Шърл Хенке
Условие за капитулация (22)

Двадесет и втора глава

— Мислех само да спя при теб тази нощ, а не да… да…

Рийс изкриви устни в иронична усмивка:

— Целомъдрените целувки с теб, Тори, са биологически невъзможни за мен.

Той дръпна халата й и го пусна небрежно на пода заедно с хавлията си.

— Дори когато си зашит като коледна гъска? — Попита тя, задъхана и ядосана.

— Гъсок, любов, гъсок — поправи я усмихнат той. — И без това сравнението с гъската не е много подходящо…

Той зарови устни в шията й и промълви:

— В края на краищата кой кого ще натъпче?

Разтърси я полуизненадан, полувесел смях, а той продължи да я гали с нежни целувки.

— Нека поне първо да превържем раната — успя да каже тя. — Шевовете може да се скъсат.

— Бъди нежна с мен, любов — предупреди я той и я повлече със себе си, като я държеше за кръста.

Отиде до леглото и седна, без изобщо да се стеснява от великолепното си голо тяло.

Тори взе с треперещи ръце дългия бинт и започна да превързва кръста му. Всеки път, когато докоснеше горещата му плът, през тялото й преминаваше тръпка на удоволствие. Усети го как потрепва в отговор и побърза да свърши със задачата си.

— Това би трябвало да те предпази — рече колебливо тя и го погледна в очите.

На устните му затрептя изпълнена с копнеж усмивка.

— Дори и желязна броня не може да ме предпази от твоето въздействие, Тори, любов. Ела тук.

Той я притегли към себе си и плъзна ръце под бялата й копринена нощница към стройните й крака, докато обви в шепа малките й гладки хълбоци. Тя беше толкова слаба и крехка, че го прониза страх. Ами ако има проблеми с бременността? Ако нещо се случи с нея…

Тори го усети как се скова. Тя зарови пръсти в къдравата му коса и започна нежно да го гали.

— Какво има, Рийс? — прошепна тихо тя.

Не биваше да я плаши, но все пак трябваше да знае. Той се поколеба, сетне попита:

— Пита ли доктора дали ще причиним болка на теб или на бебето, ако правим любов?

Погледна я в лицето, което пламтеше от смущение.

— А сега кой за кого се притеснява? — успя да попита тя. — Когато доктор Рънси ми каза, че очаквам дете, въпросът не изглеждаше тревожен, като се има предвид, че живеехме разделени.

Тори се опита безуспешно да прикрие огорчението в гласа си.

Рийс знаеше от неколцина от женените си приятели, че съпругите им не се въздържат от любене по време на бременността, но неговата бледа и крехка Виктория съвсем не можеше да се сравни с издръжливата, яка Каси Лоринг.

— Казах ти вече, че няма да се върна при Джинджър… или при която и да е друга, Тори — увери я той. — Но засега, докато не поговоря с доктор Рънси, нека само да спим, за да не стане някоя беля.

Той легна и я взе в прегръдките си под дебелите завивки. Господи, каква дълга и неприятна нощ предстоеше! Тори си пое дълбоко въздух и се опита да се отпусне.

Тори лежеше тихо, зашеметена от внезапната му промяна от разгонен жребец в загрижен джентълмен. Това не беше предишният Рийс. Наистина ли се притесняваше за нея и за бебето? Или не намираше надебеляващото й тяло за толкова привлекателно, колкото онова на сластолюбивата Джинджър? За Джинджър ли мечтаеше, когато прекъсна унеса му в банята?

Тя се сгуши до коравото му тяло и усети свитото у него сексуално напрежение. Не, той я желаеше — силно, при това! Можеше да се унижи още и да го съблазни. Той нямаше да може да устои, но Тори реши да не го прави. „Аз се нуждая от време, за да обмисля всичко, а той — да оздравее“ — помисли си тя. Сетне се замисли тъжно дали и душата му не се нуждае от лечение. „Какво направих?“ Хладният нощен въздух не й даваше отговор. Тя се притисна до Рийс и се опита да заспи.

Рийс се събуди след дълга, неспокойна нощ, все още без сили и объркан след вчерашното изпитание. Тори я нямаше. Пипна възглавницата й — студена. Станала е преди известно време. Той се замисли за загадъчната си красива дама, която обичаше от все сърце, но на която се страхуваше да повярва.

— Първо трябва да говоря с доктор Рънси — измърмори той и отметна завивките.

Шевовете отново се бяха стегнали, след като бе лежал. Острата, пронизваща болка го завари неподготвен, когато се опита да провеси крака от леглото.

Тори отвори вратата тъкмо навреме, за да чуе цветистия му поток от ругатни. Мъдпай изтича пред господарката си, като лаеше като обезумял за добро утро. Подскачаше така, сякаш късите му рошави крачета имаха пружини и ближеше лицето на Рийс с удивително дълъг език.

— Е, сигурно се чувстваш по-добре — рече бързо Тори, докато го гледаше как взима кучето и го слага върху голямото легло.

Тя носеше поднос, отрупан с ухаещи топли кифли, прясно кафе и купа с овесена каша, покрита с дебел слой сладък крем. Тори остави подноса на нощното шкафче и нежно бутна Рийс под завивката. Преди той да изругае отново, кучето пак започна да го ближе.

Той се засмя и изпъди Мъдпай.

— Предавам се и на двама ви!

Кученцето започна да подскача пъргаво около него и да души подноса, а Рийс погледна купчината храна.

— Ти и онзи доктор изглежда искате да напълнея — измърмори той.

— Необходима ти е сила, за да оздравееш. Не ти, а аз ще напълнея. Боли те и си бял като призрак — добави сърдито Тори.

— Само се изправих рязко и дръпнах засъхващите шевове — това е всичко — възрази Рийс.

Чувстваше необикновена възбуда, докато Тори се суетеше край него, нагласяше подноса в скута му и оправяше възглавниците зад гърба му. Накрая седна на ръба на леглото в ръце с лакомото куче, а Рийс се зае с овесената каша и кафе.

След като Тори остана доволна, че апетитът му е добър, тя хвърли кученцето обратно на леглото и тръгна към банята. Чу как Рийс и Мъдпай преговарят за остатъците от сладката кифла с масло, докато коленичеше да пусне горещата вода.

— Ще се почувстваш по-добре, ако отново полежиш във ваната — извика Тори.

— Надявам се, защото трябва да отида в града днес — отговори Рийс, като хранеше кучето с парченца мека сладка кифла.

— В никакъв случай — извика Тори и спря водата.

После се изправи и се върна до леглото му.

— Ти не си в състояние да се друсаш по пътя.

— Нищо ми няма. Трябва да свърша нещо.

— Какво?

Сърцето й се сви от страх. Дали не съжаляваше за прибързаното си преместване от „Голата истина.“

— Ами… Майк. Трябва да видя Майк. Предполагам, че съдия — изпълнителят от Лейк сити разследва опита да ме убият, но аз искам сам да проверя някои неща. Майк може да го направи вместо мен.

Рийс възнамеряваше също да говори с доктор Рънси, преди да е изминала още една нощ, но нямаше да казва за това на Тори и да я тревожи излишно.

— Като стана дума за Майк — опита се да спечели време тя, — аз разговарях с него миналата седмица… за това кой е убил Сандърс.

Тези думи приковаха вниманието му. Тори посрещна, без да мигне, пронизващия син поглед, после взе на ръце Мъдпай и го прегърна, като отново седна на леглото.

— И какво ти каза онзи ирландски източник на информация? — Попита безпристрастно Рийс.

— Изпратил е известие в Денвър да намерят убиеца, веднага щом научил новината.

— Е, и?

— Накарал е всеки, когото двамата познавате в града, да се заеме с въпроса. Имало много следи, но още нищо определено. Но аз си мисля…

— Сигурно някакво опасно предположение — прекъсна я Рийс, като леко загатна за предишната си закачливост.

Той подмами Мъдпай с ръка и Тори го пусна.

— Не, Рийс — възрази тя, като отчаяно искаше да й повярва, че му има доверие.

Но нали самата тя бе ходила при Майк за доказателство, че Рийс е невинен? Съвестта я загриза, но тя продължи:

— Прочетох доклада на детектива за убийството на брат ми. Гърлото му е било прерязано.

Очите й се впериха в раната на брадичката на Рийс. Ръцете му замръзнаха върху рошавата козина на кучето.

— И ти мислиш, че същият човек, който е искал да ме убие, е убил Сандърс?

Той се поколеба, сетне продължи да гали Мъдпай и рече:

— Честно казано, и на мен ми хрумна същата мисъл, но не виждам какъв общ враг бихме могли да имаме, по дяволите.

Той пропусна да спомене, че всеки уличен хулиган в Денвър с радост би пречукал пияница като брат й заради бутилка пиене.

— Емет Хаузър и брат ми се познаваха. Те се канеха да се бият, когато ги видях в парка на Четвърти юли. Мисля, че… ами страхувам се, че Сандърс може да е имал връзка с племенницата на Хаузър, Ела, Тя се държеше много свойски с него.

— А аз спечелих кръчмата му. Това със сигурност ме нарежда сред враговете му.

Рийс се замисли върху това и си спомни, че племенницата на Хаузър присъстваше на караницата в парка.

— По дяволите!

Той изведнъж спря да гали кучето и седна в леглото.

— Барлоу! Мислех, че иска да ме убие, защото го изпратих в затвора заради измама с карти. А той вършел мръсната работа на Хаузър. Може да го е наел да ме убие.

— А когато се е провалил, самият Емет те е нападнал. Никой не е виждал нито него, нито Ела от месеци.

Тори прехапа долната си устна с малките си бели зъби, сетне погледна Рийс.

— Ти стой тук. Ще изпратя да повикат Майк. Не си в състояние да се предпазиш от още едно нападение от страна на звяр като Емет Хаузър.

Рийс изпи кафето си, после сложи подноса на пода. Кученцето скочи от леглото и постави предните си крачета в чиниите.

— Първо ще се потопя във ваната, сетне можеш да превържеш раната ми и тръгвам за града — рече решително той.

— И аз идвам с теб.

— Как не. Ти ще стоиш тук и ще си почиваш. Изглеждаш доста отслабнала. Сега трябва да внимаваш за бебето.

Той отметна завивките с един замах, но този път внимателно се измъкна от леглото.

Стана и вдигна ръце. Сетне й нареди да махне превръзката, за да може да влезе във ваната.

— Ами ако откажа? — Попита непокорно тя.

— Тогава ще го направя сам — отговори Рийс и посегна към превръзките.

Тори прие поражението и ги махна, защото знаеше, че няма смисъл да спори повече. Рийс махна и последния бинт, а Тори докосна леко набръчканите шевове.

— Раната наистина зараства бързо — отбеляза тя. Мъдпай махна с опашка в знак на съгласие.

Само за да й покаже, че може да се движи свободно, Рийс се протегна лениво, но много внимателно, после тръгна бързо към банята. Кучето го поздрави с джафкане и махане на опашка. Той коленичи до пълната вана, за да спре водата.

Тори ровеше из дрехите му в ролята на камериер и размишляваше върху действията му. Беше се заклел, че никога няма да я напусне и яростно ревнуваше от Чарлс. Върнал се бе с нея в „Леговището на змея“ заради бебето, а сега не искаше тя да се претоварва, защото е бременна. Тори се усмихна, въпреки мрачните мисли. По-рано, при самото споменаване на думата „бременна“, тя би се изчервила от смущение. Каква глупава малка снобка е била! Но Хеда Лотън я бе възпитала да бъде точно такава — съвършена дама. Именно това бе привлякло преди всичко Рийс. Той искаше съпругата и детето си, но дали щеше да й повярва някога — или дори да я пожелае отново?

— Ще стана дебела и безформена, и той ще се върне при Джинджър…

Тори се мъчеше да сдържи сълзите си. Бременността си играеше с чувствата й.

— Никога през живота си не съм плакала толкова много, колкото през последния месец — промълви тя на Мъдпай, докато подреждаше дрехите на Рийс.

Искаше да поговори с друга жена. Веднага щом Рийс тръгне за града, тя ще вземе другия екипаж и ще се отбие за малко при Лора. Не си позволи да разсъждава върху вероятността да проследи Рийс до „Плейн спийкър“… или до „Голата истина.“

Веднага щом спря пред хубавата стара къща и видя, че там е пълно с файтони, Тори щеше да заплаче от отчаяние. Безкрайните благотворителни и обществени задължения на Лора й оставяха малко свободно време. Днес беше ден за събиране на клуба по градинарство. Непоколебимата жена щеше да има бъбриви гости цял следобед. Тори потърси с поглед закрития екипаж на майка си, но не го видя. Лора и Хеда се отчуждаваха все повече, откакто Тори бе отишла в калното свлачище през есента. Майка й бе обвинила Лора, че насърчава такова непристойно поведение.

Тори въздъхна, неописуемо натъжена, заради собствените си, непрекъснато влошаващи се взаимоотношения с родителите си. Погледна свилия се под дебелата кожена наметка Мъдпай. Слънцето грееше ослепително и снегът блестеше, но въпреки това беше студено.

— Лора те обича, Мъдпай, но малко се съмнявам дали мама споделя чувствата й — каза мрачно Тори.

Кученцето сякаш разбра, излая веднага в знак на съгласие и се сгуши по-навътре в кожите.

— Ех, можеше да не си губя времето да идвам до града. Може би мама ще приеме сдобряването ми с Рийс, ако й кажа за бебето.

Докато минаваше през града, Тори не вярваше, че нещо би ги сдобрило, но едно посещение при Хеда беше за предпочитане през другите й импулси. Тя решително се отказа да отиде до редакцията на вестника, за да провери дали съпругът й е там.

Докато Тори отиваше към дома на семейство Лотън, Рийс седеше в чакалнята на доктор Рънси и нервно потъркваше ранената си страна. Топлата вода бе омекотила шевовете, но отвътре започна адски да го сърби.

— Защо си станал и се разхождаш насам-натам, упорито уелско магаре?

Побелялата коса на Рънси беше пригладена с пръсти назад, а ръкавите на ризата му бяха навити.

— Току-що заших един друг твърдоглав чужденец. Някакъв германец, пивовар, се опитал да се бие в твоята пивница. Мистър Грейндж може да бъде много убедителен с пушката. Извадих толкова олово от задника на този глупак, колкото може да повали мечка гризли.

Той махна нетърпеливо с ръка на Рийс да го последва в приемната, където медицинската сестра разчистваше масата за прегледи.

— Ако мислиш, че ще извадя конците, само защото те сърби…

— Не съм дошъл тук за себе си, докторе.

Рийс замълча и погледна към мисис Уайли.

— Хм, докторе, може ли да поговорим насаме?

Възрастният лекар кимна с отегчение. Прекарал бе трудна сутрин и измърмори:

— Ако това е тихият зимен сезон, Господ да пази Старлайт през лятото.

Той направи знак на Рийс да го последва по коридора към кабинета му.

— Има ли вероятност друг лекар да дойде да помага тук? — Попита Рийс, докато вървяха.

— Да. Може да приема предложението й.

— Жена лекар? — Попита недоверчиво Рийс.

Рънси се ухили.

— Излизат обучени от медицинското училище от около четиридесет години насам. За жените е два пъти по-трудно, защото мъжете не желаят тяхната конкуренция. Може да предложа работата на доктор Елизабет Дентън Гантри. Майка й упражнява тази професия в Сан Франсиско от петдесетте години.

— Да ме вземат дяволите! — рече Рийс и седна на големия кожен стол срещу бюрото на доктор Рънси.

— Да, младо уелско куче, това вероятно ще стане, но не за това си тук — каза лекарят и затвори вратата.

Рийс Дейвис изпита неловкост за миг. Можеше да обсъди с лекаря всичко, което се отнасяше до него, но да говори за съпругата си, изглеждаше болезнено лично. Той поде колебливо:

— Става дума за Тори… Тя е толкова дребна и крехка… Притеснявам се за нея.

Сол Рънси измери с поглед Рийс.

— Познавам Тори, откакто се роди. Нали аз акуширах. Може да е крехка и склонна към слънчеви изгаряния, но е здрава като вол. Ще изкара бременността без никакви затруднения. Ти много ми помогна в това отношение.

— Как? — Попита изумен Рийс.

— Накарал си я да свали проклетия корсет! Най-доброто нещо на света за жените е да изхвърлят тези проклети мъчителни инквизиции на боклука, особено когато очакват дете. Казах й да излиза често на чист въздух и да прави упражнения, предписах й разумна диета и й казах да не обръща внимание на прекалените ти грижи или тъпотиите, които може да й кажеш.

— Благодаря много… Сигурен ли си, че няма да има никакви проблеми?

Възрастният мъж го увери категорично.

— Тори е като майка си. Хеда винаги е била яка като стомана. И двете й раждания минаха изключително леко. Пред Стодард, разбира се, се държеше така, сякаш й бяха отрязали ръката, но тя си е такава — проклета! Благодари на комарджийския си късмет, че Тори не разсъждава като майка си. Тори е издънка на някой от прадедите си, а не на Хеда и Стодард. Вероятно на някоя прабаба от Изтока.

Очите му заблестяха.

На лицето на Рийс се изписа облекчение.

— Тогава би било безопасно, ако аз… ако ние…

— Докато не ти каже, че е време да се мяташ на коня и да дойдеш в града да ме вземеш — прекъсна го весело докторът. — Но като се позамисля…

Той замълча и видя как лицето на Рийс отново унива.

— Може да доведеш новата лекарка. На Тори може да й хареса, ако друга жена извърши раждането.

Рийс излезе от кабинета блажен като в рая. Усмивка заигра на устните му, като си спомни за съвета как да прави любов със съпругата си, който Рънси му бе дал на раздяла.

— Само не прави изчанчени акробатични номера, като например да се люлееш на красивия си полилей.

Рийс се качи на двуколката и потегли за вкъщи, изпълнен с нетърпение.

Тори вървеше към вратата на кухнята в тухлената къща на семейство Лотън с Мъдпай, мушнат под палтото й. Тя бе слязла от екипажа в уличката и мина напряко през задния двор, като се надяваше, че ще остави кученцето в топлата кухня на Тес, докато разказва новините на родителите си и да отговаря на сърдитите им въпроси защо ги е злепоставила, като е влязла в пивницата.

— Като че ли Рийс щеше да дойде да ми се моли на колене — прошепна окаяно тя.

Мъдпай излая веднъж и тя го сгълча сурово.

— Мълчи, защото ще стоиш на снега. Тес ще си има ужасни неприятности, че те е пуснала в кухнята, ако лаеш и се издадеш, че си там.

Кученцето мълчаливо махна с опашка, сякаш в очакване на подкупа със сочен кокал от пържола. Тори се изкачи по стълбите и отвори тежката задна врата.

Тес беше заета с работа в уютната топла кухня и разточваше кори за сладкиш със сушени ябълки. Лицето й разцъфна в усмивка, когато видя Тори и рошавото кученце.

— Какво сладко дяволче! Ти винаги си искала куче, мис Тори. Дай да го поддържа, докато си съблечеш палтото.

— Тес, запознай се с Мъдпай — усмихна се Тори. — Мама вкъщи ли е? Трябва да говоря с нея, но не искам да знае, че водя този малък разбойник. Има лоши спомени от първата им среща.

— Тук ще бъде добре и няма да се обажда — обеща Тес. — Майка ти е горе в приемната си.

Лицето й помръкна.

— Камериерката има свободен ден днес. Боядисаха задното стълбище тази сутрин. Човекът каза, че ще изсъхне късно довечера. Къщата е празна, докато дойде онзи приятел на баща ти. Татко ти се върна рано от банката. Двамата с мистър Евърет са в кабинета.

— Да, разбирам — смотолеви Тори.

Чарлс Евърет беше последният човек, когото искаше да види. Рийс никога нямаше да я разбере. Като че ли нещата между родителите й и съпруга й не бяха вече достатъчно обтегнати.

— Може би трябва да дойда някой друг път.

— Майка ти… не се държи правилно напоследък, мис Тори. Тя наистина е зле, откакто, ами, от онова, дето се случи с брат ти, мир на праха му. Вчера беше много разстроена. Може да я развеселиш.

— Мисля да мина тихо покрай кабинета и да се кача горе — рече колебливо Тори.

Хеда винаги бе контролирала хладнокръвно всичко, но разоряването на семейството, брака на Тори с Рийс и смъртта на Сандърс бяха разрушили из основи подредения й свят.

— Моля те, Мъдпай, стой тихо и прави каквото ти каже Тес — помоли го тя.

Кучето се сгуши върху едрите гърди на пълната жена и махна с опашка.

Тори затвори внимателно тежката врата на кухнята и тръгна по дългия коридор. Дори и кучето да лаеше, имаше малка вероятност някой в предната част на къщата да го чуе. Тя се приближи до вратата на кабинета на баща си и чу приглушени гласове. Колко странно, че бяха оставили вратата открехната. После се сети, че прислугата има свободен ден и само Тес е останала в кухнята. „Трябва да се промъкна, без да ме видят.“

Тори се приближи още до вратата и гласовете станаха поясни. Баща й говореше:

— По дяволите, Чарлс, когато се захванахме с тази работа, ти ми каза, че Дейвис ще бъде мъртъв след месец. Той е още жив и здрав, натрива ми носа в калта и не сме получили контрол над парите.

— Успокой се, Стодард. Барлоу беше грешка на Хаузър. Аз дори не знаех, че ще използва онова глупаво момче. Скоро ще се срещна с Емет в колибата и ще му дам да разбере за онзи провал в конюшнята. Следващия път ще успее. Онзи проклет уелски боклук ще умре и ти отново ще поемеш контрол върху банката си.

Гласът на Чарлс беше тих, докато се носеше из коридора заедно с дима от пурите.

Тори се облегна на стената, като се бореше със задушаващата я вълна на гадене. „Намислили са да убият съпруга ми!“ Собственият й баща и мъжът, за когото преди беше сгодена. Запланували са това отдавна — още откакто се бе омъжила за Рийс! Тя сподави надигащата се в гърлото й горчилка. „Трябва да се измъкна оттук и да предупредя Рийс!“

Тя се обърна и хукна към кухнята, като забрави за масичката в стил Луи XVI и изящната ваза на пътя й. Закачи с пола масичката и бутна вазата на пода, като се блъсна в отсрещната стена. Заболя я, но стисна зъби и тръгна накуцвайки. Тъкмо стигна до кухнята, когато силни пръсти запушиха устата й, и една ръка се уви около кръста й, като й изкара въздуха.

Тори започна да рита и да се съпротивлява, но Чарлс я вдигна и се обърна към Стодард.

— По дяволите, страхотна бъркотия!

— Какво ще правим сега? — Попита Стодард, като вдигна очи към главното стълбище и всекидневната на Хеда над него.

Той видя как дъщеря му се съпротивлява в ръцете на Чарлс Евърет като разярена тигрица.

Лицето на Чарлс, което бе потъмняло от гняв преди малко, сега се разтегли в бавна, грозна усмивка.

— Мисля, че ти и скъпата ти дъщеря ще трябва да отидете до лятната си колиба, преди да е настъпил сезонът.

— Няма да й причиниш болка, Чарлс — възрази ужасен Стодард.

— Да не си откачен! Разбира се, че няма да причиня болка на бъдещата си съпруга.

Той усети как Тори започна да се съпротивлява с още по-голяма ожесточеност и се сви, когато успя да го ритне, но не я изпусна от жестоката си хватка.

— Тя ще бъде чудесна примамка за настоящия си съпруг. Щом Дейвис узнае, че тя е в колибата, веднага ще дотърчи да я спасява — точно в прицела на Емет Хаузър.