Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (21)

20. БЛАГОДАТНИЯТ ЧЕТВЪРТЪК (2)

Фауна винаги затваряше плътно завесите на спалнята си. Тъй като работното време продължаваше до късно, налагаше й се да спи до пладне, та да отпочине както трябва. В утрото на благодатния четвъртък слънцето й погоди шега. В пердето имаше дупчица, не по-голяма от върха на карфица. Игривото слънце погълна всичко онова, което ставаше по улица Консервна, пропъхна го през иглената дупка и го отрази с краката нагоре и в ярки цветове върху стената в спалнята на Фауна. По стената с главата надолу премина Дебелата Ида; в басмена рокля, щампосана на едри макове, тя бе нахлупила на главата си черна барета. Вдигнал колела във въздуха, по стената се проточи камионът на „Пасифик Газ & Електрик“. С главата надолу мина и Мак, упътил се към бакалницата. Малко по-късно с краката нагоре по тапетите уморено се провлачи и Док. Носеше кварт бира, която сигурно би се разляла, ако цялата сценка не беше чиста заблуда. Всекиму е известно как трудният вечерта въпрос сутрин леко се решава, след като е бил обсъден от комитета на съня. Тъй бе станало и с Фауна. Зарадва се, като дръпна пердето и видя колко хубав е денят. Покривът на консервната фабрика „Хедиондо“, по който бяха накацали чайки, светеше като бисерен.

Фауна енергично вчеса косата си назад и наложи отгоре й тясна шапка от черни лъскави мъниста. Облече тъмносивия си плетен костюм и си сложи ръкавици. От кухнята взе шест бутилки бира в книжна кесия и сякаш си бе спомнила нещо, върна се и отнякъде изрови една от изсушените маймунски глави — за подарък. И когато най-после се изкачи по стъпалата на Западната биологична и застана запъхтяна на най-горното, човек лесно можеше да я вземе за деятелка от Червения кръст.

Док пържеше наденици и ги ръсеше с настърган шоколад. Това им придава необикновен, ориенталски вкус — мислеше си той.

— Много рано си станала — посрещна той Фауна.

— Защото реших, че един кварт бира дълго няма да изтрае.

— Тъй и стана — каза Док. — Един чифт наденици.

— Може и да си взема — прие тя. Знаеше, че онзи, който ти дава, после ти се чувствува длъжен. — А това е маймунска глава. От моите пътешествия.

— Интересно.

— Знаеш ли, има хора, мислят, че това са човешки глави.

— Отде накъде? Не виждат ли формата на очите, на ушите? Я погледни носа!

— О, има хора, дето много-много не се заглеждат в другите — каза Фауна. — И аз ще изпия една бутилка за компания.

Вкусът на шоколадовите наденици я заинтригува.

— Никога не съм кусвала подобно нещо — отбеляза тя. — Ти ядеш ли скакалци, Док?

— Да. В Мексико съм ял. Много лютят.

Фауна не беше от тия, дето шикалкавят.

— Не ти ли е дошло до гуша от нас? Всеки те търси за услуга — попита го тя.

— Щеше да ми дойде до гуша — усмихна се Док, — ако не беше тъй. А за теб какво мога да сторя? Но чакай, не съм ти благодарил за кейка и за бирата оная вечер.

— Как ти се стори детето? — продължи да пита Фауна.

— Особено. Никак не мога да си представя, че работи в „Мечешко знаме“.

— Аз също. За тая професия хич не я бива. Но аз май свикнах с нея. Сузи е родена дама, не можеш я прекърши.

Док захапа наденицата и замислен сръбна бира.

— За това не бях мислил, но може да мине и за недостатък.

— Много е добро момичето — каза Фауна. — Харесва ми. Но във финансово отношение е жив пасив.

— Защо не я изхвърлиш?

— Не мога. Знаеш ли какъв тежък живот е имала? Пък и нямам сърце да изхвърлям хората. Ако сама си стегне багажеца и тръгне, друго е. Но като проститутка бъдеще няма.

— Посегна да ме удари с книгата — оплака се Док.

— Ето, виждаш ли? Момиче с характер! В публичните домове тия не минават.

— Удари ме през лицето с някои основни истина — каза Док. — Остро око има, всичко разбира.

— И език има — допълни Фауна. — Ще ми направиш ли услуга?

— Разбира се — прие Док, — стига да мога.

— При друг не мога да ида — продължи Фауна. — Никой няма да разбере.

— За какво става дума?

— Слушай Док, не съм вчерашна и всякакви съм виждала. И да ти кажа, имаш ли в себе си макар и следа от честността на жената, всичко отива по дяволите. Ти например никога не идваш в „Мечешко знаме“. Предпочиташ открития фронт. Мен ако питаш, мисля, че ти излиза по-скъпо, но не ми влиза в работата кой как иска да живее.

— Боя се, че не мога да следя мисълта ти — рече Док.

— Добре. Ще играя с открити карти. Когато си наумиш да хванеш в капана някое от сладурчетата, тия, любителките, налага ти се куп приказки да изприказваш, додето й вземеш акъла, тъй ли е? Права съм, нали?

— Права си — тъжно се усмихна Док.

— А винаги ли си искрен?

Док си прехапа долната устна.

— Ами… защо, мисля, че в момента съм.

— Но после?

— После … Замисля ли се…

— Виждаш ли? Точно това искам да ти кажа — рече Фауна. — Да свалиш десетина звезди на едно неопитно девойче не се иска много ум.

— Но ти си била анализатор от класа! — възкликна Док. — Защо не минеш в анкетния бизнес? А какво мога аз да сторя?

— Тая малката, Сузи, хвърчи от големите приказки. От нея проститутка няма да стане и то именно поради женската й честност. Ще излезе ли от нея порядъчна жена, не мога ти каза, но искам да ми се махне от врата. А ти, Док, какво би загубил от една игра с нея? Чисто и просто ще я позанасяш като тия, дето ти идват тука на крак, а?

— Каква полза?

— Може да съм на крив път, но ми се струва, че стига да поискаш, можеш да й надумаш малко от големите приказки. И като се отнасяш към нея като към порядъчна жена, току виж наистина станала порядъчна.

— И все пак не виждам каква е ползата.

— Ще се откаже от „Мечешко знаме“ — натърти Фауна. — Ще се откаже от компанията на курветините.

— А аз? — попита Док.

— Би ли взел за жена момиче от моите?

— Не, но …

— Ти само й пусни въдицата, Док! — примоли се Фауна. — Нищо няма да загубиш. току-виж напуснала и се заловила я за машинопис, я телефонистка станала. Нали ще сториш това за мен, а Док?

— Не е честно — каза той. Фауна реши да смени тактиката.

— Снощи разговарях с нея. Призна си момичето, че не помни мъж да се е държал с нея като с порядъчна жена. Какво можеш да изгубиш?

— Ще я накарам да страда.

— Но пък може да напусне заведението!

— Ами ако й харесва тук?

— Не й харесва. Казвам ти, тя си е родена порядъчна. Виж какво ще ти кажа, Док, покани я на вечеря! И няма защо да се натискаш! Просто бъди внимателен.

— Да си помисля.

— Ще можеш ли?

— Ще мога.

— Ако си добър с нея, и тя ще бъде добра. И голяма услуга ще ми направиш.

— Ами ако не иска да излезе с мен?

— Как няма да иска! Аз като й кажа …

— Ще си помисля — обеща той.

Док погледна през прозореца и усети, че по жилите му се разлива топлина. Изведнъж се почувствува по-добре. Вече не помнеше откога не му е било тъй леко.

— Ти само кажи, от мен имаш три бутилки шампанско — каза Фауна.

 

Следобеда Джо Елегънт прочете на Фауна последната си глава. После се зае да й обяснява митовете и символите.

— Както виждаш, бабата олицетворява вината.

— Но нали е мъртва, нали е погребана?

— Да.

— Малко ми е неясна тази вина, ще знаеш.

— Но това е самата действителност, прикрита зад действителността — оправда се Джо.

— Дрън-дрън! — прекъсна го Фауна. — Слушай, Джо, я вземи напиши разказ, ама за реални неща!

— Какво, май ти се ще мен да учиш как се пише? — злъчно попита Джо.

— Да не мислиш, че не мога? — каза Фауна. — Имаш например един млад човек, влюбен в едно младо момиче.

— Брей, че оригинално!

— Мъжът винаги вярва на думите си, дори когато е сигурен, че лъже — продължи Фауна.

— Какви ги приказваш, за бога? — учуди се Джо.

— Обзалагам се, ще се отърва от едно лице и в същото време ще забода нова златна звезда. Хайде да се обзаложим!

— Какво рече Док за кейка? — попита Джо.

— Възхити се — отвърна Фауна.

Това пък беше второто събитие в този благодатен четвъртък.