Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приказни романи
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Once Upon a Tangled Tale, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 27гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey
Корекция
Xesiona(2010)
Допълнителна корекция и форматиране
maskara(2010)
Допълнителна корекция
ganinka(2015)

Издание:

Бронуин Улф. Вълшебната кръстница

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1998

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-17-0166-3

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция от ganinka

Епилог

— Фърн, предупреждавам те. Това е изключително неправилно. Вече доведе това поръчение докрай. Или да те наричам Лусинда?

— Замълчи, Есмералда! Не чувам.

Фърн Татяна Голдуин сложи пръст до устата си и накара строгата си придружителка, изпратена от Върховната вълшебница, да запази тишина. Бе вярно, че е приключила успешно задачата си, но все още не искаше да се оттегли. Присъствието им в най-отдалечения ъгъл на елегантната всекидневна в дома на Андерсън бе напълно невидимо за събралите се там хора.

Преди малко, когато пристигна Милисент и започна да крещи срещу Синди, Белинда и Лилит, стаята така се изпълни с чувствени вълни, че Есмералда бе почти готова да ги превърне в жаби. За щастие, Фърн бе успяла да приспособи инстинктите си към модерните времена и да успокои архаичната си спътничка. Освен това Синди се справи с проблема с изключителна лекота. Есмералда очевидно бе работила в административния отдел прекалено дълго. Напълно бе забравила вълненията при оказването на помощ на земните да открият щастието си.

Фърн изгледа високата, слаба вълшебница и въздъхна. Да, беше вярно, че и тя бе загубила кураж, преди нейните момичета да се появят на сцената, но Есме като че ли дори вече не мислеше като вълшебница.

— Слушай, Есмералда, моите момичета и техните герои се вписват в най-хубавите традиции. Но все пак искам да се убедя, че всичко е наред.

Есмералда присви устни и кимна неодобрително.

— Фърн, Върховната вълшебница ме изпрати да те уведомя официално, че си номинирана за Вълшебна кръстница на годината, и да ти връча следващото поръчение.

— Гръм и мълния, дай ми още пет минути! Това е най-хубавата част.

Фърн замълча и притаи дъх, когато вратите се разтвориха и в стаята влязоха Роберта и Макс. Синди бързо отиде до Роби, като ахкаше и охкаше.

— О, Роберта, скъпа — каза Синди, като прегърна зълва си. — Съжалявам за Хелън, но ще преодолеем това, ще видиш. Обичта ти към Макс ще ти помогне толкова много. Всъщност, вече забелязвам някои чудесни странични ефекти. Изглеждаш прекрасно.

— Наистина, Роб — добави Франк, приближавайки се с Лилит към двете жени.

Фърн побутна с лакът Есмералда.

— Тези двамата научиха толкова много и дори не се притесняват, че все още са с влажни, измачкани дрехи.

— Фърн, тръгвай вече.

— Шегуваш ли се? Трябва да видя как Франк и Макс ще се справят с положението. — Фърн изгледа многозначително настойчивата пратеничка и сви ръце в юмруци върху пищните си бедра. — Есме, тези съдби бяха заплетени от самото начало и аз най-после узнах защо. — Фърн направи широк кръг с ръката си. — Хората в тази стая са били предопределени да бъдат приятели, да се обичат и да си помагат, но нещата са се объркали, сърцата им са били наранени и аз трябва да съм сигурна, че злото най-после е превъзмогнато. Защо си мислиш, че отложих решаването на проблема с Хелън Чалмърс? Трябваше да ги събера всички заедно, за да видя как ще реагират. Сега наблюдавай това.

Роберта сложи ръка върху рамото на Франк.

— Благодаря, Франк. Между другото, новата Роберта забелязва част от стария Франк. — Тя се усмихна.

— Сигурна ли си, че това е Франк? — попита Принс със закачлива невинност.

Франк повдигна вежди и кимна на Принс, а после се обърна към Макс.

— Слушай, Уулф, съжалявам, че те нападнах така ожесточено. Тогава обаче не знаех толкова много неща. Как е окото ти?

— Платих малка цена срещу всичко, което получих. Не се тревожи.

Фърн подпря брадичката си с пръст. Лилит трябваше да си изясни нещата с Макс също, но стоеше назад. Разбира се, вълшебството можеше да разреши всички проблеми незабавно, но Фърн се бе научила, че бързите решения често се проваляха с течение на времето. В отминалите времена, ако нещата се объркаха прекалено много, вълшебниците понякога размахваха магическите си пръчки малко преждевременно, като приключваха въпроса с голяма магия — убиване на дракони и други такива. Но смъртните често изгубваха от поглед съдбата си, когато животът им тръгваше нормално.

Честно казано, през последните сто години Фърн бе открила, че хората, които сами решаваха проблемите си, бяха щастливи много по-дълго, защото са платили някаква цена, за да го постигнат.

И така, Фърн потупа пръчицата си, прикрепена към невидимия й колан. Тя не посегна към вълшебния прашец, но кръстоса пръсти и се усмихна, когато Макс заговори.

— Лилит, имаш страхотен нов вид — подразни я той шеговито, прегърнал Роби през кръста.

— Да, добре. — Тя направи пауза, погледна към Франк и се усмихна, когато той й намигна. — Вкусът ми доста се промени напоследък. Отказах се от марковите дрехи. Ти също изглеждаш малко… не както обикновено.

— Права си — съгласи се той и се засмя. — Ставам винопроизводител и тези дрехи са съвсем подходящи.

Лилит погледна към Роберта и въздъхна.

— Макс, сгреших спрямо теб и съжалявам.

Макс вдигна свободната си ръка и я сложи върху рамото й.

— Аз също бърках за теб. Но това е добре и за двама ни. Винаги ще съм ти благодарен, че се тревожеше достатъчно за Синди, за да се замесиш в този случай. Ако не ме беше обвинила, сигурно никога нямаше да имам втори шанс с Роби.

— Виждаш ли, Лил — намеси се и Синди, като стисна ръката на заварената си сестра. — Макс и Роберта, страхувам се, че изпуснахте грозна сцена с Милисент и Барбара. Те почти се отрекоха от мен и Лилит, но ние двете ще се поддържаме, нали, сестра ми? — Синди погледна към Лилит и красивият бивш модел се поколеба. После се усмихна и се усмихна още по-уверено, когато Франк я придърпа близо до себе си.

Синди се обърна към Макс и Роберта.

— Лилит се тревожеше, че признанието й на сватбения ни прием е започнало цялата тази история.

— Все още съм шокирана и ме боли за баба, Лилит — каза Роберта. — Но това, което ти направи, върна Макс отново в живота ми. И се научих, че понякога наистина нещо чудесно може да се роди от болката. Макс е светлата ми диря в тази буря. Благодаря ти.

— Аз също никога нямаше да срещна моята светла диря без тази буря — намеси се и Каин Девлин от мястото си на дивана до голямата мраморна камина. — Никога нямаше да узная, че Принс все още ми е приятел.

Двойките до вратата се приближиха към седналите и Белинда сложи едната си ръка върху бедрото на Каин.

— Не мога да не се чувствам ужасно заради болката, причинена ви от Милисент и Хелън, но ако е вярно, че всяко зло е за добро, мисля, че всички трябва да сме щастливи. Аз поне съм щастлива.

— За мен ли говориш, красавицата ми, или искаш да се отървеш от тези сиви спортни дрехи? — прошепна Каин, като се наведе по-близо до ухото на Белинда и се засмя многозначително.

Фърн бе доволна, че мъжът се държеше така открито пред цялата група. Любовта и приятелството щяха напълно да променят живота му. Тя размаха щастлива ръце, като пренебрегна сърдитото изражение на Есмералда. Насочи вниманието си към Принс.

— Белинда, приятелко, ти със сигурност си права — съгласи се той, като стана и отиде до Синди, застанала до камината. — Наистина има за какво да сме щастливи, но имам идея, която ще ни даде възможност да си починем и наистина да се порадваме на щастието.

— Какво?

— Принс, казвай.

— Какво мислиш?

Едновременно се разнесоха седем гласа, докато Принс не направи знак да замълчат, и седна до съпругата си.

— Добре, Есме, скъпа — прошепна Фърн, като се опита да прикрие неудоволствието си. — Вече можем да си тръгваме.

— Как, какво? — Другата вълшебница наблюдаваше смъртните внимателно и Фърн знаеше, че нейната спътничка е захапала въдицата. Принс изглеждаше така сладък и Есме искаше да остане докрай. След като вълшебницата си припомнеше колко е хубаво да се помага на хората, беше доста трудно да се устои.

— Искаме да благодарим на всички ви, че така се вълнувахте за нас, като ви поднесем много специален подарък. — Принс се поколеба и хвана ръката на съпругата си. — Искаме всички да останете на острова и да прекараме медените си месеци заедно.

Синди се засмя от неочакваната тишина.

— Всъщност меденият ни месец с Принс не можа да започне. Ние оставаме тук със сигурност.

— Разбира се — продължи Принс, — това означава, че трябва първо да оженим някои от вас и след като вината е моя…

— По дяволите, да — прекъсна го Каин, вдигайки Белинда на крака. — Няма да спя в друго легло, докато тази жена не е до мен, и то съвсем законно.

— Каин! — Белинда поруменя.

— И аз казвам същото — добави Франк. — Хайде да отидем да се оженим, за да може да започне медения ни месец.

— Не е ли малко късно тази вечер? — попита Лилит, придърпвайки мокрото деколте на роклята си.

— Забрави, момиче — противопостави се Франк. — Няма да свалиш тази дреха от гърба си, докато не се оженим.

Макс поглади мустаците си с пръст и Роберта го побутна отстрани.

— Макс знае как да го уреди. Когато ние се оженихме, беше много по-късно.

— Уулф! — навикаха мъжете в хор.

— Добре, господа. Нека да се обадя по телефона, после можем да тръгваме.

— Чудесно — пропя Синди. — Само си помислете, дами, ще можем да разглеждаме забележителностите заедно и да пазаруваме, и…

Устата на Принс остана отворена и той придърпа съпругата си по-близо.

— Вечеря след три дни? — попита той, като изгледа бързо всички мъже.

— Три дни може да са достатъчни — отговори толкова сериозно Макс, че Франк и Каин избухнаха в смях. Скоро всички започнаха да се смеят и стаята се изпълни с весела глъчка. Любовта и приятелството щяха да останат тук завинаги.

 

 

Фърн изтри ъгълчетата на очите си с блестящия ръкав на роклята си. Забеляза сълзи и в очите на Есмералда. Сега или никога.

— Божичко, тези хора бяха толкова специални, че нямам търпение да се захвана със следващата си задача. Къде е тя?

Есмералда изви глава и се загледа в пространството, ръцете й се бяха свили във фееричния плат на роклята й. Фърн я съжали.

— Знаеш ли, Есмералда, малко съм притеснена, че не бих сторила най-доброто сега. Мисля, че ти трябва да се заемеш със следващото поръчение, Есмералда.

— Какво? Аз? Наистина?

Фърн долови страха и копнежа в гласа й. Стисна в пръстите си малко вълшебен прашец и го духна към другата магьосница.

— По-добре побързай и се заеми с мисията си.

Есмералда потрепери нерешително, после изгледа Фърн, взе вълшебната й пръчица и изпъна раменете си.

— Ще ми дадеш ли някакъв съвет? Страхувам се, че съм излязла малко от форма.

Фърн плесна с ръце.

— Не забравяй, любовта е най-голямото вълшебство на света. И внимавай с чорапогащите!

Край
Читателите на „Вълшебната кръстница“ са прочели и: