Михаил Лермонтов
Герой на нашето време (4)

Предговор

Неотдавна узнах, че Печорин на връщане от Персия умрял. Тази новина много ме зарадва: тя ми даваше право да печатам тези бележки и аз се възползувах от случая да поставя своето име под чуждо произведение. Дай боже читателите да не ме накажат за такава невинна измама!

Сега трябва да обясня малко нещо причините, които ме подтикнаха да предам на читателите сърдечните тайни на човека, когото никога не съм познавал. Хубаво би било да му бях поне приятел: коварна нескромност на истинския приятел е понятна всекиму; но аз го видях само веднъж в живота си на дълъг път, следователно не мога да изпитвам към него онази необяснима омраза, която, скрита под маската на дружбата, очаква само смъртта или нещастието на любимия предмет, за да се разрази над главата му като град от упреци, съвети, насмешки и съжаления.

Като препрочитах тези бележки, аз се убедих в искреността на оня, който така безпощадно е излагал на показ собствените си слабости и пороци. Историята на човешката душа, макар и най-дребната душа, е едва ли не по-интересна и по-полезна от историята на цял народ, особено когато тя е следствие от наблюдения на зрелия ум над себе си и когато е писана без суетното желание да възбуди съчувствие или учудване. Изповедта на Русо има вече този недостатък, че той я е чел на свои приятели.

И така, само желанието да принеса полза ме накара да напечатам откъсите от дневника, който ми попадна случайно. Макар да промених всичките собствени имена, онези, за които се говори в него, вероятно ще се познаят и може би ще намерят оправдание на постъпките, за които до днес са обвинявали човека, нямащ вече отсега нататък нищо общо с тукашния свят: ние почти винаги извиняваме това, което разбираме.

Поместих в тази книга само онова, което се отнася до престоя на Печорин в Кавказ; у мене остана още една дебела тетрадка, в която той разправя целия си живот. Някога и тя ще се яви пред съда на света; но сега не смея да поема върху себе си тази отговорност по много важни причини.

Може би някои читатели ще пожелаят да узнаят мнението ми за характера на Печорин. Моят отговор е заглавието на тази книга. „Но това е зла ирония!“ — ще кажат те. Не зная.