Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (43)

43

„Кау Палас“ в Сан Франциско приличаше на истинска лудница: бяха се стекли делегати от цялата страна, които говореха един: през друг. Партията бе издигнала трима кандидати за президентския пост, и тримата се бяха представили добре на първичните избори. Ала звездата, човекът, който изпъкваше пред другите, несъмнено беше Адам Уорнър. Бяха го избрали при петото тайно гласуване, и то единодушно. Партията най-после имаше кандидат, с който можеше да се гордее. Сегашният президент имаше нисък рейтинг и мнозина го смятаха за неподходящ.

— Стига да не се изпикаеш пред камерите по време на централните новини — каза Стюарт Нидам на Адам, — сто на сто ще станеш следващият президент на Съединените щати.

 

 

След като бе издигнат за кандидат на партията, Адам отиде да се срещне в хотел „Риджънси“ с Нидам и неколцина други влиятелни партийни дейци. С тях беше и Блеър Роуман, шеф на втората по големина рекламна агенция в страната.

— Блеър ще се заеме с рекламните материали за предизборната ти кампания, Адам — поясни Стюарт Нидам.

— Безкрайно щастлив съм, че ме включихте в екипа — ухили се Блеър Роуман. — Ще бъдете третият ми президент.

— Наистина ли? — отвърна Адам. Този човек не му беше симпатичен.

— Нека ви запозная с някои от плановете ни. — Блеър Роуман закръстосва напред-назад из помещението, като размахваше въображаем стик за голф.

— Ще залеем страната с телевизионни реклами, ще ви представим като човекът, който ще реши проблемите на Съединените щати. Големият баща — само че млад и красив. Схващате ли, господин президент?

— Мистър Роуман…

— Да?

— Нали нямате нищо напротив да не ме наричате „Господин президент“?

Блеър Роуман се засмя.

— Извинете. Грешка на езика, А. У. За мен вие вече сте в Белия дом. Повярвайте, убеден съм, че сте най-подходящият човек, иначе нямаше да се заема с кампанията. Достатъчно богат съм, за да работя за пари.

„Опазил ме Господ от хора, които казват, че са достатъчно богати и нямат нужда да работят за пари“, помисли си Адам.

— Ние знаем, че сте най-подходящият човек, сега трябва да убедим и хората в същото. Погледнете, ако обичате, таблиците, които съм подготвил. На тях съм разделил страната на части в зависимост от етническите групи. Ще ви изпратим в места, където да грабнете акъла на избирателите. — Той се наведе към лицето на Адам и най-искрено допълни: — Съпругата ви също ще допринесе много. Женските списания ще търсят под дърво и камък нещичко за вашия семеен живот. Ние ще ви превърнем в стока, А. У.

Адам усети, че вече се дразни.

— И как точно смятате да го направите?

— Много просто. Вие сте стока, А. У. Ще ви продаваме, както се продава всяка друга стока. Ще…

Адам се обърна към Стюарт Нидам.

— Стюарт, мога ли да поговоря с теб насаме?

— Разбира се — отвърна Нидам и рече на другите в стаята: — Предлагам да вечеряме и да се срещнем отново тук в девет часа. Тогава ще продължим разговора.

Когато двамата останаха сами, Адам каза:

— За Бога, Стюарт! Тоя иска да превърне кампанията в цирк. „Вие сте стока, А. У. Ще ви продаваме, както се продава всяка друга стока.“ Отвратителен е!

— Знам какво ти е, Адам — отвърна успокоително Стюарт Нидам, — но Блеър постига резултати. Не се шегуваше, когато каза, че си третият му президент. Всеки президент от Айзенхауер насам е работил с рекламна агенция, която да организира кампанията му. Щеш, не щеш, предизборната ти кампания трябва да бъде направлявана от човек с търговски нюх. Блеър Роуман познава психологията на хората. Колкото и да е отвратително, действителността показва, че за да бъдеш избран на държавен пост, трябва да бъдеш продаден, трябва да се превърнеш в стока.

— Дума да не става.

— Това е част от цената, която трябва да платиш! — Нидам отиде при Адам и сложи ръка на рамото му. — Само не забравяй крайната цел. Искаш ли да влезеш в Белия дом? Искаш! Ние ще направим всичко по силите си, за да го постигнеш. А ти си изиграй ролята. Дори тя да включва да бъдеш цирков звероукротител.

— Наистина ли не можем да минем без Блеър Роуман?

— Все ще опрем до някой Блеър Роуман. А този си знае работата. Остави на мен. Ще го държа колкото се може по-далеч от теб.

— Ще ти бъда много благодарен.

 

 

Кампанията започна с няколко телевизионни клипове и предавания, в които Адам участваше на живо, и обхвана цялата страна. Където и да отидеше човек, виждаше сенатор Адам Уорнър. Американците го гледаха по телевизията, слушаха го по радиото, виждаха го по плакати. Основни акценти в кампанията бяха законът и редът, наблягаше се особено на Комисията за разследване на престъпността, оглавявана от Адам.

Той участва в кратки телевизионни предавания от една, три и пет минути, които щяха да бъдат излъчени на запис в различни райони на страната. Клиповете, предназначени за Западна Вирджиния, бяха посветени на безработицата и огромните находища на въглища, които можеха да превърнат района в процъфтяващ; в записите за Детройт се говореше за замърсяването на въздуха; за Ню Йорк основна тема беше нарастващата престъпност.

Блеър Роуман сподели с Адам:

— Най-важното е да сте в центъра на вниманието, А. У. Не е нужно да навлизате в подробности по наболелите въпроси. Ние продаваме стоката, а тази стока сте вие.

— Мистър Роуман, не давам и пет пари какво сочи проклетата статистика. Не съм сандвич и нямам намерение да бъда продаван като закуска. Все пак ще говоря подробно по наболелите въпроси, защото американците не са глупаци и искат да знаят какво мисля.

— Аз само…

— Уредете дебат между мен и сегашния президент, в който да обсъдим тези наболели проблеми.

— Дадено — отговори Блеър Роуман. — Веднага ще се свържа с хората на президента, А. У.

— И още нещо — продължи Адам.

— Да? Какво?

— Престанете да ме наричате А. У.