Шърл Хенке
Условие за капитулация (17)

Седемнадесета глава

Думите заседнаха в гърлото на Виктория. Гръдният й кош се сви от страх да не изтърси: „Обичам те, Рийс Дейвис, комарджия, чужденец, хулиган от предградията, собственик на най-големия публичен дом в града.“ Не можеше да признае тази срамна истина, нито да повярва на неговите думи. Той използваше тялото й срещу нея по такъв развратен и неестествен начин. Имаше и други жени. В този покъртителен миг Тори знаеше, че дори и да го обича, не можеше да му има доверие. Съпругът й вече имаше прекалено силна власт над нея.

Почувства, че чака отговор от нея и се изплаши да не го ядоса. Винаги когато му отвръщаше с презрение, той й отмъщаваше с язвителна ирония за финансовото положение на семейството й и собствените й развратни реакции при допира му.

— Рийс, аз…

Дрезгавият й шепот беше прекъснат от силен лудешки лай и кученцето заподскача покрай водата, като търсеше нещо в тревата.

— Змия! — изпищя Тори, без да вижда каква е, ужасена, че може да е отровна.

Кучето я хвана, започна да я хапе и да я тръшка в калния бряг на по-малкия вир, който се изливаше в една естествена скална кариера.

— Не е отровна — измърмори с отвращение Рийс.

Независимо от това, той пусна Тори и се гмурна в дълбокото с няколко бързи, уверени удара на ръцете, преплува вира и зашляпа около калния труп.

Тори изведнъж осъзна, че е гола и й е студено от хладния ветрец. Излезе от вира и стигна до одеялото. Измъкна една хавлия от голямата кошница и се уви, сетне се втурна към полесражението.

Рийс коленичи и улови малката, оплескана с кал космата топка за врата, като отвори челюстите й, за да пусне змията.

— Внимавай! Ами ако все пак е отровна? — извика Тори, докато стъпваше предпазливо по хлъзгавата кал край по-малкия вир.

— Безобидна е. Кучето и без това си е играло с нея, докато е свършила — отговори Рийс, хвърли мъртвото влечуго в тревата и й подаде калното кученце.

Тори протегна ръце да го вземе и хавлията се свлече до бедрата й. Калното пале се сгуши на гърдите й и цялата я изцапа с нещо лепкаво и лигаво. Рийс не можа да сдържи смеха си.

— Щастливо куче — знае къде да отиде за наградата си. Той застана до Тори, без да обръща внимание на голотата й и почеса кученцето по ушите, като гледаше как опашката му пляска още кал по гърдите й. Ръцете му се плъзнаха от кучето към кожата й. Проследи с върха на пръстите си калните шарки. Тори усети, че зърната й се втвърдяват от допира му. Тя посегна към хавлията, която се свличаше застрашително надолу по бедрата й, но палето скочи от ръцете й и остави кална диря по корема й.

— О, негоднико. Одраска ме — скара се тя на кучето, което скачаше в краката й.

— И двамата имате нужда от баня — подсмихна се Рийс. — Изглежда повечето време ще измиваш калта от него. Тя явно го привлича.

Тори се покри с хавлията, сетне разбра, че усилията й са безполезни.

— Дай ми го. Ще се изкъпем заедно — каза тя и изведнъж й хрумна нещо. — Мъдпай — сладкиш от кал! Точно така — възкликна тя. — Ще го кръстя Мъдпай.

Тя прегърна въртящото се кученце както дете коледната си играчка.

Устните на Рийс потрепнаха в недоумение.

— Не ми приличаш на онези, които са правили сладкиши от кал като деца.

— Може и да съм искала, но не ми разрешаваха. Момчетата правят най-различни неща, които са забранени за момичетата. Сандърс плуваше в потока с приятелите си, но аз…

Тя замълча, защото осъзна, че му е казала прекалено много и той я слуша съсредоточено.

— Брат ти е имал прекалено много свобода, а ти — почти никаква, Тори.

— Ето, пак започваш да нападаш семейството ми. Не искам да говоря за тях — защити се тя.

Той сви рамене в знак на съгласие и се примири с факта, че още е рано Тори да прехвърля лоялността си към семейството си на него. Рийс промени темата на разговор и рече:

— Обещах да те науча да плуваш. Обзалагам се, че Мъдпай умее да държи мустаците си над водата. Позволяваш ли ми да науча господарката ти да плува? — Попита той кученцето с престорена сериозност. — Това означа отново да си чист.

Мъдпай излая силно, а Тори и Рийс се засмяха. Ръката й случайно докосна неговата, докато чешеха кучето по ушите. Очите им се срещнаха за миг, но Тори съзнателно се извърна и каза:

— Добре. Хайде да се опитаме да поплуваме. Обещаваш ли, че няма да ме удавиш? — Попита кучето тя и влезе внимателно в чистата, бълбукаща вода на големия вир.

Рийс тръгна след нея и махна хавлията от тялото й. Тори още държеше кученцето, но се потопи до шията, като клекна във водата, за да се скрие от изгарящия поглед на Рийс.

— Как се плува? — Попита нервно тя.

Изведнъж палето се отскубна от нея и заплува наоколо, като лаеше силно и пръскаше вода. Тори примигна от капчиците, паднали върху очите й, и се опита да подражава на махащото с лапички четириного, но потъна като камък и се показа над повърхността, за да срещне развеселените сини очи на Рийс.

— Изисква се ритъм и малко упражнения. Нека да ти покажа.

Рийс заплува във вира с плавни удари.

Тори гледаше как водата блести по движещите се мускули на раменете и гърба. Сетне сърдито откъсна очи от физическото му обаяние и се опита да замахне с ръце като него. Опитът й беше още по-неуспешен от кучешкото й цапуркане. Този път заби глава във водата, а краката й заритаха над повърхността.

Силни, познати ръце я измъкнаха и я задържаха над водата, докато кашляше и плюеше.

— Сигурно имам олово в костите — или мама има право. Вероятно дамите наистина не бива да плуват.

— Хайде да опитаме отново.

Рийс простря ръце над водата и й каза да се отпусне върху тях.

— Сега ритай с крака, а в същото време пори водата с ръце. Усещаш ли ритъма? По-малки, по-къси удари. Леко свий ръце в шепа. Точно така.

Рийс я придумваше гальовно, показваше й какво да прави и се караше, а Мъдпай лудуваше в кръгове и плискаше и двамата им с вода. Постепенно Тори започна да се изтласква във водата, като вдишваше и издишваше едновременно с движенията на ръцете и краката, а Рийс й даваше наставления и поддържаше тялото й. Сетне изведнъж тя установи, че се движи без неговата помощ. Наистина плуваше сама, а Рийс стоеше на няколко ярда зад нея. Тя се обърна, като се опита да подражава на начина, по който той пореше водата и да му покаже радостта си. В този миг отново потъна, но сега вече не можеше да излезе на повърхността без помощ и започна да плува под вода. Това съсредоточено размахване на ръцете и краката обаче се оказа изтощително и крайниците й натежаха като олово.

Рийс я гледаше с възхищение как упорства. За градско момиче, внимателно възпитана и непривикнала с тежка работа и движение, Тори беше изумително жилава и наваксваше със силата на волята си онова, което й липсваше по отношение на физическата мощ и умението. Рийс доплува без усилия и с лекота до нея и сложи ръцете й на врата си.

— Дръж се, докато те изтегля до брега. Мисля, че за днес ти стига. Както и на галеника ти.

Мъдпай седеше на брега и се печеше доволно на слънцето в малка кална локва.

— О, боже! — ядоса се Тори, докато съпругът й я теглеше със силни и уверени движения към плитчината. — Ще изцапа цялата двуколка, преди да се приберем у дома.

— Ти се облечи и прибери нещата, а аз ще го измия. После ти ще го държиш, докато аз се обличам. Но се обзалагам, че ще направи някоя друга беля, преди да се върнем в „Леговището на змея.“

Тори гледаше как Рийс потапя кученцето във водата, после го изсушава с хавлията, благодарна, че съпругът й е зает с нещо друго, докато тя се облича. Замисли се нервно върху любовното му обяснение — обич, която искаше и тя да изповяда. „Не мога да го обичам!“ — крещеше ужасен разумът й. „Не можеш да отречеш, че е така!“ — отговаряше с болка душата й. Но успя да запази спокойствие.

 

 

— Какво правиш? Защо се ровиш в мръсотията като обикновен градинар? Нали съпругът ти плаща на градинаря?

Хеда Лотън се бе облегнала на забития в плодородната черна почва чадър и гледаше дъщеря си, която беше коленичила в една цветна леха зад къщата.

Тори се изправи, избърса ръце и се усмихна нервно на майка си:

— Имаме няколко градинари, но винаги ми се е искало да се занимавам с цветята. Мистър Батби — главният градинар — ми показа как да засаждам луковиците на лалетата.

Хеда стисна устни, докато слушаше обяснението на дъщеря си. Беше облечена в безукорен светлокремав всекидневен костюм и всеки кичур на главата й стоеше пригладен на мястото си. По-рано Виктория беше отражение на елегантността й.

— Бракът ти с този кръчмар изглежда ти влияе неблагоприятно, мила моя. Не позволявай на неговите вулгарни наклонности да те водят, моля те — добави тя с по-мека усмивка, която обаче не стигна до светлите й очи. — Чух изключително тревожната новина, че вчера си яздила в калта до мястото, където са били онези ужасни мъже. Сама!

— Вие с Рийс сте единодушни по един въпрос, мамо — и той се притеснява за мен.

„Той се страхуваше да не пострадам. А ти само се опасяваш да не опетня името на фамилията Лотън.“

Хеда изсумтя презрително и завъртя острия връх на чадъра си в земята.

— Това несъмнено е единственото, по което Рийс Дейвис и аз ще бъдем на едно мнение — отговори студено тя.

Преди Тори да успее да каже нещо, един малък дрипав вързоп се затъркаля из двора и се хвърли в меката почва на лехата с лалета, като разпръска буци пясък и кал навсякъде.

Безупречната пола на Хеда беше изцапана с кал и тя замахна гневно към джафкащото кученце, за да го прогони.

— Какво е това… това същество?

— Мамо, запознай се с Мъдпай. Взех го, докато помагах на доктор Рънси в калта — каза Тори и пак коленичи, за да прегърне малкото торнадо.

— Знаеш, че не обичам домашни животни. Мислех, че споделяш мнението ми. Погледни какво направи!

— Сигурна съм, че Беси ще изпере роклята ти, мамо — успокои я Тори.

Помисли си с неприятно чувство, че самата тя до неотдавна би реагирала по подобен начин.

— Да влезем вътре и ще накарам мисис Крейтън да ни направи чай.

Хеда повдигна сребристите си вежди, като погледна калното кученце.

— О, ще оставя Мъдпай в кухнята, за да не ходи по килимите. Защо не ме почакаш в моята приемна до солариума?

След като остави кучето на иконома, Тори се качи горе да се пооправи. Изглеждаше ужасно. Тя сви рамене, изми ръцете си, среса косата си и се преоблече в обикновена, тъмнозелена всекидневна рокля. Бузите й бяха порозовели от напрежение и от слънцето. Шест, не, седем малки лунички се бяха появили на носа й. Постара се да запомни, че утре трябва да си сложи шапка на главата, когато работи в градината.

Хеда държеше книга в ръце, когато Тори влезе в приемната.

— Да налея ли, мамо? — Попита тя и седна до овалната масичка с подноса.

— Откъде се появи това?

Хеда бутна тежкия том на „Упадък и падение на Римската империя“ от Гибън в лицето на дъщеря си, сетне го пусна, сякаш беше кално кученце.

— Рийс ми го даде… като подарък. Винаги съм обичала историята…

— Историята е пълна с насилие и злодеяния, които е по-добре една дама да не знае. Винаги съм ти забранявала да четеш такива неща — сгълча я Хеда и отпи от чая експериментално, сякаш да провери дали не е отровен.

Някакво дяволче бодна Тори.

— Знаеш ли, мистър Гибън пише, че заслугата за падането на Римската империя е на християнството?

Хеда едва не изтърва чашата и чинийката си.

— Нима, Виктория! Говориш като учена жена. Джентълмените не одобряват такива идеи, изповядвани от дама.

— Но аз не съм омъжена за джентълмен, както винаги си изтъквала — отговори глухо Тори.

— Е, Чарлс никога не би…

— Чарлс Евърет е нещастен страхливец. Едва не уби един изгубил съзнание мулетар, доктор Рънси и Рийс. Щеше да погуби и Майк Манион, ако съпругът ми не бе рискувал живота си, като слезе в пропастта да го спаси.

Пред очите й още беше Чарлс, който захвърли лоста и изтича настрана, докато планинският склон се срути внезапно. Тори преглътна огорчението си и си пое дълбоко въздух.

Хеда следеше внимателно реакцията на дъщеря си.

— Човек би помислил, че държиш на онзи долен дребен ирландец повече, отколкото на приятеля си от детинство. Чарлс Евърет е изискан човек и не искам да чувам нищо против него.

— Тогава да сменим темата на разговора, след като намираш мнението ми за Чарлс толкова отвратително, колкото и книгите, които чета.

— Да. Предполагам, че нямаш вест от брат си?

Тори поклати тъжно глава, а Хеда каза с почти обвинителен тон:

— Той винаги ти се е доверявал от дете.

— Нещата се промениха, мамо.

— Да, определено. Чарлс, когото толкова много искаш да осъдиш, е предприел издирването му. Съвсем дискретно, нали разбираш. Баща ти научи, че Сандърс е пристигнал в Денвър седмица, след като напусна Старлайт.

— Как е разбрал?

— Когато отидохме в Денвър да пазаруваме преди сватбата, той отиде при онзи ужасен Драго, който знае всичко в града. Сандърс пристигнал, но веднага изчезнал пак. Чарлс има някакъв детектив, който се опитва да попадне на дирите му.

Тя замълча, после добави с многозначително извити вежди.

— Съпругът ти не е ли работил за мистър Драго навремето?

Тори почувства удара.

— Да, бил е крупие в „Кофа кръв“ от време на време, в продължение на пет години преди да дойде в Старлайт. Ти и татко познавахте бившия му съдружник, когато ме сгодихте за него. Защо ме питаш сега?

— Ти си единствената, която петни Чарлс и защитава своя кръчмар, мила моя. О, чувам, че още посещавал онова порочно място всяка сутрин. Може да бъде по-дискретен.

Хеда изсумтя укорително, като гледаше реакцията на дъщеря си.

— Ходи там само защото притежава пивницата и трябва да брои печалбата от вечерта. Ако бъде дискретен, това ще означава, че използва услугите на онези жени, а той не го прави.

В мига, в който го каза, на Тори й идваше да потъне в земята от срам. Говореше с чувство за собственост и дори с гордост от верността на съпруга си. Какво я накара да каже такова нещо — особено като се имаше предвид, че съвсем не беше сигурна какви са взаимоотношенията между Рийс и Джинджър?

Хеда я изгледа със съжаление и си спомни предишния им разговор, когато Тори й бе казала за настоятелността на Рийс да спят в една спалня. Тори сведе поглед към чашата си с чай, смутена и нещастна.

— Ти си млада и не си наясно с живота, Виктория. С течение на времето ще разбереш много неща.

Очите на Хеда светнаха, когато стана и прокара пръсти по полираните клавиши на махагоновото пиано до прозореца.

— Тази къща наистина е великолепна — изказа мислите си на глас тя. — Моля те, посвири ми. Имах тежък ден.

Тори седна послушно на елегантното столче и започна да свири анданте от Моцарт.

 

 

Тори криеше чувствата от майка си, но Рийс се изповядваше на приятелката си. Лора Евърет го гледаше как крачи напред — назад из приемната й.

— Седни някъде, преди да си изтъркал новия ми килим, Рийс — рече сухо тя и му подаде чашка питие с пълничката си малка ръка.

Той я прие с благодарност.

— Малко е рано за алкохол, но е добре дошъл. Благодаря, Лора.

Рийс отпи и седна на един изящен стол, като отпусна ръце на коленете си. После се наведе над чашата, която нервно въртеше в ръцете си.

— Няма да намериш отговора на проблемите си там, Рийс. Говори.

Той вдигна глава със замислена усмивка:

— Не знам откъде да започна… или изобщо да започвам.

Сетне замълча и потъна в мислите си.

— Страхуваш се да не засегнеш чувствителността ми ли? — Попита шеговито Лора.

Рийс въздъхна и й описа накратко първата им брачна нощ, обзавеждането на спалнята, как е реагирал и завърши с откритието си, че Тори е видяла Флавия в стаята му в Денвър.

— Нали разбираш — мисля, че е поръчала онези ужасни мебели от ревност, за да ме вбеси, но аз се опитах да поправя нещата, Лора. Извиних се за… ами за онова, което казах, и за начина, по който правих любов с нея през първата нощ.

Той усети, че лицето му се сгорещява от смущение, но Лора остана сериозна и невъзмутима, като кимаше със съчувствие.

— Тя каза, че съжалява за стаята и я обзаведе наново. Оттогава се опитвам да бъда добър съпруг, Лора. Купих й скъпоценности, дадох й пълна свобода с персонала на „Леговището на змея“, изстрадах множество отегчителни събирания на чай, дори съм любезен с тъща си.

— Чак пък толкова — измърмори под нос Лора, като предизвика мрачен сподавен смях от притеснения си млад приятел. — И за награда за всичките ти усилия, Тори още отбягва физическия контакт с теб? — Попита без заобиколки Лора.

Очите на Рийс се разшириха и той едва не изпусна чашата с уиски на килима.

— Сега аз засегнах чувствителността ти — рече тя, без да се разкайва. — Тори е възпитана да се въздържа повече от обичайното за добре възпитана млада дама.

— Знам за предразсъдъците на майка й — каза тихо Рийс.

— Тогава трябва да си търпелив. Не бива да приемаш… нежеланието й като обида към теб, Рийс. Въпросът не е в това, че си комарджия или чужденец. На твое място бих оставила настрана дори необичайното обстоятелство, че бракът ви е уговорен. Тори би се държала много студено отначало, с който и да е мъж.

Рийс прокара пръсти през косата си и погледна мрачно Лора озадачен. Сетне въздъхна и рече:

— Опасявам се, че ти разбра погрешно онова, което се опитвам да ти обясня толкова непохватно. Тори не е студена. Тя е невероятно…

Гласът му изневери. Той изпи уискито и продължи:

— Тя откликва много добре всеки път, когато се любим. След това обаче се затваря в себе си, като че ли е виновна за онова, което изпитва с мъж, стоящ по-долу от нея — добави сърдита той.

— Тя си е виновна, Рийс, защото те обича и те желае — чувства, които майка й я е научила да отхвърля. Щом си преминал преградата на девическата й скромност толкова лесно, тогава това е единственият отговор. Винаги съм мислила, че с течение на времето тя ще отстъпи пред чара ти. Струва ми се, че това става много по-бързо, отколкото предполагах.

— Не разчитай на това — отговори с огорчение той. — Тя не ме обича.

— Каза ли й, че я обичаш? — Попита внимателно Лора.

— Да.

Признанието се изтръгна от него, сякаш изповяда някакво голямо престъпление.

— Казах й. Дадох й това оръжие срещу себе си. Дамата отказа да го коментира и смени темата на разговора.

Лора долови болката в гласа му.

— Тя те обича, Рийс Дейвис. Познавам Тори откакто беше момиченце с плитки. Тя не е като майка си. Но ти трябва да я откъснеш от престилката на майка й. За да й помогнеш да се увери в искреността ти, може да помислиш за някакво поощрение на нейната чувствителност. — Лора се усмихна и продължи: — Ревнува те от Флавия, но Флавия е чак в Денвър. А какво мислиш, че изпитва към Джинджър, с която се виждаш всеки ден?

Рийс вдигна ръце:

— Казваш го така, сякаш аз съм… искам да кажа, сякаш ние сме… о, по дяволите, Лора, Джинджър отговаря за пивницата и публичния дом вместо мен. Отношенията ни са чисто делови — нищо повече.

— Ти си докарваш доста пари от „Лейди Виктори“, от вложеното в земя и добитък, дори от дела си в банката на Стодард. Наистина ли се нуждаеш от „Голата истина“?

Рийс въздъхна.

— Възнамерявах да я продам още след като годежът ни беше обявен, но Джинджър не иска да я приеме дори на изплащане. А аз не искам да я продавам на друг. Тя ми е приятелка, Лора.

— Ако наистина ти е приятелка и й обясниш защо се отказваш от пивницата, не мислиш ли, че може да се съгласи на сделка?

Лора се вгледа изпитателно в лицето му — сега открито и уязвимо.

Той, изглежда, се колебаеше, сетне на лицето му се изписа надежда:

— Предполагам, че ще накарам Джинджър да се съгласи, ако й обясня защо трябва да продам пивницата. Наистина ли мислиш, че Тори държи на това?

— Не си ли струва да рискуваш, Рийс? Нали си комарджия — опитай.

 

 

Сандърс Лотън огледа нервно улицата. Нямаше никой, с изключение на неколцина хъркащи пияници, налягали пред пивницата. Той нахлузи шапка, за да скрие лицето си, сви се, за да се предпази от хладния есенен вятър и излезе на задната уличка в Шайен. Щеше да се крие само още няколко дни и после ще бъде в безопасност. Сигурен беше, че хората на баща му са по петите му, но той бе надхитрил Стодард и всички останали, особено онзи нещастник Емет Хаузър и хленчещата му племенница. Прехвърлил бе повечето пари на сметка в Сан Франсиско, след като се изплъзна от хората, които го следяха в Денвър. Сетне се бе качил на влака за Шайен и не се бе показвал навън няколко месеца. Баща му и Емет сигурно предполагаха, че веднага ще отиде в Сан Франсиско или дори в Сейнт Луис. Макар да беше сигурен, че Хаузър бързо ще се откаже от преследването, Стодард нямаше да го стори. Дори и фалирал, баща му беше упорит човек и имаше още възможности.

Сандърс си помисли за всички онези пари в банката в Сан Франсиско, които го чакаха. Тук, в Шайен, бе оставил само няколко хиляди за джобни пари, докато се измъкне от преследвачите си. След като се увереше, че в Калифорния не го чакат изненади, той щеше да се качи на влака за Западното крайбрежие и никога повече нямаше да стъпи в Скалистите планини.

Сандърс вдигна яката на палтото си и бързо се отдалечи от прага на евтиния пансион. Отправи се към малка, тиха пивница. Всеки би очаквал разглезен и богат младеж като него да пилее бащините си пари, но той беше хитър. Поздрави се за скривалището и одърпания си външен вид. Единствената му утеха по време на краткотрайното му отшелничество беше алкохолът. Всяка вечер отиваше в различна кръчма и се напиваше. Тази вечер беше доста студено, вятърът загатваше за сняг и той реши да направи кратката си разходка.

Сандърс зави зад ъгъла и съзря приканващата табела на една олющена стара пивница. Точно когато слезе от тротоара между двете сгради, съсредоточен към целта си, две здрави ръце го сграбчиха и го повлякоха в сгъстяващия се мрак на тясната уличка.

— Не вдигай шум, иначе ще ти счупя врата — изръмжа един познат до болка глас.

— Емет! — изграчи Сандърс, като преплиташе крака, стиснат в прегръдките на огромния мечок.

— Да. Емет, който те преследва от седмици. Разбрах, че си напуснал Денвър и пресметнах, че ще отидеш с влака до Шайен. След това те изгубих за малко.

Той млъкна и завъртя пребледнелия младеж, като го блъсна към ронещата се стена на сградата.

— Но аз и ти знаем кое е слабото ти място, нали Санди? Може и да си се отказал от жените, но все още се нуждаеш от дневната си доза пиячка. Проверих всяка пивница. Започнах от скъпите и постепенно стигнах до тук. И ето сега те хванах.

— Можем да се споразумеем, Емет. Всичките пари на баща ми…

Очите на Хаузър станаха сурови и той пак блъсна слабото момче към стената.

— Да, всичките му пари са у теб, а ние с Ела живеем като отрепки. Тя вече е прекалено напреднала, за да ходи при онзи доктор в Денвър, Санди. Мисля, че ще трябва да се ожениш за нея.

Усмивката на Хаузър беше толкова жестока, сякаш си играеше с жертвата си.

Сандърс преглътна ужасен и събра смелост. Не трябваше да губи самообладание.

— Ако се оженя за нея, кой може да гарантира, че тя ще се грижи за теб, Емет? Нека да не я забъркваме в това. Двамата можем да си разделим парите.

Ръцете на Сандърс трепереха, а езикът натежа в устата му като мокър парцал. Господи, как му се пиеше!

— Какво ще кажеш? Да влезем вътре и да поговорим, Емет.

Хаузър сви рамене с престорена добронамереност.

— Нищо няма да ми стане. Жажда ли те мъчи, Санди? Ще купя една бутилка, но не си прави никакви илюзии. Пия повече от теб. И ще уредим въпроса — иначе ще съжаляваш. Наистина ще съжаляваш.

— Ако ме убиеш, никога няма да пипнеш парите — изтърси Лотън. — Оставил съм ги на безопасно място. Мога да ги освободя от банката само с личния си подпис.

— Нима? Е, ще пийнем, пък тогава ще видим какво ще измислим.