Шърл Хенке
Условие за капитулация (12)

Дванадесета глава

Тори седеше и гледаше през прозореца, докато малкият влак от Денвър до Рио Гранде си проправяше път през планините към столицата на щата Денвър. Обещанието за хубав град почти я накара да забрави за неудобството, че пътува във влак в августовската жега. Може би ако не беше вбесяващият я мъж до нея, тя щеше да понесе по-леко бълващия пушек локомотив.

Рийс гледаше как непокорната му бъдеща невеста тайно върти около пръста си двадесет и два каратовия диамантен годежен пръстен под ръкавицата. Непрекъснато му се сърдеше за разни неща. Най-противното беше, че той настоя да спят в една стая. По-късно бе имал дързостта да каже на глас, че тя ще трябва да забременее, за да има деца. Беше информиран, че джентълмените никога не обсъждат тези неща така неделикатно със съпругите си, камо ли с годениците.

Рийс се надяваше, че пътуването до Денвър със Стодард и Хеда ще облекчи нещата. Но засега студеното презрение на майка й и намусеното примирение на баща й само засилваха неприятните чувства на Тори относно предстоящата им венчавка.

Но коя жена не обича да пазарува? Тори и Хеда щяха да изберат чеиза и цялото обзавеждане за „Леговището на змея.“ Цената на това пътуване би трябвало да зарадва годеницата му, но явно не беше така. Той не обръщаше внимание на нацупената й физиономия, защото знаеше, че тя усеща съсредоточения му поглед.

Стодард наблюдаваше размяната на погледи между дъщеря си и Дейвис. Хеда го мразеше толкова много, че дори не се държеше учтиво. Обявяването на годежа миналата седмица едва не я уби, макар че Рийс подари на Тори пръстен, струващ цяло състояние. Хеда изля цялото си презрение и отвращение към уелсеца върху съпруга си. Лотън се надяваше, че пътуването ще промени нещата.

Стодард знаеше за безпътния начин на живот на сина си и бе наел детективи, веднага щом разкри липсата на пари.

Една от следите водеше към Денвър. Ако успееше да пипне момчето и парите преди Сандърс да ги е похарчил или изгубил, той можеше да откупи банката си и да изпрати наглия кръчмар обратно в пивницата, където му беше мястото.

Той се загледа в зрелищния пейзаж през прозореца. Снощи бе валял лек сняг — нещо обичайно през август за високите части, през които се осмеляваше да пътува теснолинейката на генерал Палмър. Снегът щеше да се стопи на обед от топлината на циганското лято. Шумолящите от ветреца трепетлики скоро щяха да се позлатят. Старият величествен пазач на щата — връх Пайк — блестеше в далечината. Наоколо се издигаха островърхи червено-златисти планини, сред които лъкатушеше влакът. Смърчовете и боровете удряха с клони по влака, който препускаше съвсем близо до тях. Зает с финансовите и семейните си проблеми, Стодард не виждаше нищо от обграждащата го красота.

Но Рийс я виждаше. Предизвикващото страхопочитание величие на Скалистите планини, самите размери и разнообразие на природата в Колорадо винаги го оставяха със затаен дъх, макар че бе живял в щата повече от пет години. Пътувал бе много, след като напусна сиропиталището на сестра Франсес Роуз в Ню Йорк — по Мисисипи, от Сейнт Луис до Ню Орлиънс. Сетне се бе придвижил на юг, до Галвстон и на север — през огромните пространства на Тексас. Беше виждал дори легендарния Тих океан и беше крупие в луксозно казино в Сан Франсиско, но планините винаги го привличаха. Сред тях искаше да живее. Той отмести поглед от панорамата навън и погледна жената до себе си. Тя щеше да бъде тази, с която ще живее до края на живота си. Тори беше всичко, което трябваше да бъде — красива, добре възпитана, добродетелна, интелигентна, дори вдъхновена, когато успееше да я освободи от задръжките, наложени й от Хеда. Тя беше всичко, освен влюбена в него. Той реши, че и това ще се промени с течение на времето и впери поглед през прозореца, за да се наслади на пейзажа.

След миг се ухили широко на Хеда и след като видя, че тя трепна, отново се обърна към Тори.

— Трябва да определим дата за сватбата, любов, не си ли съгласна? В края на краищата, годежът е официално обявен.

Тори погледна Хеда, после Рийс, но преди да отговори, Стодард се намеси.

— Ще има предостатъчно време, след като уредим нещата в Денвър — да купим всички дрехи и дрънкулки — побърза да се поправи той.

— Лоринг имат огромен универсален магазин. Там има толкова стоки, колкото в най-големите къщи — вносители в Ню Йорк. Мисля, че изборът на мебели няма да ни затрудни — каза Рийс, с очи, още вперени в Тори. — Разбира се, остава въпросът с чеиза…

Той замълча многозначително, само заради удоволствието да я види как се изчервява.

Тори си представи много добре похотливите му мисли за прозрачното й бельо и гладки копринени чорапи. Въпреки смущението й, устните й се изкривиха в лека усмивка, като си помисли да си купи пет-шест червени фланелени фусти с висока яка и дълги гащи. „Но на него ще му достави удоволствие да ги съблече от теб“ — нашепна й един коварен вътрешен глас. Тя пак се изчерви.

— Мисля да я насрочим за декември — рече студено Хеда.

— Така ще имаме достатъчно време за подготовка. В края на краищата, зимните празници са толкова подходящи за сватба — добави иронично тя.

— Да видим колко време ще отнеме доставката на стоките — отговори Рийс, като я предизвика да каже още нещо.

Флавия Голдсток стоеше изумена зад една саксия с палма във фоайето на „Америкън хауз.“ Току-що се беше върнала от приятен обед с Блеки, когато четирима изцапани от влака пътници се приближиха към гишето. Двете жени бяха скъпо облечени и привлекателни. Тя им хвърли един бегъл поглед и се вторачи в мъжете — Стодард и Рийс! Рийс се бе върнал в Денвър, пет години по-голям и красив като самия грях, да оставим настрана богатството му.

Тя се усмихваше безсрамно зад синята си дантелена ръкавица при мисълта, че двама от предишните й любовници са очевидно бизнес партньори. Стодард бе пуснал шкембе, но и без това не струваше кой знае колко, когато се познаваха в Старлайт. Изненадата беше Рийс, който само преди няколко години беше още момче и я следваше по петите като предано кученце. Дори тогава той беше нетърпелив ученик, а тя — опитна учителка. Само дето нямаше пукнат грош.

Флавия огледа кройката на костюма му с вещо око и забеляза рубинената игла на копринената му вратовръзка. Тя беше специалистка по каратите. Дори ботушите му бяха правени по поръчка. Да, явно се беше издигнал. Но какво го свързваше със старомодния стар Стодард? Тя отново съсредоточи вниманието си върху жените. Едната беше по-възрастна — съпругата на Лотън — кучката, която бе изнудила стария глупак да я изхвърли без цент в джоба. Разбира се, това всъщност беше истинска благословия, защото я доведе за пръв път в Денвър. По-младата жена беше копие на майка си — достатъчно красива, според Флавия, за мъже, които харесват нежни блондинки с ледена вода във вените вместо кръв.

Тя присви изпитателно очи, когато Рийс свърши работата си на гишето и се приближи до плюшеното канапе, където двете блондинки седяха скромно. Той хвана внимателно лакътя на момичето и й помогна да стане с онзи дяволски уелски чар, на който Флавия не бе могла да устои.

— Ето накъде духал вятърът — промърмори тя и погледна дали на ръката на Тори има пръстен.

Дори от разстояние, големият диамант й намигна. След като сноби като семейство Лотън са допуснали човек като Рийс в семейството си, той явно е много богат!

Флавия Голдсток, актриса, съвсем не беше сантиментална жена, иначе щеше да разчита на милостивостта на мъже като Емет Хаузър. Но тя не се захласваше по мъжките ласкателства. Е, едно време си бе позволила с Рийс и това. Както и със Стодард. Устните й се извиха в лукава усмивка, докато инстинктивно замисляше план, с който едновременно да отмъсти на семейство Лотън и отново да се събере с Рийс.

Тя се измъкна иззад голямото растение точно когато четиримата тръгнаха към стълбището на хотела. Едва не се сблъскаха.

— О, здравей, Рийс. Рийс Дейвис, нали? Колко време мина — четири, не ми подсказвай, пет години?

Тя протегна меката си бяла ръка без ръкавица, на чиито пръсти блестяха скъпи пръстени и му позволи да я вземе в своята.

— Мис Голдсток, какво неочаквано удоволствие — отговори Рийс, като леко вдигна ръката й към устните си.

Какво неочаквано бедствие! Той се усмихна престорено и се обърна към семейство Лотън да я представи. Флавия поне беше облечена като дама с елегантен тъмносин костюм.

— Да ти представя годеницата си…

Той наблегна на думата, но съзря дяволитото пламъче в очите на Флавия и разбра, че е безсмислено.

— Мис Виктория Лотън, това е една стара приятелка — Флавия Голдсток.

Тори бе видяла как красивата брюнетка се приближи към тях и не повярва на очите си. Тя! Онази актриса, с която баща й имаше връзка преди години! Пък и очевидно и Рийс. Тя кимна студено, но не се усмихна, дори не се осмели да погледне майка си.

— Този джентълмен…

— А, мистър Лотън, как сте? — прекъсна го Флавия. — А това, разбира се, е мисис Лотън. Приятно ми е.

Флавия кимна кокетно с глава с типичен театрален нюанс на снизходителност към Хеда.

— Съпругът ви и аз се познавахме в Старлайт преди няколко години, когато трупата ми гастролираше там. Той беше голям почитател на изкуството.

В този миг Рийс с радост би се сменил с Уайли Уилкокс Доматения нос в дъното на най-дълбоката шахта на „Лейди Виктори.“

Стодард се изкашля сподавено и премести тежестта си върху другия крак, а Хеда ококори очи с ледено отвращение. Флавия не искаше звездният й миг да отмине толкова бързо и произнесе следващата си реплика.

— Надявам се, че ще се отбиеш да видиш старите си приятели, докато си в Денвър, Рийс. Блеки Драго много ще се зарадва да те види.

Тези думи привлякоха вниманието на всички. Прословутият шеф на подземния свят в Денвър беше известен навсякъде из Скалистите планини.

Рийс заряза преструвките и й се усмихна коварно, като я предизвика да каже най-лошото.

— Може и да му се обадя. И той ли е почитател на изкуството?

Не можа да не погледне как колосаната яка на Стодард клюмна.

— Разбира се, скъпи. В момента играя в Операта. Трябва да дойдете на някое представление, докато сте в града.

Гръбнакът на Хеда се вдърви и обидената жена като че ли се извиси с няколко инча. Тя каза с унищожителен тон:

— Съпругът ми и аз не сме почитатели на музикалната сцена. Намираме я за прекалено вулгарна и съвсем неподходяща за добре възпитани млади дами като дъщеря ми. А сега, ако ни извините…

— О, мисис Лотън, уверявам ви, аз не играя в музикални пиеси. Аз играя в драма, Шекспир. Представлението довечера ще бъде от особен интерес за вас…

Тя направи малка пауза, за да види въздействието от думите си и с безпогрешно преценено време се обърна към Рийс и Стодард.

— Вероятно джентълмените ще намерят пиесата за още по-поучителна — „Укротяване на опърничавата.“ Довиждане.

Тя се врътна, копринената й пола изшумоля, тръсна черни къдрици и излезе.

Когато мина покрай Виктория, тя има нахалството да й намигне! Тори се пребори с желанието да протегне ръка към изисканата й прическа и да махне една — две фиби. А може би и някой друг зъб! Поразена от собствените си груби помисли и явна ревност, тя се обърна към Рийс с пламнали бузи.

Стодард, поне веднъж забравил за надменността си, каза заеквайки:

— Мисля, че… съпругата и дъщеря ми се нуждаят от почивка, Рийс. Ще ги съпроводя до стаите им.

Рийс погледна Тори и прочете чувствата й с изумление и тревога. Тя ревнуваше — добър знак. Но беше и обидена. Не стига, че връзката му с Флавия и с Блеки в миналото беше разкрита, но и Лотън явно е бил в плен на актрисата. Хеда кипеше от гняв, а Тори изглеждаше потресена и огорчена от изневярата на баща си.

— Ще се погрижа носачът да качи веднага багажа, Стодард.

Рийс се обърна към Тори и й пусна една от приятните си усмивки.

— Ще се видим на вечеря, любов.

— Може би ще е по-добре, ако отидеш да гледаш поучителната пиеса на мис Голдсток, вместо да вечеряш с нас — рече язвително Тори.

Рийс вдигна рамене и отговори:

— Гледал съм играта на мис Голдсток, Тори. Тя вече не ме интересува.

Преди тя да успее да реагира, той улови ръцете й и я целуна с твърди, топли устни.

— До довечера.

Очите на Хеда го пронизаха като кристални ками, но тя не каза нищо и Стодард непохватно поведе двете жени към стълбището.

След като се погрижи за прибирането на багажа, Рийс реши да се отбие при Блеки Драго в пивницата му. „Кофа кръв“ не се беше променила много през последните месеци, откакто бе напуснал Денвър. Всичко беше в плюш и тя приличаше до известна степен на „Голата истина“ — мебелите също бяха купени от Лоринг. Само едно се беше променило — завръщането на Флавия Голдсток в Денвър.

Рийс отиде до бара, като поздрави старите си приятели и клиенти. Едрият плешив кръчмар му се ухили до ушите.

— О, Рийс. Много неща се случиха, откакто престана да работиш като крупие тук и замина със своя дял. Виждам, че добре ти се е отплатил. Шефът е горе. Той ще ти налее по-добро питие, отколкото аз тук.

— Благодаря, Од Джоб.

Рийс се изкачи с бързи крачки по дългото стълбище към личния апартамент на Блеки и почука на тежката орехова врата.

— Влез — извика Драго.

Зает с броенето на печалбата от предишната вечер, той не вдигна очи, а само излая:

— Е? Какво искаш? Казвай.

— Виждам, че мошеническият ти ирландски нрав не се е променил много.

— Рийс! — удиви се по-възрастният мъж.

Очите му светнаха от удоволствие, като видя младия си любимец.

— Малко поизцапан от пътя, но явно преуспяващ. Какво те води отново в Денвър? Сигурен съм, че няма да ми искаш пари назаем.

Двамата се ръкуваха сърдечно и Рийс придърпа един стол до голямото бюро, отрупано със счетоводни книги и купища други неща.

— Тук съм, за да заведа годеницата си при Лоринг. Тя ще обзаведе нашата нова къща в Старлайт и ще си купува чеиз.

Очите на Блеки се разшириха и той плесна по коляното си.

— Сватба, а? Чух, че си спечелил пивница, дори си намерил сребро. Станал си порядъчен човек. Коя е щастливката?

— Тя е истинска дама, Блеки. Виктория Лотън. Естествено, можеше да ми се паднат по-добри тъст и тъща, но…

Той сви философски рамене.

— Е, като си достатъчно глупав да се жениш — ухили се Блеки. — Тъкмо слизаш от влака, а? — Попита той, като погледна изцапаните със сажди дрехи на Рийс.

— Да. Преди малко наехме стаи в „Американ хауз.“

— Странно. Разминали сме се за няколко минути. Обядвах там.

Той си спомни за връзката между Рийс и Флавия и не посмя да каже нищо повече, само зачака предпазливо.

— Знам. Приятелката ти случайно се срещна с мен и семейство Лотън във фоайето.

Блеки замръзна на мястото си:

— От време на време под кожата й влиза дяволът.

— Тя познава Лотън от Старлайт — продължи Рийс.

— Значи играта загрубява — отговори с въздишка Драго.

— Кога се е върнала в Денвър? Мислех, че е щастлива с нейния милионер в Сан Франсиско — рече цинично Рийс.

Блеки сви рамене.

— Нали я знаеш каква е буйна. Предполагам, че й е писнало да живее на едно място. Театралната й трупа беше доста голяма. Пътуваха от Тихия океан до Мисисипи през последните пет години. Тя се върна в Денвър само няколко седмици, след като ти замина.

— Защо си се заловил с нея? Нали я знаеш каква е? — Попита тихо Рийс.

Сега Блеки се усмихна цинично.

— О, много добре знам каква е. Затова всичко върви толкова гладко. И двамата не си правим никакви илюзии.

Рийс се усмихна презрително.

— Тя е актриса, Блеки. Тя създава илюзии. Не й позволявай да те огорчи.

Драго се усмихна добродушно.

— Нали и теб беше пипнала, момче. Ти се опари и си научи урока. Щом си го направил на двадесет и седем години, защо да не се опитам и аз, на шестдесет и пет? А тя намекна ли нещо да се съберете отново?

На Рийс му стана неудобно.

— Не направо. Мисля, че преди всичко искаше да отмъсти на Стодард и Хеда, но… по дяволите, Блеки, не знам до къде може да стигне.

— Но си сигурен в себе си. Залагам тази пивница, че не се занимаваш с такива като Флавия Голдсток!

Рийс се изсмя, сетне отново стана сериозен.

— Да, сега лесно мога да устоя на чара на Флавия.

— Заради дамата, за която ще се жениш ли?

— Не заради онова, което имаш предвид — отговори с въздишка Рийс.

Предстоящото тържество през декември изникна мрачно в мислите му.

Блеки наля малко превъзходно бренди, за да успокои младия си приятел и се заприказваха за последните месеци и минали години.

 

 

Тори се мята неспокойно, после съвсем се отказа от опитите си да заспи. Цялото пътуване се бе превърнало от силно очаквана мечта в ужасен кошмар. Само като си помислеше, че собственият й баща и онзи… онзи женкар, за който е принудена да се омъжи, са имали връзка с уличницата Голдсток. „Колко унизително за мама! Още по-унизително за мен“ — настоя вътрешният й глас. Това беше най-ужасното от всичко. Тя ревнуваше от красивата, изтънчена жена! Отначало Тори се мъчеше да отрече тази мисъл, но докато седеше до Рийс на вечеря, като се опитваше да се предпази от дразнещия му чар, тя най-сетне призна истината пред себе си. Рийс е имал връзка с тази актриса, жена, много по-възрастна от него, жена, която още го намираше за привлекателен. Дали и той мислеше, че Флавия е привлекателна?

Рийс лежеше в широкото легло в хотелската стая с чаша питие върху голите си гърди, вперил поглед в тавана. Газената лампа хвърляше мъждукаща светлина от другия ъгъл на стаята и лъчите на ярката луна на Колорадо се прецеждаше през пердето. Вечерята се беше оказала пълен провал. Лустрото на учтивост на Хеда беше на път да се разчупи, а Тори ревнуваше и се сърдеше заради Флавия. Лора несъмнено би приела ревността й като добър знак. Само да беше сам с годеницата си в Денвър, далеч от родителите й! Той въздъхна. Благоприличието, пък и самата Тори, не биха го позволили. Ако беше жена, която би тръгнала сама с него, тя нямаше да е дамата на мечтите му. „Не можеш да имаш всичко, стари глупако.“ Само да не трябваше да чака толкова дълго до сватбата. Той пийна от питието си и реши да постави на Каси ултиматум — най-бърза доставка на всичко, независимо от цената!

И все пак, като си помислеше обективно, нямаше начин къщата да е готова преди края на септември. Той беше обещал пред себе си да не докосва друга жена, откакто се сгодиха с Тори. Отначало Джинджър не можеше да повярва, сетне започна да се държи с царствено достойнство, когато той внимателно отблъскваше ухажването й през последните няколко седмици. Колко дълго щеше да издържи?

На вратата се чу леко потропване. Минаваше полунощ и скъпият хотел беше тих като гробница. Всички би трябвало да спят. Рийс беше човек на залога и много добре знаеше какъв е рискът, ако отвори. Той стана, като изруга, пресуши чашата и закрачи бос по килима към вратата.

Флавия облиза устни при вида на почти голото му тяло.

— Господи, колко си възмъжал, скъпи, но някои неща никога не се променят — измърка тя, като се вмъкна вътре и протегна обсипаните си с пръстени ръце към косматите му гърди.

Леко го бутна вътре с хладните си длани, докато дискретно затваряше вратата след себе си.

— Онова, което се промени, Флавия, е моето финансово положение. Когато преди пет години ти напусна Денвър, аз бях едно бедно крупие в пивницата на Блеки. Сега съм богат и ти се връщаш при мен. Съвсем не съм изненадан, любов.

Гласът му беше хладен, но парфюмът й предизвика у него спомени, които бяха изненадващо свежи.

Тя се облегна на него, като му позволи да види щедрото й деколте и започна да гали голия му гръб и рамене.

— Липсваше ми, Рийс, независимо дали ми вярваш или не. Тогава се налагаше да те оставя. Беше въпрос на оцеляване. Надявах се, че ще ме разбереш…

Тя подсилваше речта си с леки целувки и милувки по гърдите и рамото му, като се приближаваше към лицето му.

— О, много добре те разбирам — сега. Навремето бях съсипан. Но младостта устоява на всичко. Успях да се съвзема.

Той започна да сваля ръцете й от врата си. Тя се съпротивляваше и търкаше съблазнително долната част на тялото си в него.

— Желая те, Рийс. Твоята малка девственица спи оттатък и се обзалагам, че непорочността й е непокътната.

— Печелиш. Но аз я желая и ще се оженя за нея, за да получа онова, което искам.

Тонът му стана неумолим.

— Тя никога няма да разбере за тази вечер — прошепна леко обидена Флавия, като продължаваше да се притискаше към него.

— Ако бях на твое място, любов, щях да се върна при Блеки, преди да е разбрал какъв е глупак.

Тя се изсмя презрително, за да прикрие яда си, че я отблъсква.

— Да не би да те е страх от онзи старец? Ние с него сме се споразумели, Рийс.

Тя пак протегна лукаво ръка. Той отново я отблъсна.

— Не се страхувам от Блеки, но той ми е приятел, а аз никога не мамя приятелите си.

— Нито годеницата си? — Попита тя с проблясък на разбиране. — Ти наистина си влюбен в онази девствена малка принцеса от лед. Какъв глупак си, Рийс. Тя ще вледени тези неща — рече Флавия, като плъзна ръка между бедрата му, преди да успее да я спре.

Остана възнаградена с неволна реакция и се ухили многозначително.

— Само седмица след сватбата ще търсиш мен или някоя като мен, разгонен жребец такъв.

Той изруга на ум, хвана я здраво за ръцете и я бутна към вратата.

— Ще си опитам късмета с Тори, Флавия. В края на краищата, нали си спомняш, че съм комарджия?

Тя сви рамене пораженчески и свали ръце от него. Посегна към дръжката на вратата, отвори я, сетне се спря.

— Една целувка за довиждане, Рийс? Заради едно време.

Тори крачеше из стаята си. Наля си чаша студена вода от каната до леглото си. Изведнъж чу приглушен шум. Дали не идваше от стаята на Рийс? Не, сигурно е майка й в съседната стая. Хеда беше изключително разстроена по време на вечерята. Тори се надяваше, че не е болна. Двамата с баща й винаги си взимаха отделни стаи и той спеше дълбоко. Може би трябва да провери дали майка й е добре. Тори наметна копринения си халат, грабна ключа от стаята си и открехна вратата. Сигурно никой нямаше да я види в този вид. Едва пристъпи прага, когато някакво движение привлече погледа й. Вратата на Рийс беше отворена. Той стоеше полугол на прага, прегърнал страстно онази актриса!

Отвратена и същевременно заинтригувана, Тори гледаше как Флавия търка тялото си в неговото и отваря уста за гореща, сладострастна целувка. Тори си спомни онзи ден в реката и отново погледна голото му до кръста тяло. Мускулите на ръцете му потрепваха, докато прегръщаше любовницата си. Онзи къдрав кичур танцуваше над челото му, докато се навеждаше към Флавия, погълнат от целувката.

Тори захапа юмруци, за да не се разридае, сетне тихо се върна в стаята си и затвори вратата. По бузите й потекоха сълзи. Облегна се на вратата, като трепереше от болка, толкова силна и толкова необичайна, че се ужаси. Тя знаеше що за човек е той. Майка й я беше предупредила за такива като него. Защо тогава се разстройваше и изненадваше от разпасаното му поведение? Хеда я бе научила да бъде благодарна, ако съпругът й потърси плътски удоволствия другаде и я остави на мира. Защо тогава се чувстваше измамена и смъртоносно обидена?