Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (55)

55

Във Вашингтон, окръг Колумбия, Адам Уорнър беше повикан от съвещание за спешен разговор с Ню Йорк. Обаждаше се окръжният прокурор Робърт Ди Силва. Той ликуваше.

— Съдебните заседатели току-що официално обявиха обвинението, на което се надявахме. Единодушни са. Готови сме да действаме. — От другата страна на телефона не последва отговор. — Сенаторе, слушате ли ме?

— Да — каза Адам и се помъчи да придаде повече ентусиазъм на гласа си. — Чудесна новина.

— Мисля да приключим до двайсет и четири часа. Ако дойдете в Ню Йорк утре сутрин, ще проведем последна среща, за да координираме действията си с всички служби. Ще можете ли, сенаторе?

— Да — потвърди Адам.

— Ще подготвя всичко. В десет часа утре сутринта.

— Ще бъда там.

И Адам затвори телефона.

„Съдебните заседатели току-що официално обявиха обвинението, на което се надявахме. Единодушни са!“

Адам отново вдигна слушалката и набра някакъв номер.