Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (24)

24

На Адам му предстоеше последната предизборна обиколка из щата. Той се обади няколко пъти на Дженифър, но винаги бе заобиколен от много хора и не можеше да говори свободно, нито пък Дженифър — да му каже новината.

Тя знаеше как е забременяла Мери-Бет: беше го изнудила да спи с нея. Но искаше да го чуе от Адам.

— След няколко дни ще се върна и тогава ще поговорим — каза й той.

Изборите бяха само след пет дни. Адам заслужаваше да спечели: беше по-добрият. Дженифър чувстваше, че Мери-Бет е права, като казва, че те могат да се окажат стъпало към президентството на Съединените щати. Щеше да се наложи да почака и да види какво ще се случи.

Ако Адам бъдеше избран за сенатор, щеше да го загуби. Той щеше да отиде във Вашингтон с Мери-Бет. И за нищо на света нямаше да се разведе. Нямаше да преживее скандала, които щеше да се разрази, ако се разведе с бременната си съпруга, за да се ожени за бременната си любовница. Но ако изгубеше на изборите, щеше да бъде свободен. Свободен да се върне към адвокатската си практика, свободен да се ожени за Дженифър, свободен да не му пука от мнението на другите. Щяха да прекарат остатъка от живота си заедно. Да имат свое дете.

Денят на изборите бе студен и дъждовен. Но въпреки това се очакваше да гласуват повечето избиратели, които проявяваха голям интерес към надпреварата.

Сутринта Кен Бейли попита:

— Днес ще гласуваш ли?

— Да.

— Битката е жестока.

— Има такова нещо.

Към обяд Дженифър отиде да гласува и когато влезе в кабината, тъжно си помисли: „Всеки глас за Адам Уорнър е глас против Дженифър Паркър.“ Тя пусна бюлетината за Адам и си тръгна. Нямаше сили да се върне в кантората. Цял следобед обикаля улиците, опитваше се да не мисли, да не чувства, а в същото време си мислеше и усещаше, че следващите няколко часа ще предопределят остатъка от живота й.