Шърл Хенке
Условие за капитулация (23)

Двадесет и трета глава

— Тъй като нямаме хлороформ подръка, мила моя, ще трябва да ми простиш — рече Чарлс и блъсна грубо Тори към Стодард, който я хвана, преди да го повали на земята.

Точно когато тя събра достатъчно въздух, за да извика, Чарлс я удари с юмрук по брадичката, тя припадна и се свлече в ръцете на баща си.

— Господи, Чарлс, трябваше ли да го правиш?

Стодард се мъчеше да удържи дъщеря си. Евърет грабна нетърпеливо Тори, метна я през рамо и се върна в библиотеката. Стодард го последва, като кършеше ръце.

— А какво искаш да направя? Да я оставя да изкрещи и онази проклета готвачка да долети с карфица в ръка? Трябва да я измъкнем оттук бързо и тихо. Тя не е в настроение да слуша разумни приказки — добави иронично Чарлс, докато завързваше устата на Тори е ленената си носна кърпа.

— Дай си кърпата — заповяда той.

Стодард се подчини. Евърет взе ленената му кърпа и завърза здраво ръцете на Тори зад гърба й.

— А сега се стегни. Ще изкупим вината си пред Тори, след като я освободим от онзи варварин съпруга й. Остане ли богата вдовица, тогава ще я коткаме. И без това скоро ще разбере за убийството на човека, за когото целият град знае, че я изостави заради някаква кръчмарска пачавра — изсмя се безрадостно Чарлс. — Несъмнено повечето от добрите приятели на Рийс, подстрекавани от онзи смахнат вестникар, ще искат да бъде обесена заради съучастничество в убийството му. Дъщеря ти ще погледне на нещата през нашите очи, повярвай ми.

Докато говореше, Евърет си наля от хубавото уиски на Стодард в една чаша и я бутна към пребледнелия като мъртвец по-възрастен мъж.

— Плановете ни не бяха такива — възрази Стодард и изпи бърбъна, като потрепери.

— Понякога се налага да импровизираме — отговори Чарлс, вдигна изпадналата в безсъзнание Тори и пак я метна през рамо.

— Виж дали има някой отвън. Аз ще вървя след теб с нея. Ако излезем през страничната врата, можем да използваме живия плет за прикритие, докато стигнем до конюшнята ти.

Тес извади първата партида от ябълковия сладкиш от фурната. Тя видя, че кучето я гледа с очакване и попита:

— Обичаш сладкиши, а?

Мъдпай погледна лакомо димящата хрупкава коричка на сладкиша и размаха опашка в отговор. Тес поклати глава, отиде до големия шкаф, отвори го и прибра сладкиша вътре. Кученцето бързо изгуби интерес към непостижимото и отново се зае с кокала, който му бе дала по-рано. Това занимание също му омръзна и то заподскача към открехнатата врата, която водеше към килера, където Тес държеше хранителните запаси. То подуши тук-там, но не намери нищо интересно сред чувалите с брашно, здраво запечатаните буренца с меласа и уханните подправки. Но едно прозорче в дъното на дългото помещение привлече вниманието му. То беше леко отворено, за да влиза чист въздух в задушния килер. Кученцето се изкатери на буре с туршия и надникна навън, като махаше с опашка.

Тес вида, че се занимава с нещо и реши, че разходката му е безопасна. Тя измърмори, че богатите имат удобства вътре в къщите само за себе си, наметна палтото си и излезе от кухнята.

— Задникът ми ще замръзне в този студ. Не е честно — мърмореше тя, докато вървеше из задния двор в посока, противоположна на високия, покрит със сняг жив плет, зад който се криеха Стодард, Чарлс и пленницата им.

Тес не видя, че измъкват Тори, но Мъдпай усети. Излая сърдито няколко пъти, но не чу успокоителни думи от стопанката си. Кученцето скочи от бурето и се отправи към кухнята. Видя, че там няма никой, втурна се към задната врата и започна да дращи като обезумяло по нея. Веднага щом Тес отвори вратата, то се щукна покрай нея и прекоси снега, който бе натрупал по живия плет.

Готвачката го видя как препуска към конюшнята, като подскача из снежните преспи.

— Предполагам, че имаш същата нужда като мен — усмихна се тя, като очакваше, че ще му стане студено и ще се върне веднага щом намери чисто местенце, където да свърши работата си.

Чарлс видя двуколката на Тори и присви очи.

— Виж дали онзи тъп пиян коняр не е някъде наблизо — заповяда той на Стодард и стовари идващата в съзнание Тори в малкия й екипаж.

— Така. Закарай двуколката в колибата си. Да се надяваме, че пътят е отъпкан.

— Виж какво, Чарлс, не ми харесва…

Възраженията на Стодард бяха прекъснати от едно рошаво вързопче от ръмжаща козина, което се хвърли в краката на Евърет. Той бързо пусна Тори, която се свлече на пода на двуколката. Един инстинктивен ритник изпрати кученцето в снега, но панталона на Чарлс беше раздран до коляното. Той изръмжа някаква ругатня и се спусна към неочаквания спасител на Тори. Мъдпай подскачаше около него и ожесточено лаеше. Чарлс разбра, че няма да може да го хване и се обърна към Стодард, който стоеше безпомощно до двуколката.

— Тръгвай с нея към града — изръмжа той. — Стъпи отгоре й, ако трябва, когато дойде в съзнание. Аз ще задържа малкия негодник. Знаеш какво да кажеш на Хаузър, когато пристигне. Побързай, по дяволите!

Той буквално вдигна и натика Стодард в двуколката и бутна камшика в ръцете му.

Тори чу сърдития лай на Мъдпай през мъглата от болка. Лежеше свита, със завързани зад гърба ръце. Челюстта я болеше и когато се опита да извика, разбра, че устата й е завързана с кърпа. Спомни си за ужасното си преживяване, когато чу как Чарлс заповядва на баща й да тръгва. Тя издаде приглушен вик и се опита да седне, но ужасният й баща последва съвета на Евърет и стъпи на рамото й, като я притисна към пода. Двуколката потегли с внезапно раздрусване и главата й се удари в коравата дъсчена седалка. Причерня й и отново загуби съзнание.

На Чарлс му мина през ума да застреля кучето, докато риташе и посягаше към косматата топка, а Стодард препускаше по алеята. Но един изстрел би привлякъл нежелано внимание, пък и трудно би обяснил убийството на любимото животно на Тори. Конярят на семейство Лотън — Барни — излезе навън, като се препъваше и сънено търкаше очи. Евърет изкрещя:

— Хвани това проклето куче! Нападна ме.

Слава Богу, че двуколката се бе измъкнала, без да бъде последвана от кучето.

Барни също не успя да хване палето, което накрая се изплъзна от преследвача си и заподскача надолу по алеята. Екипажът с миризмата на любимата му господарка отдавна бе изчезнал. Объркан, премръзнал и отчаян, Мъдпай започна да обикаля в широки кръгове, като търсеше някой приятелски настроен в този внезапно враждебен град. Сетне долови позната миризма. Имаше едно място, където господарката му често го водеше и то беше наблизо!

 

 

Рийс слезе от двуколката, още въодушевен от новината на доктор Рийс. Сръчният Фулър го поздрави, след като отвори външната врата, точно когато Рийс посегна към валчестата дръжка.

— Добър ден, сър. Надявам се, че сутринта в града е минала успешно.

Рийс засия.

— Повече, отколкото можеш да си представиш, приятелю. Тук ли е мисис Дейвис?

Фулър има благоразумието да придобие тъжно изражение.

— Ами, предполагам, че знаете, сър. Господарката тръгна за града веднага след вас. Взе кучето.

Последното очевидно бе доставило огромно удоволствие на спретнатия иконом.

— Сама ли замина?

Рийс кипеше от гняв. Вече знаеше отговора. Твърдоглава жена.

След утвърдителното кимване на Фулър, той се втурна разгневен по стълбите и извика Лий, който отвеждаше коня и двуколката.

— Оседлай Блекджек.

Щом е заминала с двуколката в града, ще я докара обратно и няма да слуша глупостите й. Единственото му желание беше Тори да е в безопасност, завита в хубавото им топло легло.

Рийс яздеше към града и се чудеше къде ли е отишла вироглавата му съпруга. Или при Лора, или да се сдобри с родителите си. Къщата на семейство Лотън беше по-близо и той реши да провери първо там. Раната го заболя от ездата. За да се разсея, той се замисли за тъста и тъщата си. Вниманието им изобщо не го интересуваше, но Тори беше между чука и наковалнята. Тя беше дошла открито в пивницата и го бе помолила да се върне у дома, с което го бе предпочела пред тях, но имаше ли право да иска тя да скъса напълно с родителите си?

С течение на времето Тори може би щеше да започне да съжалява, че е изгубила единствените си близки роднини. Заизмъчва го предишната несигурност, когато си спомни как се бяха споразумели със Стодард за Тори, като че ли беше чистокръвно говедо. Сега я бе обвързал с дете, но знаеше, че това не е достатъчно. „Искам да ми вярва!“

Рийс беше толкова погълнат в мислите си, че Блекджек едва не прегази малкия екипаж на Лора Евърет, който излизаше от завоя близо до дома на Лотън.

— Виждам, че и двамата сме се отправили за едно и също място — извика тя. — Достатъчно добре ли се чувстваш, за да яздиш след онова, което се случи вчера?

— Нали съм яхнал този огромен дявол? — усмихна се леко Рийс.

При звука на познатия глас, ушите на Мъдпай щръкнаха и той провря муцуна през наметката, с която Лора го бе увила. Излая остро няколко пъти.

— Грижиш се за Мъдпай ли, Лора? — Попита учудено Рийс. — Знам, че Хеда го ненавижда, но…

— Не, всъщност прибрах беглеца. Намерих го да дращи по задната ми врата и предположих, че е избягал от дома на Хеда, след като е подушил, че не е добре дошъл там — отговори тя и усмивката й изчезна, когато добави. — Не че и аз съм очакван гост там напоследък.

— Както и аз — отговори сухо Рийс. — Благодаря ти, че изпрати Тори при мен вчера, Лора.

— Рано или късно щеше да дойде. Аз само й помогнах да събере смелост по-бързо.

— И все пак, толкова много съм ти задължен и искам да ти се отплатя малко. Ще взема този негодник и натрия носа на лъвицата в собствената й бърлога, за да прибера съпругата си.

— Сигурен ли си, че не искаш да се разменим и да почакаш, докато измъкна Тори от ноктите на Хеда? — Попита тя и му намигна.

— Така или иначе трябва да се появя пред тях — отговори Рийс и сви безгрижно рамене. — Защо да не е сега? Пък и двамата с Тори трябва да си поговорим — добави той и посегна към извиващото се куче.

— Аха. Надушвам поредната буря в чаша вода — рече Лора без особена загриженост и му подаде Мъдпай.

После обърна малкия си екипаж и се отправи за дома си, след като весело си взе довиждане с Рийс. Той потегли към къщата на семейство Лотън. Двуколката на Тори не беше отпред. Може би е отзад?

— От Тес ли избяга? Странно, че си се отдалечил толкова много от господарката си — каза Рийс на палето. — Е, този път няма да се промъкваме през задния вход.

Той слезе от коня пред внушителната тухлена сграда и смело тръгна към стълбището, пъхнал кученцето под мишница. Изуми се, когато самата Хеда отвори вратата. Вдигна учудено вежди, килна шапка назад и стъписано я поздрави.

— Здравей, Хеда. Ралф напусна ли?

Устните й се изтъниха от гняв, когато видя усмихнатия грубиян и противното животинче.

— Как смееш да идваш в дома ми! Убиец! Ще те обесят заради убийството на сина ми. Кълна се!

Рийс мина високомерно покрай нея, без да обръща внимание на изблика й. Хеда се дръпна, когато опашката на Мъдпай докосна ръкава й. В следващия миг на лицето й се изписа лукавство, което измести яростта й.

— Ако търсиш Виктория, тя не е тук.

Рийс се обърна и я изгледа изпитателно, а на обикновено непроницаемото му лице се появи тревога.

— Не е при Лора, не е и тук. Къде другаде може да е, по дяволите?

Очите на Хеда светнаха с блед синьо — зелен блясък.

— Няма нужда от противните ти ругатни, детеубиец такъв! Виктория изглежда идва на себе си. Тя замина с баща си в лятната ни вила. Необходимо й е малко време, за да преосмисли прибързаните си действия от вчера.

От цялото й тяло се излъчваше ликуване.

— Лъжеш — обвини я студено и смразяващо Рийс.

Тя гневно изсъска, когато той се приближи до нея и пусна Мъдпай на пода.

— Тори не би ме изоставила сега. Не би оставила и кучето си да скита само в студа.

Хеда изгледа с погнуса палето, сетне отстъпи от заплашително застаналия пред нея мъж.

— Точно ти ли ме наричаш лъжкиня? Защо да не иска Виктория да се отърве от теб, след всичко, което й причини?

Рийс я изгледа с убийствен поглед:

— Защото носи в утробата си моето дете. Точно това дойде да ми каже вчера. А сега, къде е съпругата ми, по дяволите?

Хеда буквално се олюля и се облегна ужасена на стената.

— Твоето дете. О, Господи, Господи — промълви съкрушена тя, сетне го погледна с омраза.

— Дори и това няма да те спаси. Твърде късно е. Чарлс ми каза, че Стодард е завел Виктория в лятната ни вила. Не съм говорила с нея, иначе щеше да ми каже, че е бременна от убиец на деца.

Тя замълча, за да види ефекта от думите си, после злобно добави:

— Може би ще направи аборт там. Баща й сигурно ще уреди това!

Никога през живота си Рийс не бе изпитвал толкова силно желание да удари жена.

— Кажи ми къде се намира тази проклета вила или ще те принудя с бой, Господ да ми е на помощ!

След няколко минути Рийс излезе от къщата, а Мъдпай го следваше по петите. Оставил бе тихо ридаещата Хеда в приемната й и държеше набързо нарисувана карта в ръка. Той грабна кучето, яхна Блекджек и препусна към „Голата истина.“

Челюстта на Джинджър увисна от изумление. Картите паднаха от вцепенените й пръсти. Тя видя как Рийс влиза в пивницата и се отправя към стълбището. Спря за миг, за да й кимне, докато изкачваше по две стъпала наведнъж. Тя прибра полата си и се втурна след него. Лицето му беше сериозно, а движенията — напрегнати. Той отвори бюрото на предишния си кабинет и извади пушката.

— Ще си навлечеш истински неприятности, че си станал и тичаш, след като вчера кървеше до смърт — каза тя от прага.

Кученцето, което той носеше, започна развълнувано да лае в краката й. Тя не му обърна внимание.

— Имаш ли нещо против да понаглеждаш Мъдпай тук? — Попита Рийс.

Той посочи към палето, докато тъпчеше патрони в джобовете си.

— Ще ми кажеш ли, какво, по дяволите, става?

Тя заобиколи бюрото и сложи ръка върху рамото му.

— Нещо се е случило с Тори. Нуждая се от пушката си — отговори троснато той. — Хеда каза, че е заминала със Стодард в някаква вила в планината Голд лийф — да избяга от мен. Не вярвам на това.

— Рийс, това е клопка, за да те убият. Няма какво друго да е.

— Може би — отговори равнодушно той. — Но който се е заел с това, заплашва съпругата ми.

Той погледна Джинджър и тя прочете отчаянието в очите му.

— Тя е бременна, Джинджър. Сега не би ме изоставила.

Джинджър изруга.

— Някой подъл негодник я използва, за да се добере до теб. Не можеш да отидеш там ей така и да получиш куршума, който те очаква!

— Не мога и да стоя тук, когато нея я няма.

Той закопча колана за револвера на кръста си и провери пушката си.

— Мислиш, че собственият й баща може да й стори нещо лошо? — Попита недоверчиво Джинджър.

— Не знам, по дяволите. Чарлс Евърет е замесен. Вероятно и Хаузър.

Джинджър пребледня.

— Емет е коварен. Исусе! Той и онзи пор, адвокатът — заедно. Трябва ти помощ!

— Нямам време. Пък и ако отида сам, има по-малко риск да сторят нещо лошо на Тори.

Рийс мина покрай Джинджър, като блъсна опитващата се да го спре ръка.

— Грижи се за кучето. Тори го обича.

— Къде е тази вила? Ще изпратя някой след теб — извика тя, като хукна подир него, докато Рийс слизаше по стълбите.

— Оцелях, когато положението беше много по-лошо. Този път знам, че искат да ме убият.

Мъдпай лаеше в краката му. Рийс се спря на вратата на пивницата, взе кучето и го тикна в ръцете на Джинджър.

— Заключи го.

С тези думи излезе.

От прозореца Джинджър видя как яхна коня и се отправи на запад.

— Някой от вас да знае къде е мястото, което старият Лотън притежава в планината Голд лийф?

 

 

Тори лежеше на голямото меко легло със здраво завързани ръце. Въпреки изтощението, ужасът и неудобството я държаха будна. Тя погледна към отсрещния ъгъл на стаята, където клечеше баща й и подклаждаше огъня в камината, за да се пребори със студа. Бяха принудени да оставят двуколката на тясната заснежена пътека на няколко мили надолу в планината. Стодард бе развързал впряга и я бе вързал на единия от конете, сетне бе яхнал другия и ги бе повел нагоре към ловната вила.

Не бе махнал кърпата от устата й. „Бои се, че ще го разубедя от налудничавия план на Чарлс.“ Но като видя отчаянието в очите му, Тори помисли, че това е малко вероятно. Погледът й го следваше, докато вървеше из стаята, дърпаше пердетата и спускаше решетките на предната и задната врата.

Не беше казал почти нищо досега, но за да се подготви да посрещне Емет Хаузър, той трябваше да се опита да поговори разумно с дъщеря си. Тори не му бе оказала съпротива, докато я водеше от двуколката към колибата, но само защото беше зашеметена. Стодард я изучаваше тайно, докато приготвяше нещо за ядене от запасите, които Чарлс бе донесъл на Хаузър във вилата, където тайно се срещаха.

Той наряза пушено месо и отвори бурканче конфитюр от ягоди, за да размекне коравите бисквити. Работеше и размишляваше за взаимоотношенията между Тори и Дейвис. Хеда беше сигурна, че презреният чужденец бе спечелил предаността й или поне е превърнал послушната им дъщеря в друга. Стодард бе видял противното сексуално привличане, което се стрелкаше като мълния помежду им още преди да се оженят. Всъщност то беше една от причините, която го бе навела на мисълта за възможността да използва дъщеря си, за да възвърне богатството си.

Виктория явно не споделяше отвращението на майка си към леглото. Хеда никога не би го изразила по такъв откровен начин, но той знаеше, че това е факт. Дъщеря му беше физически заробена от нахалния уелсец. Стодард прие тази неприятна мисъл, но ако предаността на Тори беше по-дълбока, щяха да си навлекат сериозни проблеми. Трябваше да опипа почвата. Той напълни чиния с храна, наля чаша кафе и ги сложи на грубата маса в средата на стаята. После видя как Тори лежи на леглото — мръсна, раздърпана и ранена — и бързо донесе кърпа и леген с вода.

Махна много внимателно кърпата от устата й. Тори преглътна, но не каза нищо, само го гледаше укорително със синьо-зелените си очи. Винаги бе мислил, че са като на майка й. Сега установи, че само цветът е същият. Той изми раната на слепоочието й и тя се сви и отдръпна, но не толкова от болка колкото от отвращение.

— По-добре ме остави да се погрижа за теб, Тори — предупреди я строго той.

— Да целунеш раната, която сам ми нанесе — обвини го тя.

— Ще трябва да ме изслушаш, млада госпожо. Онова, което ще ти кажа, може да е неприятно, но тази година на всички ни се наложи да понесем много неприятности.

— Не мисля, че убийството на съпруга ми влиза в категорията на твоите неприятности — рече глухо Тори.

— Ти беше тази, която ненавиждаше Рийс Дейвис. Опълчи се срещу брака си с тази кръчмарска отрепка. Сега Чарлс и аз ти предлагаме начин да се отървеш от него.

Завързаните й ръце се свиха в юмруци зад гърба.

— И предполагам, че след като остана богата вдовица, Чарлс ще очаква да се омъжа за него от благодарност, че е измислил начин да ме спаси.

Всичко това сигурно е кошмар. Трябва да се събуди всеки момент в ръцете на Рийс. Рязкото кимване на баща й бързо я върна в суровата действителност.

— Чарлс беше мъжът, когото ти избра за съпруг — каза самодоволно и уверено той.

— Чарлс беше мъжът, когото ти и мама избрахте! Човекът, който уби Сандърс!

Стодард я погледна изумен и тя побърза да продължи.

— Да, щом той е наел Емет Хаузър, излиза, че е така! Прерязали са гърлото на Сандърс. По същия начин, по който се опитаха да убият Рийс. Съпругът ми не е убил брат ми, а Емет Хаузър!

— Това е най-нелепото нещо, което съм чувал през живота си. Чарлс няма причина да убива Сандърс. Съпругът ти, мила моя, има причина — влечението му към теб. Не искам да слушам повече момичешките ти фантазии!

Той се надвеси над нея, вбесен от упоритостта й и от онова, което би могло да се случи, ако тя продължава с абсурдните си обвинения.

Тори разбра, че баща й се бори с вътрешните си демони. За пръв път през живота си осъзна колко е слаб Стодард Лотън. Хеда винаги го бе въртяла на малкия си пръст. А сега Чарлс го използваше. „Страхува се какво ще се случи с него, ако не се съглася с плановете на Чарлс.“

— Гладна съм, татко. Моля те, ръката ме боли. Може ли да ме развържеш и да ми позволиш да се нахраня?

Никакво придумване — само една обикновена молба. Трябваше да действа внимателно и да обмисля всичко, иначе баща й щеше да се обърне срещу нея и без Чарлс да го кара.

Стодард погледна дребничката си, крехка дъщеря. Няма къде да отиде в този сняг. Макар и да се намираше само на един час път от града, колибата беше усамотена, пък и Хаузър скоро щеше да пристигне.

— Добре. Надявам се, че ще бъдеш разумна.

Той развърза китките й и тя разтри изтръпналите си ръце, за да възстанови кръвообращението в тях.

Ръцете я боляха, сякаш бяха изтръгнати от раменните стави, а пръстите й горяха и тръпнеха. Тори потърка брадичка и напипа подутината, причинена от любовното докосване на Чарлс. „Изобщо не съм го познавала.“ Разбира се, не познаваше и родителите си, нито дори Сандърс, ако трябваше да бъде откровена. „Може би съм виждала в тях само онова, което съм искала.“

Тори стана и бавно тръгна към тежката маса, където беше храната. Напоследък беше вечно гладна, когато не й се повдигаше, но сега храната щеше да бъде само повод, за да стигне до масата и да намери някакво оръжие. Тори отхапа парче месо и се замисли дали да каже на Стодард за бебето. Не можеше да си представи как ще реагира. Новината можеше да подобри или да влоши нещата. Как да избяга? Мислите й препускаха лудешки.

— Ще дойде ли Емет Хаузър? — Попита тя между две хапки.

Стодард седна срещу нея, като внимаваше да държи ножа на разстояние от нея и гребна от храната в чинията си.

— Скоро. Преди Дейвис да получи бележката в „Голата истина“, в която пише да дойде тук — отговори предпазливо Стодард, като я наблюдаваше как ще реагира.

Тори извърна поглед и се насили да продължи да яде. Месото заседна в гърлото й. Тя пийна отчаяна кафе, като се опитваше да го преглътне и да запази спокойствие. Спомни си как Хаузър бе притиснал вонящото си на кисело тяло към нея в парка и реши да рискува.

— Има нещо, което трябва да знаеш и което сериозно ще разстрои плановете ти. Ще родя дете от Рийс напролет, татко.

Тори затаи дъх за миг, а вилицата на Стодард издрънча в чинията.

— Твоето внуче — прошепна умолително тя, но гневният ужас, който се изписа на лицето му, й каза, че е загубила играта.

— Очакваш да те предам на онзи убиец от тъмните улички и да отида в затвора напълно унижен, само защото ще раждаш изчадието му!

Тори се хвана за масата, за да не се пресегне и да го удари. „Как да избягам?“ Безопасността на баща й, нито дори животът му вече не я интересуваха, само да можеше да избяга.

— Чарлс няма да се ожени за мен при това положение — рече студено тя, като оглеждаше стаята за някакво оръжие.

Стодард се изсмя дрезгаво:

— За да се добере до богатството на Дейвис, Чарлс ще се ожени и за самата горгона, забременяла от Сатаната.

Той я погледна в лицето, което сега беше спокойно и неразгадаемо.

— Опасявам се, че Чарлс ми е необходим, за да те контролирам, Виктория. Ти се оказа трудна като брат си. Винаги съм казвал на Хеда, че глези това момче. И на двамата много ви угаждахме.

— Да, предполагам, че беше така от твоя гледна точка — каза тихо Тори и съзря острия касапски нож до чинията на баща си, докато той бе вперил поглед в огъня, потънал в изопачените си спомени.

Не, той щеше лесно да я надвие още преди да успее да грабне ножа. Точно в този миг в огъня изгоря едно дърво и се разпадна със силно изсъскване в каменното огнище.

Стодард стана, като взе внимателно ножа и го пъхна в колана си. Тори не помръдна. Седеше и пиеше кафето си. Кафе! Баща й отиде до камината и тя погледна към тежкия гранитен кафеник, пълен с горещо кафе. Стегна се, остави тихо чашата си на масата и видя как Стодард се навежда над огъня с ръжена в ръка, за да го разбута. Без да мисли, че той може да падне в пламъците, Тори грабна кафеника с тежката дръжка и го вдигна, като махна капака. Баща й се обърна и се изправи с ръжена в ръка. Врялата течност се плисна право в лицето му и той изкрещя разярен, като вдигна желязото, за да я удари слепешката.

Тори бързо отстъпи встрани, стисна тежкия гранитен кафеник с две ръце и замахна. Той се стовари върху слепоочията на Стодард. Отчаянието й бе дало изумителна сила. Стодард изпусна ръжена и се свлече до огнището на няколко инча от буйните пламъци. Ножът се измъкна от колана му, издрънча на пода и отскочи в ъгъла до леглото, но в бързината Тори не забеляза това. Тя хвърли кафеника на пода и издърпа изпадналия си в безсъзнание баща далеч от огъня, като го хвана бързо за ръката.

След като го измъкна от огъня, Тори бръкна в джоба му и извади малкия му пистолет. Тя стана и бързо огледа стаята за одеялото, с което я бяха увили, когато я отвлякоха. Зави се с него, изтича до предната врата, отмести тежкото резе и се втурна навън, в хладния следобед. Конете стояха вързани надолу по склона. Тори прибра полата си и започна решително да крачи из снега, стиснала пистолета в едната си ръка.

Тъкмо грабна юздите на Анабел и се приготви да се метне върху гърба на кобилата, когато на кръста й се сключиха две силни ръце в ръкавици.

— Я да видим какво има тук? — Попита Емет Хаузър с противна усмивка, докато избиваше пистолета от ръката й.