Барбара Тейлър Брадфорд
Сбогуване във Венеция (6)

Глава 6

— Всичко стана толкова бързо — изрече Бил, докато я прегръщаше и притискаше към себе си. — Страхувам се, че бях твърде нетърпелив.

— Не, беше чудесен.

— Исках да сме заедно още от следобеда, в който едва не те повалих.

— Аз също.

— Наистина ли, Ванеса? — той усети усмивката й до гърдите си. Преди да може да се спре, Бил попита: — Кой е Джовани?

Тя вдигна поглед към него.

— Откъде знаеш името му?

— Чух го, когато се поздравихте онзи следобед, след като гоних шапката ти.

— Разбирам. Той е стар приятел… Запознахме се тук, когато правех дипломната си работа. Станахме близки, той ми помогна в много неща.

— Любовници ли сте?

— Не — Ванеса се поколеба, сетне добави: — Джовани живее с някого от няколко години… с друг мъж.

— О-о — Бил прочисти гърлото си и след миг продължи: — Зададохме ти доста въпроси с Франк, но не те попитахме за възрастта, тъй като сме джентълмени. На колко години си всъщност?

— На двадесет и седем. Скоро ще стана на двадесет и осем. А ти си на около тридесет и седем, нали?

Той се засмя.

— Много благодаря! Не, на тридесет и три години съм — отвърна той и я целуна по косата. — Каза, че ще останеш още четири дни. Това означава, че си тръгваш в сряда. Прав ли съм?

— Да, трябва да работя в стъкларска работилница в понеделник и вторник.

— Ще мога ли да те виждам през останалото време? Възможно ли е да сме заедно, докато си тръгнеш?

— Разбира се, аз също го желая, Бил.

— Виж, през декември ще дойда в Ню Йорк. За коледните празници. Ще бъдеш ли там?

— Да — настъпи кратка пауза, преди да продължи: — Бил, има нещо, което трябва да ти кажа.

Той усети острите нотки в гласа й и се намръщи.

— Продължавай.

— Омъжена съм — въздъхна Ванеса. За миг той не реагира, сетне се надигна от възглавницата.

Ванеса се освободи от прегръдката му и се обърна с лице към него.

Те се вгледаха напрегнато един в друг.

Ванеса видя изненадата и обидата, изписана на лицето му.

— Не се сърди. Не ме гледай така — изплака тя.

— Как очакваш да те гледам, за Бога? Разочарован съм, Ванеса. Ти ме излъга.

— Не, не съм, никога не сме говорили за семейното си положение.

— Излъга ме, като пропусна да го споменеш.

— Какво ще кажеш за твоя личен живот, Бил? Има ли жена в твоя живот? Не е необходим лист хартия, за да си обвързан с някого: Официалният документ не прави връзката по-силна. Живееш ли с някого?

— Не.

Тя въздъхна.

— Живееш ли с него? — попита той.

— До известна степен…

— Какво означава това?

— Той пътува много. А аз стоя в ателието си в Хемптън през по-голямата част от времето. Имам вила в Саутхемптън. Така че рядко сме заедно.

— А когато сте? Бракът ви нормален ли е?

Тя сви рамене.

— Спиш ли с него? — настоя той.

Ванеса не отговори.

— Мълчанието ти е… Това означава, че го правиш.

— Бракът ни не е от идеалните…

Той се изсмя и я прекъсна:

— О, тези неразбрани омъжени жени! — възкликна Бил.

— Не, нещата не стоят така! — тя скочи от леглото и побягна към банята. Върна се след миг, облечена в хавлия. Седна на края на леглото и взе ръката му в своята.

Бил я погледна, лицето му беше изопнато. Опитваше се да се справи с чувствата си. След страстното любене бе изпаднал в еуфория, чувство, което не бе изпитвал от години. Чувстваше се спокоен с тази млада жена, която бе влязла така неочаквано в живота му. Знаеше, че иска да я опознае по-добре, да прекарва времето си с нея. Онова, което му бе съобщила, бе прозвучало като бомба.

Ванеса възкликна:

— Моля те, Бил, не се сърди. Остави ме да обясня.

— Не съм ядосан, чувствай се свободна да ми обясниш всичко — изрече той с ирония в гласа.

Пренебрегвайки думите му, Ванеса каза:

— Питър е адвокат в шоубизнеса и е с много успешна кариера. През повечето време не е у дома, пътува най-вече до Холивуд. От началото не беше така, но ангажиментите му нарастваха все повече. Аз също пътувам доста. Предполагам, че по този начин се отчуждихме. Той е добър човек и много ми е помагал, както и аз на него. Ние сме един вид… в много объркани отношения. Бракът ни не е нищо особено, но не мога и да твърдя, че е лош.

— Мислила ли си да го напуснеш?

Тя поклати глава.

— Той е добър човек, както казах. Не бих искала да го нараня.

— Ами ти, Ванеса? Нямаш ли право на щастлива връзка с мъж?

— Не смятам, че е възможно щастието на един човек да се гради върху нещастието на другиго.

— Разбирам какво искаш да ми кажеш.

— Във всеки случай Питър ще е нещастен, ако го напусна. Не искам да се чувствам отговорна за страданията му.

— Имате ли деца?

— Не, за съжаление.

— Откога сте женени?

— От четири години.

— Обичаш ли го още?

— Загрижена съм за него… — тя спря, замисли се и накрая призна: — Познавам Питър от доста време. Добри приятели сме и имаме много общи интереси. Винаги ме е окуражавал в работата ми, в кариерата ми, никога не е заставал на пътя ми. Той е много мил. Харесвам го. Уважавам го, но…

— Но не си влюбена в него, това ли се опитваш да ми кажеш?

— Да — Ванеса прехапа устни и поклати глава. — Искам да кажа как бих могла да съм с теб сега, ако го обичах?

Бил отпусна глава на възглавниците и затвори очи. Въздъхна и тихо промълви, без да отваря очи:

— Просто трябваше да ми кажеш, че си омъжена, това е всичко.

— Исках — призна Ванеса. — Имах намерение, но после ни беше толкова приятно заедно. Толкова те харесвах. Исках да съм с теб и реших, че ще загубиш интерес, ако разбереш, че имам съпруг.

Той бавно изрече:

— Трябваше да си откровена с мен.

— А ти беше ли с мен?

Той бързо седна и я изгледа.

— Да. Вдовец съм. Целият свят знае, че съм вдовец. И не съм имал сериозна връзка, откакто Силвия почина. О, да, имаше няколко жени, но никога не съм се влюбвали не съм имал сериозна връзка, откакто съпругата ми почина преди шест години. Истината е, че си мислех, че между нас двамата има нещо специално. Смятах, че връзката между нас ще е чудесна, Ванеса. Искам още един шанс да изпитам щастие — той сви рамене. — Предполагам, че съм сгрешил, като съм решил, че може би съм открил истинската жена в твое лице.

Ванеса не каза нищо, загледа се в ръцете си.

Настъпи напрегнато мълчание. Накрая тя изрече:

— Какво изпитваш наистина към мен, Бил? Бъди откровен.

Той й отправи пронизващ поглед.

— Ние току-що се любихме страстно, а ти ми задаваш подобен въпрос? — той рязко се изсмя и стисна устни. — Очевидно ти много ми харесваш. Харесва ми да се любя с теб. Откровено, прекарахме чудесно. Харесва ми да съм с теб. Възхищавам се на таланта ти. Както ти казах преди малко във фоайето, много ме привличаш, Ванеса.

— И ти мен, Бил. Харесваш ми толкова, че през последните дни не мога да разсъждавам правилно. Всичко, за което мислех, бе да съм с теб. Когато е възможно. Ти си кореспондент, вероятно ще се върнеш в Босна или ще отидеш другаде, а аз имам своята кариера… — тя поклати глава и очите й се изпълниха със сълзи. — Мислех, че ще можем да се виждаме, когато можем да бъдем заедно, колкото е възможно по-често и… ще видим какво ще се случи.

— Да оставим нещата на собствения им ход, това ли имаш предвид?

— Да. Когато майка ми беше изправена пред проблем, тя винаги ми казваше: „Вани, животът сам се грижи за нещата и обикновено е за добро“. Това все още е нейната философия.

Бил я изгледа замислено.

— Трябва ли да разбирам, че искаш да имаш връзка с мен? Тайна връзка. Защото не искаш съпругът ти да бъде наранен. Прав ли съм?

— Звучи ужасно по този начин.

— Но е истина. И като новинар аз съм търсач на истината.

Ванеса поклати глава и отново прехапа устни. Бавно, по страните й се застинаха сълзи.

— За Бога, не плачи! — възкликна той и я прегърна. Изтри сълзите й, доближи лицето си до нейното и нежно я целуна по устните.

— Моля те, кажи ми, че не ми се сърдиш, Бил.

— Не ти се сърдя. Егоист съм. Винаги искам нещата да са такива, каквито аз искам, като повечето мъже. Виж, не си извършила престъпление. Защо трябва да рискуваш заради мен? — той се изсмя. — Аз винаги се замесвам в рискови ситуации.

— Не го казвай! — изплака тя и очите й пламнаха.

Той силно я притисна към себе си и прошепна:

— Искам да съм твой любовник. Защо не свалиш хавлията, така че да започна да се упражнявам.