Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (14)

13. СРАВНЕНИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ СРАВНЯВАТ

Док прекара нощта неспокойно. Главата му гъмжеше от жълти топове хартия, прозорци и октоподи. Друг път при безсъница той щеше да работи, да чете, но сега, запалеше ли лампата, съзираше жълтите листове и строените моливи.

Когато утрото се прокрадна над залива, той реши да тръгне на дълга разходка — например все по брега, до Кармел. Надигна се и тъй като беше все още полутъмно, запали лампата да си свари кафе.

От входа на „Ла Ида“, Дебелата Ида видя светлината. Загърна в парче книжна кесия еднопайнтова бутилка без етикет, която съдържаше кафеникава течност, и се запъти през улицата към Западната биологична.

— Док — рече тя, — би ли изпил това?

— Какво е то?

— Казват, че било уиски. Просто искам да зная може ли да убие човек. Доста си купих от него. Правят го в Пайн Кениън.

— Но това е противозаконно.

— Убиването също е противозаконно — каза Дебелата Ида.

Док трябваше да избира между контрабандата и убийството. С тъга си помисли, че винаги ще се набърка в такива работи — не добри и не лоши, а все по-лоши и по-лоши. Анализът му беше светкавичен.

— Не е отровно — каза той, — но на болни стомаси не помага. Съдържа малко метилов алкохол. Но, струва ми се, не е по-лошо от „Старите кецове за тенис“.

— Благодаря ти, Док. Какво ти дължа?

— Какво ли? Да речем един кварт, но не от това.

— Ще ти изпратя малко „Олд Тейлър“.

— Не се тревожи, моля ти се.

— Док бе, чух, че нещо не си добре.

— Аз? Какво не ми е добре?

— Просто чух — каза Дебелата Ида.

— Много съм си добре — ядоса се Док. — Какво ви е прихванало всички? И таз добра, всеки ме гледа, като че съм болен. Какво ми е?

— Ако мога с нещо да ти помогна … — недоизрече тя и бързо тръгна, оставяйки шишето при Док.

Док отпи, намръщи се, после го надигна по-дълго. Сърцето му гневно биеше. Не искаше да си признае, че съжаленията на приятелите му само подсилват унинието. Знаеше, че съжалението и презрението са братя.

— Ще хвана пролетните отливи в Ла Хойа, пък каквото ще да става! — Той изправи брада. — И ще си купя нов микроскоп!

А най-ниският глас се обади: „Някъде има и топлина.“

Док седна и написа със злоба: Сравненията трябва да се сравнят. Отново надигна шишето и разпечата вчерашните писма. Имаше поръчка за шест серии предметни стъкла за Политехническото висше училище в Оукланд — ембрионалното развитие на морската звезда. Зарадва се, че пак ще се заеме със старата и позната работа. Събра ведрата, хвърли гумените ботуши в бричката и подкара към голямото отливно блато.