Шърл Хенке
Условие за капитулация (15)

Петнадесета глава

След като положи съпругата си върху кадифената завивка, Рийс погали красивото й голо тяло.

— Като коприна, сметана и чисто бял сняг — шептеше той и нежно милваше корема й.

Тя изви гръб към него, но извърна глава от щателния му поглед.

— Искаш да продължа, нали, любов? — Попита с насмешка той.

Ръката му докосна небрежно гърдите й, сетне обви брадичката й и обърна лицето й към неговото.

— Отвори си очите… или се страхуваш да ме погледнеш? Очите й изведнъж се отвориха и заблестяха със сребърно синьо — зелено предизвикателство. То се превърна в тревога, когато Рийс хвана тънката й китка и насочи дланта й към твърдия си корем, после по-надолу, към загорялото от слънцето си тяло и напрегнатия си пенис. Той обви пръстите й около него и я остави да почувства пулсиращата твърдост на желанието му, като стисна зъби, за да не се издаде, че е на път да изгуби самообладание. Тя се опита да дръпне ръката си. Той се засмя, накара я пак да го погали, сетне веднага я пусна.

Обърна се към нея и прилепи твърдата си издутина към мекия й като коприна корем, като вплете пръсти в косата й и я придърпа за още една продължителна целувка.

Тори не можа да устои на прегръдката, независимо, че вътрешният й глас се опитваше да я убеди в противното. Рийс имаше право — тя наистина желаеше бракът им да бъде консумиран. Причиняваше й болка, да го вземат дяволите! Тялото й надви волята и тя отново го прегърна, вкопчи се в него, а бедрата й се полюшваха в ритъм с неговите, докато той бавно я оплиташе в чувствената си мрежа.

Устните му се откъснаха от нейните и проследиха очертанията на шията и гърдите й, като смучеха, ближеха и я измъчваха с такава изискана нежност, че тя изви тяло към него и изстена. Когато намери влажното, болезнено място между краката й, тя не направи никакво усилие да му попречи и той продължи да я гали, да спира и после пак. Изчака я да прилепи тяло към неговото и да го накара да продължи. Тя го направи. Той изпълни желанието й, като почти я доведе до освобождаване на енергията. После пак спря.

Тори изстена и се изви към него. Рийс вече се беше изпотил. Напрежението от въздържанието се отразяваше, но той съсредоточи мислите си върху унижението, което му бе причинила, върху яростния гняв, който изпитваше. И все пак, нямаше да бъде достатъчно, ако не я подчинеше бързо на волята си.

Тя изстена отново и той прошепна:

— Какво искаш, Тори, любов?

— Моля те…

Думите й се задавиха от срама, който изпитваше.

— Какво, Тори? — настоя безмилостно той.

Тя усети горчивото парене на сълзите, което изгаряше клепачите й, но ги стисна. Защо постъпваше така с нея? Той дори не я желаеше, не по начина, по който желаеше Флавия. Само наказваше блудната си съпруга и искаше да я пречупи. Тя отказа да отговори на подигравката.

Рийс доближи втвърдения си пенис до влажното място между краката й, сетне го отдръпна. Дали тя чувстваше напрежението, което беше на път да се взриви у него? Тялото му беше уязвимо като тънко стъкло. Той зачака със затаен дъх.

Тори съвсем не съзнаваше за въздействието, което имаше върху него. Всичко, за което можеше да мисли и чувства, беше за неговото въздействие върху нея.

— Моля те, вземи ме — рече сподавено тя, като се ненавиждаше, но не можеше да спре думите.

— Кажи го пак, Тори… и кажи името ми — заповяда й нежно той и още веднъж се приближи до хълмчето между бедрата й. — Кажи името ми.

— Рийс…

Тя се изви към него и впи нокти в раменете му.

— Моля те, Рийс, моля те, вземи ме.

Той си пое дълбоко въздух, потрепери и се спря пред отверстието на топлото й, влажно тяло. „Проникни бавно, проникни бавно“ — извика съзнанието му. Не трябва да й причини болка и да свършва бързо, независимо колко силно е желанието му. Проникна в нея изключително внимателно, докато усети стегнатата й съпротива. Спря и започна бавни, кръгообразни движения, които изтръгнаха стенание от нея.

— Дръж се, любов. Дръж се здраво — прошепна той, впил устни в шията й, и посрещна тялото й с един бърз и мълниеносен пробив, с който премина бариерата.

Усети я, че се свива от болка. Тогава притихна в нея, взе я в обятията си, започна да целува шията й и да й шепне любовни думи в ухото, като отчаяно се опитваше да й вдъхне смелост, а същевременно се бореше да не се разлее в горещото, тясно чудо в тялото й.

Тори почувства болката, за която я бе предупредила Лора, но това беше най-малкото. Тя усети друга болка — свито на кълбо напрежение дълбоко в тялото си, което я влудяваше с потребността си да бъде освободено. Чувстваше как горещият му пенис се уголеми и я изпълни, застанал неподвижно до утробата й. Целувките и нежните му насърчителни думи само засилваха заслепяващата я животинска страст. Тя изви гръб, но не знаеше дали за да го отхвърли, или да го накара да проникне по-навътре. Водеше се единствено от инстинкта си.

Рийс почувства, че отчаянието й е равно на неговото, прикова я към мекото легло и започна да се движи, като целенасочено и съсредоточено се опитваше да запази самообладание. Започна бавно и леко, после постепенно засили ритъма и усети, че тя откликва.

— Кажи ми, любов, кажи ми, когато… Ще разбереш, обещавам ти, ще разбереш — промълви той и продължи със съвършен ритъм.

Разсъдъкът й престана да работи, но показа с тяло на Рийс онова, което той искаше да знае, когато започне кулминацията. Тори извика — остро стенание на чисто физическо блаженство, което не може да се изрази с думи. Той усети удивителната съпротивителна сила на малкия й копринен щит, когато се стегна конвулсивно около него и почти го доведе до споделянето на този ярък, разноцветен свят на екстаза. Всичко се разпиля на парченца, когато се разля дълбоко в нея и се отдаде на всеобхватно сливане, каквото не бе изпитвал досега.

— Виктори, красивата ми съпруга, моята Виктори — прошепна с дрезгав глас той и се отпусна върху нея.

Тори имаше чувството, че се е удавила и се възвръща към живота. Вълните от кулминацията й още идваха и се оттегляха на приливи, като ставаха все по-слаби. Тя усети, че потъналото в пот тяло на Рийс тежи отгоре й и чу нежните му думи — Виктори — победа. Неговата победа. Също като сребърната мина, която бе кръстил на нейно име, тя беше неговата награда, трофей, триумф. Той бе удържал на думата си и я бе накарал да му се моли! Точно когато събра достатъчно сила да го отблъсне, той легна по гръб, като я вдигна върху себе си и я притисна до тялото си. Дръпна завивките отгоре им, без да я пуска.

Рийс беше изтощен, след като се бе сдържал толкова дълго. Седмиците на въздържание наистина му струваха много — да вижда всеки ден обекта на страстта си, да я докосва, да я закача, докато играта кулминира в продължителната им надпревара в леглото. Беше пречупил волята й, накарал я бе да го пожелае, сетне й бе дал удоволствието, което разкри страстта й. Всичкият му гняв заради онова, което бе сторила със спалнята им, жестоките й думи, дръзкото й отмъщение — всичко се изпари след любенето им. Тя лежеше гола в прегръдките му и той никога нямаше да я пусне. С тази мисъл Рийс бързо заспа дълбоко.

Но не и Тори. Тя лежеше прилепена до тялото му с физически задоволено и изтощено тяло, а разсъдъкът й крещеше от болка и унижение. Само да можеше да си легне в отделна стая. Но той отдавна й даде ясно да разбере какво мисли за цивилизованото разделяне на брачната двойка.

Рийс се размърда в съня си и тя не можа да не го погледне. Разноцветната завеса от мъниста проблясваше и отразяваше отсенките от лампите и правеше загорялата от слънцето му кожа още по-червеникава. Гъстата му лъскава коса се къдреше по тила му, а непокорният кичур пак падна върху челото му. Подигравателните му сини очи бяха затворени и Тори се пребори с обзелото я желание да прокара пръсти през косата му. Накрая се предаде. Косата му беше твърда, еластична и влажна от пот и въпреки това ухаеше на чисто, на мъж, но съвсем не като киселата миризма на нечистоплътност, която Тори свързваше с мъжете от по-нисшите обществени прослойки. Рийс беше удивително красив, да го вземат дяволите. И толкова нагъл и опитен като любовник. „А и защо да не бъде? Той има толкова много опит“ — присмя й се безмилостно вътрешният й глас.

Тя откъсна очи от сатанинската му хубост и огледа стаята. Наистина беше ужасна. Налегнаха я угризения. Тя бе сключила сделка, като напълно съзнаваше неприятните последствия, ако не откупеше семейството си. Каквото и да бе сторил, Рийс не заслужаваше това. Но той бе осъществил своето отмъщение. Майка й бе намекнала за унижението и неприятните усещания, свързани с брачното легло. Лора й бе разказала за голяма красота, но нейното описание се отнасяше само за влюбени един в друг съпруг и съпруга. Майка й имаше право за унижението, което я задушаваше, но не защото беше физически наранена или насилена. Тъкмо обратното — Тори се бе наслаждавала на първично, похотливо желание, на толкова силна физическа потребност, че я бе лишила от разума й. За разлика от Джейкъб и Лора, двамата с Рийс не се обичаха — те само изпитваха плътска наслада.

„В капан съм. Аз съм оплетена в чувствената му мрежа, докато той реши да ме освободи. Колко ще продължи това?“ зачуди се Тори. Докато стане дебела и грозна с дете? Докато му омръзне и се върне при другите си жени? Хеда би приела такова изоставяне за благословия, независимо от причините. Тори потръпна, ужасена и объркана. Искаше ли Рийс да я напусне, или искаше да я обича?

Когато ръцете му се вкопчиха в талията й и топлият му дъх погали шията й, тя най-сетне престана с безплодните си разсъждения и се предаде на съня.

Рийс се събуди точно след зазоряване от нежния допир на ухаещата на теменужки коса върху лицето си. Копринените, светлозлатисти кичури играеха върху носа му, когато си поемеше и изпуснеше въздух. Той протегна ръка и ги хвана между пръстите си, като се зачуди на лъскавата им мекота. Косата на Тори беше разпиляна като копринена прежда по тялото му и възглавниците. Беше се сгушила до него — крехка, порцеланова, съвършена фигурка. Неговата съпруга.

Той си спомни за страстта й през изминалата нощ. Трудно му беше да я свърже с тази скромна млада жена. После в главата му нахлуха спомени за всичко, предшествало лудешкото им, стигнало до пълна забрава любене. Огледа стаята. Тя изглеждаше още по-крещящо безвкусна на оскъдната светлина на ранното утро. Наистина ли го презираше толкова много? После се сети за собствената си нагла жестокост, за онова, което й бе казал в отплата, унизителните неща, които бе правил с нея и я бе карал да прави и говори.

Пръстите му пригладиха копринените къдрици върху възглавницата, после се задържаха на бузите й и се плъзнаха да погалят меките й, сочни устни. Усети, че отново го обзема желание и се пребори с подтика да я вземе в обятията си и да я обладае. Дали ще се го отблъсне отвратена? Снощи бе разпалил страстта й, но тази битка на изкушението не можеше да крепи един брак. Вероятно ще започнат всичко отначало. Засега ще продължава да върши всичко бавно. Той се освободи внимателно от прегръдката й и копринените спирали на косата й, сетне се измъкна от леглото. Зави я и видя бледите петна от кръв по завивките и по себе си. Сигурно я болеше и се нуждаеше от баня.

Той отиде тихо до банята и пусна водата в голямата мраморна вана.

— Да видим дали отоплителната система наистина работи — измърмори той.

Работеше. След като пробва температурата на водата, Рийс се върна в спалнята и взе чантите, които икономът бе оставил пред вратата. Извади един халат, облече го, сетне започна да рови из нейните чанти, докато намери един копринен пеньоар, който сложи в края на леглото.

Тори се събуди бавно, опиянена и объркана от първата си нощ на страст. Беше й студено, въпреки тежките завивки. Рийс го нямаше. Тя протегна ръка към мястото, където бе лежал до нея, после седна и огледа стаята. Чу шум от течаща вода. Той спря и съпругът й се появи на прага. Изглеждаше чудесен с тъмносиния си халат, разтворен небрежно, за да покаже твърдата му, обрасла с чувствени лъскави, къдрави косъмчета гръд. Тори съзна, че е вперила поглед в него, едва когато той проговори.

— Банята те чака, любов — рече той с ослепителната си усмивка.

Тори седеше замаяна. Дръпна завивката до брадичката си, когато той тихо прекоси крещящо обзаведената стая и тръгна към нея. Хубавата му усмивка бе изчезнала. Изглеждаше сериозен. Сърдит? Дали изпитваше угризения? Тори не можеше да определи.

Рийс взе дантеления й бял пеньоар и й го подаде.

— Горещата вана ще те накара да се почувстваш по-добре. Поръчах да донесат закуската по-късно.

Тори гледаше внимателно пеньоара.

— Това нещо разкрива повече, отколкото скрива.

— Снощи видях всичко, което има да се види. Хайде, отивай — отговори той, като протегна ръка и я изтегли от завивките.

Бяха спали върху кадифената покривка на леглото, увити в нея! Тори се изчерви от ужас при спомените, нахлули в нея, но се измъкна от леглото, без да възрази. Позволи му да я загърне в пеньоара и видя, че златистата покривка е изцапана с кръв.

— Съжалявам, че ти причиних болка снощи — прошепна той и я притисна до гърдите си, като вдъхна уханието на косата й. — Нямам предвид само девствената ти кръв. Това беше неизбежно. А що се отнася до…

Гласът му заглъхна.

— Ще повикам работниците и ще оголя тази стая — каза тихо тя, когато Рийс я пусна. — Не трябваше да правя това. И аз съжалявам.

Тя се отправи към вратата на банята, но думите му я спряха.

— Съжаляваш за обзавеждането? Или че се омъжи за мен? — Попита той.

— Не съм сигурна. Мисля, че и за двете — отговори тя, без да го поглежда в очите.

— И двамата сгрешихме, Тори. Не можем ли да започнем отначало?

Рийс затаи дъх, защото знаеше, че никога няма да я остави, но копнееше поне за една добра дума.

— Ние сме женени, любов — добави тихо той. — Тори?

Тя изправи гръб.

— Виктори! — отговори решително тя. — Не Тори, не любов, а Виктори — победа! Така ме нарече, след като ме унижи до… до…

Гласът й секна и тя се опита да избяга в банята, но Рийс я настигна с няколко бързи крачки. Спря я нежно.

— Не бъди толкова сигурна кой над кого е удържал победа, любов. И да — ти си моята любов, моята дама, моята съпруга. Между нас може да има нещо много специално, много хубаво. Тори, ако ти ни дадеш възможност.

— За колко време, Рийс? Докато се умориш от играта? Докато ти омръзна и чарът на другите ти жени отново те привлече?

В мига, в който произнесе тези думи, тя се намрази. Нали не искаше да му казва това?

— Няма други жени, Тори — отговори Рийс и я погали по ръцете.

Тя се отскубна от него и се обърна с гневен блясък в очите.

— Няма други жени ли? Сигурно съм те сбъркала с баща си в онзи хотел в Денвър с Флавия Голдсток, увиснала на врата ти — рече тя презрително, засрамена от ревността си.

На лицето му се изписа удивление, което отстъпи на гняв.

— Как, по дяволите, си…

— Стаята ми беше срещу твоята, ако си спомняш. Помислих, че мама извика и отворих вратата.

— Не съм се любил с нея. Тя дойде в стаята ми, но аз я отпратих, Тори. Само склоних на целувка за сбогом в онзи проклет коридор — добави той, отвратен от себе си.

Какъв късмет!

На лицето й се изписа видимо недоверие.

— Много зрелищно сбогуване — сряза го тя и се опита да се измъкне от него.

Ненадейно Рийс се засмя с онази позната вбесяваща усмивка и я обърна към себе си.

— Ти ревнуваш. Това разпали тази малка сцена, нали?

Тя разтърси глава, за да отрече това, но споменът от чувството, че е жестоко предадена, не избледняваше. Рийс вече имаше толкова силна власт над тялото й! Но нямаше да придобие власт над ума и духа й!

Рийс я прегърна, притисна лицето й към голите си гърди и погали дългата копринена коса, разпиляна на гърба й.

— Тори, Тори, любов, това между нас не е игра. С Флавия скъсах преди пет години. Няма да има друга жена — само ти. Дай възможност и на двама ни, любов. Нека да ти покажа колко хубаво може да бъде. Ти си съпругата, за която съм мечтал — красива дама, умна, страстна…

Тя потрепна, като чу последната дума и се дръпна.

— Страстна — да. Увери се в това. За твое сведение, дамите не бива да се държат така и това означава, че ти грешиш по отношение на жените. Аз трябва да бъда мръсница като останалите ти жени!

Тори избяга в банята, а той я остави да тръшне вратата след себе си и да превърти ключа. След като се увери, че е влязла във ваната, Рийс извади собствения си ключ за банята от джоба си, сложи го в ключалката, отвори вратата и се облегна небрежно на рамката, като гледаше как Тори се потопява в ухаещата на теменужки вода с лек вик на изненада.

— Кой ти напълни главата с тези глупости? Фригидната ти майка ли? Ти не си като нея. Тори. Страстна си, но това не означава, че си мръсница. Ти си дама. Моята дама. Забрави предразсъдъците на майка си. Забрави Флавия. Забрави тази спалня и онова, което се случи снощи. Ще започнем отначало.

Той замълча и се вгледа в перленото й, мокро, лъщящо тяло, сетне се усмихна прелъстително.

— Обещах, че остатъкът от медения месец ще ти хареса, любов.

С тези думи той се обърна и затвори вратата. Когато кристалният флакон със соли за вана се разби в нея, Рийс въздъхна и рече:

— Виждам, че старите навици не отмират лесно. Внимавай да не си порежеш краката на стъклата.

След минута до ваната тупнаха чифт сатенени пантофки. Тори измърмори една поразително непривична за дама ругатня и се отпусна във водата.

Следобед мисис Дейвис седна в солариума и остави топлата слънчева светлина да се процежда през прозрачното стъкло и да успокоява напрегнатото й тяло. Тя се излегна върху тапицирания с коприна стол и се протегна лениво. Няколко мускули, непривикнали с усилия като снощните, се възпротивиха. Тя седна и започна да прелиства каталога от Лоринг. Работниците вече бяха дошли и отнесли отвратителните мебели от спалнята, а сега отлепяха червените тапети от стените. Двамата с Рийс щяха да спят в спалнята за гости, докато апартаментът им бъде подреден с вкус.

Тори вписа голямо канапе с мъхеста зелена дамаска, което щеше да се съчетае добре със зелено — белите тапети. Съсредоточеността й бе прекъсната от разговор, отекващ по дългия коридор от предното фоайе. Тори позна гласа на майка си, която освободи Зениа — прислужницата на долния етаж. Тори стана и остави каталога на Лоринг. Огледа се нервно в огледалото в коридора и тръгна да поздрави Хеда. Дали изглежда по-различно? Дали е променена по някакъв начин, който издава разпуснатото й поведение снощи?

Хеда Лотън гледаше как дъщеря й се спря да приглади прическата си, сетне се отправи царствено по коридора към нея с нервна усмивка на лицето. Тя целуна леко Тори по бузата и я погали по лицето.

— Добър ден, Виктория. Видях мистър Дейвис в града и предположих, че ще ти е приятно да се видим, преди да се е върнал — измънка тя, като повлече Тори в приемната и затвори вратата.

— Искаш ли чай, мамо? Мисля, че мисис Крейтън — готвачката ни е приготвила кейк тази сутрин.

Хеда отказа, като махна с ръка и се приближи до камината. Обърна се театрално към Тори, вирна глава и рече:

— Изглеждаш нервна. Онзи изплаши ли те, дете? Повярвай ми — най-лошото вече свърши. Ако внимаваш как се държиш, можеш да го пропъждаш от спалнята си през повечето нощи. Аз самата винаги съм намирала главоболието за добро извинение. Естествено, месечното ти неразположение може да настъпва по-често и…

— Майко, губиш си времето с този урок по тактика — прекъсна я Тори.

Бузите й пламнаха, като чу как Хеда хладнокръвно изброява хитростите, до които несъмнено бе прибягвала със Стодард Лотън през всичките тези години. „Забрави Флавия… Няма да има други жени… само ти.“ Осмеляваше ли се да повярва на думите на съпруга си? Искаше ли да бъде така? Тори отхвърли тези обезпокоителни въпроси и каза:

— Не мога да контролирам Рийс Дейвис така, както ти си контролирала съпруга си. Ние спим в една спалня. Рийс беше непреклонен за това още преди да се оженим.

Устните на Хеда се свиха от погнуса. После се приближи до Тори и улови студените й ръце.

— Горкото ми дете. Защо не ми каза? Можеше да накарам баща ти да се намеси. Нито един джентълмен не подлага съпругата си на такива крайности!

Тори почувства, че я обзема гняв. Странно, но през последните месеци това често й се случваше. Не беше сигурна дали е разстроена, защото майка й говореше с пренебрежение за Рийс, или защото Хеда беше толкова упорито сляпа относно брака.

— Често си изтъквала, че Рийс Дейвис не е джентълмен, затова едва ли има значение, че не спазва общоприетия етикет.

— Щом очаква, че ще го приемат във висшето общество, той трябва да се промени — рече неумолимо Хеда с леденостуден глас.

Тори вдигна една от златистите си вежди и отвърна на заплашителния поглед на майка си.

— О, и как предполагаш, че ще се осъществи тази „промяна“? Ще бъдат публикувани правила за спане със собствената си съпруга във вестника на мистър Манион ли?

Хеда едва не зашлеви непокорната си дъщеря. Сетне, с пораженчески вид, тя бръкна в чантичката си и извади дантелена кърпичка. Докосна леко очите си и каза:

— Държиш се неизказано вулгарно, Виктория. Как може да се държиш така със собствената си майка? Аз само искам да бъдеш щастлива.

— Да бъда щастлива ли? Ти и татко ме принудихте да сключа този брак и аз се съгласих, за да спася нашето семейство. Ще трябва да се съобразявам с желанията на съпруга си. Нека да не говорим повече за това — добави Тори, като се изчерви окаяно.

Ако майка й знаеше поне една частичка от онова, което се случи снощи — това беше немислимо! Тори беше прекалено смутена, за да го обсъжда с нея. Може би след време ще поговори с Лора. Засега чувствата й бяха прекалено нови и болезнени.

Хеда прибра кърпичката си и каза бързо:

— Много добре. Щом е така, предполагам, че ще намериш начин да се справиш с мистър Дейвис. Исках само да те посъветвам…

Тя се поколеба, после продължи:

— Съжалявам, че този ужасен неудачен брак беше наложителен, Виктория. Чарлс също.

— Чарлс?

Тори не можа да скрие удивлението си.

— Не съм го виждала от годежа си. След като прехваленото богатство на семейство Лотън се изпари, той изчезна яко дим.

— Нищо подобно. Той наистина държи на теб. Тази сутрин беше в банката при баща ти и изрази загрижеността си за теб.

Тори се изсмя:

— И какво е правил там — помагал е на татко да преброи парите на Рийс?

В момента, в който изрече тези думи, Тори съжали. Какво ставаше с обноските й, с разума й? Погледът на Хеда се смрази.

— Грешиш в добрите му чувства. Както и за тези на баща си, да не споменавам за моите. Само си помисли на какво изпитание беше подложен той, Виктория. Ти винаги си била по-силна от брат си. Когато намерим Сандърс, ще обърнем гръб на всичко това.

Тори не повярва на ушите си.

— Мислиш, че като си върнете откраднатите от Сандърс пари, ще анулирате брака ми? Че Рийс ще ме пусне да си отида?

Хеда избегна смущаващо прямия поглед на Тори, приглади нервно полата си и промени темата на разговор.

— Както каза, мила моя, да не разговаряме повече по този неприятен въпрос. Тази къща е доста величествена по своя демонстративен начин. С няколко незначителни промени може да стане наистина великолепна. Покажи ми как си я подредила. Трябва да видя трапезарията. Можем да заплануваме вечеря. Да, точно така — първата ти изява като домакиня.

Хеда се понесе нататък, а Тори тръгна след нея.

Дали Рийс щеше да я пусне, ако семейството й му върне парите? Дълбоко в сърцето си Тори знаеше, че няма да го стори — нито дори за цялото богатство на Колорадо. Тази мисъл събуди в нея чувства, в които не искаше да се задълбочава.