Метаданни
Данни
- Серия
- Приказни романи
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Once Upon a Tangled Tale, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елена Атанасова, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Lindsey
- Корекция
- Xesiona(2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- maskara(2010)
- Допълнителна корекция
- ganinka(2015)
Издание:
Бронуин Улф. Вълшебната кръстница
ИК „Калпазанов“, Габрово, 1998
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
ISBN: 954-17-0166-3
История
- —Добавяне
- —Корекция от ganinka
Глава шеста
Ако това не спреше скоро, щеше да умре. Белинда го знаеше. Щеше просто да се стопи в бълбукаща течност от желание. Дори сега беше съмнително, че щеше да може да ходи отново. Неговият вкус, допирът на бакенбардите до бузите й, неподправеното доказателство, че и той е развълнуван от това — развълнуван от нея, съвсем незашеметяващата красавица Белинда Браун. И все пак Каин я прегръщаше така, като че ли бе по-жизненоважна от въздуха. Никога през живота си не се бе чувствала повече жена, едновременно силна и крехка.
Ръцете със загрубяла кожа, които я държаха така страстно и с такова страхопочитание, я караха да се чувства красива и съвършена. Красива и съвършена за него, както той бе красив и съвършен за нея. Но дали той щеше да повярва в това, когато не изгаряше от желание?
Белинда се отдръпна и Каин бавно, неохотно отвори очи. Изгледа я, като че ли сънуваше, и тя трябваше да го убеди, че това е реалност. Малки бели кълба от пара изпълниха пространството между тях, докато и двамата се бореха да възвърнат спокойствие. Белинда зърна старата бдителност да се прокрадва по лицето, което се бе опитала да не обикне. Дълбоко в тялото си усети тръпки. Болезнен копнеж, примесен със страх и желание, жажда и несигурност. Ако по-късно всичко се окажеше някаква нелепост, нека да бъде така. Но винаги щеше да съжалява, ако не се отдаде на магията на този миг, ако не повярваше в силата на любовта.
Каин отпусна ръце до себе си, докато тя се извъртя и седна върху бедрата му. Подутият й глезен я накара да свие крака си и тя по невнимание се отпусна върху него. Веждите му подскочиха нагоре. Тя се усмихна — не успя да се въздържи. Този хубав, блестящ и понякога страховит бизнес магнат я желаеше. Той погледна към нея с ужасѐн, празен поглед и бързо отмести очи встрани.
Мили боже, беше си помислила това за истинско чудо и усмивката й го нарани, смути! Добре, по дяволите, този път, когато свърши с него, Каин Девлин никога повече нямаше да я разбира погрешно. Беше обърнал лицето си с белезите към нея, сложил ръка над стомаха си.
— О, Каин, погледни ръката си.
Той не го направи. Внимателно Белинда я повдигна и се взря отблизо в засъхналата кръв. Упоритият мъж, който допреди малко я бе целувал с такава жар, не помръдна, затова тя потърси в еднодневката, докато откри някакъв антисептик и бинт. Отне й пет минути да се погрижи за раната. Каин не я погледна нито веднъж. Но безразличието му бе позакъсняло. Белинда бе достатъчно убедена, че е стигнала до него — колкото и учудващ да бе този факт.
Свали ръкавицата от другата му ръка и вдигна наранената му длан към бузата си, задържа я там за миг, после я притисна бавно към устните си. Усети лекото му потреперване. Белинда коленичи и внезапно се допря отново до него, но рязкото поклащане на глава и изражението на лицето му й подсказаха, че не го намира за случайно.
— Игра ли е за теб това? — попита той тихо и хриптящо, като сграбчи ръцете й.
Очи в очи, само на няколко сантиметра един от друг, тя му се усмихна, разбирайки, че пита за нещо много повече от този момент.
— Не, Каин, това може да се окаже един от най-важните моменти в живота ми.
Преди да осъзнае какво тя възнамерява да направи, то вече се случи. Пръстите й се свиха конвулсивно, вместо да се отдръпнат. Ръцете й отметнаха косата му встрани, за да може да го целуне нежно в ъгълчето на окото и да докосне миглите му с език. Потри носа си в неговия, като през цялото време въздишаше тихо и изпълваше обонянието му с мириса си на ягоди и сладкия си дъх.
Треперенето, започнало в секундата, когато устните й докоснаха дланта му, заплашваше да наруши самоконтрола му и Каин се изплаши така, както никога преди. Ако тя не влагаше нищо в това… Ако беше някакво състрадание… Господ да му е на помощ. И тогава устните й се върнаха върху него, върху грозната, обезобразена част от лицето му, за която бе сигурен, че никога нито една жена не би приела, камо ли да… Каин премига от внезапния плам, обзел бузата му.
С всеки допир на устните й той все повече се разтапяше. Бавно, решително, тя следваше всеки белег, оставяйки следа от влажни целувки, които пораждаха невероятна топлина сред студения нощен въздух. И потръпването се превърна в треперене, толкова силно, че той трябваше… трябваше да я сгуши до себе си и да вдигне крака зад нея, да я притисне между тялото си, за да спре.
Каин потри лице в извивката на шията й, прилепвайки уста до топлата, гладка кожа. Не можеше да погледне в тези огромни кафяви очи — не и когато бе обзет от такава неистова жажда, че сам се ужаси. Ако сега го отблъснеше, той със сигурност щеше да умре.
Това бе повече от секс, въпреки че тялото го болеше до полуда за облекчение; повече от сласт, въпреки че тя раздираше вените му. Беше сърцето му, което щеше да се пръсне. Стените на сърцето му заплашваха да се пръснат на хиляди парченца.
Белинда го притискаше страстно, както той нея. Тя обви ръце около раменете му и приближи устни до ухото му. Малки кичури коса, подети от вятъра, трептяха до лицето й. Бакенбардите на Каин бодяха бузите й, изпращайки първични сигнали, които достигаха дълбоко до женствената й природа. Това беше другата й половина, с която щеше да стане едно цяло. Този мъж в обятията й се нуждаеше от това, което само нейното сърце и нейното тяло можеше да му даде.
— Спомняш си, че ти казах, че се опитвам да те предпазя от себе си? — прошепна Белинда и почувства кимането, плъзгането на бузата му над нейната. — Бях права, нали? Малко е страшничко.
Каин преглътна шумно, гласът му бе накъсан.
— Лудост е. Дори не се познаваме. Всичко това. Само два проклети дни, скъпа… — Той спря и Белинда притвори очи, изчаквайки реакцията му. — О, господи — промълви той. — Предполагам, си забелязала това и… — Спря, пое си накъсано дъх. Тя почувства как дробовете му се разширяват. — Предполагам си забелязала… треперенето също.
Белинда се усмихна и се отпусна до тялото му. Какво си мислеше той, че ще му каже? Каин Девлин трябваше да се научи на търпение. За късмет, тя имаше голямо желание да се посвети на това. Белинда плъзна ръката си под разкопчаната яка на ризата му и постави длан върху топлата плът. Чувствителните й пръсти се докоснаха до косматите му гърди, а палецът й започна да гали ключицата му бавно и нежно. Пулсът му отново се ускори.
— Каин — изрече тя тихо, като се облегна назад и го изгледа право в очите. — Единствената причина, че не съм на парчета върху земята точно в този миг, е тази, че ме държиш здраво.
Той изстена и подпря глава върху ствола на дървото.
— Може би защото и двамата сме така освободени — измънка той.
— Това може да е отчасти така. Нямаше ли да е достатъчно едно благодаря? Искам да кажа, в новините не се вижда често спасен и спасител да се държат по този начин. И това няма нищо общо с Принс, Каин.
— Вярвам ти, Белинда, но…
— Нека да се тревожим за това утре, става ли?
— Тогава, може би, защото изпитваш съжаление към мен.
— По никакъв начин…
— Слушай — каза той, стисна я за раменете и я прикова с настойчивия си поглед. — Не искам да те обиждам, но трябва да признаеш, че е възможно. Дори ми го каза в къщата.
— Почакай…
— Беше изплашена и двамата бяхме напрегнати поради много причини, откакто пристигна. Може би и двамата бяхме самотни, и това се случи. Бих искал…
— Какво, Каин? — попита Белинда, като се опита да прикрие надигащата се тревога в гласа си. — Какво би искал?
Той отпусна ръце.
— Нищо. Как може нещо да се получи от начина, по който започна? В тъмното винаги е по-лесно да се залъжеш. Нямаш представа в какво се забъркваш, Белинда.
— Кажи ми тогава. Кажи ми в какво се забърквам. Дай и на двама ни възможност да прозрем докъде можем да стигнем.
Той не проговори отново и тя неловко се отдръпна от него, без да го докосва.
— Ще поспя. Без светлина сме приковани тук до сутринта. — Тя се уви с одеялото и се сви на една страна, изтощена и съсипана. Никога досега не й бе толкова трудно да е търпелива. Да докаже себе си пред Каин Девлин се оказа по-болезнено, отколкото бе предполагала. Не беше лесно да го обичаш. Пет минути напрегнато, тягостно мълчание изминаха агонизиращо бавно. За пръв път, откакто Каин я бе намерил, Белинда усети пулсирането в глезена си.
После той се изкашля. Тя отвори очи и видя големите му ръце, свити в юмруци до бедрата му.
— Иска ми се да повярвам, че това е действителност, Белинда. Иска ми се да вярвам, че ще продължи да бъде действителност сутринта, на дневна светлина. Но е твърде рано и твърде много очаквам.
Тя се изправи и предпазливо сви крака. Наметна се с одеялото като с огромен шал и заговори с премерен тон и се молеше той да схване думите й.
— Прав си. Аз също не съм изпитвала толкова силни чувства. Но щастливият край не е само за героите в романите. Забравяш, че съм те видяла на дневна светлина, Каин.
— Да, добре, не това… — той вдигна ръка и я размаха между тях — имам предвид.
— Ако това… — тя имитира жеста му — означава целувките ни или каквото и да е, правила съм го и през деня също.
— Но не си мислела, че то може да доведе до нещо.
— Не раздавам благотворителни целувки, Каин Девлин — процеди през зъби Белинда и пропълзя до него, като притисна показалеца си към гърдите му. — И ако си мислиш за лицето си, позволи ми да ти дам нова светлина, приятелче. Ти не си единственият, който се притеснява, че не е съвършен. Всъщност, вече направи намек за един от недостатъците ми.
— Какво?
— Знаеш много добре.
— Не, наистина.
— Напрегни се.
— Белинда, срамувам се да кажа, не си спомням да съм споменавал нещо за недостатъци, но… — Той вдигна ръце и присви рамене, но преди да успеела ги свали, тя сграбчи едната му длан и я притисна към гърдите си.
— Сега спомняш ли си? Каза, че не съм твой тип. — Смелостта на Белинда се стопи от допира на пръстите му и гласът й стана хриптящ, насечен. — И сега, ако мислиш за това да стигнем донякъде… ами… — Тя преглътна и се опита да не трепери. — Е, ти със сигурност не можеш да кажеш, че си ме видял на светло, тогава аз какво да си мисля?
Каин бе благодарен, че е толкова тъмно. За мъж на тридесет и три години, допирът до женска гръд не би трябвало така да го изгаря отвътре. И все пак тялото му се скова, имаше чувството, че очите му са станали на лазери, а ръката му ще започне да свети червено всеки миг. Повече от три години не бе докосвал жена така интимно. И не само, че жената бе започнала; тя му изнасяше лекция по начин, който ни най-малко не би трябвало да е възбуждащ. И въпреки това беше.
— Трябва да си мислиш, че съм злодей, скъпа. И точно това си и чула. Затова по-добре изчезни от моя живот, преди да излъжа и да те нараня отново.
Ръката му така нежно се сви около нея, че Белинда почти пропусна движението, но инстинктивно се облегна върху него. Той изстена и се отдръпна. Студеният въздух измести топлината на дланта му и тя потръпна от загубата, потръпна от това, което щеше да попита. И беше така доволна, че е толкова тъмно.
— Това ще доведе ли до нещо?
Дългите нозе на Каин бяха опънати пред него, ръцете му — отпуснати върху стомаха. Белинда се опита да седне и изстена от болката в глезена. Преди да постави крака си в удобно положение, Каин вече подкрепяше глезена й с една ръка и го опипваше с другата.
— Мили боже, с какво си обута?
— Най-доброто, което имах, Каин — отвърна тя, осъзнавайки ясно, че той отбегна въпроса й.
— Да избягаш в гората, без да си подготвена, не е много умно.
— Да, зная.
Белинда спря и почувства как чорапът й бавно се плъзга надолу и оголва глезена й и топлината на пръстите му, галещи премръзналата й кожа. Други части на тялото й копнееха да бъдат докосвани, така както никога досега не бяха копнели, но сърцето не й позволяваше да се предаде. Всичко, което имаше, беше тази опияняваща нощ. В гърлото й заседна горчив смях. Тази нощ бе съвсем далеч от детските й представи за опияняващо преживяване. Въпреки това не можеше да прогони усещането, че времето им изтича. Трябваше да се вкопчи във всичко, което той би й дал.
— Само си помисли — добави тя, като наведе горната част на тялото си по-близо до главата му. — Ако имах маратонки, никога нямаше да ме откриеш.
Никога нямаше да ме откриеш… Никога нямаше да ме откриеш… Никога нямаше да ме откриеш…
Каин неохотно изви глава към Белинда. Мистичната лунна светлина се отразяваше в тъмните дълбини на очите й. Разрошената от вятъра коса обграждаше лицето й като златиста панделка. Може би наистина съществуваше магията. Как иначе би си обяснил тази красива жена, облечена със сребро и кадифе, появила се в живота му от нищото? Тази жена, единствената жена, която успя да проникне през защитните му прегради и да го накара отново да мечтае за всичко, което бе мислел за загубено.
Въздухът бе неподвижен, облаците се разпръснаха, небесният свод бе обсипан с блещукащи звезди.
Никога?
„Никога“ бе много по-силна дума от всички „трябва“ и „непременно“, които преминаваха в главата му. Ако никога означаваше цял живот, прекаран като изминалите пет години…
— Студено е. — Каин придърпа Белинда в скута си и пое премръзналото й тяло в удобно положение до гърдите си. Странно, когато уви одеялото около телата им, тя като че ли едва дишаше.
— Ще изтръпнеш, ако ме държиш така.
— Точно на това се надявам, скъпа — въздъхна той в косата й.
Белинда замръзна като статуя. Страхуваше се да не развали магията, страхуваше се да не реагира на рязката промяна в Каин. Над гората се спусна странна тишина. Силният вятър бе престанал и сега сред дърветата се носеше леко шумолене на листа. Въпреки че стана по-студено, на Белинда й бе изненадващо топло. Попаднала в обятията на Каин и завита с одеялото, се чувстваше обвита като в пашкул. Беше й топло, но не и спокойно. Осъзна, че е притаила дъх в очакване на някакво обяснение, някакъв знак за какво мисли мъжът, когото така силно обичаше.
— Родителите ми се разведоха, когато бях на седем години, и оттогава останахме само мама и аз.
Мили небеса, той говореше, разказваше. Мигновена болка сви гърлото й и пропълзя към очите й. Белинда трябваше да се раздвижи. Тежкото палто на Каин все още не бе закопчано и тя се сгуши в него, като провря ръка по гърба му, точно над колана. Колебливо сложи другата си длан върху пуловера му точно до сърцето и бавно сведе глава над рамото му, устните й бяха съвсем близо до ухото му. И точно тогава, за най-голям неин ужас, силно къркорене изпълни паузата в разказа на Каин.
— Белинда?
— Продължавай да говориш, Каин — прошепна тя и устните й се тръкнаха в ухото му. — Моля те, не обръщай внимание на тялото ми и продължавай да говориш. — Звукът се повтори. — О, по дяволите — изстена тя, вдигна глава и се отдръпна. — Предполагам, това е подходящо за жени, свикнали само на салата, свикнали да издържат без храна продължително време.
Въпреки че очите й бяха свикнали с тъмнината, беше трудно да прецени реакцията на Каин. Толкова близо й беше лесно да чуе сподавения стон, който излезе дълбоко от гърдите му. Потрепери. Проклятие! Мъжът най-после бе започнал да се разкрива, а тя провали всичко. Той подпря главата си до ствола на дървото и прикри очи с ръка, отдръпвайки се напълно от нея — съвсем ясно послание с езика на тялото. Белинда се приготви да се раздвижи.
Не успя да помръдне и на сантиметър.
Беше придърпана към здравите гърди на Каин и притисната до извивката на врата му толкова бързо, че трябваше да вдиша няколко пъти, за да осъзнае, че мъжът се смееше.
Смееше се!
Звукът бе дрезгав и хриплив, толкова отдавна не бе правил това, и все пак за Белинда прозвуча така великолепно като музика на Вивалди.
— Белинда — изрече той накъсано, устните му се движеха до косата й. — От мига, когато те докоснах за пръв път се опитвам да не обръщам внимание на тялото ти и, скъпа, трябва да ти кажа, че се оказа невъзможно. Не зная докъде ще доведе това. Не зная дали въобще мога да дам нещо, но зная, че тук се крие тайна, която не мога да разгадая. Да те държа в обятията си е чудо. Ти си честна и открита и целият ме хвърляш в плам. И… имам изненада за теб.
Каин я пусна и се извъртя, за да стигне до еднодневката. Постави някакъв тесен предмет с правоъгълна форма в ръцете на Белинда и тя бързо реши, че е пакетче бисквити. С кокалчетата на пръстите си той повдигна брадичката й и допря горещата си уста до устните й. Тя протегна ръце към бузите му, за да получи още, но Каин се отдръпна.
— Още малко от това и ще загубя битката, скъпа. А искам да съм сигурен. Наистина, наистина сигурен, преди… Хапни първо, а после, ако все още искаш да знаеш в какво се въвличаш, ще…
Белинда го целуна по шията и усети как адамовата му ябълка подскача под устните й. Сърцето й бе така изпълнено с обич, така изпълнено с крехка надежда. Тя нежно разпери пръсти върху белезите от раните му и ги помилва.
— Не бих искала да бъда на друго място, нито да чуя нещо друго.
Каин целуна с благоговеене тази лековита длан и тухла по тухла, започна да събаря стените около сърцето си.