Шърл Хенке
Условие за капитулация (11)

Единадесета глава

— Мразя го! — задави се в дрезгав шепот Тори. — Не можете да направите това. Това е… варварство!

Тя приличаше на изгубено животинче, потънала в мекото канапе, на което баща й грижовно я бе накарал да седне, преди да разговарят. Добре че го стори, защото Тори знаеше, че коленете й ще се разтреперят, като чуе какво има да й казва. Лицето й беше бяло като тебешир, с изключение на двете ярки петна на бузите.

Стодард стоеше срещу нея в отсрещната страна на стаята, а Хеда седеше на стол помежду им. Двамата се бяха обединили срещу Тори.

— Трябва да разбереш, мила, какво ще се случи с теб, както и с майка ти и мен, ако не се омъжиш за Рийс Дейвис — каза търпеливо Стодард.

— Но аз съм сгодена за Чарлс — възрази тя с глух глас, още зашеметена от шока.

— Чарлс е в бедствено положение като нас. Дейвис провали покупко-продажбите му и му измъкна цяло състояние в сребро с помощта на Лора. Годежът ти и без това не беше оповестен официално и няма да предизвика много вълнения — успокояваше я баща й.

— Сигурна съм, че не повече от обявяването на годежа ми с този кръчмар — отговори Тори, а червените петна на бузите й се уголемиха.

Тя трепереше от обида и гняв, притисната от условията на живота.

— Но, мамо, твоето семейство може да помогне — замоли се тя, като се обърна към Хеда.

— Те, разбира се, ще ни приемат, ако банката и къщата затворят — отговори високомерно Хеда. — Но нямам време да уреждам нищо. Гласът й заглъхна. После се прокашля и продължи: — След всичко, което се случи с банката и другата собственост на Стодард, дядо ти никога не би вложил резервите си в нещо, толкова далеч от дома му. Ще бъдем унижени, мизерстващи и отхвърлени като бедняци, на които баща ми дава милостиня. Ще ни приеме, но се замисли, Виктория, как ще живеем с подигравките и унижението? Скандалът ще ни преследва дори в Бостън.

— Искаш да кажеш, че скандалът ще преследва теб, нали, мамо?

Тори се изправи, олюлявайки се на крака, като едва сдържаше сълзите си:

— А така аз ще бъда единствената, която ще понесе унижението. Семейният ни дом ще остане непокътнат, както и банката на татко. Аз ще бъда единствената потърпевша.

— Можеш да говориш колкото си искаш за семейната чест и твоето унижение, млада госпожице, но разбери едно — брат ти ни докара до това положение. Ако не беше прибрал и последния цент от банката, когато изчезна, нямаше сега да обсъждаме тези неприятни условия. Едното от децата предаде родителите си, от които получи толкова много. И ти ли ще направиш същото?

Стодард присви очи.

— Но ти ме продаваш на съвършено непознат, на комарджия.

Тя си спомни за ожесточената, твърда прегръдка на Рийс и непристойните мисли, които бе предизвикал у нея, и усети как сърцето й затупа учестено. Обърна се към майка си и се замоли.

— Рийс Дейвис не е джентълмен.

Хеда потрепна едва забележимо, но Стодард излезе пред стола й и застана пред изненадващо непокорната си дъщеря в средата на украсената гостна.

— Може и да не е джентълмен, но жените се тълпят около него. Буквално всички неомъжени жени в града примигват насреща му.

— Е, аз не споделям лошия им вкус — каза жлъчно Тори.

— Нима? Та той те върна на Чарлс почти гола след онази случка в реката. Естър Смидъртън го е видяла да излиза оттук на Четвърти юли, след като сте стояли сами доста дълго време, по дяволите!

— Естър Смидъртън е непоправима клюкарка!

— Ами трогателната сценка на верандата на Лора? Това вече не е клюка — видях ви с очите си — рече победоносно той.

Очите на Тори се разшириха. Какво беше направил този негодник? Дори собственият й баща мислеше, че е влюбена в него. Тя поклати глава.

— Не, не, изобщо не беше така, както е изглеждало. Чарлс и аз тъкмо се бяхме скарали. Аз…

— Ти гледаше влюбено онзи мошеник и държеше ръката му — ето това правеше — прекъсна я разпалено Стодард.

— Значи, защото съм му позволила да подържи ръката ми за няколко секунди, съм обречена до края на живота си на него?

Хеда най-после стана. Нещата съвсем не вървяха гладко. Не обичаше да осуетяват плановете й. Стодард никога не можеше да се справи с трудно положение без нейна помощ. Тя се приближи бавно до дъщеря си и каза рязко:

— Искаш Сандърс да влезе в затвора ли?

Тори отчаяно отрече и тя продължи:

— Ако откажеш на Рийс Дейвис, банковите инспектори ще открият липсата на пари — не само нашите, но и на стотици други хора, Виктория. Собственият ти брат ще бъде преследван от закона.

Тя затаи дъх.

Тори се свлече на канапето като марионетка, на която внезапно бяха отрязали конците.

— Имам ли друг избор? Кажете на мистър Дейвис, че ще имам честта да стана негова съпруга — рече немощно тя.

Тори се огледа в огледалото за стотен път. Лицето й беше бледо, около очите имаше тъмни кръгове от безсънната нощ. Но вцепеняващото, мрачно отчаяние, което я бе оставило изтощена и без сили, сега отстъпваше на други емоции — огорчение, чувството, че е предадена и преди всичко — изгарящ гняв.

Дейвис я бе измамил, Чарлс я бе изоставил, брат й я бе предал, а родителите й я бяха продали. Никога през живота си не се беше чувствала така изоставена и самотна. Тази изолация бе възпламенила яростта й, докато се мяташе и въртеше през безкрайната нощ. Ако се държи като разглезено и злобно дете пред варварина от Уелс, нямаше да спечели нищо. Ако го обиди достатъчно, той можеше да отмени сватбата, но последствията от този вариант й бяха брутално изяснени вчера. Ще страда, отлъчена от обществото, в немилост, в крайна бедност и от непоносимата вина, че е виновна за затварянето на Сандърс.

Тори познаваше добре брат си. Безсилието му щеше да го направи лесна плячка за закоравелите престъпници и брутални пазачи в затвора. Той можеше дори да посегне на живота си от страх и отчаяние. „Аз ще бъда тази, която ще потъне в отчаяние вместо него.“ Изведнъж изправи чело и изпъна рамене. Не! Рийс Дейвис и всичките му машинации няма да я сломят. Нали се закле в това в ранните часове на деня?

— Ще играя ролята на нежна, послушна годеница, ще му помогна да осъществи фантазиите си за висшето общество и ще правя всичко, което трябва, за да оцелея — прошепна тя в празната си спалня.

Беси й бе помогнала да облече роклята си за първата официална среща с новия й годеник. Беше избрала бледолилав костюм от тънък лен. Фактът, че придаваше на синьо — зелените й очи синьо — сив оттенък, беше само повърхностен замисъл. Лилавото беше цветът на траура.

Тя приглади съвършената си прическа, огледа се за последен път и бухна набраната бяла дантела на шията си. Изящна. Скромна. Истинска дама. Пълна противоположност на онази къносана проститутка в прословутото му заведение. Веднага щом сравнението мина през ума й, тя го отхвърли, като се закле никога да не мисли за онова мръсно място, нито за невъобразимите неща, които ставаха в бордея на Джинджър.

Майка й винаги я бе уверявала, че когато дамите се омъжат, е различно. А сега щеше да се омъжи за човек, който не беше джентълмен. Неговият изгарящ, чувствен допир и необяснимите усещания, които той пораждаше в нея, я накараха да потрепне. Тя тръгна към вратата в отговор на лекото потропване на Ралф. Мистър Дейвис я очакваше в гостната.

 

 

Рийс крачеше по дебелия килим с цветни мотиви в гостната на семейство Лотън, нервен като ученик. За щастие Хеда и Стодард бяха излезли. Бяха уредили всичко с дъщеря си. Тя знаеше, че ще я води да види строежа на къщата му на запад от града.

Какво ли да й каже? А тя на него — сега, след като всичко е уговорено? Той се помъчи да се успокои и да застане до прозореца. Впери поглед, без да вижда, в безупречно подрязаната трева на ливадата долу и се зачуди дали цялата тази работа няма да се окаже пълен провал. Ами ако Джинджър се окаже права? Ако Тори наистина го мрази? Ако пропастта помежду им е прекалено голяма, за да я преодолеят? Бракът им ще се превърне в ледена пародия. Ами ако циничните преценки на Стодард са правилни? Дали искаше дама само като символ на успеха си? Да закрепи общественото му положение? В този миг чу, че тежката врата се отваря. Виктория влезе бавно, след като семейният иконом официално съобщи името й и се оттегли.

Всичките му горчиви съмнения и опасения се изпариха, когато видя съвършенството й. Не си спомняше лицето на Тара Томас, нито на елегантните богати дами в Ню Йорк, в чиито домове бе работил, но със сигурност знаеше, че нито едно от тях не би се сравнило с красотата пред него. Тя беше истинска дама. Скоро щеше да бъде неговата дама.

Той й се поклони леко и тръгна към нея, за да вземе студените й пръсти в топлите си ръце. Целуна добродетелно ръката й и тя не се сви или отдръпна. Той го прие за добър знак и рече:

— Добро утро, Тори. Изглеждаш изключително красива, любов.

Усмивката на Рийс накара сърцето й да спре. Мразеше го точно заради това. Дрехите му несъмнено бяха грижливо подбрани — безупречно ушит лек жълто-кафяв вълнен костюм и чисто бяла риза, която контрастираше на загорялото от слънцето му лице. Обикновената кафява вратовръзка и лъснатите кафяви кожени обувки му придаваха вид на преуспяващ фермер. Единственото, което дразнеше, беше слабостта му към скъпите бижута. Виктория беше научена да не показва чувствата си, макар да усети електричеството на устните му, които леко докоснаха ръката й. Той вдигна глава и попита с пламъче в очите:

— Е, минавам ли огледа?

Тя усети, че бузите й се затоплят, но отговори хладно:

— Шивачът ти заслужава отличен, но не и бижутера. Златен часовник и верижка са прекалено много, особено съчетани с диамантената игла на вратовръзката и пръстена със сапфир. Приличаш на корабен комарджия.

— Така ли? Може би защото наистина съм бил такъв.

Очите му я предизвикаха да продължи.

— Подозирах нещо такова — отговори тя почти шепнешком.

Той посегна към шапката си върху масата, сетне реши да отложи излизането им, докато уредят някои неща помежду си. Той я погледна изпитателно с тъмносините си очи, пое си въздух, за да се успокои, сложи ръце на раменете й и я накара да го погледне. Усети, че тя започна да трепери.

— Тори, знаеш, че не аз отидох при баща ти. Той дойде при мен — каза тихо Рийс.

— Но ти не му отказа, нито му предложи помощ без този брак.

В мига, в който думите се отрониха от устните й, тя се уплаши, че е прекалено откровена, но как иначе да реагира?

— Трябва да ми простиш за откровеността, мистър Дейвис, но учителите не са ме научили как да се справям с такова нечувано положение.

Той повдигна леко изящната й брадичка, за да го погледне в очите.

— Да, предполагам, че никога не си си представяла такъв внезапен и нежелан годеж. Още ли мислиш, че си влюбена в Евърет?

Той потърси с поглед очите й.

Тя вдигна безпомощно рамене, наистина озадачена.

— Аз… не знам. Ние си подхождаме.

Той се изсмя леко.

— А ние двамата очевидно не. Може би затова приех предложението на баща ти. Възнамерявах да те ухажвам, Тори. Знаеш това. Но ти беше толкова близо до брака с онзи глупак.

Очите й блеснаха гневно и той се извини.

— Съжалявам за езика си, но не и за онова, което е Чарлс Евърет. Той не е подходящ за теб, Тори.

— А ти?

Въпросът като че ли сам се изплъзна от устата й, преди да се сдържи.

— Така мисля. Не. Сигурен съм — добави насила той. — Чарлс е слабохарактерен. Всичко му е било дадено още при раждането, а той го прахоса. Сега, когато семейството ти изгуби парите си и не може да подкрепи политическите му стремежи, той те заряза.

— Не е честно! Ти изопачаваш нещата. Той… той не може да помогне на баща ми, а ти можеш.

Думите му я оскърбиха, защото и без това имаше чувството, че Чарлс бе изчезнал от живота й, без да се опита да се бори за нея.

— Той не те обича, Тори. И ти не го обичаш. Призна го вече.

— А ти, предполагам, ме обичаш — присмя му се тя, прекалено ядосана, за да внимава какво говори.

— Може би толкова, колкото и ти ме обичаш — отговори загадъчно той. — Ние се привличаме… не, любов, не се опитвай да го отречеш — добави той, когато тя ахна възмутено. — Ти се нуждаеш от защита за семейството си, а аз — от жена дама, която да ръководи дома, който строя. Имам големи планове, Тори, и ти си част от тях.

Тори преглътна сърдития си отговор. Как се осмеляваше да твърди, само защото й се беше нахвърлил на няколко пъти, че я привлича! Тя смени темата на разговор с друга, не толкова емоционална.

— Да отидем да видим тази огромна къща, за която толкова много се говори, мистър Дейвис.

Той взе шапката си, взе ръката й и я поведе към вратата на гостната.

— Наричай ме Рийс, Тори. Мисля, че е уместно при дадените обстоятелства, нали?

Видя я как се изчерви, докато отваряше вратата. Тя не отговори. Той се спря в коридора, вдигна ръката й и отново я поднесе към устните си.

— Кажи го, Тори. Кажи името ми — заповяда й тихо той.

— Както желаеш, Рийс — подчини се тя, като мразеше чуждестранното му име толкова, колкото и властта му над нея.

Докато галантно й помагаше да се качи в каретата, Тори си спомни за Четвърти юли и как закараха вкъщи пияния й брат. При мисълта какво се случи после, тя запази ледено мълчание.

Рийс шибна елегантно впряга и се усмихна лениво:

— Хубав ден за планиране на сватба, Тори. Къде искаш да се състои церемонията — в църква или в нашата нова къща? Ти избираш.

Искаше й се да извика, че няма никакъв избор. Какво значение имаше къде ще се оженят? Тя прехапа език и попита:

— Може ли в епископалната църква?

Той вдигна рамене:

— Защо не?

— Веднъж спомена, че си отгледан от монахини. Мислех, че всички демократи са католици — отговори троснато тя.

Той се засмя:

— Произнасяш думите католик и демократ сякаш са обществени язви. А що се отнася до живота ми при добрите сестри, боя се, че е твърде късно да спасявам душата си. Бях на четиринадесет години, когато ме кръстиха. Съгласен съм, за която и да е църква, любов. Ето, виждаш ли колко съм сговорчив? — Попита добродушно той.

— Но ти си демократ — отговори язвително тя.

— Всичко ли трябва да бъде както ти искаш, жено? — подразни я той. — Може би, ако се заема с железниците, ще променя политическите си възгледи, но още не съм решил.

Тя разглеждаше изящно изваяния му профил.

— С железниците ли? Скоро ще се кандидатираш и за губернатор.

Той я погледна:

— Това няма ли да ти хареса? Чарлс е политик или поне се мисли за такъв.

Тори се наежи:

— Чарлс ще се кандидатира за сенатор. Убедена съм, че ще стане добър сенатор. Но да отговоря на въпроса ти — не. Тълпите не ме интересуват и не ми харесва да се показвам пред тях, както би трябвало да прави една съпруга на политик.

Рийс се замисли за миг, сетне се наведе към нея и прошепна закачливо:

— Защото накрая може да станеш съпруга на политик демократ ли?

Тя изсумтя, но не благоволи да отговори.

— Да говорим за църквите, а не за политика.

— А, съгласие. Добре. Искаш ли да извикам епископа на Денвър да ни венчае?

Главата й се завъртя, без да иска.

— Познаваш епископа? — Попита недоверчиво тя.

— Да кажем само, че е приятел на някои стари приятели в Денвър. Мисля, че можем да уредим въпроса, докато купуваме там чеиза ти.

Той замълча, сетне не се сдържа и добави:

— Чувам разни слухове обаче, че бил демократ.

Този път тя само се усмихна:

— Глупости.

Движеха се по улиците на Старлайт между елегантни редици от къщи, построени от богаташи — някои търговци, други — собственици на мини и неколцина говедари, които предпочитаха градския живот пред дивата пустош на Сан Хуан. След като Рийс докара луксозната си черна карета на една — две мили от края на града, Тори видя мястото, за, където се бяха отправили. Полузавършената къща се извисяваше на склона на хълма на около четвърт миля.

Тори слушаше за нея от седмици. Някои разправяха, че е истински дворец. Замък от приказките, беше се прехласнала Лисет Джонсън, докато разсъждаваше коя ще е щастливката, която ще й бъде господарка. Макар и да се чувстваше нещастна, Тори не можа да не присвие очи при вида на баснословната къща.

А нея си я биваше. Беше построена от великолепния розово ръждив камък, характерен за щата. Камъните бяха насечени на големи квадрати и придаваха на постройката масивен, почти заплашителен вид. От лявата страна имаше кула, увенчана с бойници, а на другия край — още една, по-малка куличка с остър връх. Прозорците с цветни стъкла бяха огромни, със сводове и гледаха към ясното небе на Колорадо. Въпреки страховития вид на къщата, вътре нямаше да бъде тъмно.

Приличаше на средновековен замък — имаше дори каменни змейове долу на стълбите. Рийс подаде на Тори ръка да слезе от каретата и каза тържествено:

— Добре дошла в „Леговището на змея“, любов.

После се спря несигурно, като гледаше как Тори извива врат, за да обхване с поглед гигантските размери на къщата.

— Е, какво мислиш?

Тори нямаше думи. Накрая възвърна гласа си и повтори:

— „Леговището на змея“ ли?

— Змейовете от Уелс. Архитектите ми показаха рисунки на каменна сграда и аз не можах да устоя. Самият Ричмънд би се гордял с тях.

Тя още не казваше нищо и той добави търпеливо:

— Ричмънд е Хенри VII, първият крал от династията на Тюдорите, чийто герб бил…

— Червен змей — прекъсна го рязко тя. — Чела съм малко история, мистър… Рийс — поправи се тя.

Всъщност, когато Хеда я бе заварила да разглежда учебниците на Сандърс като малка, майка й беше ужасена и бързо й намери книги за модата и списания. Дамите не четат история или скандалните стихове на хора като Байрон и Кийтс.

Рийс вдигна вежди, изненадан от знанията й.

— Един на нула за дамата. Още не си отговорила на въпроса ми за къщата. Харесва ли ти?

— Поразена съм — призна тихо тя.

Постройката беше солидна и внушителна, но след като толкова много от домовете на заможните хора в Колорадо бяха грозни, Тори бе свикнала с крещящия показ на богатство. Тя предпочиташе обаче бялата къща с кафяви дървени рамки на прозорците на Лора Евърет пред тухления дом на родителите си. Но поне неговата мансарда и железни решетки бяха нещо обикновено в Старлайт. Това тук беше — тя търсеше най-подходящата дума — средновековно.

— Нека да ти я покажа първо отвън. Отзад имам няколко изненади.

„Какви ли са те? — зачуди се Тори. — Мечешка бърлога? Или работниците копаеха ров и строяха падащ мост?“ Рийс я улови за ръката, но преди да бяха направили няколко крачки, един гигант с оредяваща русо — сивкава коса и тъпо, намусено лице, се затътри към тях.

Рийс усети, че Тори се вцепени при приближаването на Клаус, и поздрави видимо смутения мъж.

— Добър ден, хер Крюгер. Тори, да ти представя хер Клаус Крюгер, моя майстор строител. Хер Крюгер, това е мис Виктория Лотън, моята годеница.

Тори кимна неловко, но лицето на германеца разцъфтя в широка усмивка, която заличи предишната му намръщеност. Той се поклони официално с изненадваща грациозност за такъв едър човек и рече:

— За мен е чест да се запозная, красавице, с бъдещата невеста на хер Дейвис. Той непрекъснато кара строителите да бързат, за да довършат къщата за вас.

Рийс усети, че Крюгер разкрива неговата уязвимост, и го прекъсна:

— Има ли някакви проблеми, Клаус?

— Да. Доставчикът на стъкла за солариума счупи едното и каза, че няма да го плати.

— Лошо ли беше опаковано?

Крюгер поклати глава и Рийс продължи:

— Оттук до града не е далеч, пък и пътят е равен. Как го е счупил?

— Точно това му казвах, преди да дойдете — отговори Клаус.

Точно в този миг един висок, намусен мулетар, който носеше отличителния знак на професията си — тежък кожен камшик — се появи отстрани на къщата. Той беше облечен с омазнени бричове, а на кръста му висеше зловещ нож. Рошавата му коса беше сплъстена от мръсотия. Той се спря, за да лапне тютюн за дъвчене, и изплю зловонна кафеникава храчка на земята.

— Ти ли си Дейвис? — извика мулетарят, като сливаше думите.

Беше определено враждебно настроен и беше пил.

— Аз съм Дейвис. Превозваш стоки за Лоринг ли? — Попита спокойно Рийс.

— Да. И няма да платя за онова проклето, глупаво стъкло, което беше криво и се счупи.

— Грешиш. Щом кажа на Каси Лоринг, че пиеш по време на работа, няма да работиш повече за нея. И ще ти удържи от надницата за счупеното стъкло. А сега се извини за езика си и се махай оттук — заповяда Рийс.

— Проклет да бъда, ако го направя, богаташко копеле такова — изруга онзи и посегна към камшика си.

Рийс знаеше какво може да направи един сръчен мулетар с камшика и моментално застана пред него. За щастие разстоянието помежду им не беше голямо, а рефлексите на мъжа бяха забавени от алкохола. Рийс грабна камшика, преди противникът му да успее да го размаха. Използва го като сопа, удари коняря по главата и го повали на земята с един замах. Падналият човек извади зловещия, лъскав нож от калъфа и Тори ахна.

Рийс не се поколеба. Той светкавично ритна с крак и изби ножа от ръката му. Той описа дъга във въздуха и издрънча в краката на Крюгер. Тори отскочи назад, но германецът вдигна ножа и се ухили, като видя, че Рийс се наведе и дръпна пияницата за мръсната риза. Хвана го здраво с едната си ръка, а с другата го удари с юмрук по челюстта. Главата на мулетаря отхвръкна назад, сетне увисна на една страна и той изпадна в несвяст.

Рийс го пусна и каза на Клаус:

— Заеми се с проблема, ако обичаш.

— Аз щях да се справя с него, хер Дейвис. Само че не толкова нежно като теб — отговори германецът с усмивка, на която Рийс отвърна.

— А, и съобщи в Денвър какво се е случило. Каси ще има грижата оттук нататък.

Германецът повлече високия, мършав мъж с лекота, сякаш вдигна пухена възглавница. Рийс се обърна към Тори, след като избърса ръце в красивата си ленена кърпа с монограм. Косата му беше леко разрошена и един непокорен кичур непрекъснато падаше над челото му.

— Ще продължим ли обиколката?

— Винаги ли си толкова спокоен, след като някой се опита да те удари с камшик и после да те намушка с нож? — Попита тя с разтуптяно сърце. — Насилието ти харесва, нали? — обвини го тя.

Очите му се разшириха невинно и той я улови грижовно за ръката.

— Ти се страхуваше за мен, Тори. Колко трогателно!

Тя стисна зъби, но не каза нищо, докато обикаляха къщата, като си проправяха път през сенките на шумолящите трепетлики и вечно зелени растения. Къщата беше великолепна и зидарите явно бяха инструктирани да не режат дърветата наоколо и да загрозяват природната красота. Тори онемя при вида на фасадата, не задната част на къщата я изпълни с истинска радост.

Рийс долови изненадата и удоволствието й, но видя, че тя се опитва да ги прикрие.

— Харесва ли ти, любов?

— Не съм виждала солариум, откакто завърших училището в Сейнт Луис — отговори тя, като се опитваше да запази спокойствие и хладнокръвие.

Големите железни спирали, извиващи се в южната страна на къщата, бяха отчасти запълнени с цветни стъкла. Още няколко панела със специално извито стъкло лежаха в тревата. Едното беше счупено на няколко остри парчета.

— Когато бъде завършен, солариумът ще е дълъг тридесет фута и широк петнадесет фута. Свързан е с всекидневната отзад, за да повишава температурата. Можеш да си поръчваш най-различни парникови растения от чужбина — хубави като теб — орхидеи от Хавай, екзотични храсти от Южна Африка…

— Предпочитам местните цветя от Колорадо — синя кандилка, лилии и лупина — възрази тя, защото сравнението между нея и парниковите цветя не й се понрави.

— Колко лоялно от твоя страна, Тори. Дори патриотично. Можеш да отглеждаш дивите си цветя от Колорадо цяла зима — отговори той. — Ще седим в солариума и ще ги гледаме как цъфтят по Коледа, а снегът ще блести отвън. Къщата ще има и централно отопление.

— Някои от най-хубавите къщи в града вече имат. И татко ще сложи у дома догодина, но никога не съм мислила, че е толкова важно — отговори безгрижно тя, докато вървяха към големия фонтан в средата на двора.

— Има и няколко камини. Обичам пукащия огън в студени дни.

Представи си как двамата се излежават пред огромната камина в голямата спалня. Косата на Тори ще блести със златист отенък от отражението на подскачащите пламъци, а кожата й ще бъде като топла бяла коприна в пръстите му, дока то я гали. Той се отърси от еротичните си видения, докато минаваха покрай фонтана, и се отправяха към голямата конюшня отзад.

— Чух, че си купил няколко състезателни коне. Да не се съревноваваш с Чарлс, Рийс? — Попита тя, когато от конюшнята завиха към къщата.

— Може. Надминах го в сделките с добитък и сребърни мини, защо не и със състезателни коне?

Той сви нехайно рамене, защото знаеше, че тя се дразни.

— Може да нося твоите цветове — рече Рийс, докато й отваряше входната врата.

— Като девицата от „Айвънхоу“ или някой друг смешен средновековен роман? След като видях къщата, реших, че си чел прекалено много такива истории.

— А ти не си — отговори той, сетне добави решително: — Това е предното фоайе. Виждам го с шестфутов кристален полилей, а ти? Искам ти да избереш всичко за интериора, Тори — мебелите, тапетите, пердетата — всичко. Дърводелците ще свършат след месец. Можеш да поръчаш всичко, което желаеш, от Лоринг в Денвър. Те са най-големите вносители и доставчици в щата.

— Спомена за някаква жена на име Лоринг пред онзи ужасен мулетар. Тя ли притежава компанията?

Тори погледна лъскавия дъбов под и махагоновото стълбище с изящни дърворезби, водещо спираловидно нагоре към шеметни височини.

— Да, Каси и съпругът й Стийв ръководят компанията, но той участва и в изграждането на железопътните линии с приятеля си Уилям Джексън Палмър напоследък. Каси отговаря за мулетарите. Винаги го е правила — ухили се той, като си спомни за онези скандални истории за шестнадесетгодишно момиче, което върти камшика и псува наред с мъжете.

— Жена отговаря за доставките? — учуди се Тори.

По тона й стана ясно, че жена с такава работа не може да бъде дама.

Рийс също мислеше, че Каси не е дама в пълния смисъл на думата. Тя си беше Каси — приятелка на Блеки Драго и негова приятелка. Той изостави темата и разведе Виктория из огромната кръгла гостна на първия етаж на кулата, официалната трапезария, балната зала, кабинета си, библиотеката, няколко по-малки всекидневни и кухните.

— Толкова е голяма — като лабиринт е — каза тя, щом наближиха виещите се стълби към втория етаж.

Работниците сновяха около тях като пчелички, всеки зает със задачата си, строго надзиравани от Клаус Крюгер.

— Ще имаш всякаква прислуга — готвачи, прислужници, иконом. Домашните помощници оставям на теб.

Той я държеше за лакътя, докато се качваха по стълбите, с чувство за собственост, напълно подходящо за сгодена двойка, но тя въпреки това се притесняваше. По дългия коридор имаше редица големи дъбови и орехови врати.

— Сигурно имаш складове за дървен материал от Минесота до Африка — отбеляза троснато Тори.

Това огромно богатство означаваше силна власт — урок, научен от съвместния й живот със Стодард Лотън.

Рийс отвори първата врата и й показа хубава стая с прекрасен изглед към планината Сан Хуан. Стъпките им отекваха по пода на втория етаж. За разлика от първия, горните етажи бяха завършени от дърводелците. Бяха сами, когато той каза:

— Тази ще бъде детската стая. Не бебешката, разбира се. Тя ще е до нашата спалня.

Нашата спалня. Думите увиснаха във въздуха. Всеки мъж иска син наследник. Нали майка й разясни този неоспорим факт? Тори почувства как коленете й се огъват и пулсът й се ускорява. „Ще трябва да му позволя да върши ужасни неща с мен, както мама каза…“

Рийс долови страха, който се излъчваше от нея. Щом останеха сами по-рано, тя се сърдеше, беше напрегната и се държеше надменно, дори нагло, но никога не се беше страхувала. Озадачен, той се опита да си спомни какво й бе казал, че да я разстрои толкова, докато я водеше по коридора.

— Тези стаи от южната страна ще бъдат за семейството, а онези от другата — за гости.

Тогава се сети — спалнята за децата, които се надяваше, че един ден ще имат.

— Това е бебешката стая, Тори — рече с тих и безразличен глас той и я въведе в малка, красиво разположена стая с изящни дърворезби.

В стаята имаше още една врата. Той я поведе към нея и каза:

— Това е нашата спалня.

Тя погледна през вратата и видя огромна стая с прозорци от двете страни. В ъгъла имаше голяма камина.

— Това е твоята стая. Къде е моята?

Рийс се намръщи.

— Нали ти казах вече? Това е нашата спалня. Свързана е с бебешката стая, но все пак е отделно.

— Истинските джентълмени винаги позволяват на съпругите си да имат отделни стаи — настоя сковано тя.

Родителите й никога не спяха заедно.

Той преглътна груба ругатня и отговори хладно:

— Аз не съм истински джентълмен, Тори. Съпругата ми ще спи с мен.