Филипа Грегъри
Другата Болейн (46)

Есента на 1535

От Ана получих само едно писмо през есента:

Скъпа сестро,

Ние ходим на лов със соколи — дивечът е добър. Кралят е доволен от ездата и си купи нов ловен кон на невероятно ниска цена. Времето, прекарано със семейство Сиймор в Улфхол, се оказа прекрасно, а Джейн беше пред погледите ни през по-голямата част от времето, както подобава на дъщеря на домакините. Нейната любезност може да изкара човек от нерви. Тя се разхожда с краля в градината и му показва билките, които ползвала, за да цери бедняците, показа му бродериите си и домашните си гълъби. Тя гледа и риба в крепостния ров, която идва, за да бъде нахранена. Обича сама да наглежда как приготвят вечерята за баща си, тъй като счита, че е редно жената да прислужва на мъжа. Въобще, нейното очарование не знае граници. Кралят се занася с нея като ученик. Както можеш да се досетиш, аз далеч не съм толкова възхитена, но все пак се усмихвам, знаейки, че козът е в мен — не скрит някъде в ръкава, а в корема ми.

Моля се на Бога този път всичко да е наред. Моля те, Боже. Пиша ти от Уинчестър, а сетне заминаваме за Уиндзор, където очаквам да ме посрещнеш. Ще те искам до себе си през цялото време. Бебето ще се роди следващото лято и всички отново ще бъдем в безопасност. Не казвай на никого — даже на Уилям. Трябва да остане в тайна колкото се може по-дълго, в случай на някакво нещастие. Засега само Джордж знае, а вече и ти. Няма да кажа на краля, докато не мина третия месец. Този път имам всички основания да смятам, че бебето ще е здраво.

Моли се за мен,

Ана

Пъхнах ръка в джоба си, потърсих броеницата и започнах да прехвърлям зърната й през пръстите си и да се моля с цялата си душа този път Ана да износи бебето докрай и да се роди момче. Не смятах, че някой от нас ще успее да се справи с още едно помятане; истината щеше да излезе наяве и нашият късмет нямаше да преодолее поредния неуспех, или самата Ана щеше просто да направи малката крачка от болна амбиция към безумие.

 

 

Гледах как прислужницата опакова роклите ми в сандъка за път, за да се завърнем в кралския двор в Уиндзор, когато Катерина почука на вратата ми и влезе в стаята ми.

Аз се усмихнах и тя дойде да седне до мен. Взираше се в токите на обувките си и явно искаше да ми каже нещо.

— Какво има? — попитах аз. — Кажи ми, Кат, изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се задавиш от това, което ти е на устата.

Тя веднага вдигна глава.

— Искам да питам нещо.

— Питай.

— Знам, че Хенри трябва да остане с монасите от цистерианския орден и с другите момчета, докато кралицата не го повика в двора.

— Да — казах аз и стиснах зъби.

— Чудех се: не мога ли да дойда в двора с вас? Аз съм почти на дванадесет.

— На единадесет си.

— Това значи почти на дванадесет. Ти на колко години беше, когато замина оттук?

Аз направих гримаса.

— Бях на четири. Това е нещо, което винаги съм искала да ти спестя. Плаках всяка нощ, докато не станах на пет.

— Но сега аз съм почти на дванадесет.

Аз се усмихнах на нейната настоятелност.

— Права си. Трябва да дойдеш в кралския двор. Аз ще бъда там, за да те пазя. Ана може да ти намери място като придворна дама, а Уилям също ще те защитава.

Мислех за разврата в двора, за това как едно ново момиче от рода Болейн щеше да стане център на вниманието, как деликатната хубост на дъщеря ми беше на по-сигурно място в провинцията, отколкото в палатите на Хенри.

— Предполагам, че и това ще трябва да се случи — казах аз. — Но все пак ни трябва разрешението на чичо Хауърд. Ако той каже „да“, ти можеш да дойдеш с мен и Уилям следващата седмица.

Лицето й се озари. Тя запляска с ръце.

— Ще имам ли нови дрехи?

— Предполагам.

— А може ли да имам нов кон? Ще трябва да ходя на лов, нали?

Започнах да изброявам нещата на пръстите си.

— Четири нови рокли, нов кон. Нещо друго?

— Шапчици и пелерина. Старата ми е много захабена. Излиняла е вече.

— Шапчици. Пелерина.

— Това е всичко — каза тя, останала без дъх.

— Мисля, че ще можем да се справим с това — казах аз. — Но запомни, лейди Катерина. Дворът невинаги е добро място за една млада девойка, особено за хубава млада девойка. Ще очаквам да се държиш така, както ти се нареди и ако се случи някой да флиртува с теб или да ти праща любовни писма, ще трябва да ми кажеш. Няма да допусна да дойдеш в двора и някой да разбие сърцето ти.

— О, не! — тя танцуваше из стаята като придворен шут. — Не. Ще направя всичко, което ми кажеш, само ми кажи какво да правя, и аз ще го направя. Освен това не смятам, че някой изобщо ще ме забележи.

Полите й се увиха около слабото й телце, а кестенявите й коси се разпиляха. Аз й се усмихнах.

— О, ще те забележат — казах аз горчиво. — Ще те забележат, дъще моя.