Шърл Хенке
Условие за капитулация (13)

Тринадесета глава

Само складовете на Лоринг заемаха цяла пресечка от улицата, без да се броят дворовете, пълни с мулета, волове и коне, построени зад служебните канцеларии. Рано сутринта на втория ден от пребиваването им в Денвър, Рийс отиде с Тори и Хеда де се срещнат с Каси Лоринг и да изберат мебели за „Леговището на змея.“ Стодард тръгна по някаква своя работа сред блъсканицата в главния град на щата.

Както обикновено, Хеда се държеше с презрение и самообладание, но Тори беше необичайно мълчалива и напрегната. Рийс реши, че потиснатостта й се дължи на изнервеността й преди сватбата и се надяваше, че удоволствието от харченето на пари при Лоринг ще подобри настроението й. Влязоха в канцеларията в предната част на сградата, където пет — шест служители работеха зад отрупаните с фактури бюра. Рийс поздрави един младеж на име Честър и получи широка усмивка.

— Мисис Каси не е тук. Отиде да се погрижи за някаква специална поръчка.

Рийс ги поведе през лабиринта от канцеларии към един огромен склад в дъното на затрупания със стока коридор. Той зави по него и започна да си проправя път сред кутиите, балите и варелите, като водеше двете жени към открития пристан за товарене в задната част на сградата. Там едно младо момиче, облечено скандално с дочени панталони и широка карирана риза, броеше чувалите с пшеница, а един мулетар ги пренасяше. Едно момченце се сблъска с нея и едва не я събори върху брадатия мъж.

— Дяволите да те вземат, Били, ще ти одера задника с камшика, ако не престанеш да се мотаеш в краката ми! — изкрещя тя след виновника, който се втурна в прегръдките на една изумителна жена, слизаща по стълбите.

— Кайли, нали те предупредих да не ругаеш, млада жено! — каза властно дамата с мелодичен глас.

Тя и момичето имаха еднаква светлочервеникава коса и златисти очи, но по-възрастната жена беше облечена с прилична жълто-кафява пола и бяла блуза.

— Чувала съм и по-мръсни думи от устата ти, мамо — отговори момичето, като гледаше гневно момчето с кестенява коса.

— Били ме подлудява, докато аз съм тази, която работи.

— Аз ругая мулетата и то само на пътя. Недопустимо е да говориш така на брат си. Какво ще каже баща ти, ако те чуе?

— Вероятно ще я накаже да стои вкъщи и да не ходи на пикник в събота, ако не се държи добре — прекъсна я плътен мъжки глас.

Висок, строен мъж с права кестенява коса и изящно изваяни черти на човек, свикнал с лукса, се приближи към тях. Той взе въртящото се момче от ръцете на майка му и добави:

— А ти, момко, също няма да отидеш на пикник, ако продължаваш да тормозиш Кайли.

— Виждам, че нищо не се е променило тук — рече Рийс и тръгна към странната двойка и техните деца.

Лицето на Хеда беше изкривено от презрение, а Тори беше стъписана от външния вид и език на момичето. Двете стояха на вратата, а Рийс размени сърдечни поздрави с приятелите си. Той се обърна към годеницата си и майка й, тръгна към тях и рече:

— Водя едни много специални дами, с които искам да се запознаете.

Той намигна на Кайли, която го зяпаше като предано кученце и добави:

— Ще се държиш прилично, обещаваш ли?

— Обещавам — отговори задъхана тя и погледна подозрително към двете елегантно облечени жени.

— Това е бъдещата ми невеста, мис Виктория Лотън и майка й — мисис Хеда Лотън.

Той се обърна към приятелите си и продължи:

— Дами, моля запознайте се със Стийв и Каси Лоринг — собственици на това местенце — а, да, и с две от дечицата им — Кайли и Вили.

Каси поздрави грациозно въздържаните гости, а Стийв свали елегантната си широкопола кафява шапка.

— Рийс винаги е бил пълен с изненади, но тази няма равна на себе си! Толкова се радвам да се запозная с вас, мис Лотън и мисис Лотън — каза червенокосата.

Стийв излезе пред жена си и се поклони официално:

— Искрено съм очарован от късмета на този млад немирник, дами.

С посивяла коса на слепоочията и безупречно скроен кафяв костюм, той беше истинско олицетворение на културния джентълмен от Изтока. Хеда омекна малко и му се усмихна студено. Тори остана поразена, когато двете деца отидоха при тях и започнаха да задават въпроси в един глас за изненадващия годеж на Рийс.

Каси пое ръководството и заповяда на децата да се заемат със задачите си.

— Сигурна съм, че по-късно ще се видите с Рийс — добави тя и ги изгони.

Каси не пропусна да забележи бдителността на годеницата и тъщата на Рийс.

— Моля, заповядайте вътре. Имаме светла нова канцелария, където можем да разговаряме спокойно.

— Довел съм Тори и мисис Лотън, за да поръчат всички мебели, тапети и килими за къщата, която строя в Старлайт.

— Имам чувството, че много неща са се случили, откакто спечели онази пивница — рече Стийв с вдигнати вежди.

Хладният му златист поглед обходи скъпите дрехи на по-младия мъж.

— Къща в Старлайт, а?

— Чух слухове от Блеки за нова сребърна жила в Сан Хуан — каза развълнувана Каси.

Веждите на Хеда се повдигнаха при случайното споменаване на името на прословутия Блеки Драго.

— Може би ще е по-добре да те оставя да направиш избора си без мен, мила моя Виктория. Усещам ужасно главоболие. Надявам се, че ще видя двама ви в хотела довечера?

Тя вирна глава към Тори, която само й кимна, защото се почувства изоставена и ядосана, но не можеше да възрази на глас. Тя също искаше да избяга от приятелите на Рийс.

— Да дойда ли с теб, мамо?

— Сигурен съм, че майка ти ще се почувства по-добре, ако си почине малко. Кочияшът ми ще я заведе в хотела — каза с видимо облекчение Рийс.

— Защо не оставим Каси и Виктория да обсъдят обзавеждането? — предложи Стийв. — След като изпратим мисис Лотън до каретата, имам някои първокласни коне, които мисля, че ще харесаш, Рийс.

Той се поклони елегантно на Тори, целуна леко, но необикновено интимно Каси по бузата и галантно предложи ръка на Хеда.

По пътя към предната част на сградата мъжете разговаряха за състезателни коне. Хеда държеше главата си изправена и вървеше със скована, царствена походка. Изобщо не погледна Тори.

Каси покани гостенката си в голяма, красиво подредена канцелария и й предложи да седне. Тори потъна в големия кожен стол, но след като се облегна назад, установи, че е доста удобен. Тя отвори чантата си и извади плановете на „Леговището на змея“, които Рийс й бе дал, и каза:

— Имам доста поръчки, мисис Лоринг.

— Майка ти ненавижда Рийс, нали? И моля те, наричай ме Каси.

Ясните й кехлибарени очи се вгледаха изпитателно в нежното, но напрегнато лице на младата й събеседница. Тори усети, че лицето й се затопли от притеснение.

— Много си пряма, мисис… Каси. Предполагам, че чувствата на мама са съвсем явни, но в края на краищата този брак няма да е обикновен.

Каси се засмя тихо и се облегна на ръба на голямото си дъбово бюро.

— Няма такова нещо като обикновен брак. Като съдя по държанието на Рийс, той те преследва.

Тори изправи гръб:

— Така е редно да бъде.

— Не е задължително. Аз изнудих Стийв да се ожени за мен под заплаха от обесване, но това е друга история — отговори троснато Каси, а очите на Тори се разшириха.

— Ти си влюбена в Рийс.

Прозаичността на тона й накара Тори да затаи дъх.

— Аз не съм… — заекна тя и замълча, слисана от интимния обрат, който взе разговорът. — Искам да кажа, че чувствата ми към Рийс Дейвис нямат никакво отношение към брака ни.

Тя изглеждаше толкова нещастна и все пак наежена като пухкаво котенце, изплашено от грамаден булдог. „Или по-точно — от уелски териер“ — помисли си иронично Каси.

— Чувствата винаги имат отношение към брака, повярвай ми.

Тя видя, че Тори се скова и смени тактиката.

— Само помни, че ако някога ти потрябва приятелка или искаш да си поговориш с някого, който познава Рийс от хлапе — имаш в мое лице състрадателен слушател. А сега, дай да видя този списък.

Каси прегледа дългата поръчка и подсвирна изумена:

— Ще прекараме тук повече от един ден, докато изберем всичко това. Рийс наистина е забогатял.

— Да, може да се каже така — отговори Тори с лека горчивина.

Проклет да бъде този безмилостен комарджия и деня, в който стъпи в Старлайт и преобърна света й!

Цял ден преглеждаха каталози и обикаляха пълните с мебели, кристал и полилеи складове. Избираха тапети, дори кухненски печки. Денят преваляше, когато в главата на Тори започна да се заражда една идея. Каси й беше подхвърлила няколко каталога, пълни с рисунки на крещящи, ярки тапети и чудати легла с най-различни, абсолютно неприлични дърворезби и изображения.

— Блеки поръчва такива неща за къщата си — ухили се Каси. — Сигурно няма да се интересуваш от неговия избор.

В този миг Тори съзря гол Купидон, кацнал многозначително на ръба на порцеланова вана, с нокти на хищник, забутана в един ъгъл на склада. Тя не мигна. Вече знаеше как ще осъществи плана си.

По-късно, след вечерята в елегантния ресторант на хотела, Тори се извини на годеника, родителите си и семейство Лоринг, които Рийс бе поканил. Заяви, че е напълно изтощена и направо побягна към стаята си. Но щом влезе вътре, тя състави подробен списък на обзавеждането на спалнята. Виждала бе подписа на Рийс върху редица законни документи и се упражни да го имитира. Накрая остана доволна от фалшификацията и подписа списъка с поръчките.

— Ако го пусна по пощата в деня, в който заминаваме, ще има достатъчно време, докато пратката за Джинджър пристигне в Старлайт.

Е, щеше да възникне проблем, когато вагоните се отправеха към „Голата истина“, но все щеше да измисли нещо, за да ги отклони, след като се прибереше у дома. Товарът им всъщност щеше да бъде предназначен за „Леговището на змея“ — специален сватбен подарък от нея за младоженеца.

 

 

— Тази работа никак не ми харесва, Стийв. Момичето изглежда толкова нещастно. А и онази ледена майка!

Каси разресваше дългата си до кръста коса и гледаше как съпругът й съблича официалните си дрехи.

Стийв се усмихна. Той познаваше израза на кехлибарените й очи и нямаше търпение да си легне.

— Стодард е нищожество, което си придава важност и съпругата му е доста студена, но Тори е точно жената, която Рийс винаги е искал, Каси. Дама с потекло. Сега е достатъчно богат, за да си я позволи.

Каси остави четката за коса и рече замислено:

— Тя е влюбена в него, Стийв, и това е най-странното. Е, не казвам, че той не омагьосва жените, но тя отрича собствените си чувства. Сигурна съм. Той е предизвикал по някакъв начин този брак…

— И тя го мрази заради това? — Попита в отговор той и отиде да погали лъскавата й коса. — Не можем да им помогнем, Каси. Знам, че вечерята днес беше пълен провал, но ние се опитахме да бъдем приятни гости. Семейство Лотън са сноби.

— Горкият Рийс. Само се надявам, че съзнава какво го очаква.

Тя се облегна на гърдите му, а той се наведе и я прегърна.

— Никой не знае какво го очаква, когато се жени. Да го оставим да преглътне залъка като всеки един от нас — прошепна той във врата й и го обсипа с целувки.

Гневният й вик беше сподавен и тя се отпусна в ръцете му, докато я носеше към красивото им орехово легло в средата на стаята.

 

 

Тори стоеше сред бъркотията. Мулетарите разтоварваха кадифени канапета, меки кожени столове и тежки махагонови маси. Тя ги насочваше къде да сложат всяка мебел и същевременно наглеждаше работниците, които лепяха тапетите и хората, инсталиращи огромния, шестфутов кристален полилей във фоайето. След седмица всичко щеше да бъде готово. Е, почти всичко. Тайната й специална поръчка още не беше пристигнала, но тя ловко бе заблудила посредника на товарната гара, като му каза, че е изненада за съпруга й. Той щеше да я препрати от пивницата до къщата, без да задава въпроси.

Рийс се спираше от време на време до нея, за да провери как върви обзавеждането на новото им жилище, доволен от видимия ентусиазъм, който Тори показваше в работата. Всичко отразяваше елегантния й добър вкус — от белите тапети в балната зала до дантелените като паяжина пердета, надиплени от тавана до пода в гостните. На камината имаше рисувани на ръка плочки, на които бе изобразен лов на лисици и пасторални картини. Величествен старинен часовник тихо отмерваше времето в кабинета на Рийс — единствената стая, за която бе помогнал на Тори да избере обзавеждането — подходящи за мъж кожени столове, канапе и гладко бюро.

— Сложи златистото канапе в официалната гостна, Луис — нареди тя на товарача, който вдигаше изящната мебел от черешово дърво и кадифе така, сякаш не тежеше повече от перце.

Той се отправи към посочената стая. Тори го последва, за да види дали изпълнява точно указанията й. Тя потърка слепоочията си, след като Луис се запъти да разтовари останалите мебели за гостната.

— Измори ли се, любов?

Тихият, гальовен глас на Рийс стигна до нея точно когато той сложи ръце на раменете й и започна да я разтрива.

Тори се пребори с желанието да се отпусне в силните му ръце.

— Късно е. Не те очаквах днес следобед.

Тя не можеше да се откъсне от хипнотизиращото въздействие на ръцете му и се ненавиждаше заради това. Той се наведе и я целуна леко по врата.

— Не мога да се сдържам.

Това я накара да се отдръпне от него.

— Моля те, Рийс. Прислугата. Не е удобно.

Той въздъхна.

— Когато сме сами, пак не е удобно, Тори. Винаги намираш някакво извинение, за да ме отбегнеш… и не го правиш, защото не ти харесва.

— Един джентълмен никога не казва такива неща на една дама!

Истината болеше. Все по-трудно ставаше да го отбягва, когато бяха насаме през последните няколко седмици. Рийс толкова хитро открадваше целувки, милувки и нежни докосвания, когато никой не ги гледаше!

— Ти си дама, Тори, и аз уважавам това, независимо дали ми вярваш или не — каза търпеливо той, като се опитваше да се пребори с отчаянието. — Не исках да те изплаша, любов, само дето…

Той тръгна към отворения прозорец и се загледа навън, отчаян и нещастен. Как да обясни на изискано възпитаната си годеница, че е разгонен като овен по време на оплодителен сезон?

— Отскачаш като котка всеки път, когато се приближа до теб. Това не е естествено, Тори.

Тя се вцепени сърдито, защото не й беше приятно да отгатва мислите й.

— В нашата връзка няма нищо „естествено“, Рийс. Знаеше това от самото начало.

— Но ти сключи сделка. Откакто ходихме в Денвър, като че ли съжаляваш повече, отколкото в началото. Защо?

Той я погледна изпитателно с тъмносините си като нощ очи.

— Нека да кажем само, че намирам избора ти на приятели за неудачен.

— Предполагам, че имаш предвид Флавия. Тя е част от миналото, Тори. Забрави за нея.

„А ти дали ще я забравиш, Рийс?“

— Актриси, главорези от подземния свят, жени товарачи. Наистина намирам всичко това за смущаващо. Родителите ми също. Мама…

— Скъпата ти майка — прекъсна я Рийс с железен тон — намира, че Стийв Лоринг е истински джентълмен. Ами че той дори е републиканец! На никой от вас не се наложи да изтърпи вечеря с Блеки, когото също имам за добър приятел като Стийв и Каси. Как според теб този изискан аристократ от Филаделфия е издържал петнадесетгодишен брак с „жена товарач“?

— Не знам. Жалко, че тя няма сестра, която да те чака.

Тори мина покрай него и се отправи към балната зала, където работниците лепяха тапетите.

— Може би трябва да почакаш още няколко години за Кайли. Сигурна съм, че ще си подхождате.

Рийс си спомни за дръзкото петнадесетгодишно момиче, което ругаеше Били на пристана и се засмя, въпреки лошото си настроение.

— Не съм крадец на бебета и само защото се възхищавам от Каси и искам да станете приятелки, не означава, че желая да се оженя за жена като нея. Аз избрах теб, Тори.

Той я настигна до голямата централна колона в долния край на стълбището и я завъртя към себе си с една ръка.

— Покажи ми какво има горе. Още не съм видял какво си направила там.

— Не… искам да кажа, че там още няма нищо особено. Тапетите не са сложени, а в стаите за гости още няма килими — помъчи се да спечели време тя.

— А нашата спалня? — Попита той, като я принуди да прибегне до предишните си целомъдрени доводи.

Тя сложи ръце на гърдите му и го блъсна, за да го отмести на прилично разстояние от себе си, като разсъждаваше бързо.

— В спалнята също още нищо не е подредено. Поръчах няколко особено скъпи неща. Каси трябва да изпрати някой с тях.

Очите на Рийс светнаха.

— Нямам търпение да видя леглото — рече с дяволита усмивка той.

Беше възнаграден с изчервяване.

Тори се усмихна леко и беше принудена да погледне закачливите му очи.

— Личният ни апартамент ще бъде специално обзаведен от мен, Рийс. След като трябва да го споделям с теб, искам да бъде съвършен. Обещавам, че ще бъде готов преди сватбата, но моля те… — тя замълча, като търсеше умолително тъмносините му очи със своите синьо — зелени, — нека да бъде изненада, а?

Той почувства, че натискът на дланите й намаля и пак я притегли към себе си.

— Само ако е готов за първата ни брачна нощ, любов — отговори той с дрезгав глас.

Рийс погледна крадешком разхвърляното фоайе и я избута през голямата предна врата в просторната веранда. Копринената й блуза с надиплено жабо прилепваше приятно към нежните извивки на тялото й по скромен, характерен за дама начин.

Той я сграбчи в обятията си и приближи устни за бърза, наелектризирана целувка. Тя се сепна, разтвори устни и почувства как езикът му леко докосва нейния, сетне се отдръпва толкова бързо, че се зачуди дали не е било само плод на въображението й.

— Като размисля, няма значение дали личният ни апартамент е готов или не — прошепна с дрезгав глас той. — Можем да използваме и гостната, ако се наложи! Представяш ли си като кажем на децата, Тори?

С тези думи Рийс тръгна, като взимаше големите каменни стъпала с бързи, широки крачки. Той не видя хладната усмивка, която едва потрепна на устните й, докато го гледаше как се мята на Блекджек. Само почакай, Рийс Дейвис… Само почакай.

 

 

— Епископът е тук — дошъл е чак от Денвър!

Един пиян златотърсач влезе бавно в „Голата истина.“

— Заеме ли се Рийс Дейвис с нещо, прави го като хората — добави той, докато суматохата вътре нарастваше.

Някой поръча питиета за всички за здравето и семейното щастие на любимия им собственик на пивницата. Миньори, каубои и продавачи излязоха на тротоара с чаши и тенекиени кофи в ръце и се смесиха със спретнато облечените бизнесмени и фермери. Всички искаха да видят епископа на Колорадо, който беше пристигнал толкова навътре в щата, само за да извърши бракосъчетанието на новия любимец на Старлайт.

Събитието беше достойно за новините. Майк Манион си проправяше път през тълпата с писалка в ръка, за да вземе интервю. Като си мънкаше под носа, че онзи глупав свещеник трябваше да пристигне в Старлайт чак утре, той разтърси глава, за да прогони последиците от празнуването. Макар да знаеше подробностите около сватбата на Рийс и Тори Лотън, той не беше съвсем сигурен дали трябва да се радва или да тъжи.

Уайли Уилкокс — Доматения нос бе напуснал работата си в мината, за да присъства на предстоящото тържество, и беше начело на импровизирания комитет по посрещането. Той се клатушкаше ту наляво, ту надясно като трепетлика по време на гръмотевична буря и свали със замах шапката си пред светия човек в малката черна двуколка.

— Моите почитания, ваше благородие. Радвам се да се запозная с вас. Добре дошъл чак дотук, за да спасиш бедните им души от порока на пиянството.

Епископ Грей — тънък като тръстика дребен човечец със сериозен вид — слезе от двуколката и помириса Уайли.

— Самият вие сте пиян, сър — заяви той.

— Така е, но не знаете ли, ваше благородие, че когато истински епископ дойде чак дотук, в планината Сан Хуан, за да ожени шефа ми и неговата дама, човек не може да не празнува!

— Предполагам — отговори сериозно духовното лице, а тълпата изрева одобрително.

Епископ Грей видя, че улицата е пълна с въодушевени хора и реши, че двуколката не може да продължи по-нататък.

Един подвижен, дребен мъж с цилиндър на главата и писалка в ръка си проправяше път към епископа.

— Ваше благородие, епископ Грей? Името ми е Майк Манион, издател на вестник „Плейн спийкър.“ В замяна на няколко думи набързо, ще ви разчистя пътя.

— Ако бъдете и така любезен да ми покажете къде се намира къщата на Рийс Дейвис?

Манион се изчерви.

— Е, младоженецът живее в онази сграда — рече той и посочи зад гърба си към „Голата истина“, — но човек като вас не може да се срещне с него там, нали?

Очите на възрастния човек заиграха:

— Намирисва ми на скандал, мистър Манион.

— Какво ще кажете за дома на невестата? — осмели се да попита Майк.

— Много по-добра идея. Водете ни, сър, водете ни.

Рийс стоеше на горната площадка на стълбището и наблюдаваше сцената долу. Беше необичайно горещо и гласовете на хората се чуваха през отворения прозорец. Той пийна бренди и видя как Майк Манион отпрати епископа. Утре ще бъде женен… а вечерта. Той едва не изстена на глас, като си помисли за това. Седмиците на въздържание можеше да го провалят.

Тя е дама. Не може да й се нахвърли ей така, особено първата нощ. Рийс никога не бе имал девственица през живота си. Толкова много жени бяха минали през ръцете му, но никоя от тях не беше непорочна и никоя наистина негова. Джинджър Вогъл със сигурност не беше непорочна, но бе останала да живее с него. Той още помнеше похотливото им мятане в леглото с приятно чувство. Никак не му се искаше да я наскърбява, когато се сгоди с Тори и скъса с нея. След като се бе върнал от Денвър миналия месец, той се бе напил и изгуби самообладание. Не, поправи се той с усмивка — Джинджър го бе напила коварно и сетне го съблазни.

Какво да прави с Джинджър? Пивницата вече не му беше необходима. „Лейди Виктори“ и другите му имоти го бяха направили милионер, а сега дори притежаваше банка! Смяташе да продаде „Голата истина“ на изплащане, но всеки път, когато се опитваше да заговори по този въпрос и да обясни на Джинджър как ще се разберат за вноските от печалбата през следващите няколко години, тя само придобиваше свадливо изражение и отговаряше сдържано, че няма да приеме милостиня от него.

— Значи наистина ще го направиш? Епископ от Денвър и така нататък. Нямаше ли някой от местните мъже, достоен за онези Лотън?

Джинджър бе застанала на прага, а котешките й очи бяха премрежени от сълзи. До последния ден тя се бе надявала, че Рийс ще се вразуми. Всеки път, когато се върнеше от разходка с Тори Лотън, той изглеждаше отчаян и мрачен. Всеки път Джинджър се опитваше да го успокои и съблазни. Сега тя гледаше укорително скъпата му бяла копринена риза и черен вълнен костюм, окачени в гардероба.

— Е — въздъхна с огорчение тя, — ще бъдеш страхотен младоженец.

Рийс се приближи до нея и протегна ръка да избърше сълзите й с палци.

— Благодаря за комплимента — рече тихо той, — но аз предложих епископа, не семейство Лотън.

Джинджър измънка сочна англосаксонска ругатня.

— Наистина ли ще отидеш в центъра на града?

Известна част от гаменската й предизвикателност се бе възвърнала. Тя изшумоля с поли покрай Рийс и отиде до мраморната масичка, където стоеше бутилката с бренди. Наля си, напълни пак и неговата чаша, чукна се с неговата и рече:

— Не й позволявай да те нарани, Рийс.

— Джинджър, ти си една на милион, знаеш ли това? Много специална жена. Имам нужда от помощта ти за това място. По дяволите, не мога да се занимавам с него сега. Искам да го поемеш в свои ръце, след като замина да живея в новата къща.

Той замълча.

— Няма да го взема от теб — рече упорито тя, сетне се ухили дяволито: — Но след като се нуждаеш от помощ, ще поема грижата за него. Услуга за приятел.

Той я гледаше, докато излизаше бавно от стаята и полюшваше пищни бедра под оскъдната си червена копринена дреха. „Не й позволявай да те нарани, Рийс.“ Той изруга и се обърна пак към прозореца.

 

 

— О, Господи, страхотна е — изгука Лора Евърет, като взе тънката бледорозова нощница, направена от изключително изящна дантела.

Тори се усмихна, без да иска.

— Казваш го, само защото ти ми купи това неприлично нещо — отговори тя, но побърза да добави, — но е разкошна, само е малко… вижда се през нея.

Лора остави нощницата върху леглото сред купчините сватбени дрехи, които опаковаха.

— Аз не виждам през нея. Рийс ще гледа.

Тя видя как по лицето на Тори изби ярка червенина.

— Господи, майка ти не е ли разговаряла с теб? — Попита изпитателно тя.

— Разбира се, Лора. Ще се справя. Всичко жени го правят, предполагам — отговори бързо тя, нетърпелива да изоставят темата.

— Точно както си мислех. Задължение, сдържаност и всички тези щуротии — това ти каза Хеда, нали?

Лора беше купила този много специален подарък за невестата като повод да поговори с нея.

— Задължение на жената е даде на съпруга си син наследник. Това е неоспорим факт и съвсем не са „щуротии.“ А сега, моля те, може ли да оставим тази неприятна тема? Знам какво трябва да правя — добави Тори, нещастна и смутена, сгъна няколко красиви ленени долни дрехи и ги пъхна в един куфар. — Къде е онази Беси? Тя трябваше да прави всичко това, а аз само да я наглеждам — рече сърдито тя.

Лора стана и тръгна към леглото, до което стоеше Тори, и прегърна младата жена — нещо, което се опасяваше, че Хеда рядко бе правила.

— Мила моя Виктория, страхувам се, че нямаш ни най-малка представа какво трябва да правиш или чувстваш. Ще бъда пределно откровена, млада госпожице, затова седни и нека да поговорим малко за първата брачна нощ.

Тори обичаше Лора Евърет като любима леля или, ако трябваше да бъде напълно искрена, като нежна и загрижена майка, която нямаше в лицето на Хеда Лотън. Тя седна послушно до Лора на леглото, без да обръща внимание на разхвърляните дрехи, кутии и куфари.

— Първият път, когато правиш любов със съпруга си, може да ти е малко неприятно — съвсем малко, ако той прониква внимателно и бавно през девствената ти ципа — започна съвсем прозаично Лора. — Майка ти споменавала ли ти е изобщо за функциите на тялото?

Един поглед към широко отворените и недоверчиви очи на Тори отговори на въпроса й.

— Така и мислех — рече сухо Лора. — Е, тогава да започнем от самото начало…

Когато свърши с обясненията, очите на Тори щяха да изхвръкнат от очните ябълки.

— И… и ти ли изпитваше такова удоволствие с Джейкъб?

Гласът й се изви като на съзряващо девойче.

— Повече, отколкото можеш да си представиш сега, мила моя, но мисля, че скоро ще разбереш, ако се възползваш от възможността. Най-голямата ми тъга беше, че Джейкъб и аз не можехме да имаме деца, но бяхме заедно тридесет и три години. Любовта между съпруг и съпруга е удоволствие във всеки смисъл на думата, Тори, а не задължение, освен ако ти не я направиш такава.

Тори се опитваше да обедини средната точка на Лора с тази на майка си. Струваше й се ужасно нелоялно към родителите й да сравнява стерилния им брак с любовта между Лора и Джейкъб Евърет.

— Но… Джейкъб беше джентълмен — внимателен и изтънчен. Рийс е…

Тя търсеше най-точното определение — дума, която няма да обиди Лора, защото знаеше, че е приятелка на онзи мръсник.

— Рийс е немирник и негодник — довърши Лора вместо нея. — Може и да му липсва лустро, но не и ум и чар. Той е дяволски хубав и не се съмнявам, че му липсва опит с жените.

Тори почувства горчивата болка от тези думи.

— Да, доста голям опит, но онези жени не са били дами — рече тя с цялото достойнство, което можа да събере.

— Но ти си дама. Това е една от причините, поради които Рийс е лудо влюбен в теб. Той се жени за теб, Виктория, а не за Джинджър Вогъл!

Очите на Тори блеснаха със студен синьо — зелен блясък, а брадичката й се повдигна в знак на протест. Признаци, добре известни на Лора.

— Дай му възможност. Дай и на себе си възможност, мила моя. Знам, че той те привлича така, както и ти него.

Тя вдигна ръка помирително.

— Не, не го отричай. Нали виждам. Следвай сърцето си. Обещавам ти, че дори и да не вярваш, че обичаш Рийс, след утре вечер ще го харесаш достатъчно! — добави сухо тя.

Тори преглътна ужасена. Лора имаше право за неизмеримото проклето привличане, което усещаше винаги, щом Рийс се приближеше до нея. Но Лора грешеше — о, колко много грешеше, че Рийс я обича. Той имаше две проститутки на разположение — Джинджър Вогъл в Старлайт и онази противна актриса в Денвър. Тори ще бъде само негово украшение — красива собственост, с която да се хвали пред порядъчните хора.

Любов, ха! В този миг единственото, което Виктория Елизабет Лотън искаше, беше отмъщение.