Джейн Остин
Разум и чувства (40)

Глава 40

— Е, мис Дашууд — каза мисис Дженингс и се усмихна разбиращо веднага след като господинът си отиде, — не ви питам какво ви каза полковникът, въпреки че, честна дума, наистина се опитах да не ви подслушвам, все пак не се сдържах и успях да подразбера това-онова. Мога да ви уверя, че никога не съм била толкова доволна и от все сърце ви желая много радост.

— Благодаря ви, госпожо, — отговори Елинор. — За мен това наистина е голяма радост и чувствам с цялата си душа колко добър човек е полковникът. Няма много хора, които на негово място щяха, да направят това, което направи той. Малцина имат сърце, което да е изпълнено с такова чувство на състрадание! Никога през живота си не съм била така изненадана.

— Господи! Толкова сте скромна, мила моя! Аз пък не се изненадах ни най-малко, защото напоследък често си мисля, че точно такова нещо трябваше и да се очаква.

— Ръководили сте се от това, че добре познавате благородството на неговия характер, но дори и вие ни можехте да предвидите, че съвсем скоро ще се появи такава възможност.

— Възможност! — повтори мисис Дженингс. — Що се отнася до възможност, щом един мъж се е решил, рано или късно ще намери възможност. Е, скъпа моя, още веднъж ви пожелавам много радост, и ако на този свят никога не е имало по-щастлива двойка, съвсем скоро вече ще знам къде я търся.

— Предполагам, че ще я потърсите в Делафорд — каза Елинор и се усмихна бегло.

— Ами да, миличка, точно така. А това, дето ви разправяше, че къщата не била хубава, не знам какво искаше да каже полковникът, ама аз съм я виждала и трябва да ви кажа, че е прекрасна.

— Той казва, че трябва да се направи ремонт.

— Е, и кой е виновен за това? Защо не вземе да я оправи? Кой, ако не той самият, трябва да свърши това?

Тук бяха прекъснати от прислужника, който влезе да съобщи, че каретата е готова и мисис Дженингс веднага се накани да излиза и каза:

— Е, миличка, трябва да изляза, преди да съм ви казала и половината от това, дето имам да ви казвам. Нищо, довечера ще си поговорим надълго и нашироко, защото ще можем да останем самички. Не ви моля да дойдете с мене, защото предполагам, че мислите ви ще бъдат твърде заети, за да ми правите компания, а и освен това сигурно бързате да го кажете и на сестра си.

Мариан беше излязла от стаята още преди разговора между Елинор и мисис Дженингс.

— Разбира се, госпожо, ще й разкажа за всичко, но засега не искам да знае никой друг.

— О, добре тогава, — каза мисис Дженингс много разочарована. — Значи, не искате да кажа дори на Люси, защото днес имам път чак до Холборн.

— Не, госпожо, не го казвайте дори и на нея, защото не ще бъде от съществено значение, ако разбере един ден по-късно и мисля, че никой не бива да знае, докато не пиша на мистър Ферърс. Веднага ще го направя. Важно е той да го научи веднага, защото е тясно свързано с ръкополагането му за свещеник.

Тези думи изумиха мисис Дженингс. Тя не можеше да разбере защо е необходимо да се пише на мистър Ферърс толкова спешно. След като поразмисли, тя усети как я осени една щастлива мисъл, и възкликна:

— О, сега разбирам! Значи, мистър Ферърс трябва да свърши тази работа. Е, толкова по-добре за него. Така си е, трябва бързо да го ръкоположат и аз много се радвам, че отношенията между вас толкова са напреднали. Но, миличка, не е ли малко необичайно това? Не е ли редно полковникът сам да му пише? Точно той ви трябва.

Отначало Елинор не разбираше какво точно има предвид мисис Дженингс и дори не смяташе, че си заслужава труда да я попита, затова се ограничи само с отговор на последната й забележка:

— Полковник Брандън е много деликатен човек и би искал някой друг да съобщи на мистър Ферърс за неговите намерения.

— И така, вие сте принудена да го направите. Е, и това ако не е доста странна проява на деликатност! Няма да ви притеснявам повече — каза тя, като видя, че Елинор се готви да пише, — вие най-добре си знаете какво да правите. Довиждане, миличка. Не съм чувала по-добра новина, откакто роди Шарлот.

Тъкмо се канеше да тръгне, когато се обърна за малко и каза:

— Мислех си за сестрата на Бети, миличка. Много ще ми е драго, ако й намеря добра господарка. Не мога да кажа обаче дали от нея ще стане добра камериерка. Чудесна прислужница е, и освен това шие много хубаво. Както и да е, ще можете да размислите за всичко това на спокойствие.

— Разбира се, госпожо, — отговори Елинор, без да е чула и една дума от това, което каза мисис Дженингс, тъй като изгаряше от нетърпение по-скоро да остане сама, отколкото да бъде господарка на когото и да било.

Единственото, което я занимаваше в момента, беше как да започне, как да изрази съобщението си в писмото до Едуард. За всеки друг това би било най-лесното нещо на света, но обстоятелствата помежду им бяха такива, че усложняваха значително задачата й. Тя се опасяваше, че може да каже или прекалено много, или пък съвсем недостатъчно, и продължаваше да седи замислена с писалка в ръка, когато бе прекъсната от влизането на самия Едуард.

Той идваше да се сбогува и бе срещнал мисис Дженингс на входа, докато тя отивала към каретата си, извинила му се, че не може да остане и му казала да се качи горе при мис Дашууд, която имала да му казва нещо много специално.

Преди той да влезе, с цялата си обърканост Елинор тъкмо се поздравяваше, че все пак ще й е много по-лесно да му съобщи на хартия каквото трябва, отколкото устно в негово присъствие — и точно в този миг влезе нейният гост, което налагаше Елинор да направи върховно усилие над себе си. Внезапното му появяване я изпълни със страшен смут и огромна изненада. Не беше го виждала от времето, когато никой не знаеше за тайния му годеж и той самият не предполагаше, че на нея е известен този факт. В продължение на няколко минути тя се почувства изключително притеснена от всичко това, както и от съобщението, което трябваше да му предаде. Той също бе много смутен и двамата стояха така, в едно многообещаващо още по-голям смут положение. Той дори не можа да си спомни дали още с влизането си се е извинил за безпокойството, което й причинява с присъствието си и за всеки случай реши да се извини отново веднага, щом се съвзе достатъчно, за да вземе стол и да си възвърне дар слово.

— Мисис Дженингс ми каза — рече той, — че сте искали да говорите с мене — или поне аз така я разбрах, иначе не бих нахълтал така при вас, макар че, за мен би било много неприятно, ако трябваше да напусна Лондон, без да се сбогувам с вас и сестра ви, особено като знам, че няма да ме има доста време, вероятността да се видим скоро едва ли е голяма. Утре заминавам за Оксфорд.

— Не биваше да си тръгвате — каза Елинор, която бе успяла да се съвземе и бе твърдо решена да се отърве по-скоро от нещо, което много я плашеше, — без нашите най-добри благопожелания, дори и да не можехме да ги изразим лично. Мисис Дженингс е била съвсем права, като ви е поканила да влезете. Имам да ви казвам нещо важно и тъкмо се канех да ви пиша. Натоварена съм с една много приятна задача — при тези думи дишането й се учести много повече от обикновено. — Преди десетина минути тук беше полковник Брандън, който ме помоли да ви предам, че е научил за предстоящото ви ръкополагане за свещеник и че с удоволствие ви предлага мястото на енорийски свещеник в Делафорд, което тъкмо сега е свободно, единственото, което би искал той, е условията да бяха по-изгодни за вас. Позволете ми да ви поздравя, че в негово лице имате толкова уважаван и здравомислещ човек за приятел и също като него бих искала да ви кажа, че възнаграждението, което е около двеста лири годишно, ми се иска да е по-значително, за да можете да разчитате на тези пари като на нещо повече от временна издръжка, за да… С други думи, да можете да разчитате на тях дотолкова, доколкото те ще ви помогнат да постигнете своето щастие.

Не се знае как се почувства Едуард в този момент, защото не можа да каже и дума дори, а и не можеше да се очаква, че някой друг ще каже тази дума вместо него. Само очите му издаваха огромното изумление, което бе неизбежният резултат от една толкова неочаквана и непредвидима новина. Той успя само да отрони:

— Полковник Брандън!

— Да — продължи Елинор още по-решително, тъй като най-страшното бе вече зад гърба й, — в знак на своята тревога заради всичко онова, което ви сполетя напоследък и заради жестокото положение, в което ви постави несправедливото отношение на собственото ви семейство, и аз мисля, че тази тревога споделят всичките ви приятели, включително Мариан и аз, а също и като доказателство за това колко ви цени по принцип, и в частност — за одобрението му на начина, по който сте се държали в този конкретен случай.

— Полковник Брандън ми осигурява работа? Възможно ли е това?

— Учудва ви това, че след жестокостта на собствените ви роднини трябва да очаквате приятелски чувства от страна на други хора.

— Не — отговори той в миг на внезапно просветление, — не и от ваша страна, защото не мога да не видя, че дължа всичко на вас и на вашата доброта. Чувствам го… бих искал да мога и да го изразя с думи… е, вие знаете, че не бива много по приказките.

— В това отношение съвсем не сте прав. Мога да ви уверя, че всичко това дължите на самия себе си или почти само на самия себе си и на собствените си достойнства, а също и на това, че полковникът цени високо тези достойнства. Аз нямам нищо общо с всичко това. Дори не знаех, че мястото е свободно, докато той самият не ми каза, не знаех дори, че той е в състояние да ви предложи нещо подобно. Може би му е доставило още по-голямо удоволствие това, че сте мой приятел, че сте приятел на цялото семейство всъщност, но честна дума, не ми дължите нищо.

В интерес на истината тя трябваше да признае и известен дял собствено участие, но така не й се искаше да изглежда като благодетелка в очите му, че изрази всичко това толкова колебливо, за да може той да си мисли за нейния дял по-скоро като за измислица на собственото си въображение. Дълго време след като Елинор бе престанала да говори, той остана дълбоко замислен, и накрая каза с видимо усилие:

— Изглежда, полковник Брандън е много достоен и уважаван човек. Така казват всички, а съм чувал и брат ви да говори за него в този дух. Полковникът без съмнение е много чувствителен човек и се държи като истински джентълмен.

— Така е — отговори Елинор, — мисля, че като го опознаете по-добре, сам ще се убедите, че е вярно това, което казват за него, а и вие ще бъдете близки съседи (доколкото зная, къщата на пастора е разположена почти непосредствено до имението), така че е много важно той да е такъв човек.

Едуард не отговори, но когато тя извърна глава, в отправения към нея поглед се четеше толкова дълбоко чувство, откровение и тъга, сякаш искаше да й каже, че би предпочел двете къщи да не бяха така близко една до друга.

— Доколкото знам, квартирата на полковник Брандън е на Сейнт Джеймс Стрийт, нали? — каза след малко той и се надигна от стола.

Елинор му каза номера на къщата.

— Трябва да побързам, за да му изразя своята благодарност, тъй като вие не ми позволявате да я поднеса на вас, и да го уверя, че той ме направи… Че благодарение на него сега съм един много щастлив човек.

Елинор не се опита да го задържи и те се разделиха, след като от нейна страна бяха изразени искрени благопожелания за щастие, независимо от промените в неговото положение, и от негова — по-скоро опит да й отвърне със същата доброжелателност, отколкото да я изрази с думи.

— Когато следващият път го видя — каза си Елинор, докато затваряше вратата след него, — той ще бъде вече съпруг на Люси.

Изпълнена с подобни приятни очаквания, тя седна да размисли върху миналото, да си спомни кой какво е казал, да се помъчи да вникне в чувствата на Едуард и разбира се, да се вглъби в собствената си неудовлетвореност.

Мисис Дженингс се върна от посещението си у хора, които преди не бе познавала и за които следователно имаше да казва много неща, но беше така обсебена от важната тайна, която знаеше, че не можеше да говори за нищо друго и започна да говори за нея веднага щом се появи Елинор.

— Е, миличка — извика тя, — изпратих ви онзи младеж сутринта. Нали съм постъпила правилно? Предполагам, че съм ви улеснила. Той не изрази желание да отхвърли предложението ви, нали?

— Не, госпожо, а и нямаше такава вероятност.

— Е, и кога ще бъде готов? Като че ли всичко зависи от това.

— Така е наистина, — отговори Елинор, — но аз не разбирам нищо от тези формалности и едва ли мога да кажа кога ще стане това, нито пък знам каква е предварителната подготовка, но предполагам, че след два-три месеца ще бъде ръкоположен.

— Два-три месеца! — извика мисис Дженингс. — Боже, мила, как спокойно говорите за това! А и как може полковникът да чака толкова време! Бог да ми е на помощ! Сигурна съм, че на ваше място бих изгаряла от нетърпение. И макар че човек много би искал да направи услуга на горкия мистър Ферърс, не мисля, че си заслужава да го чакате още два-три месеца. Ами да, трябва да намерите някой друг, който ще свърши работа — някой, който вече е ръкоположен.

— Уважаема госпожо — каза Елинор, — не разбирам за какво говорите. Единствената цел на полковник Брандън е да бъде от помощ на мистър Ферърс.

— Бог да ви благослови, миличка! Сигурно не искате да повярвам, че полковникът се жени за вас само за да даде десет гвинеи на мистър Ферърс!

След тези думи заблудата й не можеше да не бъде разбулена, нещата бяха обяснени съвсем ясно и двете много се забавляваха, а и веселието на нито една от тях не бе помрачено за момента, защото мисис Дженингс само смени един вид удоволствие с друг, без да се отказва от очакванията си за първия.

— Ами да, къщата на пастора наистина е малка — каза тя след първия изблик на изненада и задоволство, — и действително може да се нуждае от ремонт, но аз си помислих, че полковникът се извинява за състоянието на своята къща, а доколкото знам, в нея има пет стаи само на първия етаж и икономът веднъж ми рече, че побира петнайсет легла! И то да се извинява пред вас, дето живеете в Бартън Котидж! Стори ми се доста смешно. Но, миличка, трябва да подсетим полковника да пооправи къщата на пастора, и то още преди Люси да се е нанесла там.

— Но полковник Брандън не мисли, че заплатата ще е достатъчна, че да му позволи да мисли за брак.

— Полковникът е твърде разглезен, миличка, и смята, че само защото самият той живее с две хиляди лири годишно, никой друг не може да се ожени с по-малко. Можете да ми вярвате, че живот и здраве, аз ще съм на гости в пасторската къща още преди Архангеловден, а това няма да стане, ако Люси не е там.

Елинор беше на съвсем различно мнение по въпроса, защото смяташе, че е възможно да изчакват и още нещо.