Сандра Браун
Сладък гняв (6)

Шеста глава

Между нежните целувки, които полагаше върху челото й, и рязкото вдигане на главата му имаше само един такт на сърцето й. Беше успяла да го изтръгне от страстната замаяност. По учестеното, неравно дишане си личеше, че това поставя волята му на крайно изпитание.

Мегън знаеше, че я гледа и иска тя да отвори очи, но не можеше да рискува да му позволи да види истината в тях — че и тя съжалява толкова, колкото и той, задето е спряла всичко. Вместо това стисна здраво очи, докато накрая две сълзи се процедиха изпод клепките и се затъркаляха надолу по бузите й.

Джош се надигна и слезе от леглото. Тихото стържене на ципа му, който беше затворен в тихата стая, беше противно като прокарване на нокти върху черна дъска.

Мегън дълго лежа по гръб, със затворени очи. Искаше й се той просто да излезе, без да казва нищо. Най-голямото й желание бе да се свие на кълбо, да се зарови в завивките и да потъне в съжаление. Съжаляваше дори, че го е срещнала, че е танцувала с него; че го е целунала в нощта, преди да се омъжи.

Съжаляваше и че се е съгласила да дойде тук. Ако бе проявила повече непреклонност, Дъг нямаше да я принуждава. Той знаеше колко е упорита. Можеше да го накара да се предаде, ако беше настоявала, че просто има твърде много работа.

И съжаляваше… Не! Нямаше да съжалява, че не се е любила с Джош. Беше твърде опасно да размишлява какво ли щеше да бъде. Дори самата мисъл за това я караше да потреперва.

— Мегън, добре ли си?

— Да, добре съм.

Тя обърна глава на една страна и отвори очи. Джош седеше на един стол близо до леглото и я гледаше сериозно. Знаеше, че в момента не представлява особено приятна гледка; че очите й са зачервени и бузите й са нашарени със сълзи.

Странно, че ги имаше тези сълзи. Откъде бяха дошли? Източникът им я плашеше, но сега не можеше да мисли за това. Ако сега се замислеше твърде дълбоко, можеше да пропълзи в скута на Джош и да го замоли коленопреклонно да продължат това, което току-що бяха започнали. „Не, недей да си мислиш за загубата, която чувстваш“, предупреди се Мегън, а на глас каза:

— Съжалявам.

Коленете му бяха разтворени широко и той седеше, наведен напред, опрял лакти на коленете си и брадичката на юмруците си, и я наблюдаваше.

— Аз също.

Мегън седна бавно и затвори ципа на панталоните си колкото можеше по-незабележимо.

— Не… не знаех какво мисля за това, докато…

Когато гласът й заглъхна, той каза с разбиране:

— Не е нужно да се оправдаваш за това чувство пред мен или пред когото и да било. Знам, че след Джеймс не си имала друг мъж. Радвам се за това. Отсега нататък аз ще бъда единственият мъж в живота ти.

Тихо изречените му думи и мекотата, с която гледаше към нея, я разяриха необяснимо.

— Е, неприятно ми е, че трябва да те разочаровам, Джош — рече язвително тя. — Аз съм старомодна и изобщо не толкова изтънчена, що се отнася до секса. Ако си искал другарче за следобедните игрички, сбъркал си, като си ме довел, макар да съм сигурна, че мога бързо да бъда заместена.

Стана от леглото, отиде до гардеробната, отвори сака си и извади оттам четка за коса. Успя да я прокара няколко пъти през косата си, преди Джош да я хване и изтръгне от ръката й. После той остави четката настрана и сложи ръце на раменете й.

— Харесва ми, че си принципна — тази дума ми харесва повече от „старомодна“ — по отношение на секса.

— Само защото съм нещо ново в сравнение с това, с което си свикнал. Не съм научена на игричките в спалнята. Доколкото знам, Джеймс ми е бил верен дори по време на пътуванията си. Аз му бях вярна. Не мога да не се чувствам евтина, мръсна и виновна за това… за това, че спя с друг.

— След три години! — извика той, като най-сетне даде воля на гнева си. — Мегън, за бога, ти не мамиш Джеймс. Все още си съвсем жизнена и имаш нужда от мъж, който да допълва жената в теб. — Той сложи длани от двете страни на шията й и палците му започнаха да потъркват ключицата под копринената блуза. — Имаш нужда от мен.

Когато я докосна, тя вече не беше в състояние да мисли. И без това нямаше готов отговор за този смешен спор. Беше го измислила само преди няколко минути. Това, което я вълнуваше повече, отколкото й се искаше да признае, бе неговото желание да разбере колебанието й. Защо не реагираше насилствено на този провал; защо не късаше дрехите й с похотлива ярост; защо не й отправяше страшни заплахи, ако тя не искаше?

Това състрадание щеше да задуши първоначалната й цел, ако не срещнеше никаква съпротива от нейна страна. Отхвърли ръцете му и извика:

— Аз обичах съпруга си!

Поне отчаянието в гласа й беше искрено.

— Не се съмнявам в това — каза той с нотка на раздразнение. — Всеки, който познаваше Джеймс, го харесваше. Той беше приятно, добро момче.

— Говориш за него като за плюшено мече или кукла на конци — рече възмутено Мегън. — Трябва да ти е ясно, че не е твой патентът за сексапил. Джеймс беше мъж и аз го обичах като такъв.

Подскачащият мускул на челюстта му издаваше едва потискан гняв. Устните му се помръднаха едва-едва, когато я попита:

— Така ли?

— Да.

— Но ако имахме повече време; ако се бяхме срещнали месец преди това, вместо вечерта, преди да се омъжиш за него; той може би никога нямаше да стане твой съпруг.

— О! — възкликна тя и сви юмруци до бедрата си. — Ти, подло, нахално копеле! Една открадната целувка на лунна светлина и вече си мислиш, че съм била готова да пожертвам всичко заради теб. Да, но аз не бях, нали?

— Тогава беше твърде заинатена, както и сега, за да признаеш, че правиш грешка, като се омъжваш за Джеймс, след като сме се срещнали.

В гърдите й закипя едва сдържан гняв. Думите му се приближаваха твърде много до истината и тя се заинати още повече, за да се защити:

— Бях пила прекалено много шампанско.

Джош се изсмя остро.

— Сега пък хвърляш вината върху шампанското. — Гласът му се снижи до измамно нежни нотки. — Ти ме целуна, Мегън, и тази целувка завинаги промени отношението ти към Джеймс, а и към теб самата, щом говорим за това. Отричай го колкото си искаш пред себе си, пред мен или пред света. Иска ти се да вярваш, че тази целувка не е означавала нищо за теб, но всъщност означаваше дяволски много. Ти го знаеш, аз — също.

Мегън беше твърде вбесена, за да говори. Стоеше с лице към него, със сковани гръб и рамене, с предизвикателно вирната брадичка.

— А сега, въпреки треските, които все още имаме да дяламе в отношенията си, мисля, че виждаш предимството на това да запазим нашите проблеми само за нас. Затова занеси хубавото си задниче в онази греховно разкошна вана, отпусни се с една топла баня или студен душ и охлади страховития си гняв. След час и половина ще те взема за вечерята със семейство Бишъп и ще бъде добре тогава да искриш от настроение.

Мегън все още кипеше от безсилен гняв, когато той излезе през вратата на терасата.

 

 

— Глупачка такава! — ругаеше се тя, докато си припомняше съвета му, за който не го бе молила, и стоеше под силните, студени струи на душа.

Беше имала идеалната възможност да се престори на изплашена и несигурна, но я беше пропиляла. Можеше да го върти на малкия си пръст и да го кара да си мисли, че е негова. Само да беше изиграла ролята си на виновна жена, нуждаеща се от прегръдки и утешение, той щеше да стане податлив като глина. Вместо това, каквато си беше упорита и непостоянна, бе успяла само да разпали гнева му.

— Трябва да обърна повече внимание на ролята си — напомни си Мегън, докато си слагаше вечерен грим.

— „Страховит гняв“ — процеди тя и хвърли молива за вежди върху мраморната тоалетка. И откъде можеше да знае, че ваната в нейния апартамент е греховно разкошна?

Докато се обличаше, тя си повтори наум причините да го презира, така че да бъдат ясни в съзнанието й.

— Подчинение, Мегън, подчинение. Бъди женствена. Флиртувай. Недей да имаш мнение — промърмори, докато закопчаваше тясната каишка на сандала около глезена си.

После се огледа критично в огледалото.

— Не е зле — забеляза тя. Обърна се настрани и въздъхна обезкуражено. — Никак нямаше да ми навреди, ако имах малко по-големи гърди.

Беше избрала роклята заради чувствената материя и необикновената кройка. Беше в меко бял крепдешин. Корсажът й беше набран отпред и отзад и едва се съединяваше на раменете, като оставяше по-голямата част от тях и ръцете й голи. Деколтето се спускаше дълбоко, но само загатваше какво има под копринения плат. Богатите поли стигаха до коленете й.

Прибра косите си назад в нисък кок и почти го покри с копринена камелия със зелени сатенени листа. Ушите й бяха украсени с малки диамантени обички.

Тъй като беше готова доста преди уговореното време, тя взе шала и вечерната си чантичка с мъниста и закрачи нервно напред-назад, като си репетираше какво ще каже и направи и се чудеше дали щеше да има куража да го стори, когато му дойдеше времето.

Джош почука на входната врата.

Мегън облиза нервно устни и прекоси стаята с омекнали колене. Остана със сведени очи няколко секунди след като дръпна вратата към себе си. После бавно, като се надяваше да изглежда провокативно, повдигна ресници и го погледна разкаяно.

— Беше напълно прав да се разсърдиш.

По потрепването на изразителната му вежда личеше, че разкаянието й го е изненадало. Очевидно си беше мислил, че тя все още ще се държи враждебно и избухливо. Джош изглеждаше опустошително красив в тъмния си летен костюм и строга бяла риза и това почти стопи яда й до основи.

Тя отново облиза устни, но този път неволно.

— Джош, съжалявам за днес следобед. Аз… не бях готова нещо такова да се случи толкова скоро. — Това поне беше истина. — Не знаех как да действам, какво да правя.

Той я притегли към себе си и я притисна до гърдите си.

— Прости ми, задето се нахвърлих върху теб като вманиачен пубертет. Аз обърках нещата, не ти.

— Не. Държах се глупаво, незряло. Мислех си, че съм готова за… това. Но като че ли не съм. Още не.

— Не трябваше да те притискам. Ти едва имаше време да пренастроиш мисленето си за мен, за нас. Прости нетърпението ми. Просто толкова дълго те чаках.

Докато говореше, устните му проследяваха линията на косата й. Когато свърши, вдигна лицето й към себе си. Целуна я нежно, почти без да прилага натиск, но се държеше напълно интимно с езика си, който влезе в сладката кухина на устата й. По тялото й мина лъч от желание и докосна всички ерогенни зони, връхчетата на гърдите й, центъра на женствеността й.

Обхвана я желание толкова силно, че не можеше да не му се подчини. Ръцете й се увиха около врата му. Сега си спомни какво беше да лежи до него и неговото тяло да бъде твърдо и взискателно, а нейното — меко и податливо. Тя се потърка жадно във втвърдените му слабини.

— Господи! — процеди Джош, когато се отдръпна от нея. — Мегън, любов моя, не улесняваш кой знае колко самообладанието ми. Да вървим.

Свежият вечерен въздух помогна да изчезне руменината от бузите на Мегън. Собствената й загуба на самообладание по време на целувката на Джош я беше шокирала и засрамила. Морският бриз й действаше като балсам, проясняваше главата и охлаждаше пламналата й кожа.

Разходката им в полумрака беше бавна и самотна. Покритите с камъчета пътеки бяха заобиколени от цъфнали цветя. Миртовите дървета едва бяха напъпили. Камелиите бяха великолепни.

— Изглеждат красиви за роклята ти — забеляза Джош и посочи един от храстите, натежал от цветове. — Хей, почакай малко. Гледа ли ни някой? — попита немирно той и откъсна един яркорозов цвят.

При тази лудория от гърдите й се изтръгна весел, непринуден смях.

— Какво правиш, Джош Бенет? Опитваш се да ни издействаш изхвърляне от курорта?

— Не, няма да ни изхвърлят — каза той, като й намигна. — Имам връзки. Обърни се.

— Защо?

— Просто се обърни.

Тя се обърна с гръб към него и веднага усети как пръстите му поставят истинския цвят до копринения, който украсяваше косите й.

— Отне ми половин час, докато наглася тази прическа. Ако я развалиш…

— Стой мирно! — заповяда й той. После подръпна нещо там, понагласи, потупа я по главата и каза доволно: — Ето. Изглежда страхотно. — Пръстите му се плъзнаха леко по врата й. — А това пък изглежда превъзходно. — И целуна кадифената й кожа.

Влажното място се охлади бързо на нощния въздух и тя го чувстваше в чудесен контраст с горещите му устни.

— Джош! — въздъхна неволно Мегън.

Лекото полюляване на боровите дървета около тях съдържаше някакъв сексуален символ. Въздухът, натежал от уханието на цветята, и сенчестата, уединена пътека, на която бяха застанали, представляваха доста сладострастен декор.

— Джош — повтори тя, без да усети, че е изрекла името му на глас.

— Хмм?

Устните му я пощипваха лекичко, езикът му близваше от време на време, а пръстите му шареха нежно по кадифената й кожа. Джош сякаш я опитваше като сладострастен чревоугодник, наслаждаващ се на великолепно ястие.

— Да забравим за вечерята — прошепна той тихо зад нея. — Нищо не може да има такъв вкус като теб.

Езикът му докосна леко и бързо ухото й. Ханшът му се притисна до гърба й. Тя вдигна ръце назад, за да погали твърдите бузи и мъжествената му челюст. Пръстите й се заровиха в къдравата тъмна коса над ушите му, която се уви около тях, като че ли беше жива.

— Хубаво… Ела по-близо до мен — промърмори той и спусна ръце надолу от двете страни на тялото й. Внезапно замръзна. — Мили боже! — възкликна той.

Пръстите му бяха срещнали не плата на роклята й, а топлата й мека кожа. Джош раздвижи леко върховете на пръстите си и се увери, че наистина докосва външната част на гърдите й.

Той я обърна бавно към себе си и задържа погледа й като с магнит. После, без да я изпуска от омагьосващите си очи, плъзна пръстите на двете си ръце под роклята и погали разкошните външни извивки на гърдите й.

— Тази рокля все повече и повече ми харесва — рече той с натежал глас.

След това вдигна едната й ръка и огледа кройката на роклята, шита, с цел да привлича мъжете. Отстрани беше отворена около пет сантиметра над талията и оставяше нежната кожа под мишницата и на ребрата гола.

— Не… не можех да облека сутиен с нея — каза несигурно тя.

Разбира се, беше облякла роклята, с цел да го омагьоса, но не бе планирала собствената си реакция на задоволството му. Беше имала намерение Джош да открие по някое време на вечерта модела на роклята й, но не бе искала това да става толкова рано, нито пък той да се възползва толкова жарко.

— Виждам — рече Джош, като дишаше неравно. — И още повече — чувствам го. — Вдигна ръката й към устните си и целуна дланта й. После измърмори срещу нея: — Обожавам тази рокля, но, по дяволите, ще се чувствам ужасно през цялата вечер. Ще ми се иска да убия всеки мъж, който погледне към теб.

След това уви ръка около рамото й с властен жест и я води така през останалата част от пътя към центъра на курорта. Трябваше да се срещнат със семейство Бишъп в най-елитния от четирите ресторанта на Сийскейп. Тери мъдро беше осигурил заведения, които да подхождат на всеки вкус и джоб — от хамбургери до европейска кухня.

Гореспоменатият ресторант се намираше на втория етаж и имаше изумителен изглед към Атлантическия океан на здрачаване. Черните лакирани маси бяха покрити с колосани бели покривки. Столовете бяха тапицирани или в тъмносиньо, или в тъмночервено. Кристалът потрепваше на светлината на свещите; сребърните прибори проблясваха; оркестърът свиреше нежна музика от малък подиум, издигащ се от покрития с паркет дансинг.

Когато влязоха през изрисуваните стъклени врати, Тери се спусна към тях да ги посрещне.

— Мегън, изглеждаш прекрасно. Джош, как ти се струва? Достатъчно големи ли са стаите ви? Добре ли си прекарвате?

Мегън и Джош се спогледаха и избухнаха в смях на нервния ентусиазъм на Тери.

— Да, обожаваме Сийскейп. Да, стаите са върховни — увери го Джош.

— И да, прекарваме си добре — добави Мегън, а после го подразни: — Но сме гладни.

Тери се усмихна срамежливо.

— Знам, че съм смешен. И Гейла ми го каза. Каза, че ако не се успокоя, ще ме заключи в стаята ни. Хайде, елате, тя няма търпение да ви види.

Гейла Бишъп беше толкова доволно спокойна, колкото съпругът й се суетеше. Мегън реши, че може би това й спокойствие е дошло след раждането на четирите им деца. Иначе нямаше да оцелее, ако всичките истории, с които развличаше Мегън, бяха истина. Пълничката жена не изглеждаше ни най-малко повлияна от размерите на банковата си сметка и гледаше на Сийскейп само като на поредното от забележителните постижения на съпруга си. По начина, по който си бърбореха задушевно и отпиваха от питиетата си, си личеше, че се обожават.

Когато Джош автоматично поръча на Мегън бяло вино с лед, тя му се усмихна дискретно. Без да се стеснява ни най-малко, той сложи ръка върху нейната и погали нежно пръстите й, докато си говореше с Тери за трите полета за голф на Сийскейп.

— Бях още по-развълнувана, когато разбрах, че ще дойдеш тук с Джош — каза искрено Гейла Бишъп на Мегън. После се наведе напред и прошепна затворнически: — Той е тъй дяволски красив. Разбира се, обичам моя Тери до смърт, но не съм нито сляпа, нито мъртва! — И се засмя безгрижно.

— Тук съм по покана на съпруга ти, а не на Джош — обясни й Мегън. — Рекламите на Сийскейп се излъчват по телевизията, за която работя. Аз отговарям за тяхната поръчка.

— О, разбирам, разбирам — каза Гейла с дяволита усмивка, която целеше да покаже на Мегън, че изобщо не разбира.

Дали всички я мислеха за завоеванието на Джош за този уикенд? За да проработи планът й, трябваше да подозират много повече.

— Наистина си мисля, че е време някой да обуздае Джош Бенет. Време му е да се установи. Тери казва, че съм наивна, но след като съм така щастливо омъжена, не мога да разбера как някой не иска да бъде. Не бих могла да живея сама, изобщо не бих могла. — След това покри устата си с ръка, обсипана с диаманти. — Виж само как дърдоря глупости — рече самоукорително тя. — Извинявай, Мегън. Тери ми каза, че един ден съпругът ти просто се проснал мъртъв. Горкичката ми!

Многословното извинение на тази жена беше тъй очевидно искрено, че Мегън не се обиди.

— Няма нищо. Не е толкова страшно да живееш сама, щом веднъж свикнеш.

Веждите на Гейла се повдигнаха изразително.

— Е, ако начинът, по който Джош те гледа, е някакъв показател, бих казала, че дните ти на самотен живот са преброени.

— Но…

— От години разправям на този мъж, още откакто ни посети с Тери на яхтата едно лято, че е по-добре да внимава. „Един ден ще дойде някоя жена и ще ти вземе акъла“, ето какво му казах. И, миличка, ти си най-вероятната кандидатка, която някога съм виждала.

Гейла млъкна, за да погледне Джош, който си говореше тихичко със съпруга й.

Мегън беше загубила дар слово. Не мислеше, че ще има някаква полза да изяснява положението. Оставаше с впечатлението, че когато Гейла Бишъп си намисли нещо, не променя мнението си при никакви обстоятелства.

Гейла отпи глътка коктейл с шампанско и продължи:

— Признавам, че се тревожех за Джош. Още откакто скъса с…

— Господи, госпожице Рей! — каза Тери, като прекъсна рецитацията на Гейла точно когато беше привлякла пълното внимание на Мегън.

Създателят на курорта се изправи, Джош също, за да се здрависат с един мъж, когото Тери представи на Мегън като един от инвеститорите на Сийскейп, индустриалец от Савана. Също така поздравиха и Лора Рей, която изглеждаше страхотно в дълга до земята рокля от леденосин сатен. Тя прилепваше по гъвкавата й фигура и подчертаваше русите коси и светлата й кожа. Лора поговори с всички с изтънчен, добре овладян глас и наведе глава назад, когато Джош я целуна по бузата.

— Лора, красива, както винаги — чу го да казва Мегън.

— Благодаря ти, Джош.

След като си размениха учтивости, двойката отиде да се присъедини към една по-голяма група на друга маса. Тери и Джош се извиниха и отидоха да обиколят залата. Тери нервно помоли Джош да го придружи, за да поздравят гостите.

— Никак не помня имена — каза той, като бършеше челото си с омачкана носна кърпа.

— Ох, едва не оплесках нещата с голямата си уста — каза Гейла и въздъхна облекчено. Този път изпи до дъно коктейла си. — Замалко да изрека името на жената и тя се появява най-неочаквано!

Ръката на Мегън, която поднасяше винената чаша с тънко столче към устните й, леко потрепери.

— Лора Рей ли? — попита тя е изтънял глас.

Гейла очевидно беше твърде погълната от собствения си разказ, за да забележи вълнението на Мегън.

— Да. Ти, разбира се, знаеш, че Джош беше сгоден за нея.

Мегън поклати глава, преди да намери достатъчно глас, за да изграчи:

— Не. — После се покашля и отново опита: — Не.

Жизнерадостната физиономия по кръглото лице на Гейла изведнъж изчезна.

— По дяволите! Тери ще ме убие. Направо ще ме убие! Винаги ме предупреждава да не си отварям много устата. Но пък и ти трябва да знаеш. — Тя хвана Мегън за ръката и я стисна здраво. — Бяха сгодени преди около три години. После, най-неочаквано, по някаква съвсем неизвестна за мен причина, ни каза, че са скъсали. Просто така. — И тя щракна с обсипаните си с бижута пръсти.

— Не си спомням да съм чела нищо такова във вестниците.

Мускулите на гърлото на Мегън се стегнаха и дишането и говоренето й се струваха болезнени.

— Не. Това беше една от краткотрайните връзки, която умря още преди да е започнала. Както и да е, зарадвах се, когато Тери ми каза, че Джош си има ново момиче. Мъж като него не бива да отива на вятъра. — Тя потупа Мегън по ръката и се провикна през залата: — Тери Бишъп, върни се и ми поръчай нещо за вечеря!

Чу се кикот, когато Тери се втурна обратно към жена си, като се извиняваше многословно на нея и Мегън, че ги е накарал да чакат.

Джош настани плавно стройното си тяло на стола и стисна под масата коляното на Мегън.

— Липсвах ли ти? — попита той, като се наведе толкова близо към нея, че дъхът му докосна устните й.

Дълбоко потресена от това, което Гейла съвсем безгрижно й беше казала, отвърна искрено и едва чуто:

— Да.

Дали сълзите в очите й се виждаха на светлината на свещите?

Показалецът на Джош проследи нежната извивка на брадичката й. Очите му припламнаха срещу нейните, а после се спуснаха надолу, сякаш искаха да изгорят плата, който смееше да застава между гърдите й и пламенния му поглед.

Почувства как се накланя към него и бе спасена от неудобно положение от Гейла, която попита властно:

— Какво ще ядем?

Джош си поръча задушена патица, а Мегън — пиле с лимонов сок. И двамата изказаха похвали към главния готвач, примамен от един ужасно скъп хотел в Ница, Франция.

— Искаш ли да опиташ от моето? — попита Джош Мегън и вдигна вилицата си с набучено сочно парче месо към устните й.

— Надявах се да попиташ.

Той поднесе вилицата към устните й и тя ги сключи около зъбците. Очите й бавно се насочиха към неговите и тя започна да издърпва главата си назад, докато вилицата излезе чиста. Очите му останаха приковани в устните й, докато Мегън дъвчеше лениво. Тя не осъзна, докато не видя опасния блясък в очите му, колко недвусмислено сексуално е било държането й.

Езикът й се показа и облиза бързо ъгълчетата на устните й. Дъхът на Джош излезе със свистене между зъбите му, докато погледът му се върна на нейния. В златистите дълбини Мегън видя страст и сърцето й заби победоносно. Или може би биеше от страх?

Ястието беше приятно. Компанията на семейство Бишъп й харесваше. Единственото нещо, което нарушаваше съвършенството на вечерта, бяха тъжните погледи, които Лора Рей хвърляше на Джош. Той като че ли не я забелязваше и Мегън нито веднъж не го видя да погледне към нея. И все пак всеки път, когато Мегън погледнеше към жената в другия край на залата, улавяше втренчения й в Джош поглед.

— Искаш ли да танцуваш, Мегън? — попита я Тери, докато пиеха ликьор с кафе.

— Да, благодаря ти — каза доволно тя.

Мелодичните парчета на малкия оркестър я бяха преследвали през цялата вечер и тя неведнъж се бе улавяла, че се полюшва с бавния ритъм на музиката. Обичаше да танцува и рядко имаше такава възможност.

Джош върна любезността, като покани обърканата Гейла да отиде с него на дансинга. Веднага щом започна следващата песен, Мегън беше заета от един телевизионен директор от Чарлстън, с когото се бе запознала на някаква конференция година преди това.

Тъкмо се смееше на една история за техните колеги, когато видя Джош да танцува с Лора Рей. Смехът секна в гърлото й, сякаш там беше мушната вилица. През сърцето й като нож премина ревност. Яростта на тази ревност я изплаши. Никога не бе изпитвала чувство, което да я трови така.

Главата на жената беше отпусната назад, а русите й коси докосваха ръката, която притискаше гърба й. Двамата си говореха, усмихваха се и се смееха безгрижно. Когато песента свърши с чувствен рефрен, Мегън видя как Джош се навежда и целува леко Лора по устните. За да прикрие чувствата си, Мегън започна да бръщолеви словоохотливо на партньора си, докато той я отвеждаше обратно до масата. Надяваше се това, което говори, да има някакъв смисъл.

Преди да има възможността да седне, беше притеглена в прегръдка, чиито сила и властност не можеха да бъдат сбъркани. Омразата към жената, с която току-що беше танцувал, до такава степен я поглъщаше, че тя застана сковано срещу него.

Но скоро ароматът на одеколона, силата на мускулите, които помръдваха срещу тялото й, и омайващите ноти на музиката я успокоиха. Отново беше попаднала в мрежата от чувственост и за момента не й се искаше да бяга.

Водена от неразумната нужда да му докаже, че е също толкова жена, колкото и тази, с която току-що беше танцувал, тя притисна тялото си в неговото така, че да застанат в пълна хармония.

— Мислех си, че вечерята никога няма да свърши. — Устните му се движеха до слепоочието й. — Нямах търпение да те прегърна.

Мегън се усмихна от тайно удоволствие и понечи да увие ръце около врата му.

— Моля те, Мегън, свали ръцете си. Не ми се иска сега да се бия с цяла тълпа мъже.

Той сложи едната й ръка на ревера си и сгъна другата между тях, като я държеше в своята ръка. Мегън знаеше, че неслучайно тя е на гърдите й.

Двамата се движеха като с магия в ритъма на музиката. Залата, осветена от свещи на месингови свещници, поставени върху стените, и ветроупорни фенери на масите, беше изпълнена с романтика.

Палецът на Джош погали лениво закръглената гръд на Мегън. Докосването предизвика гъделичкащо усещане, което тръгна от стомаха към гърлото и отново се върна надолу, този път по-дълбоко, до центъра на това, което я правеше жена. Бузата й почиваше върху твърдите му гърди и Мегън чуваше биенето на сърцето му.

Трябваше да му е сърдита, задето не й е казал за Лора Рей. Трябваше да го презира за безразличието, с което захвърляше жените, когато им се наситеше. Само че арсеналът й от нападки бе запечатан, когато той я взе в обятията си и я притисна така, сякаш там й беше мястото.

— Хубаво ми е да те прегръщам — прошепна Джош, като позабави малко устните си в горната част на ухото й. — Да правя това.

Погали с палец гърдата й, което остана незабележимо за всички останали, но цялото й тяло потръпна така, сякаш я беше докоснал по възможно най-интимния начин.

— Много ме разсейва мисълта, че само едно парче плат прикрива гърдите ти от очите ми. — Другата му ръка се плъзна към талията й и я притегли още по-близо. — От ръцете ми. — Целуна я точно под ухото. — От устата ми.

Мегън потрепери и притисна лице към ризата му.

— Джош, не бива да ми говориш такива неща тук.

— Права си — каза той и я пусна толкова неочаквано, че Мегън залитна и му се наложи отново да я хване. — Тъй като имам да ти казвам много такива неща, мисля, че е по-добре да се махаме оттук.