Ангел Каралийчев
Гората и секирите

По горския път се задала една кола, натоварена с нови секири, току-що излезли от ковачницата. Младите дръвчета, които растели покрай коловозите, се разтревожили, зашумели с листа, захванали да си шепнат.

— Какво има? — попитал един стар бук, който се бил разположил навътре в гората.

— Свършено е с нас! — отвърнали дръвчетата.

— Защо?

— Защото в гората пристигнаха секири.

— Я вижте — поръчал букът — има ли при тях от нашите.

Дръвчетата се взрели към колата и отвърнали:

— Няма.

— Не бойте се, като е тъй — рекъл букът. — Клонче няма да падне от вас, докато дървото не стане съюзник на желязото. Страшно щеше да бъде, ако гората беше дала на секирите топоришки!