Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (5)

4. НЕ БИ ИМАЛО ИГРА

Още от самото начало Йосиф-Мария се отнасяше към Док с нещо като любов — защото единствена любовта вирее върху неизвестното, странното. За Йосиф-Мария честността на Док беше нещо екзотично. Струваше му се необяснима. И го привличаше, въпреки че не можеше да я разбере. Имаше чувството, че е пропуснал нещо в живота си, макар да не схващаше какво.

Един ден, разположил се в Западната биологична, Йосиф-Мария забеляза шахматна дъска и като разбра, че това е игра, а той беше много добър на игрите, помоли Док да го научи как се играе. Йосиф-Мария лесно схвана свойствата и качествата на туровете и офицерите, на пешките и царицата, на коня. По време на първата им игра Док стана да говори по телефона. Когато се върна, каза:

— Преместил си една моя пешка, своя офицер и царицата.

— Как разбра? — изуми се Шефът.

— Просто зная играта — обясни Док. — Виж какво ще ти кажа, Йосиф-Мария, шахматът е може би единствената игра в света, при която е невъзможно да мамиш другия.

Йосиф-Мария се замисли удивен над тази декларация.

— А защо? — попита той.

— Защото, ако можеше да се мами, не би имало игра.

Йосиф-Мария отнесе тази мисъл със себе си. Тя не му даваше мира цяла нощ. Обръщаше я от всички страни. И се върна при Док с нови въпроси. Мисълта го очарова, завладя го, но не я разбираше.

— И двамата играчи знаят едни и същи неща — търпеливо поясняваше Док. — Играта се играе наум.

— Не може да бъде.

— Добре, помисли си! В математиката, в поезията, в музиката човек не може да лъже, защото са основани на истината. Лъжата, измамата при тях нямат място. Може ли да се мами в аритметиката?

Йосиф-Мария поклати глава.

— Не разбирам.

За него всичко това беше изненада, която го привлече към себе си — струваше му се, че тези необикновени разбирания са някакъв нов, неизвестен досега начин на измама. Дълбоко в подсъзнанието му се загнезди идея: не би ли могло от честността да се направи бизнес? Това би било най-неуловимата измама от всички. Мисълта беше тъй нова, че умът му често се отказваше от нея, ала тя продължаваше да го занимава. Той присви очи и си каза: „Ето, значи, какви били хватките на Док.“