Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (27)

26. НАДИГАЩАТА СЕ БУРЯ

Додето Док и Старият Джингълболикс се караха по въпрос, от който и двамата нямаха понятие, Мак седеше със спокойно тяло, но разтревожена душа в спалнята-кабинет на Фауна. Стиснал вазата от венецианско стъкло, пълна с уиски, той споделяше проблем, с какъвто не беше се сблъсквал от години.

— Не мисли, че едно време в „Палас“ не е имало гуляи и сбивания — говореше той. — Когато например дойде вестта, че Гей отишъл да си получи наградата на небето, дръпнахме такова паметно тържество, че затъмнихме дори борбите с бикове в Салинас. Да можеше отнякъде да ни зърне, Гей би умрял от гордост.

— Разправят, че до другата вечер трима от оплаквачите на Гей отишли да му правят компания — рече Фауна.

— Е, то не може без инциденти — скромно отвърна Мак. — Всичко мина добре. Но сега ще бъде по-особено. Предани сърца ще оградят с благотворителност един скъп приятел. И не само това. Целта е двойна. Свещеното звено на брака е забило шпайкове в приюта „Палас“ и е готово за старт. Ще бъде тихо и мирно гуляйче. Как сме се разчувствували с момчетата!

— Но вечерни тоалети няма да се искат, нали? — попита Фауна.

— Все някой ще трябва да даде стил, не мислиш ли? Представи си верните приятели да приличат на идиоти! Как ще изглеждат идиотите тогава?

— Разбирам те — кимна Фауна. — Какво се предвижда, бански костюми?

— Боже мой, не! Просто панталон и сако от един и същ плат. Няма да допускаме мъже без вратовръзки, ама истински, не тия, дето с ластик ги връзват. Тържествен момент, Фауна, дяволски тържествен!

Тя се почеса с молива по главата.

— Вече не съм млад като едно време — продължи Мак. — Кой знае още на колко гуляя ще мога да присъствувам.

— Няма защо да се правим по-млади — Фауна чукна зъби с молива. Кой знае как, но и тя си имаше грижи, решила бе от Мак да иска съвет. Сега грижите на единия и грижите на другия изведнъж се сблъскаха и от това се роди решение и за двамата. В погледа на Фауна светна пламъкът на триумфа и тя измърмори:

— Открих!

— Само не ме стряскай! — предупреди Мак. — Снощи и без това не можах да спя добре.

Фауна се надигна да потърси пръчката, с която дирижираше звездния трафик, а сегиз-тогиз изправяше и някоя грозна стойка. С показалка в ръка тя се изразяваше по-плавно.

— Туй заслужава да се полее — рече тя и наля. Мак завъртя вазата в ръце и погледна през течността. В червеното стъкло кафявото уиски стана зелено.

— Имало едно време една кралица — почна Фауна. — Била много дебела, но нали нищо не й струвало, плащала със стотици да й шият дрехи по мярка. Имала толкоз много гривни, че ръцете си не можела да свива. И знаеш ли какво правела по рождени дни, на празненства и публични екзекуции?

— Обувала панталони.

— Не, но не си далеч от истината. Обличала се като краварка. Измивали някоя крава със сапун, а тя сядала на златно столче, почвала да я дои и до края не ставала от столчето. Друга пък една, вече на стари години, давала тържества, на които малцина можели да идат. На главата си слагала парцал. Години поред. Погледнеш над хорските глави и видиш ли парцал — тя е!

— И ти ли си помисли същото? — попита Мак. Ръката му с вазата потрепера.

— Маскарад! — изпищя Фауна, — На света има само два вида хора, които устройват маскаради — тия, дето от имане не знаят какво да правят, и тия, дето нищичко си нямат.

Мак се усмихна сякаш на себе си.

— Да си взема ли една бисквитка?

— Вземи си — позволи му Фауна. — В маскарадите има и нещо друго. Хората се отегчават от себе си. А маските за час-два ги правят съвсем други.

— Едно време казваха — с уважение заговори Мак, — имаш ли въпрос, който не можеш реши, питай Мак. Но и ти, Фауна, си от едрите зарове. Идеална жена си ти. От бога ти е дадено.

— Харесва ли ти идеята?

— Дали ми харесва? Боже, Фауна, какво приказваш! „Лайф“ би дал мило и драго да изпрати кореспондент.

— Трябва да измислим тема.

— Какво?

— Та нима ще оставим хората кой както му падне, тъй да я кара? Знаеш ли ги какво ще навлекат? Не искам дрипав маскарад.

— Права си. Какво предлагаш?

— Например „В двора на Добрата Фея“, какво ще речеш?

— Не. Първо, нямаме право да накърняваме чувствата на Джо Елегънт и, второ, полицията …

— Тогава „Снежанка и седемте джуджета“?

— Гледал съм филма. Виж, това вече е нещо. Джуджетата приличаха на бирени чаши. Не мога да си представя Хейзъл като Добрата Фея, но го виждам като джудже — едно огромно, поизточило се на ръст джудженце.

— Това е то! Маскарадът дава пълна свобода.

— Какво мислиш, не трябва ли и туй да се полее?

— Дадено! А ти ще съобщиш на хората, съгласен? Маскирай се като джудже, като принц, ако щеш, и като принцеса, но дръж вазата по-здраво.

— Но не и като Док — каза Мак.

— Ако Док не си върже вратовръзка, да пукна! — рече Фауна.