Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък (13)

12. ЦВЕТЕТО В ПОПУКАНАТА СТЕНА

Джо Елегънт беше младеж с бурна натура. Пушеше вносни цигари с дълъг кехлибарен цигарлък и работеше като готвач в „Мечешко знаме“. Момичетата казваха, че приготовлявал най-хубавите хлебчета в света и можел тъй да масажира, че да прогони и най-неприятната умора в събота вечер, когато обикновено се завръщаха рибарите. Почти винаги ходеше намръщен и ако не смятаме времето около хранене, не излизаше от малката пристройка зад „Мечешко знаме“, откъдето по цели нощи се носеше дрънкането на пишещата му машина.

Една утрин, скоро след постъпването й, Сузи пиеше кафе, а Джо Елегънт чистеше масата от трохите на закусилите по-рано.

— Хубаво кафе правиш — отбеляза Сузи.

— Благодаря.

— Нямаш вид на човек, който работи тук.

— Защото е временно, уверявам ви.

— Имам чудесна рецепта за гъмбо^[1]. Искаш ли да ти я дам?

— Менюто се определя от Фауна.

— Никак не си любезен.

— А защо трябва да съм?

Той мина зад гърба й. Сузи се присегна, хвана яката му, изви я и го накара да се снижи на нейната височина.

— Хей, слушай! — Тя смръщи вежди и го стрелна в изпъкналите очи. — Хайде, от мене да мине! — и го пусна.

Джо Елегънт пристъпи две крачки назад, разтърка гърлото си и оправи ризата.

— Съжалявам — каза Сузи.

— А, нищо, нищо.

— Защо си такъв дребосък?

— Ти сама каза. Не ми е тук мястото. Затова.

— А къде ти е мястото?

— Кой знае дали ще разбереш.

— Да не би да си много добър за тук?

— Да речем, че съм по-различен.

— Не се шегувай!

— Пиша роман.

— Роман пишел! За какво? Обожавам романите.

— Моят няма да ти хареса.

— Защо?

— Няма да го разбереш.

— Тогаз защо го пишеш?

— Не е предназначен за масите.

— Аз съм масите, тъй ли? Ти да не си мръднал, а?

Джо Елегънт преглътна и лицето му конвулсивно се сви.

— Някой ден ще ти прочета нещичко.

— Чудесно! Но нали казваш, че няма да разбера.

— Ще ти обяснявам.

— Много ще се радвам. Сума неща не разбирам.

— Обичаш ли палачинки? — попита той.

— Страшно.

— Ще ти направя. Защо не дойдеш някой следобед в моя апартамент? Мога да ти предложа чаша чай.

— Но ти си чудесно момче! Имаш ли още кафе?

— Ще ти смеля прясно.