Уна-Мери Паркър
Греховно удоволствие (7)

Седма глава

— Дейвид казва, че търговията с вино няма бъдеще — рече Шарлот на Кристофър, когато той доведе Холи на чай в дома й няколко седмици по-късно. — Предложиха му доста прилична работа в една фирма, вносителка на вино, но той каза, че това няма да го доведе доникъде. Работата била безперспективна.

Кристофър замислено поглади брадата си.

— Той казва така за всяка работа, с която се залови. Не зная какво очаква от живота — да започне от върха, предполагам, с гаранция, че най-накрая ще стане президент. Бих искал да гледа по-реално на нещата.

— Това не е вярно — заяви тя. — Дейвид просто е амбициозен, а аз се възхищавам на всеки, който иска да успее в живота. С неговите способности заслужава да получи добра работа.

— Това не е твой проблем.

— В известна степен е и мой, Крис. Което засяга Дейвид, засяга и мен.

Холи бе погълната от мострите плат и ширитите, които Шарлот бе оставила на масата, за да ги покаже на един клиент.

— Мога ли да го взема за Флиси? Да й топли? — попита тя, вземайки парче тъмносиньо кадифе.

Шарлот се усмихна. Куклата, която Оливия Мидълтън бе подарила на Холи за Коледа, изглежда, беше все още любимата й играчка и тя я бе донесла днес със себе си. Младата жена вдигна Холи на коленете си и прокара пръсти през златните къдрици, които се спускаха надолу по гърба й.

— Има един проблем, миличка.

Холи вдигна очи и я погледна с изражението на дете, чието доверие никога не бе лъгано.

— Не мога ли да го взема?

— Виждаш ли, то не е мое. Затова не мога да ти го дам.

Детето кимна тъжно, с разбиране.

— Всъщност имам нещо друго, което би ти харесало за Флиси.

Лицето на Холи светна мигновено.

Шарлот стана и като я хвана за ръката, поведе я към спалнята. Холи ококори очи при вида на пищния балдахин над леглото.

— В това ли спиш? — попита тя учудено.

— Да, това е леглото ми. А сега да видим какво ще измислим за Флиси — Шарлот извади от едно чекмедже тънък вълнен шал в цветовете на дъгата. Холи ахна от възхищение и тя се засмя. — Това ще стопли ли Флиси? — попита Шарлот.

— Да — Холи цялата засия, а бузите й порозовяха от удоволствие.

— Добре. Да се върнем оттатък да пием чай. Купих малко шоколадови бисквити специално за теб.

Холи повдигна хубавите си русоляви вежди:

— Мама казва, че не ми е позволено да ям шоколадови бисквити, преди да съм си изяла филийките с масло.

— Е, значи имаш късмет, направила съм малко сандвичи като за начало.

Когато се върнаха във всекидневната, Кристофър разглеждаше папката с проектите й.

— Ти ли си ги измислила всичките? — попита той, впечатлен.

— Да. Майра ми позволява да правя все повече и повече неща сама. Това са скици на интериора на един апартамент в Белгрейвия. Собственикът е ужасно богат, така че имам възможност да се разгърна. Само кухнята ще струва повече от тридесет хиляди лири.

— Боже Господи, това ще е нещо доста значително, нали?

— Да, поръчката е голяма. Вече сме започнали работа. Всяка сутрин най-късно в осем трябва да съм на мястото и да проверявам дали всичко върви по план. За щастие Майра си има свой собствен екип от строители, водопроводчици и декоратори, така че те знаят какво вършат.

— Имаш страхотен усет към цветовете — отбеляза Кристофър. — Харесва ми начинът, по който си проектирала хола — жълти стени с мраморен под в черно и бяло.

— Това, което е важно в случая, са черните рамки на картините — обясни тя и посочи скицата си, изобразяваща стени, украсени с колекция от гравюри. — И тясната черна и златна ивица, поставена точно над цокъла.

— Много си изобретателна. Знаеш ли, трябва да започнеш свой собствен бизнес.

Шарлот се изчерви от удоволствие.

— Наистина ли мислиш така? Бих искала да го направя, когато придобия повече опит.

Той я погледна проницателно.

— Не се подценявай, Шарлот. Ти имаш талант. Трябва да влагаш енергията си в творчески проекти, а не… — гласът му заглъхна, като че ли не беше сигурен дали да продължи.

— А не какво, Крис?

Той сви рамене:

— Толкова си заета да се грижиш за брат ми, че не ти остава достатъчно време да се съсредоточиш върху работата си.

— Това са глупости! — възкликна тя, възмутена от вмешателството му.

— Но ти трябва да помислиш и за себе си. Трябва да се срещнеш с Линда, бившата ми жена. Тя ще ти каже да не се унижаваш пред никой мъж — засмя се тъжно. — Тя наистина ми посочи пътя.

— Ако ми позволиш да отбележа — хладно рече Шарлот, — ситуацията между мен и Дейвид е доста по-различна от тази между теб и Линда. Аз обичам Дейвид и ние имаме прекрасна връзка. Надявам се, че ни очаква хубаво бъдеще.

Кристофър я погледна разбиращо, голямата му ръка разсеяно галеше гръбчето на Холи, която беше седнала на канапето до него и увиваше Флиси в шала.

— Зная, Шарлот. Не е редно да отблъснеш един човек, когато се намира в затруднено положение, но не позволявай това да продължи прекалено дълго. Познавам Дейвид. Намери ли веднъж човек, който да се грижи за него, няма да си мръдне и пръста да си помогне. Затова мама и татко се отнасяха строго с брат ми. Без съмнение той ти е казал, че аз съм любимецът в семейството? Е, това са глупости! — рязко добави Кристофър.

За момент тя съжали, че го бе поканила на чай. Жадуваше да види Холи отново, но нямаше намерение да седи и да слуша как Крис обижда Дейвид и сега й се искаше той да си тръгне.

— Щастлива съм, че имам в живота си човек като Дейвид — хладно отбеляза тя.

Кристофър отново я погледна внимателно.

— Бих искал да не се подценяваш толкова. Ти си много впечатляващо момиче, Шарлот. Сложи си още малко грим и ще станеш истински красива.

В този момент Холи, която тихо, но успешно се справяше с чинията шоколадови бисквити, каза с тънко гласче:

— Мама е красива, нали, татко?

Кристофър я прегърна и я целуна по бузата.

— Мама е много красива — съгласи се той.

— А аз ще бъда ли красива?

— Ти, скъпа моя, ще станеш най-красивото момиче в света.

— Това е съвсем сигурно — съгласи се усмихнато Шарлот.

Холи не пропускаше нищо.

— Имаш ли още шоколадови бисквити?

— За тебе всичко, скъпа! — за кратко време детето бе влязло под кожата й и бе спечелило сърцето й с дяволитата си усмивка и веселия си характер.

— Бих искала да беше моя — призна тя, след като донесе кутията с бисквити от кухнята.

Кристофър кимна.

— Оливия казва същото.

— Тя няма свои деца, нали? — Шарлот се зарадва, че смениха темата на разговора и оставиха Дейвид.

— Не, тя не може да има деца. Когато идва в Лондон, винаги купува нещо за Холи, рокля или играчка. Би била много добра майка.

— Ти се виждаш често с нея, нали?

— Доколкото мога. Не съм се чувствал така от доста време, Шарлот. Но тя внимава да не задълбочава много отношенията ни. Знаеш, че съвсем наскоро скъса с баща ми — той се извърна смутен.

— Това сигурно е успокоило майка ти.

— Не съм сигурен, че мама изобщо знаеше какво точно става — Кристофър погледна Холи. — Когато двамата с Оливия наистина се съберем, може би от време на време ще си имаме гостенка през почивните дни, което ще бъде хубаво — той безмълвно посочи дъщеря си.

Дейвид пристигна няколко минути по-късно, като влезе в апартамента със свой собствен ключ. Отначало се изненада, а после се намръщи при вида на Кристофър, изтегнал се удобно на канапето. Шарлот бе сигурна, че бе казала на Дейвид, че го е поканила да доведе Холи на чай, но, изглежда, той бе забравил.

— Какво става? — попита подозрително Дейвид.

— Пием чай — отвърна Шарлот. — Ще отида да направя нов. Какво ще кажеш за още една чаша, Кристофър?

— Благодаря. Може ли още малко портокалов сок за Холи?

— Разбира се — Шарлот стана и отиде в кухнята.

Дейвид я последва.

— Какво прави тук Крис? — тихо попита той.

— Казах ти, че го поканих да доведе Холи на чай — отвърна тя.

— Забравил съм — той започна да отваря и затваря вратите на кухненските шкафове, като че ли търсеше нещо.

— Искаш ли нещо, Дейвид?

— Предполагам, че не си се сетила да купиш масленки, нали?

— О! — тя постави ръка на устата си. — О, скъпи! Забравила съм!

— Не се безпокой — Дейвид изглеждаше толкова уморен и обезсърчен, че на нея й се прииска да го прегърне. — Дълго ли ще останат? — тихо попита той, за да не го чуят.

— Не мисля. Просто реших, че това е удобен случай вие с Крис да се срещнете… далеч от родителите ви, нали разбираш? — обясни тя, докато пълнеше чайника.

— Е, много ти благодаря! — чу се саркастичен глас на вратата. Дейвид, и Шарлот се обърнаха, сепнати. Оттам ги гледаше гневно Кристофър. — Благодаря, че си се опитала да ни сдобриш, но позволи ми да ти кажа, че нямаш никакъв шанс, Шарлот. Двамата с Дейвид нямаме нищо общо.

Тя го погледна стреснато, изненадана от поведението му. Лицето на Дейвид придоби сурово изражение.

— Както и да е, време е да си тръгваме — продължи Кристофър. — Трябва да заведа Холи при Линда.

— Учуден съм, че изобщо ти позволяват да излизаш с нея — отбеляза Дейвид.

— И какво по-точно искаш да кажеш с това? — Кристофър го погледна право в очите.

— Линда не е ли разбрала, че пиеш тайно? Че никога не си напълно трезвен? Че преструвките ти, че пиеш безалкохолни напитки, са пълна измама?

— Знаеш, че не докосвам алкохол, когато съм с Холи — лицето му бе почервеняло от гняв.

Дейвид каза сурово:

— Ти не можеш да издържиш и пет минути, без да пиеш.

— Това не е вярно! — разярено извика Кристофър. — За какъв се мислиш, по дяволите, като ме обвиняваш във всички тези гадости, когато много добре знаеш, че не е вярно! Какво те кара да мислиш, че ти пък си толкова съвършен?

Шарлот никога не бе виждала подобен гняв. За няколко секунди очите на Кристофър се бяха налели с кръв. Изглеждаше пламнал от ярост. Ако беше по-възрастен, тя би се заклела, че той всеки момент щеше да получи удар.

— Ти причиняваш неприятности още от юношеските си години, Крис!

— Не бях на себе си и не знаех какво върша, но сега всичко това е приключило — отвърна Крис.

— Никога няма да се промениш. Ти не беше на себе си цели осем години. Мисля, че Линда не трябва да ти позволява и да припарваш до Холи.

С един скок Кристофър прекоси кухнята и силно удари брат си в лицето. Изненадан, Дейвид залитна и падна, като удари рамото си в кухненската маса и извика от болка. Ужасена, Шарлот видя, че Кристофър продължи да го налага с юмруци.

— Престани! — изкрещя тя. — За Бога, Крис, престани!

Шарлот се опита да го сграбчи отзад за косата, надявайки се, че като я усуче, ще го заболи и ще пусне Дейвид, но въпреки едрото си телосложение, той бе прекалено бърз за нея и всеки път, когато тя се приближеше, главата му й се изплъзваше. Кристофър изглеждаше напълно обезумял и когато Дейвид се изправи на краката си, той отново го блъсна на земята, удряйки го с юмруци по главата и гърдите. По лицето на Дейвид се стичаше кръв от една рана над окото и от устата му.

В този момент пронизителен вик, писклив и ужасен, изпълни кухнята. По гърба на Шарлот полазиха ледени тръпки, а братята спряха по средата на боя. Всички се обърнаха и погледнаха към вратата. Там стоеше Холи с бяло като платно лице. Тя трепереше силно и по бузите й се търкаляха сълзи. Изведнъж момиченцето проплака:

— Напишках се, тате!

За момент Кристофър остана неподвижен като скала, после на лицето му се изписа огромна мъка и като вдигна Холи на ръце, нежно я прегърна.

— О, детето ми! Детето ми! — задавено прошепна той. По клепачите му проблеснаха сълзи, после я залюля. — Не се плаши, скъпа. Всичко е наред. Всичко е наред. Татко просто е един глупак.

— Ти си откачен! — изруга Дейвид, минавайки покрай него за банята. — Донеси ми малко лед, Шарлот. Мисля, че челюстта ми е счупена.

Потресена, Шарлот отиде до хладилника и извади съда с лед. Холи все още плачеше, заровила лице във врата на Кристофър.

Дейвид стоеше, наведен над мивката в банята, като плюеше и стенеше. Шарлот грабна кърпата му за лице и сложи по средата шепа кубчета лед, завърза краищата й и нежно я допря до челюстта му.

— Това копеле наистина ме удари лошо. Някои от зъбите ми се клатят — промърмори той. Мивката бе опръскана с кръв и слюнка и той говореше с мъка.

— О, Господи… — Шарлот беше ужасена. — Дръж леда на лицето си, Дейвид. Ще извикам такси да ни закара до болницата „Свети Стефан“. Трябва да ти направят рентгенова снимка.

„Как се случи това?“ — запита се тя, докато набираше номера на таксиметровата фирма. Как поканата й за чай към Кристофър и неговото малко момиченце се бе превърнала в истинска катастрофа? Искаше само да бъдат приятели. Но едно нещо бе сигурно. Малко вероятно бе Холи да дойде отново в апартамента й и за това тя съжаляваше.

Веднага щом поръча такси, Шарлот бързо отиде в спалнята да вземе палтото си. Там завари Кристофър, който бе коленичил пред Холи, седнала на стола пред тоалетната масичка, и сваляше мокрите й чорапи.

— Съжалявам, Шарлот — промърмори той, без да я погледне. — Не зная какво ми стана. Наистина съжалявам.

— Ударил си Дейвид лошо. Ще трябва да го заведа в болницата — гневно каза тя.

— О, по дяволите! — Кристофър поклати глава, нещастен, че прекрасният следобед бе завършил така трагично. Холи все още трепереше, склонила глава над куклата.

— Може ли да ми сложиш сухи чорапи, татко? — прошепна тя.

— Страхувам се, че не, мила. Ще трябва да почакаш, докато се прибереш вкъщи.

— Ето едни сухи гащички за нея — каза Шарлот и му подаде най-малките си бикини.

— Благодаря — изражението му бе унило и тя се досети, че той мислеше за това, че Линда няма да му позволи повече да извежда Холи сам. И вероятно беше прав. Кристофър й бе казал за „условията“, наложени от бившата му жена. Сега тя започваше да я разбира.

— Довиждане, Холи — тя се наведе и прегърна малкото момиченце. — Грижи се за Флиси.

Холи кимна, но не вдигна глава.

Крис се изправи, търкайки лицето си с две ръце, като че ли искаше да изличи нещо. После се наведе напред и за нейна изненада, нежно я целуна по бузата.

— Не мога да ти кажа колко много съжалявам — искрено рече той и замълча, преди да добави: — Знаеш ли, ти си прекалено добра и за двама ни.

 

 

Челюстта на Дейвид не беше счупена, но той имаше силни натъртвания, дълбока рана над едното око и някои от зъбите му бяха разклатени. В болницата му казаха да си отиде вкъщи, да се измие с гореща солена вода и да вземе два аспирина, ако лицето продължава да го боли.

— Ще телефонирам на Линда, когато се прибера — промърмори той през подутите си устни, докато се връщаха в апартамента с такси.

Шарлот замълча, отвратена от цялата история. Бе изпълнена с възмущение към Крис, който се нахвърли върху Дейвид, и макар да бе потресена от случилото се, не можеше да не мисли за това колко уплашена беше Холи.

— Крис е луд! Трябва да го затворят! — мрачно промърмори Дейвид. — Мисля, че отново взима наркотици. Трябва да кажем на Линда, не бива да му разрешава да излиза с Холи в това състояние. Той се опитваше да ме убие. Познах по очите му.

Шарлот разбираше ожесточението му.

Когато се върнаха, Крис и Холи си бяха отишли. Сервизът за чай беше измит и прибран и за първи път апартаментът изглеждаше тъжен и пуст.

— Защо не си вземеш една хубава гореща вана, докато приготвя вечерята? — предложи тя. — Мога да ти я сервирам в леглото.

Дейвид я погледна с благодарност.

— Ще бъде чудесно.

— Добре, скъпи — тя го целуна по бузата, но той трепна и рязко се дръпна.

— Внимавай! Лицето ме боли ужасно.

— Бедничкият ми.

 

 

По-късно, когато двамата лежаха един до друг, Дейвид хвана ръката й и я стисна.

— Съжалявам за това, което се случи — каза той. — Трябваше да те предупредя, че от време на време Крис има склонност да се бие. Не биваше да ти позволявам да го каниш на чай.

Шарлот го погледна. Очите му излъчваха нежност.

— Всичко е наред, скъпи — веднага каза тя. — Ужасно съжалявам, че се получи толкова лошо. Надявах се, че с времето ще станете приятели, като нас със Сузи.

Дейвид поклати глава.

— Зная, че постъпих глупаво, повдигайки въпроса за пиенето, но това не е причина да се опита да ме убие, нали?

— Господи, не! — тя въздъхна. — Ще ми се всичко това да не бе се случвало. Холи също го преживя ужасно трагично.

 

 

През следващите няколко дни Шарлот непрекъснато мислеше за Холи, чудейки се какво става с нея след инцидента. Дейвид й бе казал да „стои настрана“. Тя неохотно се бе съгласила, макар да й се искаше да позвъни на Крис и да попита как е Холи. Но една вечер, докато Дейвид играеше скуош, Шарлот отиде да види родителите си и сподели тревогите си с тях.

— Колко тъжно! — отбеляза майка й. — Жалко за родителите на Дейвид.

— Разумно ще е да стоиш настрана, Шарлот — посъветва я баща й. — Това е техен семеен проблем, а не твой. Ако двамата братя не се разбират, ти нищо не можеш да направиш.

— Зная — кимна тя в знак на съгласие. — Проблемът е, че на практика аз съм част от семейството. Поне така се чувствам.

Маргарет погледна дъщеря си въпросително:

— Това означава ли, че вие с Дейвид ще се ожените, скъпа?

— Престани, мила — сгълча я Колин. — Та тя го познава съвсем отскоро.

— Повече от четири месеца — гордо каза Шарлот. Четири божествени месеца, помисли си тя. Четири месеца, през които бе имала до себе си един прекрасен човек, макар никога да не бе мислила, че това ще се случи. Някой, който я обичаше и най-важното — имаше нужда от нея. Тя щастливо се усмихна на родителите си.

— Ако ми предложи, ще се омъжа за него още утре.

— Той намери ли си вече нова работа? — практично попита Колин.

— Предстоят му няколко интервюта. Сигурна съм, че ще намери нещо хубаво.

— Впрочем харесва ли ти да живееш с него? — попита Маргарет. Отначало тя беше малко шокирана от подобна идея, но когато Колин й напомни, че дъщеря им е на двадесет й шест, и че времената са се променили, осъзна, че това бе добър начин да разберат дали наистина си подхождат.

Шарлот изглеждаше въодушевена.

— Чудесно е, мамо. Единственият облак на хоризонта е тревогата на Дейвид за Кристофър — тя замълча замислено, преди да добави: — Разбира се, вероятно нещата се усложняват и от факта, че той е влюбен в любовницата на баща си.

— Какво? — Маргарет изглеждаше ужасена. — Баща им има любовница? Никога не си ни казвала!

— Как можех? Дейвид винаги е с мен, когато идвам да ви видя. Не съм сигурна, че той иска да се знае.

— Как научи?

— Разбрах го на Коледа.

— Как изглежда тя? — поинтересува се майка й.

— Много е красива — призна Шарлот. — Дребна, тъмна, уязвима и крехка на външен вид. Пристигна неочаквано на Коледа с подарък за Холи. Имам чувството, че се опитваше да притисне Едмънд да напусне Вирджиния.

Маргарет изглеждаше потресена:

— Какво, по дяволите, направи Вирджиния?

Шарлот сви рамене.

— Просто продължи да си върши домакинската работа. Не съм сигурна, че разбира какво става.

— Би трябвало да разбира.

— Може би си мисли, че Оливия и Едмънд само флиртуват.

— Щях да зная, ако баща ти имаше любовна връзка! Не мога да повярвам, че тя не знае.

— Доколкото схващам, Едмънд ходи при нея много късно през нощта, след като Вирджиния заспи.

Маргарет притвори очи за момент, като че ли си представяше болката на Вирджиния.

— Каква ужасна ситуация.

— Е, това не ни засяга, така че успокойте се и пийнете още нещо — настоя Колин.

— Благодаря, скъпи — Маргарет му се усмихна любящо. — Направи ми едно силно питие. След всичко, което ни каза Шарлот, имам нужда от такова.

Колин взе чашата й, наведе се и бързо целуна жена си по устните.

Наблюдавайки ги, Шарлот се надяваше, че двамата с Дейвид ще имат също толкова продължителна и трайна връзка като родителите й.

 

 

Следващите няколко седмици бяха напрегнати, тъй като Дейвид продължаваше да търси работа, но винаги се връщаше с думите:

— Няма бъдеще в онова, което ми предложиха.

Това бе любимата му фраза и макар Шарлот да разбираше какво има предвид и че той бе в правото си да планира за много време напред, тя все пак съзнаваше, че междувременно трябваше да приеме каквото му предлагаха. Банката му бе забранила да издава повече чекове, докато не възстанови сумата, надвишаваща кредита му, а кредитните компании го бяха помолили да върне кредитните си карти. Бившите му съквартиранти започнаха да го заплашват със съд, ако не плати дълговете си за наема, телефона и електричеството.

Възможно най-дипломатично Шарлот плащаше всички сметки и купуваше храната за вкъщи и поне два пъти седмично успяваше да му даде малко пари, като го молеше да напазарува вместо нея, а после нарочно забравяше да поиска рестото. Това бе най-щастливото време в живота й: Дейвид разчиташе на нея и това й вдъхваше увереност. Той всеки ден я трогваше, като й казваше, че не знае какво ще прави без нея. Тя не само не скъпеше парите си да го издържа, но се и радваше, че има възможност да му окаже помощта, от която той толкова много се нуждаеше.

— Ще ти върна парите, обещавам — непрекъснато повтаряше Дейвид, но Шарлот започваше да го целува и той млъкваше. За първи път в живота й някой зависеше от нея за нещо и младата жена се чувстваше опиянена от тази новооткрита сила да можеш да направиш някое друго човешко същество щастливо.

С подновена енергия и обладана от духа на милосърдието, тя по цял ден не се спираше, като че ли бе получила някакво вдъхновение.

Майра мислеше, че Шарлот е полудяла.

— Какво се е вселило в теб? — попита я тя един ден на обяд, когато спряха да починат.

— Нищо не се е вселило в мен — отвърна Шарлот и се засмя.

— Но ти се самопогубваш! Всяка свободна секунда пазаруваш храна или търчиш вкъщи да изгладиш ризите на Дейвид, или измисляш начини да поддържаш настроението му.

— Той преживява тежък период — рязко отвърна тя. — Аз само му помагам.

— Ти го издържаш — строго каза Майра.

— Той щеше да направи същото за мен, ако аз имах нужда от помощ.

Майра не отговори, но на слабото й, безупречно гримирано лице се появи израз на неодобрение.

— Защо не го харесваш, Майра?

— Не е вярно, Шарлот. Мисля, че е много привлекателен, много секси и много очарователен.

— Защо тогава винаги го критикуваш?

— Критикувам теб, а не него.

— Разговаряли сме за това и преди, нали? — имаше моменти, когато Майра наистина я ядосваше с хладните си, пресметливи възгледи за живота.

Майра изглеждаше развеселена.

— Нямаше да ти бъда добра приятелка, ако казвах само нещата, които искаш да чуеш — тактично отвърна тя. — Сега допий кафето си. Предстои ни много работа следобед, трябва да видим как работи новото централно отопление в тази ужасна къща на Белгрейв Скуеър. Ако този Раг-Таг^[1] или както там се наричаше ми се оплаче още веднъж…

Шарлот не можа да се сдържи и избухна в смях.

— Искаш да кажеш Рагити-Таг, нека ти напомня, че тази седмица той е номер едно в поп класациите със „Сладка Сузи“. Той е най-богатият ни клиент.

Шефката й изпъшка театрално:

— Както и да е! Той е най-грубият мъж, когото някога съм срещала, и най-опакият! Съгласих се да пристъпя прага му, само защото ми даде най-огромната сума, за да направя претенциозния му палат.

 

 

Седмица по-късно Дейвид се върна вкъщи ликуващ. В едната си ръка държеше букет рози, а в другата — бутилка шампанско. Веднага щом го видя, Шарлот разбра, че нещо се е случило.

— Получих страхотна работа! — развълнувано съобщи той. — Тази, за която бях на интервю миналата седмица, днес следобед ме поканиха да отида отново… и я получих! — изглеждаше толкова щастлив, че сърцето й се разтопи от облекчение.

— Това е фантастично, скъпи! — възкликна тя.

— Не е ли прекрасно? О, Шарлот, това е такова успокоение. Отново ще имам пари и мога да започна да ти се отплащам за всичко, което направи за мен.

Трогната, тя го хвана под ръка и двамата заедно отидоха във всекидневната и седнаха на канапето.

— Разкажи ми всичко.

Той се ухили доволно.

— Това е в една електронна компания. Сложиха ме в отдела по продажбите, което желаех най-много, и след няколко седмици обучение, като изуча продуктите им, ще пътувам доста. Заплащането е добро, много повече, отколкото получавах във „Флайт“, и имат отлична система за поощрения…

— Ще пътуваш? — прекъсна го Шарлот. Сърцето й замря. — Докъде ще пътуваш? Това означава ли, че няма да те има дълго?

— Известно време. Възложиха ми някои райони, включително и Уелс…

— О, в Англия! — въздъхна облекчено тя. — Помислих си, че имаш предвид чужбина. С какво ще пътуваш дотам?

Той се усмихна още по-широко и доволно:

— Ще ми дадат кола и, разбира се, пари за разходите. Ще се налага да отсядам в хотели и да ходя по ресторанти. Не е ли фантастично?

— Да, фантастично е — отвърна тя, стараейки се да изглежда доволна, макар голяма част от радостта й да се бе изпарила. Беше свикнала да бъдат постоянно заедно, щеше да се чувства самотна, ако той отсъстваше много.

— Какво има? — интуитивно попита Дейвид, повдигна брадичката й с крайчетата на пръстите си и се взря в очите й.

— Ще ми липсваш, когато не си тук — тихо отвърна тя.

Той я притисна в обятията си.

— Глупаво момиче. Вероятно ще отсъствам само понякога. Повечето време ще мога да се връщам в Лондон в края на деня.

— Наистина ли?

— Не мислиш, че мога да издържа дълго време без теб, нали, скъпа? Разбира се, че ще се прибирам вечер вкъщи винаги щом имам възможност — целувката му бе топла и вдъхваща увереност.

— Толкова се гордея с теб — прошепна тя.

— Обичам те, сърце мое — за първи път я наричаше така, обръщението й хареса. Сега всичко щеше да бъде наред. Бе сигурна в това. Като повечето двойки, и те бяха преминали през труден период, но сега Дейвид си бе намерил работа и всичко щеше да се оправи.

— Искам да се любим — каза той с искрящи очи.

Шарлот му се усмихна почти срамежливо. За първи път от седмици насам в гласа му прозвуча тази нотка на копнеж, която я остави без дъх.

 

 

Работата се оказа много по-тежка, отколкото бяха очаквали. Той отсъстваше по три, а понякога и по четири нощи седмично и макар Шарлот да се радваше за него, за това, че работеше отново, Дейвид й липсваше и тя пак се чувстваше самотна през дългите вечери.

— Трябва да излизаш по-често и да се сприятелиш с повече хора — посъветва я Майра един ден. — Последните няколко месеца си се затворила с Дейвид и пренебрегваш всички останали.

— Изглежда, времето никога не стига, дните минават толкова бързо. Когато Дейвид е вкъщи, искам да съм насаме с него колкото е възможно повече. Дори вече не ходя толкова често да виждам мама, татко и Сузи — отвърна Шарлот.

— Приятелите са по-важни от любовниците — строго й каза Майра. — Те са завинаги.

— Дейвид също! — възрази тя. Беше й омръзнало Майра непрекъснато да й натяква. — Може би, ако се оженим, ще имаме по-голямо желание да общуваме с другите, но сега не искам да излизам без него.

— Ах, истинска любов! — каза Майра леко подигравателно. — Господи, колко често съм изпитвала същото и после отново съм идвала на себе си. Само не се отказвай от другите, Шарлот. Ти си привлекателна млада жена, така че не стой всяка вечер сама да чакаш своя рицар в блестящи доспехи да се завърне у дома. Забавлявай се, докато го няма!

— Майра, ти си непоправима — насила се засмя Шарлот — и аз отказвам да приема съвета ти. Мисля, че е отвратителен!

 

 

Когато Шарлот се върна в апартамента си в шест часа вечерта, телефонът звънеше. Беше си тръгнала от работа по-рано от обикновено, защото трябваше да чертае проект за оранжерия за една къща в покрайнините на Лондон, а вкъщи се чувстваше по-спокойна.

— Аз съм — чу тя гласа на Дейвид, когато вдигна слушалката.

— Здравей, скъпи! Къде си?

— Обаждам ти се от Дърби, но след няколко минути си тръгвам и вероятно към осем часа ще се прибера, най-късно в осем и половина.

— Чудесно. Ще приготвя вечеря — Дейвид бе тръгнал от Лондон рано сутринта и тя не беше сигурна кога ще се върне. — Добре ли мина днес?

— Да. Наистина добре. Получих много поръчки, но слава Богу, че утре е почивен ден. Изтощен съм — личи и по гласа му, помисли си Шарлот.

— Ще си прекараме хубаво и спокойно — увери го тя. — Няма нищо планирано, така че ще можеш да си починеш.

— Добре.

— Прекрасно ще е да те видя отново. Нямаш представа колко ми липсваш, когато пътуваш.

Когато се върна, из въздуха се носеше аромат на печено агнешко, примесен с мирис на розмарин. Той го подуши одобрително, преди да вземе Шарлот в прегръдките си.

— Толкова е хубаво да се върнеш у дома. Господи, тези продължителни раздели започват да ме поболяват. Как си, сърце мое?

Тя вдигна глава и се взря в него, обгръщайки с поглед очертанията на лицето му и светлосините му очи.

— Щастлива съм да те видя — просто отвърна Шарлот.

— Ужасно съм гладен! Кога ще бъде готова вечерята? — момчешката му усмивка я накара да се разтопи, както винаги.

— След пет минути — отвърна тя и го въведе във всекидневната. Масата там беше сложена за двама, с цветя и свещи, и бутилка вино.

Дейвид я погледна. В изражението му се четеше много нежност и внимание.

— Създала си си толкова главоболия. Какво щях да правя без теб, ангеле мой?