Сандра Браун
Сладък гняв (3)

Трета глава

На следващата сутрин, само няколко секунди след като влезе в кабинета си, Мегън изхвръкна обратно оттам и се спусна към секретарката си.

— Откъде се е взело това? — попита тя.

Посоката на показалеца й не оставяше никакво съмнение за какво става дума. Подредени във висока ваза от оловен кристал, на бюрото й стояха две дузини рози, прошарени с папрат и малки бели цветчета. Това, че бяха в любимия й цвят — прасковенорозов, я накара да се чувства необяснимо вбесена.

— Розите ли? — попита Арлийн, очевидно объркана от яда на Мегън.

— Да, розите.

— Бяха доставени.

— Кога?

— Преди около десет минути. Има и… ъ-ъ… картичка.

Без да каже нито дума повече, Мегън затвори енергично вратата на кабинета зад гърба си и отиде до бюрото. Вазата не беше взета от цветар, а купена някъде другаде и занесена при цветаря да подреди цветята в нея. Кристал с такова качество не можеше да се намери в цветарски магазин.

Дръпна картичката от щипката и я отвори, като едва не я разкъса. Оттам изскочи единичният инициал, за да й се подиграе. Беше надписана собственоръчно. Беше положил доста усилия, за да могат розите да бъдат доставени толкова рано сутринта. „Нима целувката ми беше толкова добра? — помисли си иронично тя. — Дали това не е заплащане за извършени услуги?“

Макар да се изкушаваше да смачка картичката и да я хвърли в кошчето за боклук, Мегън я остави на бюрото си и се загледа втренчено в нея, докато сядаше на кожения си стол. „Благодаря ти за вечерта. Д.“

Думите намекваха ужасно много. Той можеше да направи дори един учтив жест да изглежда евтин.

— Проклет да бъде! — промълви тя под нос.

Арлийн влезе дискретно с чаша кафе и Мегън едва забеляза как я остави пред нея. Продължи да гледа картичката и да ругае мъжа, който я беше накарал да не спи през цялата нощ.

Целувките и ръцете му я бяха развълнували повече, отколкото й се искаше да признае. През последните години — по време на брака си с Джеймс, а и след това, след смъртта му — тя си беше внушила, че целувката с Джош в беседката е била украсена от въображението й. През онази нощ чувствата й бяха много изострени. Като бъдеща булка тя се чувстваше обичана, желана, красива и романтична. Нищо чудно, че един висок, тъмнокос непознат бе в състояние да я извади от равновесие. Съвършено клише. Но бе просто мимолетно преживяване. Нищо особено.

Защо тогава не бе в състояние да го забрави? Не, още повече — защо споменът за това никога не бе далеч от мислите й? Той си стоеше в периферията на съзнанието й и изскачаше периодично оттам с дразнещи спомени за нейната вина.

— Ти не харесваш Джош, нали? — беше я попитал веднъж Джеймс на вечеря.

Вилицата й издрънча върху чинията и Мегън се изсмя нервно.

— Разбира се, че го харесвам. Какво те накара да попиташ това?

— Постоянно те моля да го поканим на вечеря. Винаги си намираш извинение да не го направим. Всеки път, когато ни покани да излезем някъде, намираш причина да не дойдеш, но настояваш да отида сам. Струва ми се, че го избягваш. Защо, миличка?

Гласът на Джеймс звучеше загрижено. Той харесваше човека, за когото работеше. Тогава Мегън му каза шеговито, че си въобразява, и обеща да покани Джошуа Бенет при първа възможност. Само че такава възможност никога не се появи.

На коледното тържество в агенция „Бенет“, на което Джеймс я помоли коленопреклонно да присъства, очите на Джош я следваха като ястреб. Когато я помоли да танцува с него, тя беше принудена да се съгласи, иначе Джеймс щеше да се учуди на грубостта й. Джош я пое в прегръдките си с хладността на работодател, танцуващ със съпругата на свой служител, но все пак усети напрежението в мускулите му.

— Изглеждаш красива в коледно зелено, Мегън — каза й той. Вместо да говори високо, за да надвика музиката, го каза тихо и интимно.

— Благодаря — измърмори Мегън, като й се искаше да е сменил одеколона си от предсватбената й вечер. Докато се намираше в измамно хлабавата му прегръдка, уханието изпълваше главата й и беше твърде силен спомен за допира с тази тъй мъжествена фигура.

Той я върна на Джеймс веднага щом танцът свърши. Пожела й весела Коледа и я целуна по бузата. Беше платонична целувка, на каквато не можеше да се възпротиви и най-принципната стара мома. Всички наоколо се засмяха, защото двамата стояха под миртово клонче. Но докосването на топлите му устни накара смеха й да секне. По някаква необяснима причина й се прииска да заплаче.

И го направи. Късно същата нощ, докато лежеше до хъркащия Джеймс, пийнал малко повече от нормалното, тя плака. След пристигането им вкъщи го беше примамила да я люби. Нехарактерната й агресивност бе отчаяна и безсрамна, за най-голямо удоволствие на почерпения й съпруг. След това тихо плака с горчиви сълзи на разкаяние. Това, което правеха с Джеймс в леглото, никога не й даваше онзи прилив на радост и загуба на равновесие, каквито й даваха само целувките на Джош.

Прегръдките на Джеймс й доставяха мека, приятна радост. Тези на Джош изпращаха по цялото й съзнание и тяло искри, които палеха малки пламъчета, сливащи се в истински, неугасващ ад.

Джош беше признал, че я желае, въпреки че е съпруга на приятеля му. Ако трябваше да бъде честна към себе си, и тя понякога си мислеше за него. Беше обичала Джеймс, беше тъгувала за преждевременната му смърт и все още й липсваше. Но Джош Бенет винаги бе стоял между тях.

Никога не бе имало, нито пък щеше да има място за него в живота й.

Мегън отнесе мрачно вазата до масичката под прозореца. Не можеше напълно да ги забрави, но поне можеше да ги сложи на някое не толкова очебийно място, където нямаше постоянно да ги поглежда и да си мисли за този, който ги беше изпратил.

Предобедът мина бързо. Двама души от отдела й дойдоха за малко да обсъдят особеностите на определени поръчки. После се обади един от клиентите, ядосан за това, че по време на вечерното излъчване неговата реклама е вървяла около десет секунди без говор.

Мегън се обади на шефа на продукцията, който виновно потвърди.

— Ще трябва да уредя нещо за компенсация, Хари. Това се случва за трети път този месец. Не осъзнаваш ли, че всеки път, когато трябва да оправям положението с някой клип, това ни струва няколко хиляди долара? Особено когато рекламата се излъчва по време на новините.

— Да, по дяволите, осъзнавам го — промърмори той. — Казах ти, че обучавам нов директор-продукция.

— Това си е твой проблем, но не мисля, че новините в единадесет са добро време за обучение. — Тихата му ругатня не я изплаши ни най-малко. — Вземи се в ръце, Хари.

— Знаеш ли, това не е справедливо. Приличаш на ангел, но имаш сърце от камък.

— Никой не е казал, че животът е справедлив.

Мегън прекъсна връзката, но веднага след това забеляза, че има друг разговор. Натисна мигащия бутон и попита:

— Какво има сега, Арлийн?

— Не е Арлийн.

През последните няколко часа, потънала в работа, тя беше забравила за него. Почти. Сега, когато чу гласа му, очите й неволно се насочиха към розите. На слънчевата светлина, която падаше върху тях, нежните им листа изглеждаха прозрачни. Не можеше да отрече, че ги е получила.

— Здравей, Джош.

— Здрасти. Как върви денят ти?

— Както обикновено. Гася пожари. — Гърленият му смях погали ухото й и изпрати надолу по гръбнака й лека тръпка. — Благодаря ти за розите.

— Няма нищо.

— Ще ти върна вазата веднага щом…

— Твоя е — отвърна веднага той.

— Но…

— Този следобед ще преглеждаме рекламите на Сийскейп — прекъсна я рязко Джош. — Тери ще дойде. Моли те да дойдеш и ти. Госпожица Хампсън има ангажимент с друг клиент. Тери иска съвета ти кога да се излъчват и така нататък.

Мегън прехапа долната си устна.

— Ти можеш да му дадеш толкова добър съвет, колкото и аз, Джош.

— Да, но той иска теб.

— Тогава за какво ти плаща? — попита подличко тя.

Ако беше необходимо да види рекламите, щеше да го направи с удоволствие, но чувстваше, че нейното присъствие там, за да даде мнението си, беше идея на Джош, а не на Тери. Ако Джо Хампсън не можеше да дойде този следобед, прегледът можеше да се отложи за друг път.

— Имаш ли срещи след четири часа?

— Да — отвърна Мегън, без дори да погледне бележника си.

— В четири и половина? — попита сухо Джош. Тонът му показваше, че разбира лъжата й.

Каква полза имаше? Трябваше да отиде. Не искаше още една среща с Адъртън, след която щеше да се чувства като изклюкарена.

— Къде? — попита тя с уморена въздишка.

— Тук. Помоли служителката в приемната да те заведе в прожекционната. Доколкото си спомням, никога не си била там.

— Ако имаше начин, и днес нямаше да дойда.

— Четири и половина, госпожо Ламбърт — каза енергично той, без да може да скрие объркването си, и затвори.

Но то едва ли надвишаваше нейното.

Поне изглеждаше като хладна професионалистка, а не като ученичка с разтупкано сърце, както се чувстваше. В момента пътуваше с асансьора към най-горните три етажа на високата сграда, които заемаше агенция „Бенет“.

Роклята й беше от тъмносин лен с елегантни малки копченца военен тип отпред и на лъжливите джобчета на гърдите й. Носеше тъмносини обувки. При покупката на роклята бе съжалявала, че не може да носи червената жилетка, която й отиваше — не си подхождаше с косата й, затова се бе примирила с канарено жълта. Макар и това да бе втори избор, комбинацията с уникалните цветове на косата и кожата й беше страхотна.

Беше чувала колко са луксозни офисите на агенция „Бенет“, но не бе съвсем подготвена за гледката, която я посрещна, когато вратите на асансьора от неръждаема стомана се отвориха с леко жужене.

Тъмнозеленият килим застилаше целия под до прозорци, които се простираха от пода до тавана. Канапета и кресла с прасковени, слонова кост и сиво-сини дамаски бяха стратегически разпръснати из огромната приемна.

— Здравейте, госпожо Ламбърт — каза сърдечно служителката веднага щом Мегън стъпи на килима и обувката й потъна на два сантиметра. — Господин Бенет и господин Бишъп ви очакват. Насам, моля.

Мегън я последва през стаята, озвучена с нежна весела музика, идваща от невидими високоговорители. Служителката, която имаше грацията, фигурата и безупречните маниери на модел от висшата мода, отвори високите двойни врати и отстъпи встрани, за да може Мегън да мине през тях.

— Благодаря — каза тя, преди жената да затвори вратите тихо зад себе си.

Не се намираше в прожекционната, а в кабинета на Джош. Бюрото му беше гигантско, облицовано с кожа и потънало в книжа. Скици, сценарии, диаграми, списания и лъскави фотографии бяха разпръснати навсякъде. Значи заетият му вид не беше само за показност. Той наистина работеше.

— Мегън.

Тя се обърна, стресната от гласа му. Защо ли винаги й звучеше като погалване?

— Извини ни, че сме в толкова небрежен вид, но наближава краят на работното време.

Идваше към нея от дълго и дълбоко, облицовано с тъмножълта ярешка кожа канапе. Беше свалил сакото си, както и Тери Бишъп, който също бе станал, за да я посрещне. Джош я хвана небрежно за лакътя и я поведе към интимно подредения кът от мебели, който можеше да се види и във всяка къща.

— Здрасти, Мегън.

— Здрасти, Тери — каза тя и му протегна ръка. — Радвам се да те видя отново.

— Аз също. Когато Джош ми предложи да те поканим да прегледаш рекламите, си помислих, че идеята е страхотна. Както ти казах снощи, имам доверие на твоето мнение кога да ги излъчим и всичките тези неща, за които не знам нищичко.

Тя хвърли на Джош обвинителен поглед. В златистите му очи недвусмислено танцуваха палави искрици. Какво го бъркаше, че е хванат в лъжа? Нали в крайна сметка бе получил това, което искаше, както винаги.

— Ще изпием по чаша Перие. Ти искаш ли? — предложи Джош.

— Не, благодаря.

— Сок, кафе, коктейл?

— Не — каза тя с повече рязкост от необходимото. После прибави към Тери Бишъп: — Благодаря.

— Тогава да вървим в прожекционната — рече Джош, без ни най-малко да се смути от враждебността й.

Минаха по лабиринт от коридори. За разлика от спокойствието на приемната, коридорите приличаха на пчелна пита, осеяни с места на оживена дейност и забързани работници.

В прожекционната имаше осем редици театрални седалки. На задната стена имаше малко квадратно прозорче, през което филмираните реклами се прожектираха на големия бял екран на отсрещната стена.

— Тези филми ще бъдат дублирани на видеофилм, за да могат да бъдат използвани от телевизията — обясни Джош. След това, когато видя каменното й изражение, прибави: — Разбира се, ти знаеш това.

— Разбира се.

Вместо да се притесни, Джош само се ухили и я погъделичка по брадичката. Тери, който се беше обърнал, за да заеме мястото си, не видя нито игривия жест, нито начина, по който Мегън го избегна.

След кратка консултация с оператора Джош седна на редицата зад Мегън и Тери, които се бяха настанили един до друг. Тя изпита облекчение, че не е предпочел да седне до нея, но това положение не трая дълго. Веднага щом започна да тече първата реклама, той се придвижи до ръба на седалката си и се наведе напред, за да шепне коментари.

Ръцете му бяха кръстосани на облегалките им. На пръв поглед той правеше това, за да им е по-удобно, но устните му бяха възбуждащо близо до ухото на Мегън, до бузата й, до шията й. Близостта му я караше да потръпва.

— Е, какво мислите? — попита ги тревожно Тери, след като беше минала първата шестдесетсекундна реклама.

Той ги погледна през дебелите стъкла на очилата, които уголемяваха очите му. Въпреки това Мегън изобщо не ги забелязваше толкова, колкото наблюдаващите я отблизо кехлибарени очи на Джош с белега над тях.

Дали не гледаше към устните й? Прокара нервно и бързо език по тях, като в следващия момент силно се надяваше да не би Джош да си е помислил, че го прави, за да го съблазни. Тери очакваше отговора й. Какво ли я беше попитал?

— Рекламите са прекрасни. Снимачната фирма, която си наел, е свършила супер работа. Ако всички реклами са толкова добри, до една седмица след излъчването им Сийскейп ще е резервиран за година напред.

Очевидно облекчен, Тери отново обърна късогледите си очи към екрана, където една двойка вървеше ръка за ръка по пустия плаж. Силуетите им се очертаваха тъмни на фона на трептящия изгрев. Веднага щом отново погледна към екрана, Мегън се стресна. Секунда по-късно чу развеселения, провлечен глас на Джош:

— Не, не са голи, макар че изглеждат така, както са снимани. Точно тъй го планирахме, но почти прекалихме. Тази реклама граничи твърде много с еротичното.

— Надявам се, че никой няма да пристигне в Сийскейп, очаквайки там да има нудистки плаж. Предлагаме доста удобства, но не и това — каза Тери, като се смееше.

Мегън не можа да отговори нищо. Очите й бяха приковани в мъжа и жената, чиито силуети сега се целуваха. Устните им се сляха, телата им се притискаха едно в друго и допреди малко отделните им силуети сега представляваха една цяла сянка. С разтуптяно сърце Мегън осъзна, че чертите, които търсеше в двата модела, бяха нейните и на…

— Сигурен съм, че ако двама имат такова голямо желание, винаги ще се намери дискретен участък от плажа, където няма никакви правила.

Джош изрече тези думи тайничко в ухото й и тя затвори очи, за да прогони пристъпа на замаяност.

Трябваше да се махне оттук. Тъмнината беше абсолютна. Завесите по стените на прожекционната я караха да изпитва клаустрофобия. Присъствието на този мъж зад нея пораждаше смут в душата й.

Но нямаше къде да бяга. Тери Бишъп вече й отправяше поредния си изпълнен с тревога въпрос относно рекламите. Колко ли бяха? Пет? Дузина? Мегън можеше само да се надява скоро да свършат.

Бяха изгледали едва половината от тях, когато служителката от рецепцията влезе дискретно в тъмната стая.

— Господин Бишъп? Никак не ми се искаше да ви безпокоя, но имате важно обаждане. Ще ви свържа в кабинета на отсрещната страна на коридора.

Тери въздъхна и стана.

— Благодаря — каза той на оттеглящата се жена. Мегън също се изправи, благодарна за спасението си, само че облекчението й не трая дълго. — Не, не, моля ви, госпожо Ламбърт. Изгледайте останалите. Ще се върна веднага щом мога.

Той излезе от редицата седалки и отвори вратата само толкова, колкото да се измъкне. Лентата светлина върху екрана се стесни с излизането му и изчезна, а стаята отново потъна в тъмнина. Мегън седеше като замръзнала и се страхуваше да се помръдне, страхуваше се да диша.

Усети как Джош се раздвижва в кадифената тъмнина, която ги обгръщаше. Ръцете му я обвиха и се кръстосаха отпред на гърдите й.

— Ако си прекарала същата трудна нощ като мен, нямаш право да изглеждаш толкова страхотно.

Докато дъхът му витаеше около ухото й по този начин, Мегън се чувстваше неспособна да се помръдне.

— Аз… спах много добре.

Той хвана лекичко ухото й между зъбите си и го подразни нежно.

— Наистина трябва да направиш нещо с този твой навик да лъжеш, Мегън. Господи, колко си вкусна! — промълви Джош, докато хапеше леко нежната кожа зад ухото й.

— Джош…

Това, което трябваше да прозвучи като укор, заприлича на молба. Каква беше тази негова власт над нея, че можеше така лесно да я превърне в кълбо от желание? Когато беше с него, тя загубваше всякаква връзка с жената, каквато беше за всички други. Професионализмът й се изпаряваше…

Професионализъм. Професионализъм.

Умът й се съсредоточи върху тази дума и започна да я повтаря като катехизис, докато се наби в съзнанието й. Как смееше да се подиграва с нея като с професионалистка, да я използва за сексуална играчка? Протегна ръце нагоре, отхвърли неговите от врата си и скочи от седалката. Прожектираната картина излизаше водниста и разсеяна върху фигурата й и върху екрана се появи огромната й сянка.

— Ти наистина си отвратително копеле, Джошуа Бенет. Колко жени-професионалистки си примамил в бърлогата си под предлог, че ще работите, и си се опитал да ги прелъстиш? Е, можеш да не ме броиш. Аз съм над това да флиртувам с клиент.

Вдигна чантичката си от съседната седалка и понечи да излезе от редицата, но Джош прехвърли единия си крак през облегалката на мястото й и с впечатляваща пъргавина го прескочи и препречи пътя й.

— Това няма нищо общо с професионализма и ти дяволски добре го знаеш. Не мога да бъда подведен от такова извинение и смятам, че и ти също. Това, което е между нас…

— Между нас няма нищо, освен антипатия и дълг, който не знаех, че имам.

— За какво, по дяволите, говориш? Какъв дълг?

— На теб дължа работата си! — кресна тя.

От стреснатото му лице личеше, че не е очаквал това.

— Кой ти е казал? — попита напрегнато той.

— Дъг Адъртън, едва вчера. Когато изразих нежеланието си да се занимавам с поръчката на Сийскейп, той настоя да премисля. Тогава бях уведомена за твоята намеса, която ми е осигурила работата.

Ядната ругатня, която се изтръгна от устните му, в друг случай щеше да я шокира, но яростта я правеше недосегаема за такива дреболии.

— Никога не съм искал да го знаеш.

Брадичката й се вирна предизвикателно.

— Да, но сега знам. И не съм сигурна кой от нас двамата е по-жалък — ти, който така безсрамно си налагал тук и там влиянието си, или аз, която неволно съм ти го позволила. Нима си си мислил, че като ми помогнеш да постъпя на работа, ще се освободиш от вината си за смъртта на съпруга ми?

Пръстите му се впиха в нежната плът над лакътя й.

— Вече ти казах, тук Джеймс не е правил нищо, което не е искал. Колкото до работата ти — да, исках да ти помогна. Щях да се опитам да помогна на вдовицата на всеки от служителите ми.

— Не съм искала помощта ти! Не съм имала нужда от нея! — извика тя и тръсна ядосано глава.

— Може и така да е, но и не ти е навредила.

— Ти си последният човек на света, на когото бих искала да бъда задължена.

— Не си ми задължена, дявол да го вземе — процеди през зъби Джош. — Само ти помогнах да започнеш. Ти постигна останалото сама. Знаех, че имаш способностите да вършиш тази работа й да успяваш. Ако беше стара или грозна, дебела или старомодно облечена, щях да се усмихна гордо на твоите постижения и на себе си, задето съм взел правилното решение — и с това щеше да се приключи.

Той пристъпи към нея и я притисна към тялото си.

— Но положението не е такова, нали?

Мегън се молеше Джош да не усеща сърцето, което биеше толкова силно в ребрата й. Съпротивлявай се, Мегън!

— И сега е време да си прибереш това, което си дал, нали? — попита тя. — Защо чака три години? Не бих предположила, че можеш да чакаш толкова дълго да ти се изплати дългът. Трябва ли да ти благодаря за твоята щедрост или просто си оставил лихвата, за която съм сигурна, че е тлъста, да се натрупа? Кажи ми сега, господин Бенет, каква е цената на моята работа?

На неясната светлина в прожекционната очите му проблясваха остро, сякаш бяха метални.

— Казах ти, че едното няма нищо общо с другото — заяви заплашително той. — Дори и да продаваше на някоя количка за бира, пак щях да те желая. Не знам какво стана с нас двамата в нощта, преди да се омъжиш, но знам, че стана нещо.

— Не.

— Да. Никога преди или след това не ми се е случвало нещо подобно и нямаше да успея да го почувствам толкова силно, ако не беше взаимно. Отричай колкото си искаш, Мегън, но знаеш, че лъжеш — и мен, и себе си.

— Нищо не съм чувствала — отрече разпалено тя и се почувства смазана, когато усети, че по лицето й се стичат парещи сълзи.

По лицето му премина изненада.

— Не плачи — замоли се Джош, притисна я до гърдите си и я погали утешително по гърба. — Последното нещо, което искам, е да те накарам да плачеш. Действах прекалено властно. Признавам си. Но то е, защото не знаех друг начин да привлека вниманието ти. Моля те, Мегън, не плачи!

Обхвана лицето й между дланите си и го обърна към своето. Когато движещата се картина на момче и баща му, яхнали колело за двама, потрепери по телата им, устните им се сляха. Езикът му проникна в сладката вътрешност на устата й и тялото му се задвижи сладострастно срещу нейното.

Без да мисли, откликвайки единствено от емоционална и физическа нужда, тя изви тялото си на дъга, за да доближи женствеността си до неговата мъжественост. Допирът беше поразяващ и спираше дъха й. Тихите им въздишки на удоволствие и болка зазвучаха в хармония. Жадните им устни се сляха в сдържано насилие, тъй като не искаха да се лишат от нищо. Ръцете му се увиха около нея като стоманени обръчи. Пръстите й намачкаха меката материя на ризата му, докато бродеха ненаситно по мускулите на гърба му.

Бяха толкова погълнати един от друг, че когато гласът прогърмя от високоговорителите някъде над тях, те се разделиха стреснато. Мегън погледна Джош с разширени, немигащи очи, а гърдите й се вдигаха и спускаха учестено.

— Това ли ще бъде всичко, господин Бенет? — попита отново операторът, очевидно, без да разбира какво е прекъснал.

Мегън погледна невиждащо към черния екран. Рекламите бяха свършили, а тя не беше видяла нито една, откакто Тери бе напуснал залата. Върната рязко в действителността, тя покри пулсиращите си устни с треперещи ръце.

Джош прокара ядосано пръсти през косата си.

— Да. Благодаря, Тед.

Микрофонът щракна и се изключи и двамата останаха сами в тъмната тиха зала.

— Мегън…

— Не — каза кратко тя, като отстъпваше назад. — Не знам какво… какво ми става, когато ти… Считай, че дългът ми е платен. Мисля, че обидите, които изтърпях от теб, са повече от достатъчни, за да компенсират всичко. От днес сме квит, господин Бенет.

Тя се завъртя, грабна за втори път чантичката си и намери опипом пътя към вратата. Отвори я рязко, като най-главната й мисъл бе да избяга.

— Мегън! — извика Джош някъде отзад. Името се отрази от стените на прожекционната и продължаваше да ехти, когато Мегън едва не се сблъска със стреснатия Тери Бишъп, който тъкмо посягаше към бравата от другата страна.

Мегън не знаеше кой е по-слисан. Тери огледа нашареното й от сълзи лице, подутите й от целувки устни и обезумелия й поглед. Тя последва погледа му към Джош, чиято риза беше наполовина измъкната от панталоните, а разхлабената вратовръзка лежеше под остър ъгъл на гърдите му.

— Ъ-ъ… извинете ме — заекна смутено Тери. — Беше… беше Гейла, жена ми. Тя… ъ-ъ… искаше да ви взема адресите, за да може да ви прати официални покани за тържественото откриване на Сийскейп на първи юни. И двамата ще дойдете, нали?