Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (16)

15. В МАГНИТНОТО ПОЛЕ НА ТЕРЗАНИЕТО

Фауна бе постигнала успех в три невероятни начинания. Бе повече от ясно, че тя би могла добре да се справи и със стомана, и с химикали, и дори с „Дженеръл Електрик“ — Фауна притежаваше необходимите качества, потребни за съвременния бизнес. Беше благонравна и едновременно с това платежоспособна, надарена с обществено чувство, а насаме — с индивидуализъм, щедра, но и с деликатните прийоми на двойното счетоводство, сантиментална, но не и сладникава. Тя лесно би станала председателка на директорския съвет в някоя голяма корпорация. Освен това Фауна проявяваше и задълбочен интерес към личния живот на своите момичета.

Скоро след пристигането си в „Мечешко знаме“ тя отдели една от стаите, подреди я и я нарече Готовата стая. Това беше обширно и приятно помещение с три прозореца, гледащи към празното място. Тук Фауна нареди дълбоки кресла и кушетки, покрити с ярка басма на едри цветя. Завесите бяха в тон с мебелите, а картините по стените имаха за цел да успокояват, без да заинтригуват — гравюри на крави, нагазили в блата, елени — в потоци, кучета — в езера. Очевидно мокрите животни имаха определена задача.

За отдих Фауна сложи тук маса за пинг-понг, масичка за игра на карти и дъска за дама. Готовата стая трябваше да служи за почивка, за четене, за сплетни, за учене — неща, които по един или друг начин занимаваха момичетата от „Мечешко знаме“. На една от стените висеше огромна дъска с рамка, декорирана с едри златни звезди — това беше гордостта на Фауна. Весела, изпълнена с женска атмосфера, беше Готовата стая. В нея се носеше екзотичният ориенталски аромат на тамяна, който димеше в почернелия скут на един приклекнал гипсов Буда.

Беше към три без четвърт. Агнес, Мейбъл и Беки се излежаваха в Готовата стая. Настъпил бе часът за дрямка. Празното място се къпеше в ясната, ослепителна слънчева светлина, на която дори ръждясалите тръби и старият парен котел изглеждаха красива. Високите диви ружи сладостно се зеленееха като в парк. Някаква тромава, сива и мързелива ангорска котка диреше лалугери из тревата, но явно й беше все едно дали ще намери. Мейбъл застана до прозореца.

— Чувала съм, че едно време в този стар котел живеели хора — каза тя.

Агнес се занимаваше с педикюр и клатеше нозе, по-бързо да изсъхва лакът.

— Това беше преди ти да дойдеш — отвърна тя. — Господин и госпожа Малой. Бяха се подредили чудесно — отпред имаха навес, вътре персийски килим. Промъкнеш ли се през пещта — чудо ти казвам. Биваше си я, домакиня беше.

— Защо напуснаха? — заинтересува се Беки.

— Взеха да се карат. Тя искаше пердета. Той не се съгласяваше, понеже нямало прозорци. И когато се караха, вътре тъй ехтеше, че нервите им съвсем се опънаха. Той казваше, че в котела не му достигало място да замахне и да я цапардоса. Сега е в околийския затвор. А тя е в Салинас — бърка кайма в някаква бирария и чака да го пуснат. Свестни хора бяха. Той е от Дружеството на елените.

Мейбъл се дръпна от прозореца.

— Чухте ли, довечера пристигат „Гърмящите змии“ от Салинас? Ангажирали целия ни дом.

— Да — рече Беки. — Ще имат паметно събрание за загиналите членове. Фауна им предложила отстъпка.

Агнес вдигна левия си крак и задуха лака по ноктите.

— Как ви се нрави тоя цвят?

— Идеален! — каза Беки. — Като почнат да гният труповете, такива им стават ноктите. А къде е Сузи? Ще види тя, каже ли Фауна три часа, това значи три часа! Ама какво смешно име — Фауна, а?

— Името й е било Флора — поясни Мейбъл. — А какво значи фауна? Не познавам никого с такова име.

— Май че сърничка или нещо подобно — каза Беки. — Но ако питате мен, Сузи няма много да се задържи. Нещо й шава, и в очите си личи, ходи по разходки, представете си!

— Три без две минути! — отбеляза Мейбъл. — Сузи трябваше да е тук.

Точно в три едната от вратите се отвори и Фауна пристигна от спалнята си. Оранжевата й коса бе превързана със сребриста панделка, което придаваше на Фауна вид на току-що поминала се обществена деятелна. Фауна се отличаваше с елегантност, каквато човек можеше да види само в салоните на старите богаташи и вертепите на изисканите дами. Беше кръстата, но се движеше с лекота, с грациозни стъпки. Носеше грамадна кошница.

— Къде е Сузи? — попита тя.

— Не знам — отвърна Мейбъл.

— Иди да я потърсиш в стаята й.

Фауна се настани до дъската за дама.

— Някой е играл барбут със заровете — забеляза тя.

— Как позна? — удиви се Беки.

— Забравил е два долара. В Готовата стая хазарт не искам. Ако младата дама поиска да поиграе с някой клиент, това е друго, но повече не искам да виждам следи от молив по заровете. Хазартът е порок. Познавам не един добър човек с бъдеще, който е пропилял живота си на зарове.

— Добре де, Фауна, а ти защо играеш на покер? — каза Беки.

— Покерът не е игра на шанс — отговори Фауна. — И внимавай какво приказваш, Беки! Вулгарността придава на публичния дом лошо име. — Фауна извади от кошницата ленена покривка и я метна върху дъската. След това измъкна салфетка, чиния, чаши за вино и цял куп сребърни прибори.

В това време влязоха Мейбъл и Сузи.

— Не обичам младите дами да закъсняват — рече Фауна. — Сега коя от вас ще бъде първа? — И от кошницата излезе една учителска показалка.

— Аз — обади се Агнес.

— Ти беше вчера! — възпротиви се Мейбъл. — Сега е мой ред.

— Млади госпожици — строго каза Фауна, — какво ще си каже някой млад и хубав господин, като ви чуе? Казвай сега, Мейбъл — и Фауна почна да показва едно след друго нещата върху покривката.

Като дете, което декламира, Мейбъл взе да изрежда:

— Вилица за миди … вилица за салата … вилица за риба … вилица за десерт … чиния … десертен нож … вилица за печено… вилица за ордьовър… нож за ордьовър … нож за печено, нож за риба …

— Много добре! — възкликна Фауна. — Сега тук.

И Мейбъл продължи:

— За вода… за бяло вино… за леко червено вино… за бургундско … за портвайн… за бренди.

— Отлично! — каза Фауна. — От коя страна се слага салатата?

— От лявата страна, да не си натопиш ръкава в соса.

— Ах, боже мой, отлично! — силно възрадвана говореше Фауна. — Няма да се изненадам, ако след време Мейбъл не бъде измежду ония звезди там — Фауна посочи звездите на стената.

— Какво означават те? — запита Сузи.

— Всяка звезда — започна гордо Фауна — представлява едно младо момиче от „Мечешко знаме“, което се е омъжило, и то за добър мъж. Първата звезда има вече четири деца, а мъжът й е управител на магазин за електрически потреби. Третата на същия ред е председателка на клуба „Напред и нагоре“ в Салинас и в Деня на гората държа цепеницата. Следващата звезда се издигна много — пее в епископалната църква в Сан Хосе. По местата, млади госпожици. Кажи сега Сузи…

— Какво?

— Какво е това?

— Тая смешна вилица?

— За какво служи тя?

— Че отде да зная?

— Помисли малко, Сузи. Какво ядеш с нея?

Сузи се замисли.

— За мачкани картофи не става. Да не е за туршия?

— За миди е — каза Фауна. — Повтори сега „вилица за миди“.

— Но аз не бих хапнала миди, ако щеш и с лопата да ми ги даваш — разпалено запротестира Сузи.

— Каква муцуна! — възмути се Агнес.

Сузи се извърна.

— Не съм никаква муцуна.

— Ха, двойно отрицание, двойно отрицание! — развика се Мейбъл.

— Какви ги бръщолевиш пък ти? — попита Сузи.

— Щом казваш, че не си никаква муцуна, значи си някаква муцуна — поясни Мейбъл.

— Кой е муцуна? — ядоса се Сузи.

Фауна се намеси, измучавайки:

— Ако някои от младите дами не млъкнат, ще получат по един отзад. Моля по местата! Къде са книгите?

— Мисля, че Джо Елегънт ги чете — каза Агнес.

— Как тъй ще ги чете! — възмути се Фауна. — Аз нарочно съм ги избрала никой да не ги чете. За какво са му? „Справочник на скотовъда“, „Калифорнийско гражданско право“ и един роман от Стърлинг Норт^[1] — какво има да се чете? Добре, тогава ще използуваме кошницата. Агнес, сложи си кошницата на главата. Вижте какво ще ви кажа, млади госпожици, не мислете, че като сте прибрали глезените и сте опънали бедра напред, това значи, че сте заели нужната стойка. Агнес, прибери си корема! Позата е състояние на духа. Истинска стойка младата дама има, когато си прибере задника и въпреки това изглежда като с книга на главата. На вратата се похлопа. Джо Елегънт подаде на Фауна някаква бележчица. Тя я прочете и въздъхна от удоволствие.

— Ах, този Мак! — рече тя. — Какъв галант! Бих казала, че е изпил балсама, с който са мазали покойната му баба. И го е направил с разбиране.

— Баба му умряла ли е? — попита Агнес.

— Бог знае. Чуйте сега, млади госпожици. „Мак и момчетата ви молят да им доставите удоволствието да ги удостоите с компанията утре следобед на глътка добро питие за обсъждането на нещо важно. Доведете и момичетата. М. О. В.^[2]“ — Фауна замълча. — Можеше да извика през прозореца, но не и Мак. Той моли за удоволствието от нашето присъствие! — Тя въздъхна. — Какъв джентълмен! Да не беше такъв нехранимайко, бих му избрала една от вас.

— А как стои въпросът с баба му? — отново попита Агнес.

— Дори нямам представа има ли баба или няма — каза Фауна. — А утре да внимавате! Като отидем при тях, да си затваряте устата и само да слушате! — Фауна помисли малко. — „Нещо важно“. Сигурно са му дотрябвали двайсетина долара. Затова ще си мълчите и ще оставите всичко на мен. Аз ще мисля, не вие! — Фауна изведнъж се удари по челото. — Ей, щях да забравя! Джо Елегънт е опекъл един гигантски кейк. Сузи, вземи четири кутии консервирана бира и кейка и ги отнеси на Док да го зарадваме.

— О’кей — подчини се Сузи. — Само че той сигурно ще стане на топки в стомаха му.

— Стомахът му не ти влиза в работа! — скастри я Фауна.

И когато Сузи излезе, Фауна каза:

— Много ми се ще да закача една звезда за това момиче. Не й е мястото тук.