Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (23)

22. ВЪОРЪЖАВАНЕТО

В четири и половина Фауна заповяда на Сузи да се яви в нейната спалня-кабинет в пълна бойна екипировка. Сузи тръшна дрехите си върху леглото на Фауна.

— Отличен начин да се предпазваш от бръчки — забеляза Фауна. После посегна към сивата вълнена пола и жакета, разстла ги да види нямат ли петна, помириса ги.

— Чудесна стока — рече тя.

— Общ гардероб — каза Сузи. — Останаха ми от сиропиталището.

— Не всички са били в сиропиталище — Фауна видя кафявите обувки, приближи се до вратата и извика: — Джо? Джо Елегънт!

Джо се показа.

— Предполага се, че не съм на работа — възпротиви се той.

— Аз пък съм трън под задника на всеки работник — каза Фауна. — Изтичай до Уайлдкок и му кажи да сложи нови токчета. Да закърпят тук и да ги лъснат. И почакай да ги донесеш обратно!

Джо тръгна, недоволствувайки, но все пак тръгна. Фауна се обърна към Сузи:

— Имаш ли ръкавици?

— Не.

— Ще ти дам на заем. Ето, вземи тия, белите. Ето ти и носна кърпичка, но никакви следи от червило! Сега слушай, Сузи, грижи се за обувките си, слагай си чисти ръкавици, носи винаги бяла носна кърпичка и гледай ръбовете на чорапите да са прави. Спазваш ли това, нищо не може да ти се случи. Костюмчето е добро. Тоя плат е от тия, дето колкото остаряват, по-хубави изглеждат. Само да не ходиш с протрити токове! Извикай Беки!

Когато Беки влезе, Фауна я попита:

— Ти нямаше ли якичка и ръкавели от бяло пике?

— Току що си уших.

— Трябва да ги заемеш на Сузи. Вземи игла и приший ръкавелите на тоя жакет.

— Ама тя да си ги изпере.

— Ще си ги изпере.

И докато Беки тропосваше ръкавелите, Фауна заповяда:

— Изпразни си чантата! — Като разгледа купчинката върху леглото, взе да нарежда: — Тоя аспирин не ти трябва. Ето, вземи моя гребен, а тоз да го хвърлиш! Нищо по-отвратително от гребен без зъби. Сложи тия тоалетни хартийки. От време на време да си бършеш носа. Я да ти видя ноктите! Хмм, не са лоши. Изми ли си косата?

— Защо не й дадеш перука? — обади се Беки и захапа конеца.

— Не се пиши много хитра! Хайде, ставай да й оправиш косата! Само да не я нагласиш много фънц-фунц! — А към Сузи: — Беки е майсторка на фризурите. Този жакет не става. Общият гардероб тук се е поизложил. — Фауна зачука с молив по зъбите си, след това бръкна в скрина и извади две кожи от белка. — Да преметнеш белките на раменете си! Но само да ги загубиш или нещо повредиш, червата ти ще скъсам! Тъй… докъде стигнахме? Никакъв парфюм! Напръскай се само с тази Флоридска вода — малко старомодно, но дъхти на младост.

Беки застана зад стола на Сузи, изчетка косата й, среса я и почна да я моделира.

— Какви й са големи ушите! — установи тя. — Малко да ги поскрия, а?

— За прическите имаш златна ръка — рече Фауна.

Последните наставления бяха дадени в шест часа. Вратата на спалнята бе заключена.

— Обърни се! — изкомандува Фауна. — Дръж си глезените близо един до друг. Я ходи сега! Добре. Наистина имаш красива походка. Хубаво момиче си, но както ти казах, трябва да се поддържаш.

Сузи се огледа в огледалото и се усмихна, защото й се стори, че наистина е хубава. Това я смути и едновременно й достави удоволствие. А когато бе доволна, изглеждаше още по-хубава. Неочаквано тя се нацупи и изпадна в паника.

— Сега пък какво има? — изръмжа Фауна.

— Ами за какво ще говоря? Фауна, не искам да отивам! Не съм за човек като Док. Фауна, миличка, кажи му, че съм болна. Няма да ида.

Фауна я остави да си каже всичко, после тихо рече:

— Няма ли да се разревеш сега, та след всичките ми усилия да се подуят и очите ти? Добре, плачи!

— Съжалявам — каза Сузи, — ти си толкова добра. А мен, Фауна, за нищо не ме бива. Само си губиш времето с мене. Нали знам какво ще стане — рече ли той нещо, дето не разбирам, ще избухна. Страх ме е.

— Разбира се, че те е страх. Нямаше да те е страх ако не държеше на Док. Откритието не е твое. Не е имало момиче да тръгне на първа среща с човек, когото харесва, и да не го е страх. Сигурно и Док го е страх.

— Глупости!

— Да бях на твоите години, с това лице, с тая фигура, и с опита, който сега имам, никой мъж в света не би ми убягнал. Но само с опита ще си остана и толкоз!… Добре, Сузи. Ще те науча на хиляди дребни неща и ако ме слушаш, всичко, каквото поискаш ще имаш. Но ти не ме слушаш! Никой не слуша, а после, като видят дебелия край, късно! Кой знае, може и да е от полза. Не знам.

— Ще слушам.

— Да, но нищо няма да научиш. Едно знай, Сузи, на тоя свят никога не е загазвал онзи, който си държи езика зад зъбите. Спомни си всичките бъркотии, през които си минала, и сама ще видиш, че всичко е почвало от езика ти.

— Вярно — съгласи се Сузи. — Ами като не мога да се откажа?

— Ще се научиш, тъй както се учи всяко нещо — с практика. Вторият въпрос е въпросът за мнението. И ти, и аз все гледаме да изпъкнем със своето мнение. Глупости, Сузи, нямаме собствено мнение. Дрънкаме онова, което сме чули и видели по филмите. И все ни е страх да не пропуснем нещо, все гоним някакъв автобус. Оттук и второто правило: откажи се от мненията, тъй като нямаш никакви!

— Ти май си номерираш правилата, а?

— Би трябвало да напиша книга — каза Фауна. — „Щом Тя може, и Аз мога“ — тъй бих я озаглавила. А сега номер три. Мнозина не слушат какво им се говори, защото така е по-лесно. Когато човек слуша, нищо друго не върши. И ако слушаш, ще видиш, че е интересно. Каже ли мъжът нещо, което ти се стори необикновено, не крий интереса си! Помъчи се да отгатнеш какво мисли другият, а не мисли как ще му отговориш.

— Колко добре ме познаваш! — тихо промълви Сузи.

— Има още, но то е най-мъчното. И най-лесното.

— Кой номер?

— Забравих номерацията. Никога не си давай вид на такава, каквато не си, не се прави, че знаеш работи, които не знаеш — иначе рано или късно ще се провалиш. И още нещо — ако щеш с номер, ако щеш без номер, — никой не се обижда, като го питаш. Да речем, Док каже нещо, което не разбираш. Питай! Най-хубавото, което можеш да направиш за някого на тоз свят, е да му дадеш възможност да ти бъде от полза.

Сузи мълчеше, загледана в ръцете си.

— Имаш хубави нокти — забеляза Фауна. — Как ги поддържаш?

— Много просто — каза Сузи. — Научи ме баба. Щом си измиеш ръцете, натъркай си ноктите с кора от лимон. После изтърсваш малко пудра в шепата и лъскаш ноктите в дланта си. А кожичките натъпкваш с клечка от лимоново клонче.

— Разбра ли какво искам да ти кажа? — попита Фауна.

— Какво?

— Зададох ти въпрос.

Сузи се изчерви.

— И аз се хванах.

— Напротив. Поисках да науча нещо. Нищо по-хубаво от това да питаш, когато искаш да знаеш.

— Благодаря ти! — въздъхна Сузи. — Жена за милиони си ти. Чудно, ще успея ли всичко да науча?

— Ще успееш. Стига да запомниш някои работи: първо, не забравяй, че си Сузи и никоя друга, само Сузи. Второ, помни, че Сузи е нещо хубаво, нещо истински ценно. Повтаряй си го, то не вреди! А после, като го запомниш, недей забравя, че има още цял куп неща, конто Сузи не знае. Единственият начин да узнае всичко е или да види, или да прочете, или да попита. Повечето хора не се интересуват от друго освен от себе си. Плъхове!

— Четвъртото какво е? — попита Сузи.

— Браво! — извика Фауна. — Гордея се с тебе. Значи, следиш какво ти говоря. След това идва друго — накарай хората да мислят за тебе! Никой няма да даде и пукнат петак за някоя си Сузи. Не е лесно да накараш хората да мислят за тебе; толкова са заети да мислят за себе си! Но има два-три съвсем сигурни начина да привлечеш вниманието им. Говори им за тях! Видиш ли у тях нещо хубаво, добро, кажи им го! Не бъди фалшива! С никого не се бори освен ако няма друг изход. Никога не почвай битката първа! Почне ли я друг, преди да се хвърлиш, почакай! Най-надежната отбрана са отпуснатите юмруци. А спечелиш ли вниманието на хората, първото, което ще поискат, е да сторят нещо за тебе. Нека! Не се възгордявай, не казвай „няма нужда“ — не бива! Все едно да им лепнеш шамар през устата. Хората най-обичат да дават, а ти да приемаш. Това не е неприлично. Напротив, дава резултати. Опитай!

— Мислиш, че Док ще се улови?

— Опитай!

— Фауна, никога ли не си се омъжвала?

— Никога.

— А защо?

Фауна се усмихна.

— Когато разбрах това, на което сега те уча, беше вече късно, твърде късно.

— Обичам те, Фауна! — извика Сузи.

— Хайде сега! Ще ме размекнеш като масло. Задръж белките за себе си, подарявам ти ги.

— Но…

— Спомни си!

— Добре. Благодаря ти, много ти благодаря! А защо не напишеш всичко на книга, да го науча наизуст?

— И това ще стане. А сега внимавай, Сузи. Довечера, преди да си отвориш устата, пак си повтори всичко наум. И непотребното махай!

— Искаш да кажеш да не ругая?

— И да не ругаеш, и да не… понякога разбере ли какво му е дошло на езика, човек не го и казва. Приказките, дето се издумват, са просто плод на прибързан език. Сега, предполагам, си вече готова.

— Какво мога да направя за теб, Фауна? Искаш ли нещо?

— Да. Искам да повтаряш след мен: „Аз съм Сузи и никой друг.“

— Аз съм Сузи и никой друг.

— „Аз съм нещо хубаво.“

— Аз съм нещо хубаво.

— „Като мен няма в целия свят.“

— Като мен няма… дявол го взел, Фауна, очите ми съвсем ще се подуят.

— По-хубави ще станат — каза Фауна.

Б седем часа, с разкопчана яка на ризата, кожено яке и войнишки панталони, Док натисна звънеца на „Мечешко знаме“. Като видя Сузи, смути се.

— Трябва да се обадя по телефона, нали ще ме извиниш?

И изтича обратно в лабораторията.

Десет минути по-късно той се върна. Беше с чисти панталони, със сако и вратовръзка, каквато не бе слагал от години.

Фауна го съзря застанал под фенера на верандата.

— Миличка — обърна се тя към Сузи, — печелиш първия рунд по точки.