Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (61)

61

С огромни слушалки на ушите диспечерът размаха флуоресцентните си палки и насочи реактивния самолет „Боинг 747“ към пистата. Самолетът спря в определения кръг и след сигнала пилотът изключи четирите турбодвигателя.

Вътре в огромния самолет се чу гласът на стюарда по високоговорителя:

— Дами и господа, току-що се приземихме на летище „Кенеди“ в Ню Йорк. Благодаря, че предпочетохте да пътувате с нашата авиокомпания. Моля всички пътници да останат по местата си. Благодаря.

Отвсякъде се чуха протести. След миг вратите се отвориха. Двамата агенти на ФБР и Дженифър, които седяха в предната част на самолета, се изправиха. Единият се обърна към нея:

— Хайде!

Пътниците е любопитство наблюдаваха как тримата напускат самолета. След две минути по високоговорителя отново прозвуча гласът на стюарда:

— Благодарим ви за търпението, дами и господа. Сега можете да напуснете самолета.

На страничния изход на летището чакаше държавна лимузина. Спря най-напред пред Градския изправителен център на Парк Роу 150, който беше свързан със Съдебната палата на площад Фоли.

След като регистрираха Дженифър, единият агент на ФБР каза:

— Съжалявам, но не можем да ви оставим тук. Имаме заповед да ви отведем на Райкърс Айланд.

 

 

Пътуваха към острова, без да продумват. Седнала на задната седалка между двамата агенти на ФБР, Дженифър мълчеше, но умът й работеше трескаво. Докато прелитаха над океана, двамата не бяха казали и дума и тя не разбра доколко е загазила. Разбираше само, че е сериозно, защото заповед за екстрадиране не се издаваше току-така.

Не можеше да стори нищо, докато беше в затвора. Най-важно бе да си издейства да я пуснат под гаранция.

 

 

Прекосяваха моста към Райкърс Айланд, тя гледаше познатите места, които бе виждала стотици пъти, когато отиваше при свои клиенти. А ето че сега затворникът беше тя.

„Няма да е за дълго — помисли си Дженифър. — Майкъл ще ме измъкне.“

Двамата от ФБР я придружиха в административната сграда, единият подаде на надзирателя заповедта за екстрадиране.

— Дженифър Паркър.

Надзирателят погледна документа и каза:

— Чакаме ни, мис Паркър. Запазена ви е трета килия.

— Имам право да проведа един телефонен разговор.

— Разбира се — каза надзирателят и кимна към апарата на бюрото.

Дженифър вдигна слушалката и тихичко се замоли наум Майкъл да си е вкъщи. Започна да набира номера.

 

 

Майкъл Морети очакваше тя да му се обади. От двайсет и четири часа мислеше само за нея. Съобщиха му, че самолетът й е кацнал и е излетял от летище „Хийтроу“ в Лондон, а после се е приземил в Ню Йорк. Седеше на бюрото и мислено си представяше как Дженифър пътува към Райкърс Айланд. Представи си как влиза в затвора. Тя щеше да поиска да говори по телефона, преди да я затворят в килията. Щеше да му се обади. Майкъл не искаше нищо друго. Щеше да я освободи след час и тя щеше да тръгне към него. Живееше с мисълта за момента, когато Дженифър влезе през вратата.

Беше извършила нещо непростимо. Беше се отдала на мъжа, които се опитваше да го унищожи. Какво ли друго му беше дала? Какви тайни беше споделила с него?

Адам Уорнър беше баща на сина й. Сега Майкъл бе напълно сигурен в това. Дженифър го беше лъгала от самото начало, беше му казала, че бащата на Джошуа е мъртъв. „Е, това бе предсказание, което скоро ще се сбъдне“, каза си Майкъл. Бе изправен пред странна дилема. От една страна, притежаваше мощно оръжие, с което можеше да злепостави и унищожи Адам Уорнър Можеше да го изнудва със заплахата, че ще разкрие връзката му, с Дженифър, но ако го стореше, щеше сам да се разкрие. Щом клановете разберяха, а те сто на сто щяха да разберат, че приятелката на Майкъл е била любовница и на председателя на сенатската комисия, Майкъл щеше да стане за смях. Нямаше да може да се перчи и да командва хората си. Един рогоносец не можеше да бъде don. Така че заплахата за изнудване беше нож с две остриета и колкото и да бе примамлива, Майкъл знаеше, че няма да посмее да я използва. Трябваше да търси друг начин, за да унищожи враговете си.

Погледна малката карта върху бюрото си. На нея бе очертан маршрутът на Адам Уорнър — довечера той щеше да присъства на официална предизборна среща. Картата бе струвала на Майкъл Морети пет хиляди долара. А на Адам Уорнър щеше да му струва живота.

Телефонът на бюрото иззвъня и Майкъл неволно трепна. Вдигна слушалката и чу гласа на Дженифър. Този глас му бе нашепвал нежни думи, беше го молил да я люби, беше…

— Майкъл… Ти ли си?

— Да. Къде си?

— Отведоха ме на Райкърс Айланд. Задържана съм по обвинение в убийство. Още не са определили сумата на гаранцията. Кога можеш да?…

— Ще те измъкна за нула време. Само не се тревожи. Чу ли?

— Да, Майкъл.

Той почувства облекчението в гласа й.

— Ще изпратя Джино да те вземе.

След като свърши разговора с Дженифър, отново посегна към телефона и навъртя един номер. Говори няколко минути.

— Не ме интересува колко голяма ще бъде гаранцията. Искам незабавно да я измъкнете от затвора.

Затвори телефона и натисна бутона на бюрото си. В кабинета влезе Джино Гало.

— Дженифър Паркър е на Райкърс Айланд. Би трябвало да я освободят след час-два. Отиди да я вземеш и я доведи.

— Добре, шефе.

Майкъл се облегна на стола.

— Кажи й, че от днес нататък няма да имаме главоболия с Адам Уорнър.

— Така ли? — грейна Джино Гало.

— Да. Отива да държи реч, но никога няма да стигне. Ще му се случи злополука на моста при Ню Канън.

— Чудесна новина, шефе — усмихна се Джино Гало.

— Хайде, побързай — каза Майкъл и посочи вратата.

 

 

Окръжният прокурор Ди Силва се бори как ли не Дженифър да не бъде пускана под гаранция. Бяха при Уилям Бенет, съдия от Върховния съд на щат Ню Йорк.

— Ваша милост — започна Робърт Ди Силва, — обвиняемата е подведена под отговорност по няколко члена. Наложи се да я екстрадираме от Сингапур. Ако бъде удовлетворена молбата за пускането й под гаранция, тя ще избяга някъде, където няма екстрадиране. Не разрешавайте, ваша милост, пускането й под гаранция.

Джон Лестър, бивш съдия, сега адвокат на Дженифър, се намеси:

— Окръжният прокурор изопачава фактите, ваша милост. Моята клиентка не е бягала. Беше в Сингапур по работа. Ако властите я бяха помолили да се върне, щеше да го стори доброволно. Тя е уважаван адвокат с голяма практика. Изключено е да тръгне да бяга.

Спорът продължи над половин час. Накрая съдията Бенет каза: — Удовлетворявам иска за пускане под гаранция срещу сумата от половин милион долара.

— Благодаря, ваша милост — рече адвокатът на Дженифър. — Ще внесем сумата.

 

 

След петнайсет минути Джино Гало помагаше на Дженифър да се настани на задната седалка на мерцедеса.

— Бързо го уредиха — поде той.

Дженифър не му отговори. Умът й беше зает е друго — какво ставаше. В Сингапур бе напълно откъсната. Нямаше представа какво се разиграва в Щатите, но беше сигурна в едно — нейното арестуване не е случайно. Бе изключено да са взели на мушка само нея. Трябваше непременно да говори с Майкъл и да разбере всичко. Ди Силва явно бе много сигурен в себе си, за да я върне с обвинение в убийство. Той…

Джино Гало каза две думи, които привлякоха вниманието й:

— Адам Уорнър… Дженифър не го слушаше.

— Какво?

— Вече можем да не се притесняваме от Адам Уорнър. Майкъл се е разпоредил да се погрижат за него.

— Така ли? Кога? — Дженифър почувства как сърцето й бие лудо.

Джино Гало пусна волана с лявата ръка, за да погледне часовника си.

— След около петнайсет минути. Ще прилича на автомобилна катастрофа.

— Къде… — Устата на Дженифър изведнъж пресъхнаха. Тя не можеше да изрече и дума. — Къде… къде ще се случи?

— Ню Канън. Мостът.

Минаваха през Куийнс. Пред тях се мярна аптека.

— Джино, спри, моля те, при аптеката. Искам да си купя нещо.

— Разбира се — каза той, умело завъртя волана и свърна към входа на търговския център. — Мога ли да помогна с нещо?

— Не, не. Аз… ще се забавя само минутка.

Дженифър слезе от колата и забърза към магазина, нервите и бяха опънати до скъсване. Отзад имаше телефонна кабина. Бръкна в чантата си. Нямаше дребни пари освен няколко сингапурски монети. Изтича до касата и подаде един долар.

— Бихте ли ми развалили?

Отегченият касиер взе долара и изсипа цяла шепа центове. Дженифър се втурна обратно към телефона. В същия момент някаква едра жена набираше номер.

— Трябва спешно да се обадя — каза Дженифър. — Бихте ли…

Жената я изгледа кръвнишки и продължи да набира.

— Здравей, Хейзъл — изкряка тя. — Хороскопът ми се оказа верен. Това е най-лошият ми ден! Спомняш ли си обувките, които щях да си купя от „Делмън“? Представяш ли си, продали са единствения чифт от моя номер?

Дженифър докосна жената за ръката и каза:

— Моля ви!

— Купете си телефон — изсъска оная и продължи да говори в слушалката. — Спомняш ли си онези велурените, дето ги видяхме? Продадени! И знаеш ли какво направих? Казах на продавача…

Дженифър затвори очи, забравила за всичко наоколо освен за мъката си. Майкъл не биваше да убива Адам. Тя трябваше да направи всичко по силите си, за да го спаси.

Жената затвори телефона и се обърна към Дженифър:

— Трябваше да проведа още един разговор, та да ви е за урок!

Тръгна си усмихната и доволна от малката победа над противницата си, а Дженифър грабна телефона. Първо се обади в кантората на Адам.

— Съжалявам — каза секретарката му, — но сенатор Уорнър отсъства Да му предам ли нещо?

— Спешно е — отвърна Дженифър. — Не знаете ли къде мога да го намеря?

— Не, съжалявам. Ако искате да…

Дженифър затвори. За миг се замисли, после бързо набра друг номер.

— Робърт Ди Силва.

Последва безкрайно чакане, накрая й казаха:

— Тук е кабинетът на окръжния прокурор.

— Трябва да говоря с мистър Ди Силва. Обажда се Дженифър Паркър.

— Съжалявам. Мистър Ди Силва е на съвещание. Не може да бъде обезпо…

— Извикайте го! Спешно е. Побързайте! — рече с разтреперан глас Дженифър.

Секретарката на Ди Силва се поколеба.

— Един момент.

След минута Робърт Ди Силва беше на телефона.

— Да? — сопна се той.

— Слушайте ме внимателно — каза Дженифър. — Адам Уорнър ще бъде убит. До десетина-петнайсет минути. На моста при Ню Канън.

Тя затвори телефона. Повече не можеше да направи нищо. За миг си представи разкъсаното тяло на Адам и потрепери. Погледна часовника си и замоли наум Ди Силва да изпрати навреме помощ.

 

 

Робърт Ди Силва остави слушалката и последва шестимата мъже в кабинета си.

— Странно обаждане.

— Кой беше?

— Дженифър Паркър. Каза, че щели да убият сенатор Уорнър.

— Защо се обажда на теб?

— Знам ли!

— Мислиш ли, че е истина?

— По дяволите, не — каза окръжният прокурор.

 

 

Дженифър влезе в офиса и въпреки волята си Майкъл се възхити на красотата й. Видеше ли я, изпитваше все едно и също чувство. Беше най-красивата жена, която познаваше. А бе коварна до смърт. Той погледна устните, целували Адам Уорнър, и тялото, лежало в прегръдката му.

Както вървеше към него, Дженифър му говореше:

— Майкъл, толкова се радвам да те видя. Благодаря, че го уреди толкова бързо.

— Без проблеми. Чаках те, Дженифър.

Тя никога нямаше да разбере колко е искрен. Дженифър се отпусна в един фотьойл.

— За Бога, Майкъл, какво става? Какво се е случило?

Той я изучаваше и почти й се възхищаваше. Тя имаше пръст в сгромолясването на империята му, а ето че си седи, ни лук яла, ни лук мирисала!

— Знаеш ли защо ме върнаха от Сингапур?

„Разбира се — помисли си той. — За да им издрънкаш още меша.“ Майкъл си спомни жълтото канарче с прекършено вратле. Скоро същото щеше да се случи и на Дженифър. Тя се вгледа в черните му очи.

— Добре ли си?

— Както никога — каза той и се облегна на стола. — След няколко минути всичките ни проблеми ще бъдат разрешени.

— Какво имаш предвид?

— Сенатор Уорнър ще претърпи злополука. Това доста ще поохлади комисията. — Той погледна часовника на стената. — Ще ми се обадят всеки момент.

Държеше се някак странно, заплашително. Дженифър внезапно предусети надвисналата опасност. Разбра, че трябва час по-скоро да се махне. Изправи се и каза:

— Не можах да си разопаковам багажа. Ще отида…

— Сядай!

От гласа му я побиха тръпки.

— Майкъл…

— Сядай!

Тя погледна към вратата. Джино Гало се бе облегнал на нея и наблюдаваше безизразно Дженифър.

— Няма да ходиш никъде — отсече Майкъл.

— Но аз…

— Мълчи! Не казвай нито дума.

Продължиха да чакат, вперили поглед един в друг, в стаята се чуваше само силното тиктакане на часовника върху стената.

 

 

Дженифър се опита да прочете нещо в погледа на Майкъл, но очите му бяха безизразни, в тях нямаше нищо.

Телефонът иззвъня и разкъса тишината. Майкъл вдигна слушалката.

— Ало? Сигурен ли си?… Добре. Разкарай се. — Остави слушалката и погледна Дженифър. — Мостът при Ню Канън гъмжи от ченгета.

Дженифър почувства тръпка на облекчение. Постепенно я обзе дива радост. Майкъл я наблюдаваше и тя се помъчи да скрие чувствата си.

— Какво означава това? — попита тя.

— Нищо — бавно изрече Майкъл. — Защото Адам Уорнър ще умре другаде.