Джейн Остин
Разум и чувства (24)

Глава 24

Елинор започна решително като подбираше внимателно думите си:

— Не бих била достойна за честта, която ми оказахте с доверието си, ако престана да се интересувам от вашите работи и не поискам да продължим нашия разговор. Затова ви моля да продължим без повече да се извинявам за молбата си.

— Благодаря ви — извика Люси от все сърце, — че стопихте леда, много ми олекна, защото се страхувах, че може би с думите си в понеделник съм ви засегнала по някакъв начин.

— Да ме засегнете! Как можахте да си помислите такова нещо! Можете да ми вярвате, — продължи Елинор съвсем искрено, — че с нищо не съм искала да създам у вас подобно впечатление. Нима в желанието си да ми се доверите би могло да има нещо, което да не ми окаже чест и да не ме ласкае?

— И въпреки това мога да ви уверя, — отговори Люси и я изгледа многозначително с малките си остри очички — стори ми се, че в държанието ви има известна студенина и неприязън, от които се почувствах много неспокойна. Бях сигурна, че ми се сърдите и оттогава все се коря за волността, с която си позволих да ви занимавам с моите проблеми. Сега се радвам да установя, че само така ми се е сторило и че действително не ме обвинявате в нищо. Сигурна съм, че състраданието ще ви накара за забравите за всичко останало, ако знаете каква утеха е за мен да облекча пред вас сърцето си и да изкажа мислите, които непрекъснато ме занимават.

— Никак не ми е трудно да повярвам, че изпитвате огромно облекчение с признанието за положението, в което сте изпаднали и можете да сте сигурна, че няма да се разкайвате за доверието си в мене. Обстоятелствата във вашия случай са наистина злощастни, отвсякъде сте заобиколена с трудности и ще се нуждаете от цялата подкрепа, която може да ви даде взаимността на чувствата между двама ви. Мисля, че мистър Ферърс е изцяло зависим от майка си.

— Той има само две хиляди лири и би било лудост да се ожени, като разчита само на тях, макар че аз просто бих въздъхнала и бих се отказала от перспективата за повече пари. Свикнала съм да живея много скромно и заради него бих се преборила с бедността, но го обичам прекалено силно, за да го лиша от всичко, което майка му вероятно би му дала, при положение че се ожени според нейните желания. Може би ще се наложи да чакаме още дълги години. Това би било много тревожна перспектива, ако ставаше дума за някой друг, но нищо не може да ме разколебае в любовта и верността на Едуард.

— Тази увереност положително е всичко за вас, и несъмнено него го крепи същата вяра. Вашето положение наистина би било плачевно, ако силата на взаимността във вашите чувства ви изневери, както съвсем естествено се е случвало при много хора с толкова продължителен годеж.

Люси вдигна поглед към нея, но Елинор внимаваше изражението на лицето й да си остане непроменено, за да не събуди подозрението й.

— Любовта му към мен — каза Люси, — е издържала на всички изпитания, на които е била подлагана от дългите раздели, след като се сгодихме и би било непростимо да я подлагам на съмнения сега. Спокойно мога да кажа, че от самото начало не ми е причинил и миг безпокойство в това отношение.

При такова твърдение Елинор не знаеше дали да въздъхне или да се усмихне.

Люси продължи:

— По природа съм доста ревнива, такъв ми е характерът, а и като се имат предвид продължителните раздели и различното ни положение, това че той се движи сред обществото много повече от мене, естествено е да бъда подозрителна и да открия истината на момента, ако при срещите ни забележа промяна в отношението му към мен, ако не мога да си обясня лошото му настроение, ако говори за някоя дама по-често, отколкото за друга, или пък не изглежда така щастлив в Лонгстъпъл както преди. Не искам да кажа, че съм кой знае колко наблюдателна или съобразителна по принцип, но съм сигурна, че при подобен случай няма да се излъжа.

„Всичко това е много хубаво“, помисли си Елинор, „но не може да заблуди нито мен, нито нея“.

— И какви са все пак вашите намерения? — каза тя след кратко мълчание. — Може би ще трябва да изчакате мисис Ферърс да умре, което е много печален и ужасен изход? Може ли синът й да се съгласи с такова нещо и да подложи и вас, и себе си на мъката и напрежението през още толкова години занапред, или предпочита да рискува, като разкрие истината и си навлече за малко гнева й?

— Ако само можехме да бъдем сигурни, че ще е за малко! Ала мисис Ферърс е много своеволна и горделива жена, и след като научи истината, много е вероятно в първия си пристъп на гняв да остави всичко на Робърт за сметка на Едуард и страхът ми от подобна възможност пропъжда всяко желание за прибързани решения.

— Разумно е да мислите така, иначе липсата ви на заинтересованост би надхвърлила всякакви граници на благоразумието.

Люси отново погледна Елинор, но не каза нищо.

— Познавате ли мистър Робърт Ферърс? — попита Елинор.

— Ни най-малко, дори не съм го виждала, но мисля, че е много по-различен от брат си — надут и самодоволен глупак.

— Самодоволен глупак! — повтори мис Стийл, която бе успяла да долови тези думи благодарение на кратка пауза в музиката от пианото.

— О, те май говорят за любимите си кавалери.

— Не, сестро, — извика Люси, — много грешиш, нашите любими кавалери съвсем не са самодоволни глупаци!

— Поне този на мис Дашууд не е такъв, — каза мисис Дженингс и се разсмя от сърце, — защото той се държи много мило и е един от най-скромните младежи, които съм виждала някога. А виж, за Люси нищо не мога да кажа, защото е такава хитруша, че изобщо не може да се разбере кого харесва тя.

— О, — извика мис Стийл и ги огледа многозначително — аз пък мога да кажа, че кавалерът на Люси е не по-малко скромен и благовъзпитан от този на мис Дашууд.

Без да иска, Елинор цялата пламна. Люси прехапа устни и погледна гневно сестра си. Известно време не можаха да проговорят и след малко Люси наруши мълчанието, като въпреки мощните звуци във великолепното кончерто на Мариан тя каза доста по-тихо:

— Ще ви разкрия съвсем честно един план, който ми се върти в ума напоследък и който ще направи нещата по-поносими. Действително трябва да ви посветя в тайната, защото това засяга и вас. Смея да кажа, че познавате Едуард достатъчно, за да знаете, че пред всяка друга професия той би предпочел да бъде свещеник. Та това, което си мисля, е да бъде ръкоположен колкото се може по-скоро и тогава, благодарение на вашето застъпничество, защото си мисля, че ще бъдете така мила да се застъпите за него от чисто приятелски чувства, и надявам се — от известна симпатия към мене, та да помолите брат си за мястото в Норландската енория. Мястото е добро, както съм чувала, а сегашният свещеник май не ще го бъде още дълго. Това ще ни стигне да се издържаме като се оженим, а за нещо повече ще трябва да разчитаме на времето и на късмета си.

— Много ще се радвам, — отговори Елинор, — да направя нещо, с което ще мога да покажа на мистър Ферърс колко го уважавам и ценя, но не мислите ли, че моето застъпничество в този случай ще бъде напълно излишно? Той е брат на мисис Джон Дашууд и ще бъде напълно достатъчно, ако тя го препоръча пред съпруга си.

— Но мисис Джон Дашууд не би одобрила той да приеме свещенически сан.

— В такъв случай много се съмнявам, че моите препоръки ще му бъдат от полза.

В продължение на няколко минути настъпи мълчание. Накрая Люси въздъхна дълбоко и възкликна:

— В такъв случай смятам, че развалянето на годежа ще бъде най-разумното решение. Отвсякъде сме заобиколени с трудности и макар че известно време ще ни бъде много тежко, може би в крайна сметка все пак за всички ще бъде по-добре. Вие какво ще ме посъветвате, мис Дашууд?

— Не мога да ви дам никакъв съвет — отговори Елинор и се усмихна, за да скрие бушуващите в нея чувства, — точно по този въпрос. Много добре знаете, че ако не съвпада с вашите желания, моето мнение няма да има никаква тежест за вас.

— Наистина не сте справедлива към мене — отговори мрачно Люси, — не познавам никой друг, чието мнение да ценя така високо като вашето и съм дълбоко убедена, че ако ми кажете: „При всички положения ще трябва да развалите годежа си с Едуард Ферърс, защото така ще бъде по-добре и за двама ви“, аз ще се реша веднага на такава стъпка.

Елинор пламна при тази проява на неискреност от страна на бъдещата му съпруга, и отговори:

— Вие ме ласкаете и това още повече ме кара да се страхувам от излагането на свое мнение по този въпрос, дори и да имах такова. Това ме кара да се чувствам много отговорна, защото един страничен човек не може току-така да раздели двама души, които са толкова влюбени един в друг.

— Точно защото сте страничен човек — каза Люси малко засегната и постара да акцентува върху тези си думи, — вашето решение определено има стойност за мене. В никакъв случай не бих се съобразила с него, ако в чувствата ви има някаква корист.

Елинор сметна за най-разумно да не отговаря, защото в противен случай биха започнали надпревара коя от тях ще бъде по-откровена и лишена от задръжки и дори реши за себе си повече да не повдига този въпрос. След тази реч настъпи продължително мълчание и отново Люси беше тази, която го наруши.

— Ще отседнете ли в града тази зима, мис Дашууд? — каза тя с обичайното си простодушие.

— Определено не.

— Съжалявам за това, — отговори другата и очите й светнаха при тези думи, — толкова бих се радвала да се срещнем там! Въпреки това си мисля, че все пак ще отидете. Брат ви и снаха ви сигурно ще ви поканят да им погостувате.

— И да го направят, не зависи от мен дали ще мога да приема поканата им.

— Колко неприятно! Така разчитах да се видим там. В края на януари Ан и аз ще ходим у едни роднини, които вече от няколко години искат да им погостуваме! Но аз ще отида само за да се видя с Едуард. Той ще бъде там през февруари, иначе Лондон с нищо не ме привлича, просто нямам настроение да стоя там.

Първият робер завърши и извикаха Елинор на масата за игра на карти и така двете дами приключиха далеч не без охота този разговор, защото нито едната, нито другата си бяха казали неща, от които да се мразят по-малко занапред. Елинор седна да играе карти с убеждението, че бъдещата му съпруга не само не го обича, но и едва ли го чакат някакви шансове ако не за щастие, то поне за търпимост, които трябваше да получи от любовта на жена си, защото Люси много добре усещаше, че му е омръзнала и въпреки това не го освобождаваше от годежа, ръководена единствено от собствения си егоизъм.

След този разговор Елинор никога повече не се опита да я заприказва на тази тема, а когато Люси се хващаше и за най-малката възможност да осведоми своята довереница за щастието, което й е донесло поредното писмо от Едуард например, Елинор я изслушваше спокойно и внимателно подбираше думите си, като според всички правила на благоприличието гледаше да се освободи колкото се може по-скоро от нея. Тя разбираше, че за Люси тези разговори са незаслужено удоволствие, а за нея самата могат да бъдат опасни.

Гостуването на госпожици Стийл в Бартън Парк бе удължено далеч отвъд рамките на първоначалната покана. Слабостта на домакините към тях се засилваше и те просто не можеха да си позволят да пуснат гостенките. Сър Джон не искаше и да чуе за заминаване и въпреки техните многобройни и отдавна определени ангажименти в Ексетър, въпреки абсолютната необходимост да преминат спешно към изпълнението им, а тази спешност се явяваше много осезаемо в края на всяка седмица, те се оставиха да бъдат убедени и престоят им в Бартън Парк продължи почти два месеца, за да присъстват, както му е редът, и да придават значимост с присъствието си на сезона на частните балове и официалните вечери, които биха загубили много, ако на тях присъстваха единствено местните обитатели.