Филипа Грегъри
Другата Болейн (26)

Коледата на 1529

Кралският двор трябваше да се събере в Гринич, и кралицата трябваше също да присъства. Тя щеше да получи всички почести, а Ана — да остане в сянка.

— И сега какво? — попитах Джордж. Седнах на леглото му, а той се беше изтегнал в прозоречната ниша. Слугата опаковаше багажа му за пътуването му до Рим, и от време на време той подвикваше на мудния прислужник: „Само не синята шапка, има молци“, или пък: „Не мога да понасям тази шапка, дай я на Мери за младия Хенри“.

— И сега какво? — повтори той.

— Извикаха ме обратно в покоите на кралицата, и ще трябва пак да се местя в старата си стая в нейното крило на замъка. Ана ще остане в покоите си до стрелбището съвсем сама. Мисля, че майка ни ще бъде с нея, но аз и останалите придворни дами трябва да прислужваме на кралицата, не на Ана.

— Не вярвам това да е лош знак — каза Джордж. — Той очаква много народ да се събере и да гледа коледните пиршества. Последното, което му трябва, е градските търговци да разправят, че бил невъздържан. Той иска всички да смятат, че е избрал Ана не от похот, а заради благото на Англия.

Погледнах малко притеснено към слугата.

— Няма проблеми с Джос — каза Джордж. — Доста е глух, слава Богу. Нали така, Джос?

Мъжът дори не обърна глава.

— Е, добре, остави ни насаме — каза Джордж. Мъжът обаче продължи да опакова все така упорито.

— И все пак, трябва да внимаваш — казах аз.

Джордж повиши глас.

— Остави ни, Джос, можеш да довършиш и по-късно.

Мъжът се стресна, обърна се, поклони се на Джордж и на мен, и излезе.

Джордж стана от мястото си до прозореца и се излегна на леглото до мен. Аз сложих главата му на скута си, и се настаних по-удобно.

— Смяташ ли, че някога изобщо ще се случи? — попитах разсеяно. — Имам чувството, че планираме тази сватба от сто години.

Той беше затворил тъмните си очи, но сега ги отвори и ме погледна.

— Един Бог знае — каза той. — И Бог знае колко ще ни струва това, когато се случи: да се грижим за щастието на кралицата, за безопасността на трона, за уважението на хората и светостта на църквата. Понякога имам чувството, че ти и аз сме прекарали живота си на служба при Ана, а дори не мога да разбера какво сме спечелили от това.

— И това го казваш ти — наследник на графство? Впрочем на две графства?

— Мечтаех да се отправя на кръстоносен поход и да убивам неверници — каза той. — Представях си как се завръщам в замъка си, където красивата ми жена ще благоговее пред мен и пред геройствата ми.

— А аз мечтаех за поле с хмел, за ябълкова градина и за стада овце — казах аз.

— Какви глупци — каза Джордж и затвори очи.

След няколко мига той вече спеше. Държах го нежно и гледах как гърдите му се повдигат леко, облегнах главата си на облицованата с брокат табла на леглото, затворих очи и сама се унесох в сън.

В съня си чух как вратата се отваря и лениво отворих очи. Не беше завръщащият се слуга на Джордж, нито пък Ана беше решила да ни потърси. Някой беше натиснал бравата крадешком, и беше открехнал вратата като шпионин. Беше съпругата на Джордж, по настоящем лейди Рочфорд, която подаде глава и огледа стаята да ни види.

Тя не подскочи, когато ни видя заедно на леглото, а аз — все още в полусън и вцепенена от нейната потайност — също не помръднах. Очите ми бяха полуотворени и я наблюдавах през миглите си.

Тя продължаваше да стои на мястото си, без да мърда, и ни оглеждаше внимателно: разположението на главата на Джордж в скута ми, разкрачените ми под полите крака. Главата ми беше облегната назад, шапчицата ми захвърлена до прозореца, а косите ми — в безпорядък около отпуснатото ми в съня лице. Тя ни оглеждаше така, сякаш искаше добре да запомни всичко и да го предаде с рисунка, или пък събираше ценни сведения. Тогава, също толкова тихо, както се беше промъкнала на идване, тя излезе от стаята.

Веднага разтърсих Джордж и запуших устата му с ръка, когато се събуди.

— Шшт. Джейн беше тук. Може още да е отвън, пред вратата.

— Джейн ли?

— Жена ти, за Бога, Джейн! Твоята съпруга Джейн!

— Какво искаше?

— Нищо не каза. Тя просто влезе и ни заоглежда, както спяхме заедно на леглото; оглежда ни така известно време и се измъкна тихомълком.

— Не е искала да ме буди.

— Възможно е — казах неуверено.

— Какво има?

— Тя изглеждаше много… странно.

— Тя винаги има странен вид — каза той. — Сякаш души по следа.

— Да, точно така — казах аз. — Но когато започна да ни оглежда, аз се почувствах доста… — аз замълчах, опитвайки се да намеря точните думи. — Почувствах се наистина мръсна — казах накрая. — Все едно, че правехме нещо нередно. Все едно, че бяхме…

— Какво?

— Твърде близки.

— Та нали сме брат и сестра — възкликна Джордж. — Разбира се, че сме много близки.

— Спяхме заедно на леглото.

— Естествено, че спяхме! — възкликна той. — Какво друго можем да правим на леглото? Да се любим?

Аз се разхилих.

— Тя ме накара да се почувствам така, сякаш мястото ми не е изобщо в твоята стая.

— О, напротив. Тук ти е мястото — възпротиви се той. — Къде другаде можем да поговорим спокойно, без половината двор да ни слуша или тя да ни дебне? Просто ревнува. Би дала кралски подкуп, за да се озове в леглото с мен днес следобед, а аз по-скоро бих си сложил главата на бесилото, отколкото на скута й.

Аз се усмихнах.

— Значи, смяташ, че тя няма никакво значение?

— Никакво — каза той лениво. — Тя ми е съпруга. Мога да се справям с нея. И както са тръгнали нещата с браковете, мога просто да я изпъдя и да си взема някоя хубавица.

 

 

Ана категорично отказваше да прекара коледните празници в Гринич, след като тя самата нямаше да е в центъра на вниманието. Въпреки многобройните обяснения на Хенри, че така щеше да е по-добре за общата им кауза, тя му се нахвърляше с обвинения, че той предпочита кралицата до себе си.

— Ще замина! — кресна му тя. — Няма да стоя тук и да търпя пренебрежителното ви отношение. Ще отида в Хевър. Ще бъда там по времето, отредено за коледните пиршества. Или пък може да се върна отново във френския кралски двор. Баща ми е там и мога да прекарам по-приятно, струва ми се. Във Франция винаги съм се радвала на истинско възхищение.

Той пребледня, сякаш тя го бе пробола с нож.

— Ана, любов моя, не говори така.

Тя му се нахвърли.

— Ваша любов ли? Даже не ме искате до себе си за Коледа!

— Искам ви и в коледния ден, както и през всеки друг ден в годината. Ала ако Кампеджо все още продължава да докладва на папата, аз искам той да разбере, че ако се отвръщам от кралицата, имам за това най-непорочни и възвишени основания.

— А аз съм порочна, така ли? — попита тя, захващайки се за думата.

Сега тя използваше бързия си ум, с който беше омаяла Хенри, като оръжие срещу него. И той беше точно толкова безпомощен сега, колкото беше и тогава.

— Любов моя, за мен вие сте истински ангел — каза той. — И аз искам целият свят да го узнае. Заявих на кралицата, че вие ще станете моя съпруга, защото сте най-добрата в цяла Англия. Така й казах.

— Значи ме обсъждате с нея? — извиси се гласът й. — О, не! Това е нова обида. А тя вероятно ви отвръща, че въобще не съм толкова добра. Сигурно ви казва, че когато съм била нейна придворна дама, не съм била никакъв ангел. Вероятно даже добавя, че не съм достойна да шия ризите ви!

Хенри закри лице с ръцете си.

— Ана!

Тя се отдръпна от него и отиде до прозореца. Останах все така с наведена над книгата глава, като се предполагаше, че чета, и аз движех пръст по редовете, макар да не виждах нито дума. И двамата — кралят и аз, неговата някогашна любовница — я наблюдавахме скришом. Напрежението в раменете й я накара да потръпне няколко пъти, докато хълцаше, а после те се отпуснаха и тя се обърна към него. Очите й бяха пълни със сълзи, а гневът беше заруменил лицето й. Изглеждаше възбудена. Отиде до него и хвана ръцете му.

— Простете ми — каза тя като непослушна ученичка. — Простете ми, любов моя.

Той я погледна така, сякаш не можеше да повярва на щастието си. Разтвори обятията си, тя потъна в тях и уви ръце около шията му.

— Простете ми — прошепна тя.

Аз се надигнах от мястото си, колкото се може по-тихо и отидох към вратата. Ана ми кимна да изляза и аз тръгнах. Затваряйки вратата след себе си, аз я чух да казва:

— Обаче ще отида в Дърам Хаус, а вие ще дадете необходимите средства, за да прекарам една весела Коледа там.

 

 

Кралицата ме приветства обратно в покоите си с тънка тържествуваща усмивка. Бедната жена си мислеше, че отсъствието на Ана означава отслабване на влиянието й. Не беше чула известния ми вече списък с обезщетения, които любовникът на Ана трябваше да й плати, задето я отпращаше от двора. Тя не знаеше, за разлика от целия кралски двор, че учтивостта на Хенри към нея по време на коледните празници беше само формална.

Ала го разбра достатъчно скоро. Той никога не вечеряше с нея насаме в покоите й. Никога не я заговаряше освен ако не го гледаха. И абсолютно никога не я канеше на танц. Всъщност, през повечето време той се извиняваше и само наблюдаваше танцьорите. В двора имаше нови момичета, които се извиваха в ръцете на партньорите си под неговия настоятелен поглед: една нова наследница на рода Пърси и едно ново момиче от семейство Сиймор. От всяко графство, което можеше да претендира да бъде представено в кралския двор, пристигаше по някое ново момиче, което да очарова краля, а защо не и да опита да завземе трона. Ала никоя не можеше да привлече вниманието на краля. Той седеше до кралицата и изглеждаше отнесен, потънал в мисли за любовницата си.

Същата вечер кралицата коленичи пред молитвения стол и дълго се моли, докато придворните дами дремеха по местата си, в очакване тя да ни отпрати да спим. Когато тя стана и се обърна, аз бях единствената будна.

— Изпозаспаха като Иисусовите ученици в Гетсиманската градина — каза тя по повод на проявеното пренебрежение по време на собственото й страдание.

— Съжалявам — казах аз.

— Все едно е дали тя е тук или не — отбеляза Катерина мъдро и с отчаяние в гласа. Тя се приведе под тежестта на шапчицата си и измъкна фибите, които я крепяха. Косата й беше така побеляла, че отбелязах колко много се беше състарила — много повече през тази последна една година, отколкото през целия си изминал живот.

— Това е просто страст, която той ще надживее — каза тя, по-скоро на себе си, отколкото на мен. — Ще се измори от нея, както се случваше с всички други досега. Беси Блаунт, вие, а сега Ана, която е само една от многото.

Аз не отвърнах.

— Само да не извърши някой грях срещу Светата Църква, докато е под нейна власт — продължи тя. — Дано той да не прегреши. Това е всичко, за което се моля. Знам, че ще се върне при мен.

— Ваше величество — казах аз тихо. — А какво ще стане, ако не се върне? Какво ще стане, ако те анулират брака ви и той се ожени за нея? Има ли къде да отидете? Имате ли някое подсигурено безопасно място, където да се оттеглите, в случай, че всичко се обърка?

Кралица Катерина обърна уморения си поглед към мен, сякаш едва сега ме забелязваше. Тя протегна ръце, за да мога да развържа горната част на корсажа й, и се обърна, така че да мога да го изхлузя през раменете й. Кожата й беше възпалена и зачервена от грубата долна риза. Не казах нищо, защото тя не обичаше придворните й дами да я виждат така.

— Аз не се готвя за поражение — каза тя простичко. — Това е все едно да предам сама себе си. Знам, че Господ ще насочи мисълта на моя Хенри обратно към мен и ние ще заживеем отново щастливо. Знам, че дъщеря ми ще стане кралица на Англия и ще бъде една от най-прекрасните кралици, които са управлявали някога. Баба й беше Изабела Кастилска — и никой не може да се усъмни, че една жена е способна да управлява кралство. Тя ще бъде принцеса, която всеки ще запомни, а на смъртния ми одър кралят ще бъде за мен сър Вярно Сърце, какъвто беше и в годините на моето моминство.

Кралицата отиде в стаята си и слугинята, която дремеше пред камината, скочи и взе от ръцете ми одеждата и шапчицата й.

— Бог да ви благослови — каза кралицата. — Сега можете да кажете на останалите да вървят по леглата си. Сутринта ще очаквам всички те да дойдат с мен на литургия. И вие също, Мери. Обичам придворните ми да идват на литургия.