Шърл Хенке
Условие за капитулация (16)

Шестнадесета глава

Тори коленичи до един ранен миньор и подпря главата му така, че да може да пийне от шишето с вода, което държеше. Ръката му беше счупена, но доктор Рънси изглежда мислеше, че нараняването му е най-безопасно от това на останалите. Неколцина мъже бяха смачкани от лавината от кал и камъни и много от счупените им крайници бяха ужасно обезобразени. Тори стисна зъби и продължи с непретенциозната си милосърдна мисия да им дава вода, като се опитваше да не слуша воплите им на болка.

— Какво, по дяволите, правиш тук, в тази забравена от Бога бъркотия? Една дама не бива да бъде изложена на такова нещо. Ще те съпроводя до града — заяви съвзелият се Чарлс и посегна да дръпне Тори от ранения мулетар.

Тя блъсна ръката му, стана и го загледа сурово.

— Тук съм, за да помагам на лекаря и на ранените — задача, за която ти се оказа, за съжаление, напълно неспособен, мистър Евърет. Свободен си да се върнеш в града. Аз ще заема мястото ти.

Уайли Уилкокс, който минаваше покрай тях, като крепеше един куцащ миньор, се изсмя подигравателно на висок глас. Раненият направи същото и отмина, като едва стъпваше. Зачервеното лице на Чарлс потъмня от гняв.

— Баща ти и майка ти…

— Вече не са ми пазачи, Чарлс. Нито ти. Моля те, тръгвай.

Тя чу, че лекарят я вика, и се втурна към него, изгаряща от нетърпение да се отърве от надутия страхливец. Изведнъж й хрумна, че наистина е извадила голям късмет, като не се е омъжила за него. Рийс и Уайли бяха коленичили на земята и се опитваха да удържат един агонизиращ човек.

— Трябва да наглася това сложно счупване, преди да го сложим в колата и да го откараме в града — рече уморено докторът.

Изтощението изведнъж напусна Тори, като осъзна, че възрастният човек работи от снощи.

— Какво искаш да направя? — Попита с равен глас тя.

— Уайли ще го държи, а аз ще му дръпна крака. Ти дръж тук — отговори Рънси и посочи горната част на бедрената кост. — Прикрепяй костта, докато съединя двете части и ги пъхна една в друга. Гледката няма да е приятна — предупреди я той.

Тори изтри длани в полата си и каза:

— Ще го направя.

Той я погледна и кимна.

— Жените обикновено проявяват повече разум, когато се стигне до кръв и болка.

Рънси й показа точно как да усети положението на счупената бедрена кост и сложи ръцете й там.

— Сега, Уайли — заповяда той и едрият миньор едва не падна върху горната част на тялото и десния крак на човека, в усилието си да го задържи към земята, а докторът бързо дръпна счупения крак точно над коляното и го изви нагоре.

Тори държеше събраните на купчина мускули около костта с всичка сила. Усети как парчетата се трият при допира си. Точно тогава мускулите на човека се отпуснаха.

— Припадна, горкият — рече Рънси и бързо поля с дезинфекционен разтвор отворената рана, откъдето през плътта стърчеше костта, сетне започна да я завързва стегнато.

— Остана ми малко работа тук. Може да го наместя пак, когато го сложа на масата утре, но поне краищата на бедрената кост няма да се трият, докато подскача надолу по планината — добави мрачно той.

Тори усети, че й се повдига, но преглътна и тръгна след него към следващия човек, който лежеше на земята. Двамата коленичиха до стенещия, изпаднал в болезнено бълнуване мулетар. Лекарят го прегледа бързо и сръчно, сетне поклати тъжно глава.

— Белите му дробове са разкъсани и пълни с кръв — прошепна той. — Постой с него няколко минути. Няма да е дълго.

Тори кимна, като едва сдържаше сълзите си. Младежът беше на годините на Сандърс. Лицето му беше изкривено от болка и кашляше кръв. Тя взе шишето с вода и избърса челото му със студена вода.

— Отпусни се, не говори.

Той поддържа ръката й за миг, прошепна нещо неразбрано и издъхна. Тори го покри с одеялото и се изправи с разтреперени крака. Чу, че лекарят я вика, обърна се и зашляпа из калта към него.

Следобедът премина във вечер. Докато работеше, Тори непрекъснато диреше с очи високата фигура на Рийс измежду заетите със спасителната операция мъже. Всички — живи и мъртви — бяха измъкнати от свлачището и натоварени в колите. Издърпаха мулетата, които можаха, но миньорските вагонетки трябваше да бъдат изровени с всички работници през следващите дни. Спасители и спасени нямаха повече сили да прекарат още една нощ в този ад.

През целия си живот Тори беше закриляна и глезена от родителите си. Хеда не бе допуснала дъщеря си да види насилие или болка. Веднъж бе попитала майка си дали може да помогне на Лора Евърет, когато имаше пожар в хотела и болницата се нуждаеше от допълнителна работна ръка. Хеда бе отказала ужасена. Тори огледа раздърпаните си, покрити с кал и кръв дрехи и направи гримаса, като си представи каква ще бъде реакцията за днешния й труд.

Тя стоеше и разтриваше болящия я гръбнак, гледаше последното разчистване и изведнъж изпита удовлетворение и чувството, че е свободна. Докторът и мнозина от мъжете я бяха поздравили за усилията. Внезапно обаче осъзна, че има един — единствен човек, на чието мнение държи. Изневиделица се появи Рийс. Вървеше по калния път с дълги, грациозни крачки. В ръцете си държеше кална купчинка с лудешки размахваща се опашка. Кученцето излая развълнувано, когато Рийс се спря пред Тори, хванал непохватно малкия, въртящ се подарък.

— Принадлежеше на един от загиналите. Ти се качвай в колата за болницата. Чудех се дали ще го подържиш, докато стигнем до града.

Тори протегна ръка и почеса голата брадичка на животинчето. То я възнагради с обилно близване. На лицето й се изписа удоволствие, което заличи пълното й изтощение.

— О, да, разбира се, Рийс. Винаги съм обичала кучета.

Той я погледна озадачено, тъй като знаеше колко е била глезена като дете.

— Не си ли имала куче? — Попита той, докато тя нетърпеливо взимаше малката рошава купчинка.

Лудешки въртящата се опашка на кученцето опръска и двамата с кал, но Тори само се засмя и го почеса по главата.

— Мама казваше, че искат много грижи и цапат дрехите на дамите.

Тя замълча и погледна Рийс с изпълнен с копнеж поглед като на малко дете.

— Може ли да го задържим?

— Надявах се да попиташ. Имаме много място в „Леговището на змея“ за кучета… и за деца — добави той с дяволитата си усмивка.

 

 

Настъпи утрото — ярко, златисто и необичайно топло за сезона след изминалата седмица на студ и мрак. Времето в края на септември винаги беше непостоянно в планината Сан Хуан. Рийс се събуди сам в голямото легло. Той протегна болящите го мускули, седна на ръба на леглото, после стана и взе халата си. Докато се загръщаше в него, той се зачуди къде е отишла съпругата му. Винаги се събуждаше преди нея.

Миналата нощ се бяха прибрали целите покрити с кал и изтощени. След бърза баня и лека вечеря, приготвена от мисис Крейтън, двамата потънаха в блажен сън. Рийс беше прекалено изморен след тридесет и шестте безсънни часа и дори не си помисли да прави любов с Тори. Преди да се оттеглят в спалнята си, тя бе дала с нежелание покритото с кал кученце на готвачката. Рийс си спомни колко развълнувана и грижовна беше Тори към кученцето и се усмихна, защото знаеше къде да я намери.

Сцената, която се разкри пред очите му, беше мила изненада. Щом стигна до кухнята, той чу смеха на Тори, прекъсван от остър лай. Тя бе коленичила на пода в единия ъгъл на стаята до голямо медно ведро, превърнато във вана за кученцето. Косата й беше разрошена и мокра, а по носа й имаше сапунени мехурчета. Тя къпеше в плискащата наоколо вода космата топка, която се опитваше да излезе от ваната.

— Не, недей, смрадливко. Козината ти е толкова сплъстена, че приличаш на сладкиш от кал. Дай да видим какво има под тази мръсотия.

Тя се обърна към готвачката, която стоеше до друго ведро, пълно с чиста вода.

— Добре, изплакни го, но гледай да не го удавиш.

Мисис Крейтън, заразена от доброто настроение на младата си господарка, не обръщаше внимание на водата, разлята по обикновено безупречно чистия под на кухнята и погледна гърчещото се кученце.

— О, то е почти бяло — възкликна тя, когато Тори го извади от водата и го пусна да стъпи на треперещите му, клатушкащи се крачета, които се плъзгаха по мокрите плочки.

— Бяло е — възкликна и Тори възхитена, докато го бършеше с дебела, пухкава хавлия, за да го изсуши. — Когато цялата му козина изсъхне…

— Ти ще имаш нужда от баня — прекъсна я Рийс, като коленичи на един крак, за да целуне едно сапунено мехурче на носа й и да прибере една непокорна къдрица зад ухото й. — Дай на мен — рече той и взе кученцето с една ръка, а с другата й помогна да се изправи.

Той огледа кученцето с престорена суровост, докато Тори оправяше измачканата си рокля и се суетеше със заплетената си коса, от която повечето фиби бяха изпадали.

— Как ще го кръстим, а?

Той погали бялата пухкава топка в хавлията и се замисли.

— Не съм имал куче, откакто напуснах Сейн Винсент. Сестра Франсес Роуз имаше един голям пес — черно — бяло овчарско куче. Не знам защо децата му викаха Шеп.

— Искам това да има специално име. Само ми дай време да го измисля.

Тори погледна роклята си и въздъхна.

— По-добре да се преоблека и да оправя косата си.

— Облечи си нещо удобно за разходка с двуколка. Ще водя теб и безименния ни приятел на пикник — каза Рийс. — Мисис Крейтън ще ни приготви храна. Отиди да се преоблечеш. Аз ще се грижа за този разбойник.

Той погали клюмналото му ухо с един пръст и беше възнаграден с развълнуван лай.

 

 

Тори хвърляше нервни погледи към профила на съпруга си, докато той караше малката двуколка по лъкатушещия планински път далеч от града. Вятърът развяваше къдравата му коса и немирния кичур пак падна на челото му. Носеше жълто — кафява риза с отворена яка и кафяв панталон. Приличаше по-скоро на фермерски помощник, отколкото на най-новия милионер в Старлайт. Държеше юздите отпуснати, за да позволи на конете да препускат спокойно и изглежда се наслаждаваше на слънцето, огряло лицето му.

— Скоро ще завали сняг — рече Тори, като се опитваше да не мисли колко е привлекателен и колко й се иска да протегне ръка и да махне онзи кичур от челото му.

Той се усмихна и я погледна.

— Там, където отиваме, винаги е топло — отговори загадъчно той. — Открих го по време на едно пътуване през пролетта. Много е специално. Ще видиш.

Пътуваха още половин час през една голяма поляна между два планински върха, после по едва видима пътека и надолу по тесния път между заострените скални образувания. Бликна вода като течен кристал — блестящо сребро на обедното слънце — и закриволичи между скалите. Поточето извираше изпод земята и се разшири, докато го следваха и навлязоха в малък, уединен каньон. Отвесните му, гладки страни бяха отрупани с буйната растителност на късното лято, подобна на вечно зелените растения през пролетта. Високи трепетлики зашумоляха с листа до потока, който бълбукаше и се вливаше в няколко вира в средата на каньона.

Тори ахна от изненада при вида на красивото място.

— Очарователно е — каза тя, докато Рийс й помагаше да слезе от малката двуколка.

Кучето скочи долу и започна да тича в краката им, като лаеше ожесточено.

— Мисля, че и на него му харесва.

— Красиво е почти колкото теб… но не толкова — рече тихо Рийс и впери поглед в очите й. — Защо дойде в онази кал вчера, Тори?

— Уплаших се, че нещо може да се е случило… Мислех, че мога да помогна с нещо — добави тя, като извърна очи от хипнотизиращия му поглед и тръгна след подскачащото кученце към най-големия вир.

Рийс извади от двуколката кошницата с храната и одеялото, сгънато под седалката.

— Знаех си, че няма да е толкова лесно — измърмори той с въздишка.

После я видя как разглежда бълбукащата вода, усмихна се и се приближи зад гърба й. Остави товара си на земята, коленичи да откъсне една маргаритка и я пъхна зад ухото й.

— Пробвай водата — прошепна той.

Тори коленичи с озадачено изражение на лицето, а кученцето тичаше покрай вира, радостно плискаше вода и лаеше. Тори потопи ръка в сребристата вода, като очакваше, че ще бъде леденостудена като във всички планински потоци в Сан Хуан, сетне я дръпна смаяна.

— Гореща е!

— Не прекалено гореща — само приятно топла.

Дрезгавият му глас беше изпълнен с чувствено обещание. Той разпъна одеялото до вира. Слънчевите лъчи искряха по водата и хвърляха отблясъци по лицето му, докато говореше.

— Това е естествен горещ извор. Виждал съм няколко около Денвър, но не и тук.

— Значи никой не знае за това място? — Попита учудена тя, като се възхищаваше на величието на гладките сиво — кафяви скали, извисяващи се около тях към лазурния небосвод.

— Неколцина го знаят — човекът, от когото купих земята, например. Имах планове за това място дори тогава.

С обезоръжаваща усмивка, която само я изнерви още повече, Рийс седна на одеялото и потупа с ръка мястото до себе си.

— Ще извадя обеда — отговори Тори и сложи стратегически кошницата помежду им.

Той се ухили, докато я наблюдаваше как слага приготвеното от мисис Крейтън угощение върху одеялото. Печено пиле, нарязана на парчета шунка, хрупкав хляб, бурканче тъмен ябълков мус и компот от праскови.

Тори послушно напълни една чиния, подаде му я, после наля искрящото бяло вино, което той бе отворил, в две чаши и му даде едната. Рийс я гледаше как отпива на малки глътки от виното и колебливо хапва шунка, сетне слага златиста праскова в чинията си. Той оглозга пилешкото бутче, хвърли няколко парчета месо и хляб на кучето и сложи чинията и кокалите обратно в кошницата. После избърса ръце в кърпата и се излегна на лакти. Знаеше, че Тори усеща погледа му върху себе си, въпреки че не искаше да го срещне.

— Няма да те изям, Виктория. Аз не съм Ал Пакър. — Рийс изчака секунда, после продължи: — Попитах те нещо, но ти всъщност не отговори.

— Какво искаш да кажа, Рийс?

Тя също хвърли остатъците от храната си на кучето и прибра чинията в кошницата. Рийс легна по гръб и впери поглед в небето, като скръсти ръце върху гърдите си с измамна небрежност.

— Знам, че започнахме лошо брака си, Тори. Първата ни брачна нощ не беше такава, каквато си я представяхме. Опитах се да поправя онова, което казах и направих… не, не е точно така. Не съжалявам за онова, което направих — само за начина, по който го направих. Исках да ти покажа, че си страстна — отначало бавно — не като ти се подигравам и…

Той въздъхна, като я видя, че се скова от яд и ужас.

— И ме накара да ти се моля — промълви тя, като ненавиждаше думите. — Оттогава го правиш всяка нощ.

Той стана рязко.

— Това вече е долна лъжа! Аз те любя и ти ми отговаряш със същото. Това не е срамно за нито един от двама ни, Тори, но ти изглежда мислиш, че е. Отричаш чувствата си, дори се опитваш да ги скриеш от мен. Защо?

Тя извърна очи и се загледа в играещата вода, прекалено ужасена, за да отговори.

— Аз ще ти кажа защо — настоя Рийс. — Страхуваш се, че може да държиш на един съвършено неподходящ за теб хулиган — човек, който не е джентълменът от девическите ти фантазии.

— Имаш право за едно. Ти не си принцът от приказките и аз не съм влюбена в теб повече отколкото в себе си — защити се тя.

Той протегна ръка, хвана я за брадичката и обърна лицето й към своето.

— Значи така, а, любов? Мислиш, че не те обичам.

— Не ставай смешен — сряза го Тори и се дръпна. — Аз съм трофей за теб, награда, притежание, което трябва да бъде обсипвано с коприна и скъпоценни камъни, входният ти билет за света на баща ми.

Обзе го гняв.

— Аз вече имах входен билет за света на баща ти — парите — отговори студено той.

— С които ме купи — отговори тя, а в гърлото й заседнаха сълзи на ярост.

Рийс протегна ръка към нея, сетне я отпусна и я прибра до себе си.

— Тори, може би наистина те купих… или поне се възползвах от предложението на баща ти, но не го направих, за да имам стопанка за обществени приеми. Ти не си трофей за мен — ти си ми съпруга. Господ ми е свидетел, че те обичам. Вероятно винаги съм те обичал — от първия път, когато те прегърнах в ледената вода на онази река.

Без да я докосва, той я накара да се обърне към него. Не разбираше ли какво рискува, като й говори толкова откровено?

Тори започна колебливо, като все още не смееше да го погледне.

— Ако ме обичаш, както един джентълмен обича съпругата си, нямаше да искаш още… — Гласът й заглъхна. — Щеше да ми разрешиш да спя в отделна стая и да уважаваш самостоятелността ми, а не да прекарвам всяка нощ в ръцете ти.

Цялото й тяло гореше от смущение.

— Не казваш това, защото не ти харесва — знам, че изпитваш същото удоволствие. Не можеш да скриеш физическата си реакция от мен, Тори. Защо се опитваш да го правиш? Защото съм по-долу от тебе ли? Така ли е?

Той събра смелост, за да чуе отговора й, но тя не каза нищо. Вместо отговор, раменете й започнаха да се тресат от безмълвни, потресаващи ридания.

Рийс незабавно протегна ръце и я взе в обятията си, притисна я към себе си, започна да й шепне нежно, като чувстваше болката й, озадачен от причината за нея.

— Какво има, любов? Кажи ми — нежно попита той.

— Жените… дамите не изпитват това — изхълца тя на рамото му. — Аз не би трябвало… да искам… Мама каза, че задължението на съпругата е да даде на съпруга си деца, но…

Тя почувства как тялото му се напрегна, но продължи да я гали нежно.

— Трябваше да се досетя, че Хеда Лотън е напълнила главата ти с тези глупости! Тори, любов, забрави задълженията, забрави, когато сме заедно сами, че си дама.

Той вдигна ръка, за да заглуши възраженията й.

— Ти си дама и аз те уважавам заради това, но ти си и жена — красива, прелъстителна, от плът и кръв, способна да дава и получава удоволствие.

Той я усети, че трепери и собственото му тяло потръпна от желание. Погали с ръка извивките на гърдите й, а сърцето му затупа ускорено. Целуна я по шията, сетне прилепи устни към мокрите й от сълзи бузи и гъсти златисти мигли. Целуна клепачите й, после върха на носа, сетне се придвижи неудържимо към устните. Впи своите в тях и тя изрида и потрепери, сетне ги разтвори и отговори на милувката му, като заби нокти в раменете му.

Рийс бавно я положи на одеялото и започна да разкопчава надиплената й розова блуза и бръкна вътре, за да погали гърдите й през прозрачната копринена долна ризка. Тя се изви към него при допира му и той разтвори блузата й и започна да я сваля от раменете й, като обсипваше с целувки лицето, шията и гърдите й.

— Ще поговорим по-късно — рече с дрезгав глас той и започна да разкопчава полата й.

— Затова ме доведе тук, нали? — прошепна тя между целувките, прекалено задъхана, за да бъде убедителна и да го обвини сериозно.

— Да кажем, защото не искам да се удавиш — измърмори загадъчно той и продължи да я съблича с поразителна сръчност и бързина. — Ще те науча да плуваш, любов.

Тори мълчеше изумена, докато Рийс махаше полата и фустата й, и започна да събува обувките и чорапите си.

— И това. Тори, и това — отговори той, притисна я към одеялото и я целуна, докато тя остана без дъх.

Видимо доволен от учудването й, той седна и бързо смъкна ботушите и чорапите си, после ризата и тесните вълнени панталони. Чувстваше погледа й върху себе си, но когато я погледна, тя бързо извърна зачервеното си лице.

— Студено ти е. Водата е топла, но първо…

Той млъкна и разкопча долната й ризка, после развърза връзките на дългите й долни гащи. Нежно махна и последната част от бельото от тялото й и й предложи ръката си.

— Ела с мен — промълви той с пресипнал от страст глас.

Тори не беше в състояние да му се възпротиви, вдигна треперещата си ръка и се остави той да я обвие в шепата си и да я дръпне да стане. И двамата бяха чисто голи — посред бял ден, на открито. Би трябвало да е възмутена, но слънцето приятно затопляше кожата й. Гърдите и гърбът на Рийс, загорели от дългите часове под безмилостните слънчеви лъчи, контрастираха ярко на млечнобялото й тяло. Притисна гърди до меките косъмчета на гръдта му, той я прегърна, сетне я вдигна на ръце и я понесе към бълбукащия вир.

— Дръж се здраво, любов.

Не беше необходимо да я предупреждава. Топлата вода я обгърна и залепи косата на гърба й. Тори почувства тегленето на течението и непознато гъделичкане от топлите минерални соли върху голата си плът. Едновременно изплашена и любопитна, тя се остави Рийс да я занесе до дълбокото в средата на вира. Когато я пусна и се понесе по гръб, тя го улови здраво за врата и се изтегна във водата, като използваше тялото му за сал да я държи на повърхността.

— Чувствам се толкова странно — промълви тя и махна косата от лицето си.

Легнала върху него, Тори чувстваше всеки мускул на тялото му — потопено във водата, движещо се грациозно заедно с виещите се течения в горещия извор. Еротичното търкане на гърдите й в косматата му гръд накара зърната й да се втвърдят, а пенисът му се притискаше настоятелно към бедрата й. Това бяха същите усещания, които изпитваше всеки път, когато легнеха заедно — само леко изменени и засилени от водата.

Устните му се извиха в усмивка, когато усети реакцията й.

— Харесва ли ти, любов?

— Аз… не знам — прошепна тя.

Той замахна лениво назад и изтласка и двамата във водата, сетне ръката му се плъзна по гърба й и надолу, към копринената извивка на хълбока и Тори извика изненадана. Краката й инстинктивно се сковаха, а бедрата й се увиха около фалоса му и го задържа за миг.

Силата на отклика й го извади на повърхността. Краката му намериха дъното на вира и той стъпи, покрит до брадичката с вода, като се смееше и давеше.

— Любов, каква ужасна жена си! — рече той, като подражаваше на Майк Манион. — Да удавиш горкия си съпруг по такъв дяволски начин, да ме пазят всички светии!

Виктория още се носеше на повърхността на водата, с ръце вкопчени във врата му и започна да се кикоти, като се присъедини към неочакваното веселие.

— Светиите ли? Те нямат нищо общо с такива като теб, Рийс Дейвис. Ако оцелееш, това ще се дължи на дявола, защото той винаги се грижи за себеподобните си!

Рийс се зарадва, отметна глава назад и се засмя.

— Ах, момиче, обичам те — успя да каже задавено той и я целуна буйно по засмените устни.

Но онова, което започна като непринуден акт на привързаност, бързо се превърна в страст. След няколко минути Рийс се дръпна и прошепна:

— Ела при мене, мила.

Той притегли тялото й под водата и го притисна към своето.

— Сега увий крака около кръста ми.

Тя се подчини и той започна да я гали по гърба и хълбоците.

— Целуни ме, Тори — помоли я той и продължи с опияняващите си бавни движения, като използваше цялото си тяло да я възбуди.

Тя се улови здраво за врата му, но не поднесе устните си за целувка. Той нежно я дръпна за косата, докато Тори вдигна лице и погледите им се срещнаха. Тя му се подчини с дрезгаво ридание, обви ръце около врата му, за да се притисне до тялото му, а устните им се срещнаха и сляха.

След дългата целувка с вкус на солена вода той промълви:

— Сега е много по-приятно отколкото първата ни среща във водата.

После я хвана здраво за кръста и се понесе към плитчината. Щом краката им стъпиха на дъното, той бавно я пусна, за да се закрепи на мекия мъх отдолу. Рийс се изтегна във вира, отчасти потопен във водата. Притегли я да легне до него и нежно махна косата й от шията и лицето, сетне приглади потъмнялата от водата златиста маса на гърба й.

— Всичко по реда си — прошепна той, докато я целуваше с буйно и все пак необикновено нежно чувство за собственост и я притискаше към себе си, а ръцете и краката им се преплетоха в здрава прегръдка.

— Хвани ме — заповяда той и насочи ръката й към пениса си, за да го погали.

После я пусна и започна да милва хълмчето от копринени къдрици, след това по-навътре, докато изтръгна стенание от устата й. Спря, а тя се извиваше мълчаливо. Отново я погали много нежно по мократа, гореща плът, и пак спря, като усети, че бедрата й се тресат. Рийс легна по гръб и я вдигна върху себе си, като проникна в нея.

Водата се плискаше и пенеше около тях, докато той изви гръб към нея и й показа с ръце върху бедрата как да се намести върху него. След като тя започна да следва бавния му ритъм, той притегли главата й за целувка, а страстта им достигна до нови висини, примамвана от мекото, топло обещание на обгърналата ги вода. Тори усети, че цялото й тяло става още по-горещо, но огънят беше съсредоточен ниско долу под корема й и я изгаряше там, където се бе сляла с Рийс. Той я вдигаше и сваляше върху кадифената си издутина и извиваше гръб към нея, за да постигне най-дълбокото и невероятно проникване. Би трябвало да я боли или поне да се смути, седнала върху него по този разюздан начин, но съвсем не беше така. Тори не беше в състояние да мисли, а само да чувства и да се движи все по-бързо.

Сега, след като бе прекарала всяка нощ в ръцете на Рийс, тя знаеше каква е целта и с нетърпение се стремеше към нея. Когато последната вълна на вълшебство избухна в нея тя се надигна и почувства как ръцете му се плъзгат от талията към гърдите й и ги повдигат към бляскавото слънце като някакво варварско езическо жертвоприношение. Тори се изви и извика, когато настъпи кулминационния миг, като отметна глави назад, а тежката й златиста коса падна върху бедрата й.

Рийс погледна златистото й съвършенство и се потопи в зашеметяващия прилив на екстаз, който сякаш продължи безкрайно. Почувства, че кожата й леко настръхна, когато ветрецът близна капчиците вода и ги изсуши. Той нежно я дръпна отново във водата, да легне на мекото мъхесто дъно, с лице към него. Целуна я по носа и я прегърна покровителствено.

— Наистина те обичам, Тори — промълви той, долепил устни до шията й.

И зачака отговора й.