Барбара Тейлър Брадфорд
Сбогуване във Венеция (5)

Глава 5

Онова, което Франсис Питърсън предсказа, се сбъдна.

Бил и Ванеса се влюбиха.

Както Бил каза много по-късно, вероятно се бяха влюбили в нощта на Деня на благодарността в „Бара на Хари“, въпреки че им отне няколко дни да осъзнаят силата на чувствата си.

По време на двата почивни дни се опознаха по-добре. Всъщност бяха трима, след като прекараха петъка и съботата с Франк.

За тези два дни Ванеса се превърна в техен водач и им показваше такива забележителности във Венеция, които дори Бил, страстният почитател на града, не познаваше. Това бяха малки уникални картинни галерии, музеи и църкви извън туристическите маршрути, барове и кафенета, познати единствено на жителите на града, магазини, в които човек можеше да се спазари и да си купи нещо на добра цена.

По настояване на Бил тя ги заведе в Мурано, където беше работилницата. Отидоха до острова с водно такси. Пътят им отне само седем минути.

Бил и Франк искаха да видят моделите й, така че посетиха старата стъкларна работилница, в която моделите се изработваха ръчно. Двамата бяха впечатлени от чудесния им дизайн и от таланта й и осъзнаха, че тя е истински художник.

Същата вечер по нейна молба, те я придружиха на коктейл, даван от неин стар приятел от студентските години, който притежаваше дворец на „Канале Гранде“, разположен диагонално на двореца „Гритти“. Трябваше да отидат дотам с гондола.

Двамата новинари откриха, че леко порутеният дворец е невероятен и бяха впечатлени от многобройните му съкровища. Карло Мецано — техният домакин, беше архитект по вътрешно обзавеждане и бе придал на масивния старинен дворец голяма елегантност и стил. Докато ги развеждаше наоколо, той им обясняваше подробно за всяко едно от многобройните произведения на изкуствата — картини и антики. На видно място бяха изложени няколко чудесни творения на Ванеса. Бяха с неопределени извиващи се форми и много впечатляващи.

Тримата останаха на коктейла за около час, смесвайки се с пъстрата тълпа, в която разпознаха няколко от местните художници, известен френски киноактьор, писател на пиеси от Лондон и един американски архитект.

Когато напуснаха палата, същата гондола ги отведе до Гуидека, малко островче отвъд „Канале де ла Гуидека“. Ванеса ги беше поканила на вечеря и бе запазила маса в „Харис Долчи“, очарователната „малка сестра“ на „Бара на Хари“. След вечеря се разходиха до хотел „Киприани“, за да изпият по едно еспресо, преди да се върнат обратно във Венеция с гондолата.

— Станахме тримата мускетари — заяви Франк, докато заемаха местата си. Облегнаха се удобно, за да се насладят на разходката по вода до двореца „Гритти“.

— Сега сме стари приятели — Бил и Ванеса се засмяха.

— Това е чудесно — добави Бил.

Бил планира онова, което бе определил като „авантюра“, за събота вечер. Още веднъж наеха гондолата, която ги отведе до стара къща, която изглеждаше като дупка в стената. Тя се оказа чудесен семеен ресторант, който Бил много добре познаваше, й, който беше много популярен сред венецианците.

Вечерта беше изпълнена с веселие. Смееха се, разменяйки си добродушни шеги. Изпитваха един към друг искрена привързаност. Двамата мъже се бяха сближили с Ванеса, както и тя с тях.

— Да вдигнем тост — предложи Франк към края на вечерята. — За добрите приятели — стари и нови — той чукна пълната си чаша с червено вино с чашата на Ванеса и с тази на Бил. Като й се усмихна сърдечно, той добави: — Ти си добро момиче, съдейки от това, че ни понасяш. Особено мен, с всичките ми безкрайни въпроси. Беше ми много приятно през последните няколко дни. Ти беше като… глътка свеж въздух.

Ванеса леко се изчерви. Франк я бе дразнил често и сега тя беше трогната от комплиментите му, от неговата неочаквана учтивост.

— Благодаря, Франк, много мило от твоя страна. Аз също се наслаждавах на компанията ти.

— И двамата ще ми липсвате — продължи Франк, като отмести поглед от Ванеса към Бил. — Особено ти, Уилям Патрик. Бойните полета няма да са същите без теб.

— Знам — отвърна Бил и се вгледа в най-добрия си приятел. — Ти също ще ми липсваш, но кой знае, може отново да отразяваме едно и също събитие в близките месеци.

— Възможно е — съгласи се Франк. — Надявам се.

Когато напуснаха ресторанта скоро след това, Ванеса потрепери и се доближи до Бил, който я прегърна през раменете и я притисна към себе си.

Венеция през зимата, особено по вечерно време, беше мистериозна и дори малко заплашителна. Гондолата се плъзгаше по тъмните води, насочвайки се към двореца „Гритти“. От каналите се надигаше мъгла и наоколо бе тихо, с изключение на плисъка на водата, предизвикан от веслата. Всичко бе потънало в сенки, в призрачна неясна светлина.

От двете страни на тесния канал сградите се издигаха нагоре като странни чудовища под заплашителното небе. Понякога изпаренията ставаха гъсти като мъгла, през която не се виждаше нищо. Усетиха влагата, която явно проникваше в дрехите им.

Тримата приятели се бяха свили в гондолата, като потреперваха и разговаряха тихо, докато не стигнаха до хотела.

— Радвам се, че се върнахме — каза Ванеса и отново потрепери, докато Бил и помагаше да слезе от гондолата пред двореца. — Венеция понякога ме плаши през нощта, изпълваме с предчувствия… — тя се сепна, защото се почувства глупаво. Все пак с нея бяха двама мъже, които можеха да я защитят, без да включва в сметката мускулестия гондолиер, който изглеждаше като шампион по бокс.

Разделиха се във фоайето, тъй като стаите им бяха на различни етажи.

Франк, който заминаваше на следващата сутрин за Милано, а след това за Ню Йорк, целуна Ванеса по двете страни и прегърна грубовато Бил.

— Пак ще се видим, Уилям — изрече безгрижно той и тръгна към асансьора. Неочаквано спря, обърна се и ги изгледа сериозно.

— Грижете се един за друг — каза той, преди да изчезне зад затварящите се врати на асансьора.

Бил и Ванеса останаха във фоайето, взирайки се един в друг.

Погледът на Ванеса бе изпълнен с въпроси. Тя промълви:

— Какви странни думи… — тя замълча, но погледът й все още бе прикован в Бил.

— Всъщност, не — бързо отвърна той. Сетне, след известно колебание продължи: — Разбираш ли, той знае какво изпитвам към теб.

— Какво?

— Изпитвам силно влечение към теб, Ванеса.

Тя се вгледа в него и кимна.

— Предполагам, че си наясно, че и аз изпитвам същото.

— Така ли?

— О, да, Бил.

Бил леко наклони глава.

— Значи Франки беше прав. Усети го от самото начало. Беше сигурен, че знае точно какво изпитваме.

— Много е проницателен — гласът й беше много тих.

— Така е. Искаш ли да изпием по нещо преди лягане? Може би нещо топло? Горещ чай с лимон?

— Не тук — отвърна Ванеса.

— В твоята или в моята стая?

— О, в твоята, ако е възможно — каза Ванеса и срамежливо се усмихна. — Ти си в апартамент, а моята стая не е нищо особено.

Бил я прегърна през раменете и я поведе към другия асансьор в далечния край на фоайето. Мигът, в който вратите се затвориха, той направи онова, което искаше да направи през последните три дни. Прегърна я и я целуна.

Ванеса отвърна на целувката му толкова страстно, че той се стресна. Когато асансьорът спря, те бързо се разделиха. Когато излязоха от него, Бил забеляза, че се е изчервила. Обикновено беше толкова бледа.

Прокарвайки пръст по страната й, той се наведе към нея и прошепна:

— Ти цялата гориш. Можеш да ме опариш.

Тя бързо го изгледа, но не отвърна нищо.

Прегърнати, те тръгнаха по коридора към апартамента му. След като влязоха вътре, Бил затвори вратата с крак, заключи с едната ръка, а с другата я прегърна. Силно се притиснаха един към друг и започнаха да се целуват с нарастващо нетърпение.

Неочаквано Бил я отдалечи от себе си и каза:

— Нека съблечем палтата си — той й помогна, след който нетърпеливо свали своето палто и го хвърли на близкия стол.

Без да промълви, Бил я хвана за ръката и я поведе към спалнята. Ванеса приседна на края на леглото, без да отделя поглед от него, докато той приклекна и й свали обувките.

След като целуна едно по едно стъпалата й, той плъзна ръка под широката й пола и я погали по вътрешната страна на бедрото.

— Бил?

— Да?

— Нека се съблечем.

Той леко се усмихна. Бързо се изправи, хвана я за ръцете и й помогна да се изправи. Застанаха един срещу друг. Ванеса го прегърна през врата и се притисна до него, целувайки го страстно по устата. Той свали ципа на вълнената й пола, която падна на пода като пурпурен водовъртеж около краката й. Ванеса я прекрачи и отново се долепи до него, като настойчиво го гледаше.

Бил също не откъсваше поглед от нея. Онова, което видя в очите й, го изненадваше и му доставяше удоволствие. Лицето й гореше от страст, а сребристите й очи бяха пълни с копнеж. За него.

Бил грубо я притегли към себе си, доближи лицето си до нейното и я целуна страстно. Плъзна език в устата й и тя стори същото, възбуждайки го повече отвсякога с пламенността си. Усети как кръвта нахлува в лицето му. Беше възбуден така, както не се бе възбуждал от години. Онова, което видя, го изненада и му достави удоволствие. Лицето й се бе изчервило и бе изпълнено с желание, а сребристите й очи бяха изпълнени с копнеж. Желаеше я толкова силно, желаеше я от дни наред, а сега имаше чувството, че би експлодирал. Ерекцията му беше невероятна. Той я прегърна по-силно. Тялото й откликна моментално и тя също се притисна към него.

Като се отдръпна леко от нея, той сведе поглед към гърдите й и нежно ги докосна. Колко твърди бяха под копринената й блуза. С треперещи пръсти той откопча няколко копчета и плъзна ръката си под блузата. Целуна гърдите и захапа едното й зърно.

— Моля те, нека легнем, Бил.

Като залитаха и се държаха един за друг, стигнаха до леглото. Тя започна да разкопчава блузата си, но той я спря.

— Нека аз да го направя.

Ванеса кимна. Тя не отместваше очи от лицето му, докато той събличаше блузата й. След като я свали по раменете й, той започна да целува врата, ръцете и гърдите й. Започна да си играе с език със зърното на едната й гърда. Свали сутиена й. Накрая и двете й малки, кръгли гърди бяха свободни и той ги целуна.

Бил усещаше силните й ръце в косата си. Тя го галеше, масажираше врата и раменете му. Чу тихите й стонове, докато галеше ту едната, ту другата й гърда и ги целуваше нежно, възпламенявайки както себе си, така и нея.

След миг той седна на леглото и сведе поглед към изтегналата се Ванеса. Колко вълнуваща беше тя за него, колко уязвима и деликатна беше красотата й. Носеше дантелен черен колан и черни чорапи. Внимателно разкопча жартиерите и събу надолу единия, после другия чорап. Възхищаваше се на тялото й, толкова стройно и въпреки това оформено. Откопча колана и го свали.

Тя го наблюдаваше, очите й бяха широко отворени и немигащи.

— Желая те — дрезгаво прошепна тя.

Бил кимна, изправи се, съблече дрехите си и легна до нея. Прегърна я и я целуна по очите, по устните, по ушите.

— Искам да целуна всяка частица от теб — прошепна той в косата й.

— Би ми харесало — промърмори тя.

Той се плъзна надолу в леглото и целуна интимните й части. Тя реагира бурно, изричайки името му. Тялото й неочаквано се разтърси от спазми и тя силно стисна раменете му, като дишаше тежко.

Преди да успее да се възпре, Бил беше върху нея. Ръцете му се вплетоха в тъмните й къдри и покри устните й със своите, докосвайки езика й. Желаеше я силно. Сега. Без отлагане. Надигна се на ръце и се вгледа в очите й.

— Да — извика тя. — О, да, Бил.

Той отдръпна ръце от косата й и започна да гали гърдите й. Плъзна ръце към гърба й, сетне към бедрата, повдигна я към себе си, намествайки тялото й към своето. Беше силно възбуден и с лекота проникна в нея.

Тя бе прилепила топлото си тяло към неговото, сякаш се бе залепила. Движеше краката си, сетне обгърна кръста му, колкото е възможно по-високо, така че той да проникне дълбоко в нея. И откриха собствения си ритъм, движейки се все по-бързо и по-бързо, докато не изпаднаха в екстаз.

Бил реши, че сърцето му ще се пръсне. Проникваше все по-дълбоко в нея, докато не бе напълно погълнат от нея.

— Ванеса — задъхано изрече той. — Ванеса.

— Да, Бил! — извика тя. — Не спирай. Той отново долепи устни до нейните и силно я притисна към себе си. Стигнаха до края едновременно, споделяйки екстаза си. А задоволството им един от друг беше несравнимо.