Шърл Хенке
Условие за капитулация (2)

Втора глава

Старлайт, Колорадо, 1879 година

Виктория Лотън се радваше, че е у дома. Нежните й синьо-зелени очи оглеждаха успокояващата позната обстановка в собствената й стая. След като три години спа с още три други момичета в Академията на мис Джеферсън в Сейнт Луис, уединението беше истинско блаженство. С обич прокара пръсти по тънките дантели на колосаното мильо върху нощното си шкафче, сетне по по-плътните на синята възглавница на леглото си. Стаята беше женствена и нежна като момичето със светлоруса коса и кожа като от порцелан, леко розова по високите скули. Виктория имаше учудващо добре оформени черти за една толкова млада аристократка, но притежаваше и вътрешна сила. Устните й издаваха намек за сприхавост, когато й се откажеше нещо.

Като най-голямо дете и единствена дъщеря на Стодард Лотън — преуспяващ банкер в Старлайт — на Виктория Елизабет Лотън рядко й се отказваше каквото и да било. Дори в Академията на мис Джеферсън отиде по свое желание. Майка й настояваше за едно по-известно училище в Бостън, но южняшката романтичност на учебното заведение на вдовицата от войната привлече повече Тори. Тя се наложи и над баща си, който искаше да е по-близо до вкъщи. Двамата удържаха победа.

„Ще прекарам цялото лято тук!“ — едва не извика тя на стаята си, като се завъртя в изящен пирует, при който надиплената й пола се уви около тънките й глезени. Ще има увеселения, танци, разходки сред природата и много, много младежи около нея. След строгите правила в пансиона тя изгаряше от нетърпение за летния светски водовъртеж.

Миналата година майка й бе казала, че е твърде млада, но много от момичетата в Академията на мис Джеферсън бяха посещавани от млади джентълмени след първата си година там. Беше се научила да танцува и да свири на пиано, да не говорим за прекрасните й акварели, изкусно подреждане на масата и подбор на менюто за изискани вечери. Научиха я да стане подходяща съпруга на изтъкнат мъж. Младото й сърце пееше, докато си мислеше как ще се забавлява през следващите години. Ще има много ухажори и ще съпоставя качествата им.

Ще трябва да убеди баща си, че са й необходими нови тоалети, но по този въпрос имаше съюзник в лицето на майка си. Донесла бе цял куфар с книги за модата. Това усамотено градче, сгушено във великолепните твърдини на югозападните Скалисти планини, беше толкова старомодно… „Ще стана модистка“ — заяви Виктория с младежки устрем и тръгна, за да разговаря с Хеда Лотън за плановете си.

Сандърс, също като по-голямата си сестра, беше изпратен да учи в добро училище в Чикаго. Но за разлика от природно интелигентната и жизнена Тори, която очароваше всички и жадно усвояваше знанията, той се провали още първия срок. Опитаха в друго училище — този път в Денвър. Мързеливото четиринадесетгодишно момче отново прекарваше времето си в игра на хазарт. На двадесет и първи май — празника на баварската бира — го арестуваха за пиянско поведение в една германска бирария и пак го изключиха от училище. Той никак не се радваше, че Тори е у дома, защото учителите непрекъснато я хвалеха. Всеки знаеше, че в онова тъпо девическо училище се изкарва много по-лесно отколкото в един истински курс на обучение за бизнесмени. Но родителите му непрестанно го унижаваха, като сравняваха неговото и нейното представяне в училище.

И все пак, Тори му беше съюзник срещу Стодард и Хеда. Двамата имаха разлика само една година и бяха близки още от деца. Винаги бе успявал да я убеди да поеме вината за пакостите му. Едва когато миналата година пътищата им се разделиха, започнаха истинските му неприятности.

Сандърс се мушна в килера и започна да рови сред бутилките, като поглеждаше крадешком през рамо. Грабна бутилка сладък тъмен портвайн и го мушна под палтото си. Това вино му харесваше много повече от отвратителната кисела бира, с която започна в училището в Денвър. „Хубаво е да имаш богати родители“ — помиеш си самодоволно той и тръгна към стаята си.

Докато минаваше покрай официалната трапезария, той срещна Тори. Ядоса се, че стройната му сестра е висока колкото него — пет фута и два инча. Кога ще порасне?

— Сандърс, какво правиш тук? Аз търся мама.

Тя забеляза бледността му и нервния начин, по който прокара пръсти през меката си като на бебе коса.

— Добре ли си? Изглеждаш зле — каза загрижено тя.

— Добре съм, Тори, много съм добре — сряза я той.

Усети, че бутилката под мишницата му леко се изплъзва и реши, че трябва да се отърве от нея, преди Тори да е разкрила кражбата.

— Ако търсиш мама, видях я да влиза в кабинета на татко преди няколко минути — подхвърли лукаво той.

Тя кимна и тръгна по дългия коридор. Той се подсмихна. Татко и мама бяха ужасно ядосани, когато влязоха сдържано в кабинета. Тори не беше тук през последните месеци, за да стане свидетел на раздора помежду им. Надяваше се злобно, че тя ще нахлуе в разгара на едно от техните „сериозни обсъждания“ и ще я изпратят в стаята й с остро порицание — както него миналата седмица. Нека този път тя да бъде мишена на гнева на родителите им.

Виктория беше почти стигнала до вратата на кабинета в стремглав бяг, когато уроците по благоприличие на мис Джеферсън надделяха. Една дама никога не тича и не се задъхва. Една дама винаги чука на вратата и пита дали може да влезе. Тя забави ход, изправи рамене и приглади косата си, за да се увери, че е опъната на тила. Сетне вдигна ръка да почука.

Вратата беше открехната достатъчно, за да се чува разговорът зад дебелото три инча дърво. Ръката й обаче замръзна във въздуха, като чу гласа на майка си — леден, режещ и злобен — тон, какъвто Виктория никога не бе чувала от добре възпитаната си майка от Бостън.

— Ще разкараш тази блудница от града до една седмица, Стодард. Не те моля за това, а ти заповядвам. Или ще го направиш, или ще взема децата и ще се върна в Бостън. Няма да позволя да ме унижаваш публично с безвкусната си любовна афера с евтина актриса!

— Няма да посмееш. Помисли за скандала около развода — отговори презрително той.

— Скандалът да живееш в това градче с твоята любовница е далеч по-голям — отговори Хеда с ледено достойнство.

Стодард се изхили равнодушно:

— Какво желаеш, скъпа? Да се върна в леглото ти ли? Едва ли.

— Твоя работа е да даваш воля на похотливостта си дискретно, както другите джентълмени в града, но ти отиде прекалено далеч, като се разхождаш с онази евтина актриса из града и дори вечеряш в заведения с нея. Няма да допусна да бъда обект на клюки и унижения!

Гласът на Хеда се извиси истерично.

— Не толкова унизително, колкото да ми позволяваш да докосвам онзи примитивен леден замък, който наричаш свое тяло — отговори сърдито Стодард. — Това съвсем няма да ти хареса, Хеда.

— Не ме заплашвай, Стодард. Родих ти син и дъщеря — добри, красиви деца — твои наследници. Изпълних дълга си като съпруга. А сега трябва да ми отдадеш дължимото уважение или… — Тя се поколеба, сетне гласът й стана зловещ: — Ще пиша на татко. Като сенатор на Съединените щати от Масачузетс, той има пълната подкрепа на президента Хейс. Ако се надяваш да осъществиш някои от политическите си амбиции, не ме ядосвай. Поддържай дискретно отвратителните си плътски връзки или си понеси последствията!

Виктория разбра по гласа на майка си, че се е приближила до вратата и вцепенението й изчезна. Тя се стрелна покрай ъгъла и хукна към стълбището за прислугата. Със замъглени от сълзи очи, тя се спъна и охлузи крака си на грубите дървени стълби, но не почувства болка. Целият й свят се бе срутил. Съвършените й като на картина родители, най-елегантната и мила двойка в обществените кръгове на Старлайт, всъщност се преструваха. Баща й беше влюбен в блудница, а майка й заплашваше, че ще се върне с нея и Сандърс в сивия стар Бостън! Виктория потрепери от страх, хвърли се на леглото и даде воля на сълзите си.

Сандърс бе наблюдавал от дъното на коридора как Тори подслушва, и после хукна като ужилен от пчела, като едва не падна по задните стълби. Не разбра какво я накара да побегне, но беше разочарован, че родителите им не я хванаха.

Когато Виктория изпрати да съобщят, че е прекалено изморена, за да слезе на вечеря, Стодард и Хеда го приеха. Но когато не излезе от стаята си и върна недокосната закуската си на следващата сутрин, Хеда се разтревожи.

— Какво му е на това момиче? Мисис Соумс и мисис Евърет ще идват на чай следобед — ядосваше се тя, докато прислужницата Беси отнасяше закуската обратно в кухнята.

— Мисля, че се цупи, защото ви чу да се карате с татко — каза Сандърс от мястото си край покритата с дантела маса в трапезарията.

Вилицата на Хеда изтрака в чинията и тя прониза сина си с ледените си воднисти очи.

— Какво искаш да кажеш? Кога?

Момчето се престори на невинно.

— Видях, че ти и татко влязохте в кабинета, както винаги правите, щом искате да „обсъдите“ нещо. Тя дълго слуша на вратата. Опитах се да я накарам да се махне оттам, но тя ме блъсна. После хукна, като се тресеше от плач.

Той сви рамене и се извини, като наблюдаваше бледите й безкръвни ръце, които стискаха и пускаха салфетката. Майка му беше толкова погълната в проблема си, че забрави за присъствието му.

Той се зачуди лениво за какво са се карали този път. Вероятно за онази актриса от театър „Роуз.“ Беше подслушвал миналата седмица, когато мисис Гуд бе разказала със съжаление и радост едновременно за неблагоразумието на баща му. Сега майка му беше ядосана на всички в къщата, не само на него. Той се отправи към външната врата, като си подсвиркваше.

Хеда се качи на горния етаж, като събираше смелост да застане пред Виктория. Първо трябваше да се успокои. Спря се горе и потърка слепоочията си, като внимаваше да не развали съвършената прическа на започналата да сребрее руса коса. На младини Хеда Лодж беше голяма красавица. На тридесет и седем години тя беше все още поразителна — крехка и сдържана. Помисли за Стодард и за евентуалните последствия от бруталната му безнравственост и почувства нов прилив на гняв.

Виктория беше толкова вглъбена в нещастието си, че не чу почукването на вратата. Когато Хеда влезе в стаята и я повика тихо по име, Виктория се стресна и се обърна. Гледаше, без да вижда, през прозореца към овощната градина зад къщата. Как само се бяха провалили плановете и мечтите й за лятото! Тя се хвърли в прегръдките на Хеда, разтърсвана от ридания.

Хеда хвана подутото от плач лице на детето с пръстите си с дълъг маникюр, целуна я хладно и точно по челото и я заведе да седне на ръба на разхвърляното й легло. Нацупи се недоволно при вида на завивките и рече:

— Виктория, знаеш, че една дама никога не лежи по цял ден в леглото и не занемарява стаята си. Вече трябваше да си станала и облечена, за да може Беси да смени завивките и да оправи стаята ти.

— Не исках да виждам… никого — отговори окаяно момичето.

Хеда разбра, че най-лошите й опасения са истина.

— И така, подслушвала си на вратата на кабинета като обикновена слугиня.

Тя вдигна ръка, за да спре възраженията на Виктория. Тръгна царствено към прозореца, събра разпилените си мисли и избра прекия подход, независимо че задължението беше неприятно. Момичето беше на петнадесет години. Може би беше по-добре, ако научи някои неща отрано.

Хеда се обърна и погледна детето жена, сгушено като изгубено бездомно животинче в края на леглото.

— Неприятно е, че си научила за това вчера — започна Хеда със спокоен, безпристрастен тон, — но стореното — сторено. Не се притеснявай от скандал или че ще заминеш. Баща ти поправи грешката си.

— Значи… вие с татко сте се сдобрили? И отново се обичате?

В очите и гласа на Виктория се четеше объркване. Лицето на Хеда омекна малко.

— Любов! Пфу! Трябва да обърна повече внимание на лиготиите, които ви дават да четете в училище, както и на приятелките ти. Любовта е толкова митична, колкото онези срамни гръцки митове, които те заварих да четеш миналата година.

— Това са класически легенди, мамо. Митове — да, но не и срамни — възрази Виктория.

Мис Уортън й бе дала тънко томче с древногръцка митология и тя се чувстваше задължена да защити любимата си учителка.

— Всъщност истинската любов няма нищо общо с митологията.

Хеда отмина това нетърпеливо.

— Слушай какво ти говоря! Аз ще ти кажа кое е истинско, млада госпожице. Онази романтична, сантиментална любов, за която всяко момиче бленува, много прилича на мит. Мъжете, дори онези от висшето общество, не ти подаряват букети и не декламират стихотворения само за да поддържат ръката ти.

Тя замълча за миг, сетне попита безцеремонно:

— Какво мислиш, че трябва да прави една млада дама през първата си брачна нощ?

Виктория пламна от притеснение. Тя нямаше точна представа за секса, с изключение на няколкото целомъдрени, откраднати от момчетата целувки миналата година. Но бе чувала сподавения шепот на по-големите момичета в училище, който винаги заглъхваше, щом в стаята влезеше по-малко момиче. Определено не можеше да повтори думите им пред майка си!

— Мислех, че си невежа — и по-добре. Няма да се впускам в отвратителните физически подробности. И без това ще се почувстваш достатъчно зле, когато настъпи моментът. Само си избери дискретен мъж и ако си достатъчно умна и ти провърви, той ще се откаже от низкото си разгонване веднага щом забременееш. Дългът на жената е да роди наследник на съпруга си и ако тя продължава да понася физическото му присъствие, е глупачка.

Виктория погледна безупречния профил на Хеда и лицето, със студени, груби черти, изкривено в презрителна насмешка. Момичето беше безнадеждно объркано, но майка й изглеждаше толкова категорична.

— Затова ли спите с татко в отделни спални? Някои от родителите на приятелките ми спят в една…

— Няма да обсъждаш повече с приятелките си кой къде спи! — прекъсна я Хеда, като изсъска грубо.

Какво ли е обсъждало това дете и с кого? Хеда възвърна самообладанието си и започна да назидава Виктория с разумни, премерени думи:

— Мъжът и жената, които са истински джентълмен и дама, никога не спят в една спалня. Това го правят по-нисшите класи. Дамите изпълняват дълга си и се подчиняват на потребностите на съпрузите си, докато родят деца. После джентълменът търси да уталожи първичните си инстинкти другаде, за да не измъчва съпругата си.

На Виктория започнаха да й стават ясни някои неща. Поне си мислеше, че е така.

— Искаш да кажеш, че има жени, които искат мъжете да… да…

Тя не успя да продължи, нещастна от унижението.

— Да, но тези жени не са като нас. Те са необразовани, търговки от нисшите класи или още по-зле — блудници. На една дама никога не й доставя удоволствие да бъде опипвана интимно от мъж. Това е само едно от задълженията й в законната връзка на брака.

— Значи след това мъжете…

Виктория се поколеба, защото не можеше да си представи, че собственият й баща се среща с някаква ужасна ирландска перачка или блудница.

— … си взимат други жени за любовници?

— Те дискретно посещават места от другата страна на града, където има жени, способни да им доставят удоволствие. Баща ти направи грешка, Виктория. Той се влюби в актриса — вулгарно, безочливо младо същество. Той допусна хората в Старлайт да ги видят заедно на обществени места.

Тя потрепери от гняв, сетне добави с леден тон:

— Това няма да се повтори, обещавам ти. Той я отпрати и отсега нататък ще бъде изключително дискретен. Разбра ли онова, което ти обясних? Ти си дама и трябва да се държиш като такава. В замяна ще имаш право да очакваш съответното държание от страна на бъдещия си съпруг.

Тя изчака, докато Виктория кимна тъжно:

— Добре. Повече няма да говорим по този въпрос. Знам, че мога да разчитам на здравия ти разум и поведение на дама. А сега се измий, за да махнеш тези ужасни подутини, облечи се и ела долу. Следобед ще пием чай с няколко дами от църквата.

Виктория наблюдаваше как майка й излезе плавно и грациозно от стаята и се почувства вцепенена. Главата й беше пълна с лудешка бъркотия от ужасни образи — баща й, добър и отстъпчив, макар и малко тесногръд и строг, нейният собствен баща, да върши сластолюбиви лоши неща с онези отвратителни жени от Мейн стрийт! Чувала бе Сандърс да клюкарства за района с червените фенери. Сетне й хрумна една още по-ужасна мисъл — Сандърс ще порасне и ще стане също като баща им! Майка й бе казала, че всички мъже притежават онези долни инстинкти. Тя стана разтреперана, пое си дълбоко въздух и започна да плиска подпухналото си лице със студена вода.

По време на вечерята Виктория внимателно наблюдаваше майка си и баща си. За своя изненада, тя не откри и следа от вледеняващата враждебност, която бе доловила зад вратата на кабинета. Те се усмихваха, държаха се учтиво и насочваха разговора към нея и Сандърс, като че ли нищо не се беше случило. Виктория беше сигурна, че Хеда не е казала нищо на Стодард за подслушването. Сандърс се отегчи и помоли да го извинят преди десерта, но това, както и всичко останало, беше предсказуемо като снега по Скалистите планини.

През нощта Виктория непрекъснато се мята в леглото. Стана рано сутринта. Умираше от глад, защото не можа да яде много предишната вечер. Облече се набързо и слезе по задните стълби, за да си измоли топла кифла и чаша прясно мляко от готвачката, закуската щеше да бъде сервирана най-малко след час.

Точно когато стъпи на първото стъпало, по тясното стълбище отекна приглушен шепот.

Беси — прислужницата — прошепна:

— Чух, че заминава с днешния дилижанс. Не мога да повярвам, че стария Лотън я пусна да си върви толкова лесно.

— Ха! — присмя се готвачката. — Ами след като Нейно величество мисис Бостънската кралица го заплаши със семейството си? Флавия Голдсток е само една актриса. Такива като нея идват и си отиват. Тя не означава абсолютно нищо за него. А положението му тук, в Старлайт, и мястото в Републиканската партия в Денвър означават много.

Гарата за дилижанса представляваше голяма тухлена постройка на два етажа с няколко служебни кабинета отгоре. Намираше се на улица „Уийтън“ до Мейн — кварталът, където джентълмените с рединготи ходеха на работа, а недодяланите говедари и златотърсачи се събираха да гледат как пристига стоката. Улица „Уийтън“ не беше подходящо място за едно петнадесетгодишно момиче, особено без придружител. Но някакъв самонаказателен инстинкт накара Виктория да се измъкне през задния вход на магазина за мода на улица „Вандементер“ и да отиде да огледа пътниците, които си купуваха билети за следобедния дилижанс за Денвър.

Беше нервна. Ако някой от приятелите на баща й я видеше да се крие в сенчестата уличка и му кажеше, щеше да си има невъобразими неприятности. „Но аз трябва да я видя — да видя дали наистина ще замине.“ Освен това искаше да види как изглежда една от „онези жени.“

Виктория се отчая, когато кочияшът — нисък, предпазлив човек с увиснали мустаци и тежък кожен осемфутов камшик — се запъти към дилижанса и хвърли чувалите с пощата в багажника. Заминаваше без пътници! Точно в този миг се изви женски глас с определено южняшки акцент:

— Бъдете така добър, кочияш.

Дребният човек се обърна и килна смачканото си омазнено кепе, после взе двете чанти от снажния мъж, който стоеше до жената. Докато нисичкият кочияш хвърляше чантите в багажника с изненадваща лекота, Виктория разглеждаше внимателно Флавия Голдсток — „актрисата.“ Тя беше висока, с прелъстителни форми. Безупречната й тънка фигура беше театрално увенчана с буйна лъскава черна коса, прибрана на изящни къдрици под богато украсената й шапка. Червената й кадифена рокля беше малко плътна за лятото, но безукорно облечената жена изглежда не усещаше жегата.

Виктория видя, че Флавия е гримирана, но не в крещящи цветове, както бе очаквала. Актрисата съвсем не приличаше на жените от другата страна на Мейн стрийт, които работеха в пивниците! Всеки можеше да каже какви са те. Докато снажният мъж помагаше на Флавия да се качи в дилижанса, Виктория улови последния й мимолетен поглед. Какво ли прави една толкова безсрамна жена, за да играе на сцената? Или още по-зле — да води за носа добрите мъже като баща й и да опетнява името им, като се среща с тях? Дали баща й наистина е спал в едно легло с тази жена? Виктория едва не ахна на глас, защото изпита вина само от буйното си въображение.

— Погледни я само колко е безочлива след цялото й безсрамно подрипване на сцената в един почтен град! — каза Чарити Соумс.

Виктория подскочи от ужас. Обзе я паника… Най-добрата приятелка на майка й стоеше на ъгъла! Момичето се сви в сянката, докато Естър Смитън — зълва на Чарити — и още една клюкарка от Старлайт разговаряха.

— Е, поне си тръгва без повече скандали. Няма мъж в безопасност, щом тя е в града. Всички ходеха в театър „Роуз“ да я гледат как играе Шекспир. Ха! Да се врътка в момчешки панталони — в това се състоеше представлението й!

— Чудя се какво ли ще стане с нея. Тя загуби менажера си тук. Казват, че починал от някакво сърдечно заболяване — шепнеше омаяна Чарити.

Естър изсумтя:

— Почтените хора не бива да се притесняват какво ще стане с нея, но дяволът си знае работата.