Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (39)

38. АЛАБАЛА (2) ИЛИ ПЕПЕРУДЕНИЯТ ФЕСТИВАЛ В ПАСИФИК ГРОУВ

Тръгнат ли нещата зле, за да се утешат, хората дирят други, себеподобни, които са още по-зле. Трудно можем да разберем помага ли това, но очевидно помага. Човек уравновесява болката си благодарение на чуждата и ако се окаже, че собствената е по-лека, изведнъж му става по-добре.

Някои биха рекли, че положението на улица Консервна е станало безнадеждно. Вижте какво бедствие сполетя град Пасифик Гроув и ще разберете защо лампите в Масонския салон цяла нощ не угаснаха, защо се заговори за сваляне на градската управа. Не беше дребна работа. Засегнат бе целият град. Пеперудите не дойдоха.

Пасифик Гроув живееше на гърба на една от ония щастливи природни случайности, които радват сърцето, възбуждат въображението и дават урок на младите.

В определен ден от пищно разкрещялата се пролет огромни облаци оранжеви пеперуди се надигаха като развълнувани въздушни цветни поляни, понасяха се високо в своето царствено преселение и прелитаха над залива Монтерей, за да накацат в боровите гори край Пасифик Гроув. Пеперудите знаеха съвсем точно къде отиват. И макар да бяха милиони, кацаха само на няколко бора — всеки път на едни и същи дървета. Там почваха да смучат гъстия леплив сок, който се събира по клоните, и се опиваха. Първите смучеха, додето се подуят и падаха пияни на земята, образуваха там златист килим, размахваха нетрезви нозе и надаваха пеперудски празнични възгласи, а в това време местата им по клоните се заемаха от нови жадни милиони. След около седмично пиянство пеперудите изтрезняваха и отлитаха, но този път не в облак. Понеделнишката утрин те посрещаха самостоятелно или на двойки.

Години наред Пасифик Гроув не подозираше какво притежава. Но постепенно забелязаха, че броят на туристите, които идват да наблюдават пеперудите, непрекъснато расте. А където има туристи, там има и пари. И е грехота да ги оставиш да ти се изплъзнат. Пасифик Гроув имаше несметно богатство под носа си. При това пеперудите бяха безплатни. По естествен път, както виждате, се породи Пеперуденият фестивал, а там, дето има фестивал, има и фестивално представление.

В началото имаше неприятности по отношение на благоуханните течности. Пасифик Гроув е сух, трезв град, пламенно трезв. Продажбата на различни сиропи за усилване със солидно алкохолно съдържание държеше рекорд в щата, но това все пак не бяха напитки. Малко нечестно беше дето пеперудите пристигаха в този сух оазис, за да се напият, но градът разреши и този въпрос — най-напред като не му обърна внимание, а после, като изобщо отрече, че е съществувал. Фестивалното представление обясняваше всичко: Живяла едно време царицата на пеперудите (нейната партия се изпълняваше от мис Грейвс), тя излязла един ден на разходка и се загубила. По някакъв начин, забравил съм как именно, в цялата работа се намесваше банда индианци (артистите навличаха кафяво бельо голям ръст). Както и да е, верните поданици, търсят, търсят и най-сетне намират своята царица и се стичат с милиони да я спасят. (Като лягат по гръб и размахват крака, това значи, че поздравяват царицата). Всичко минава чудесно. Представлението се дава в танцувалния парк, а туристите купуват пеперуди, направени от всякакъв подходящ материал — като почнеш от шишарки, та свършиш с платина. От цялата работа градът печелеше добре. Нима не знаете, за символ на града по рекламите служи пеперудата.

В досегашната история пропуск бе имало само веднъж, мисля в 1924 година, когато пеперудите не дошли и пощурелият град се видял принуден да отпечата стотици хиляди двуцветни пеперуди на хартия и да ги разхвърля из гората. И днес мъдрата градска управа държи на склад запас от книжни пеперуди в случай, че трагедията се повтори.

Този път появяването на пеперудите бе приблизително установено, с най-много ден-два разлика. Представлението се репетираше от месеци, индианците бяха готови, принцът извади тясното си трико от нафталина, царицата цъфтеше в колоритното си великолепие.

Два дни преди пристигането на насекомите — лошо знамение! — мис Грейвс изгуби гласа си. Приветлива млада жена, тя бе доста хубавичка, но и доста изтощена. Беше учителка — на четвърто отделение, — а това е достатъчно да изтощи всекиго. Не помогна ни мазане на гърлото, нито инжекции. Гърлото й, по всяка вероятност, се бе свило в резултат на психическия натиск — тъй бе пресъхнало, че изтръгваше едва по някое кудкудякане. Очите й горяха от покруса като трескави.

Дните отминаваха, а пеперудите не идваха. В началото Пасифик Гроув изпадна в паника, после се разрази сляпо озлобление и гражданството вече търсеше кого да обвини. На мушката попадна градската управа. И без това й беше време да се подменя. Търговците, чиито счетоводни книжа не излизаха, хвърляха вината за това на кмета. Намаля посещението на кината. Градският съвет отнесе всички ругатни. Въпросът се превърна в негодувание, негодуванието — в рев: „Да изгоним мошениците!“

По това време се случи и пожарът в хотела на Кинг Сити, шейсет мили оттук. И кой, мислите, избяга от горящата сграда само по пардесю и с една русокоса красавица под ръка? Кметът на Пасифик Гроув, Кристи. Той дори не си направи труда да подава оставка. Напусна града и толкоз по-добре, защото вече се говореше за катран и кокоши пера. Изглежда бе дочул какво му се готви. Градът не бе изпадал в такова безпокойство от Великата война на рокет.

Религиозният блок отдаде бедата на греха, без да навлиза в повече подробности. Циниците поискаха да се изхвърли целият съвет заедно с началника на полицията и инкасатора на водната такса. По-солидните граждани видяха вината където трябва — в социализма на Рузвелт и Труман. А пеперудите тъй и не дойдоха.

Тогава в училището избухна скандал. Четвъртият син на Уилям Тейлър, ученик от първо отделение, донесе един ден в къщи цветните моливи, загънати в обложката на доклада Кинси^[1]. Като го поразпитаха, той здравата се подплаши и съобщи, че взел обложката от учителката, мис Бък. Разпитаха и нея и се разкри, че през 1918 година баща й подписал петицията за освобождаването на Юджин В. Дебс^[2]. Стигна се дотам, че никой никому не вярваше. Мис Грейвс продължи да кудкудяка.

А пеперудите не дойдоха.

Тъй че, както виждате, неприятностите на улица Консервна далеч не бяха тъй страшни, както си помислихте началото.