарлс бързо се шмугна в една уличка, за да не го види, после видя как Лоринг провери пушката, пъхната в седлото на големия си сив жребец и го яхна. Когато пое по посока на планината Голд лийф, Чарлс започна да се изпотява.

Когато видя, че Манион утешава и вдъхна увереност на Джинджър Вогъл, докато тя излизаше от редакцията, Чарлс започна да трепери. Как са разбрали за клопката? Бележката беше изпратена до дома на Дейвис и в нея пишеше да отиде сам в колибата заради любимата си съпруга.

— Куче! Негодник! Гад! Сигурно е намерил Дейвис — измърмори той, а мислите препускаха в главата му.

Но откъде знае Дейвис къде да отиде? А Лоринг? Може би избързваше с изводите. Беше се притеснявал, че е въвлякъл, без да иска, Тори в плановете си, но всичко бе протекло сравнително добре. Вероятно пристигането на Лоринг е само една случайност. За по-сигурно, той реши да направи малко отклонение, в случай, че не всичко върви по плана.

— Според мен той трябва да пристигне след около час и нещо, притеснен за малката си дама — рече злобно Хаузър на Тори, която лежеше на леглото със завързани зад гърба ръце и покрита до кръста, сякаш беше ранена.

Макар и със запушена уста, Тори бе впила поглед, изпълнен с открита омраза в мръсния убиец, който седеше срещу баща й. Хаузър поглъщаше големи парчета месо направо от кокала, отрязан с огромния му нож. Вероятно същият, с който бе убил брат й и който бе използвал срещу Рийс! Тя отмести поглед от едрия, мазен главорез и погледна Стодард, който седеше със студен компрес на изгореното си лице и ожулено слепоочие. „Трябваше да го оставя да изгори в огъня“, помисли си отмъстително Тори, като си спомни как бе стоял най-хладнокръвно, докато грубиянинът я мачкаше похотливо. Сетне има наглостта да й каже лицемерно, че след Емет, Чарлс ще й се стори много по-добър!

Тори лежеше малко настрана и опъваше безуспешно въжето на китките си. Хаузър беше много по-добър с възлите, отколкото Чарлс.

— Тя се тревожи за мъжа си, Лотън. Нямам предвид Евърет. Виж как святка с очи към теб.

— Аз ще се оправя с Виктория. Ти само се погрижи за Дейвис, когато пристигне. Искрено се надявам да имаш повече успех, отколкото в конюшнята.

— Онзи уелски негодник е хитър. Но този път имам силен коз. — Той засмука един кокал и погледна изпитателно Тори. — Толкова ще се уплаши за нея, че няма да разсъждава правилно. Освен това… — той потупа колта четиридесет и четвърти калибър на кръста си — … този път няма да си трая. Щом почука на залостената врата, ти ще отвориш уплашен и ще кажеш, че дъщеря ти е ранена. Аз ще…

— Да, да, вече репетирахме това проклето нещо много пъти. Знам какво да правя — прекъсна го ядосано Лотън.

По дяволите, колко го болеше главата. Само като си помислеше, че собствената му Виктория едва не уби баща си — и то заради онзи боклук, който уби брат й! Каква толкова сексуална власт имаше Дейвис върху нея, че тя обърна гръб на семейството, общественото си положение и порядъчността, само за да спаси окаяния му живот?

В болната му глава пробягнаха образите на двамата скромното му, сдържано момиче — дете, преплетена гола с онова едро уелско животно. Той хвърли с отвращение кърпата на масата и се отърси от тези мисли. Потупа пистолета в джоба на палтото си, за да си вдъхне смелост. За негов късмет, Хаузър го бе отнел от нея, преди да успее да застреля двама им! Само като си помислеше, че глупавата му, дребничка дъщеря мисли, че Чарлс е наел Емет, за да убие Сандърс. Каква нелепост!

Дотук на Стодард му беше ясно, че тя ще направи всичко, за да спаси своя любим. Как, по дяволите, ще я накара Чарлс да се омъжи за него, особено след като беше бременна от Рийс? Но това беше проблем на Чарлс. Стодард беше тук, поел целия риск с този отвратителен, смърдящ убиец. Господ знаеше, че самата Тори бе сторила достатъчно бели. Той беше лошо изгорен и имаше ужасна подутина на слепоочието. А Чарлс си беше жив и здрав в клуба си в града!

Тори успя да разхлаби въжето, но то оставаше двойно завързано около китките й. „Трябва да измъкна тази кърпа от устата си, за да предупредя Рийс, когато пристигне!“ Ръцете й действаха лудешки с въжетата, докато се ослушваше да чуе звука от копитата на Блекджек по планинския склон. Знаеше, че Рийс ще дойде — точно както тези типове бяха предвидили. Той я обичаше и би умрял заради нея.

Сълзи започнаха да парят в очите й, но тя примига, за да ги скрие. Точно в този миг вниманието й беше привлечено от слаб блясък между леглото и огнището. Ножът, който баща й беше запасал точно преди да го повали в безсъзнание! Само да можеше да стигне до него. Но с двамата мъже в малката колиба тя едва ли имаше някакъв шанс. И все пак трябваше да опита. Тори започна да смъква завивката с краката си, за да ги провеси от леглото. Само да престанеха да гледат към нея!

Стодард се закашля.

— Много пуши този огън, Хаузър.

Той изруга отчаяно, когато обгорялото му лице засмъдя от дима, който необяснимо защо изпълваше стаята. Хаузър стана, като изруга и прекатури стола си.

— Проклет глупак. В комина сигурно има птичи гнезда!

Той също започна да кашля, коленичи до огнището и се опита да надникне в комина.

— Отвори задната врата, за да прогониш пушека навън, преди да сме се задушили — рече задавен Хаузър с очи, пълни със сълзи.

Тори се претърколи от леглото и коленичи пред ножа, като бързо го скри зад гърба си. Мъжете не я забелязаха в суматохата.

— Проклетото резе се е заклещило! — изкрещя Стодард.

Хаузър изруга и започна да си проправя път пипнешком към задната врата.

— Тихо. Ще предупредиш онзи уелски негодник, дори и да е на десет мили оттук.

Той изблъска Лотън от пътя си, повдигна надулото се дървено резе и отвори вратата.

— Много по-наблизо съм, Емет — рече тихо Рийс и тикна уинчестъра в лицето на Хаузър.

Причинените от пушека сълзи потекоха по заслепеното от ярост лице на убиеца, а устните му се изкривиха в ехидна усмивка.

— Ти си задръстил комина!

— Къде е Тори?

Рийс мушна Хаузър в корема с пушката.

Тори видя, че баща й е зад вратата, и се опита да извика през кърпата в устата й, но Стодард блъсна пушката с вратата, точно когато Рийс я съзря през пушека. За част от секундата Хаузър се хвърли към пушката и блъсна Рийс вътре в стаята. Двамата започнаха да се търкалят на пода, като си разменяха удари и ритници. Тори режеше като обезумяла въжето с ножа, който бе взела, и се бореше за всяка глътка въздух в сгъстяващия се черен пушек.

Накрая усети, че преряза и последното въже. Бързо развърза превръзката, която опасваше устата й и изплю влажната носна кърпа. Стана, стисна ножа в ръка и се приближи до борещите се на пода на колибата. Стодард стоеше в другия край на стаята, кашляше и наблюдаваше схватката.

Рийс разбра, че е скъсал шевовете, но изобщо не го беше грижа. Той и противникът му се изправиха на крака. Уелсецът нанесе силен удар с дясната си ръка в гърлото на Хаузър. Тори беше жива. Само това имаше значение — и да убие Хаузър. Той го удари пак и го повали на леглото. Огромният вол беше изненадващо издръжлив, като се имаше предвид слоя сланина около ханша му. Емет отговори с удар отстрани и за малко не уцели Рийс, който губеше сили заради силната болка от раната.

Той стисна зъби, пристъпи няколко пъти на една страна и нанесе поредица от удари в лицето на врага си. Хаузър беше почти в безсъзнание. Рийс го изправи на колене и се наведе над него, като здраво стискаше ризата на жертвата си с дясната ръка, а с лявата го биеше, докато онзи припадна.

Стодард видя, че с Хаузър е свършено и започна да търси като обезумял пистолета в джоба си.

По дяволите този комарджия, кръчмарска отрепка — същия като противника си! Рийс Дейвис бе убил Сандърс, бе взел Виктория и я бе настроил срещу семейството й — дори бе забременяла от него! А сега Дейвис щеше да провали всичко и да го изпрати в затвора и в немилост. Той вдигна пистолета и се прицели с трепереща ръка.

Тори изпищя, докато баща й се прицелваше в гърба на Рийс. Тя не можеше да стигне до него, за да избие пистолета от ръката му, но можеше да му попречи да улучи целта си. Тори се хвърли към Рийс, точно когато Стодард стреля.

Силата на изстрела, който порази Виктория, накара съпруга й да се олюлее. Рийс пусна изпадналия в безсъзнание Хаузър и се обърна, докато Тори се свличаше на пода.

— Тори!

— Лотън, негоднико — изкрещя от прага Стийв Лоринг с насочена пушка.

Стодард се обърна и стреля, но не улучи. Изстрелът на Лоринг го уцели смъртоносно, като изпрати по-възрастния мъж на мръсния под. Стийв му хвърли бегъл поглед, след като се увери, че е мъртъв. Рийс държеше Тори в прегръдките си. От нея се лееше кръв.

— Тори, моя любов, моята Виктори, не умирай. Не можеш да го направиш, няма да ти позволя! Ти застана на пътя на куршума, предназначен за мен, мила. Обичам те. Моля те — ридаеше отчаяно Рийс.

Тори усети ръцете му около себе си. Той е жив! Кошмарът бе свършил като по чудо. Тя погледна мокрото му от сълзи лице и тихо попита:

— Сега вярваш ли, че те обичам, твърдоглави уелсецо?

После изгуби съзнание. Стийв изскочи навън, за да донесе сняг в шепите си и го уви в хавлията, оставена на масата. Той коленичи до Рийс и сложи студения вързоп върху разцъфващото червено петно на черната й рокля.

— Притискай го към раната, докато разкъсам този чаршаф, за да я превържа — каза той на Рийс.

Уелсецът сложи ледената хавлия на тънката й талия, като не преставаше да й шепне любовни слова. Стийв се върна след минута с накъсания на ивици чаршаф и превърза раната.

— Ако непрекъснато изстудяваме раната, ще забавим кървенето и можем да я закараме долу.

— Тори, моята Виктори. Искам да живееш, любов. Трябва да ти кажа, че ти вярвам… Обичам те.

 

 

Чарлс тръгна към кабинета си, за да вземе необходимите му документи и да замине толкова бързо, колкото можеше да го носи чистокръвният му жребец. Конярят му вече го оседлаваше. Съдия — изпълнителят беше пристигнал в града и се бе отправил заедно с Манион към планината Голд лийф. Нямаше нужда да е гениален, за да се досети, че са узнали за плана да убие Дейвис. Чарлс отвори вратата с една ръка, а в другата стискаше набързо приготвената чанта с дрехи.

— Здравей, Чарлс. Отиваш ли някъде?

Гласът на Хеда беше слаб и студен. Тя седеше зад бюрото му и държеше пълномощното, което бе предоставило на Чарлс достъп до банковата сметка на Сандърс в Сан Франсиско.

Евърет замръзна на мястото си, сетне пусна чантата на пода.

— Какво правиш тук? Защо ровиш из нещата ми, Хеда? — Попита той, като едва се сдържаше да не избухне.

Нямаше време за тази истерична жена. Тя се усмихна ледено и отговори:

— Дойдох да ти кажа, че изпратих Дейвис във вилата. Представи си изумлението ми, когато икономът ти ме осведоми, че си горе и си приготвяш багажа. Реших да те почакам тук и да поговорим за промяна в плана.

— Всичко ще ти обясня, Хеда. Току-що получих известие от банката в Сан Франсиско…

Смехът й го прекъсна. Тръпки полазиха по гърба му от зловещия му звук. Хеда размаха документите в лицето му.

— За колко глупава ме мислиш? — изсъска гневно тя. — Току-що получил известие — само че няколко дни преди Сандърс да бъде убит! Ти си накарал да убият сина ми, а след това си взел парите! Нашите пари. Използвал си ни…

— Използвах ви така, както вие ме използвахте — както и онзи окаян нещастник, за когото си омъжена — прекъсна я злобно той. — Кой дойде при мен с плана да убием Дейвис? Кой убеди Стодард да се съгласи?

— Ти трябваше да намериш сина ми и да го доведеш тук, а не да го убиваш! — сряза го настървено тя.

Чарлс се усмихна иронично:

— Аз само промених гениалния ви замисъл в своя полза, скъпа Хеда. Да го наречем краткосрочен заем.

— Този твой заем коства живота на сина ми. Не мога да се примиря с това, Чарлс, изобщо не мога да се примиря.

— Предполагам, че трябваше да искам разрешение от теб, така както Стодард и Сандърс винаги са го правили? — подигра й се той. — Позволи ми да бъда по-отстъпчив, мадам.

— Ще получиш точно онова, което заслужаваш, Чарлс — рече тихо Хеда. — Ще бъдеш обесен. Стодард и аз ще дадем показания на процеса срещу теб за това как си наел онзи Хаузър, за да убие Сандърс и зет ни. Как си ни измамил и ограбил.

Очите й заблестяха блажено.

— Ти наистина извърши нещо ужасно, като остави горката ни дъщеря вдовица. Стодард и аз ще бъдем единствената й утеха…

— Ти си луда — прекъсна я той с нарастващ ужас.

Хеда вдигна пистолета, който Чарлс държеше в чекмеджето на бюрото си и го насочи към него. Той преглътна.

— Виж какво, Хеда. Не можеш да ме застреляш. После ти ще бъдеш обесена! Помисли за плана си — придумваше я той, но тя не наведе пистолета.

— Аз мисля за плана си. Вземи чантата си и се опитай да избягаш, Чарлс — заповяда му презрително тя. — Няма да ти дам възможност да направиш онова, което стори с моя син.

Очите й обходиха за миг всички изобличаващи доказателства, които бе сложила пред себе си. Чарлс се хвърли отчаяно към бюрото и я сграбчи за китката, но вместо да отклони пистолета, успя само да вдигне дулото от гърдите към лицето си. Експлозията беше оглушителна.

Хеда почувства как пръстите му изведнъж пуснаха китката й, когато тялото му отхвръкна назад от изстрела. Чарлс се свлече на пода по гръб, а от лицето му нямаше и помен.

Хеда бързо извърна очи от него и погледна роклята си от черна коприна.

— Това беше най-хубавата ми нова траурна рокля. Сега е напълно съсипана. Кървавите петна не могат да се изчистят от коприната… поне аз мисля така. Ще помоля Беси…

Когато камериерът на Чарлс намери тялото му, проснато пред тежката дъбова врата на кабинета му, Хеда Лотън беше изчезнала.

 

 

Лора Евърет стоеше пред външната врата на внушителния дом на семейство Лотън и чакаше Ралф да отвори. Още не можеше да повярва на новините, които бе чула от Майк Манион. Как, за бога, можеше да успокои горката Хеда? Лора изправи рамене, поздрави Ралф и влезе, когато той й отвори вратата. „Хеда няма по-близък човек от мен. Аз съм най-добрата й приятелка, която й остана.“

— Толкова се радвам, че дойдохте, мисис Евърет. Мисис Лотън се е заключила в стаята си — каза икономът със загрижено, съсухрено лице.

— Ще се кача горе и ще видя какво мога да направя — отговори тя.

Лора стигна до вратата на стаята на Хеда и почука. Никакъв отговор. Зачуди се дали наистина се е заключила и натисна дръжката. Вратата се отвори.

Хеда седеше неподвижно на един изящен мек фотьойл, вперила поглед, без да вижда, през прозореца в сгъстяващия се мрак навън.

— Добре ли си, Хеда? Лора е. Трябва да говоря с теб.

Хеда не отговори. Дали знаеше вече? В шок ли беше?

— Тори е добре, Хеда. Доктор Рънси каза, че раната не е много сериозна. Стийв е спрял кръвоизлива.

— Имаше толкова много кръв — рече Хеда и потрепери. — Роклята ми е напълно съсипана.

Лора стоеше на прага. Страхуваше се да влезе в зловещата тъмна стая. Само снегът отвън хвърляше отблясъци върху лицето на Хеда и нарушаваше тишината.

— Хеда, знаеш ли, че Стодард е мъртъв? — Попита внимателно Лора.

— Рийс Дейвис и Чарлс Евърет са мъртви — рече тихо и монотонно Хеда.

— Не, Хеда, Рийс е добре. Стодард е мъртъв — повтори търпеливо Лора.

Някакво лошо предчувствие я накара да настръхне. Какви бяха тези приказки, че Чарлс е мъртъв?

Хеда внезапно се обърна, сякаш разбра какво й бе казала Лора. Лицето й представляваше изкривена маска от омраза.

— Рийс Дейвис е мъртъв! Трябва да е мъртъв. Моят план беше такъв — да освободя Виктория за Чарлс… но Чарлс уби Сандърс… не трябваше да го прави.

Гласът й се промени от злобен и яростен в леденоспокоен.

Лора влезе бавно в стаята и запали газената лампа. Оскъдният й пламък освети изцапаната с кръв рокля на Хеда и петната по лицето и ръцете й. Тя пак застана неподвижна, вперила очи в Лора, без да я вижда.

— Мили боже, какво си направила?

Лора се опитваше да възстанови нормалното си дишане, после дръпна звънеца да повика прислужницата.

 

 

Рийс седеше до леглото на Тори и я наблюдаваше как диша равномерно. Изглеждаше толкова уязвима и бледа в мрачната, тясна болница на доктор Рънси! Ще се оправи. Лекарят бе обещал. Спала бе дълбоко цяла нощ. Сега беше рано сутринта. Възрастният доктор бе наредил на Рийс също да поспи. Заши му отново раната. Загуби малко кръв, но неприятното пулсиране само го държеше буден, за момента, когато можеше да говори с нея.

Тори почувства как болката я влече като магнит да се върне в съзнание. Тя изохка и чу, че Рийс я успокоява, а ръцете му я докосват. Отвори очи.

— Жив си — промълви със страхопочитание тя.

— Само заради теб — отговори с дрезгав глас той. — Тори, моя Виктори, моя любов, само да беше умряла, преди да ти кажа колко много те обичам и ти вярвам! Проклета жено, не беше нужно да се убиваш, за да докажеш своето!

Той погали нежно раненото й лице.

Тя му се усмихна и протегна ръка да го помилва, но изохка от болката, която я прониза от кръста до върха на пръстите.

— Спокойно, любов, спокойно. Простреляна си, но ще се оправиш. Доктор Рънси обеща.

Рийс остави ръката й върху леглото и я погали насърчително.

— Рийс! Бебето!

— Малкото дяволче си лежи спокойно напук на всичко. Не си изгубила детето ни, Тори.

Тя затвори очи за миг и отправи мълчалива благодарствена молитва.

— Слава Богу. Ти и нашето бебе сте невредими.

После лицето й помръкна.

— Татко… той щеше да те убие.

— Той е мъртъв, Тори — рече тихо Рийс, като не знаеше дали да й каже останалото или да почака, докато тя се почувства по-добре. — Наложи се Стийв да го застреля.

Сцената на насилие в колибата пробягна в главата й и Тори потрепери.

— Той щеше да те убие, ако Стийв не бе… Никога не съм знаела колко много те мразят. Как са те използвали.

— И двамата ни използваха, любов. Хаузър е в затвора в Лейк сити.

— Но Чарлс ще наеме някой друг…

— Не се тревожи за Чарлс — отговори уклончиво Рийс. — Гледай да оздравееш, за да се грижим за семейството си. Тори, обичам те и сега знам, че и ти ме обичаш. Това е повече, отколкото някога съм мечтал.

Той я помилва по лицето и се наведе да я целуне нежно по устните.

Този път тя протегна ръка по-внимателно и я сложи на брадясалата му буза, като го погледна в очите.

— Кажи ми останалото, Рийс. Криеш нещо от мен.

— То може да почака, докато оздравееш, любов.

— Нали оцелях след всичко — не мислиш ли, че съм достатъчно издръжлива? — Попита с основание тя.

Рийс въздъхна и задържа ръката й, като несъзнателно погали китката й.

— И Чарлс е мъртъв. Няма защо да се страхуваш повече от него.

— Мама го направи, нали? — Попита Тори, като го изуми.

— Откъде…

— Татко никога не е правил нищо без нейно одобрение. Щом е помагал на Чарлс в плана му да убият теб и да вземат парите ти чрез мен, логично е двамата с майка да са действали заедно, само че никога не биха допуснали Сандърс да бъде убит.

— Не са знаели — докато майка ти отишла в дома на Чарлс и намерила разобличаващи доказателства за убийството на Сандърс, Чарлс явно се е опитал да й отнеме пистолета, но той гръмнал.

Рийс сви безпомощно рамене.

— Какво ще стане с нея?

— Ще уредим да се грижат за нея. Няма да я съдят, Тори, тя… загуби разсъдъка си. Лора я намерила сама в стаята й. Опасявам се, че доктор Рънси каза, че никога няма да дойде на себе си. Ще наема най-добрите болногледачки да се грижат за нея. Винаги ще бъде закриляна.

— И да не я пускат на свобода. Тя може… о, Рийс, тя може отново да се опита да те убие! — разрида се Тори. — И двамата ми родители са убийци! Би трябвало да ме мразиш — рече задавена тя, като го държеше здраво с двете си ръце.

— Как бих могъл? Обичам те твърде много. Половината град ми е казвал, че ти не си като майка си и баща си. Ти си потомка на някакъв далечен предшественик. Имаш истинска синя кръв от Нова Англия, която може би идва чак от кралица Елизабет. В края на краищата, ти си кръстена на кралица — Виктория.

— Никакви кралици и никаква синя кръв, Рийс — усмихна се Тори през сълзи. — Аз съм съпруга на комарджия и искам да си остана такава, моя любов.

Той я целуна много нежно:

— Ти си дама на комарджия — никога не забравяй това, любов.