Бронуин Улф
Вълшебната кръстница (22)

Глава шеста

Макс вдиша дълбоко.

— Роби, баба ти не беше доволна, когато се сгодихме. Не зная защо, но очевидно не желае нито ти, нито Принс да намерите своето щастие. Около седмица преди сватбата ни откри, че баща ми е бил обвинен и уволнен заради злоупотреба с пари. — Макс стисна по-силно ръката й и се опита в гласа му да не прозвучи ужас. — Дойде при мен и ме заплаши, че ако не те оставя, ще направи публично достояние престъплението на баща ми, въпреки че фирмата, в която работеше, не повдигна съдебен иск срещу него заради инфаркта му. Ти знаеше, че е починал, но не ти бях разказвал какво е направил.

— О, Макс! Това нямаше да ме притесни. Трябвало е да ми кажеш. Можехме да заминем… да предприемем нещо — прошепна Роберта, забелязвайки болката в очите на любимия си.

— Ако бях само аз, скъпа, бих могъл да го направя, но имаше още един човек, когото не можех да допусна баба ти да нарани. Хелън го знаеше прекалено добре и го използва срещу мен. Разбираш ли — каза той, наведе се и вдигна ръката й към бузата си — баща ми е направил ужасен избор. Майка ми бе толкова болна и сметките за лечението й са го подтикнали към това престъпление. Искаше ми се да бе дошъл при мен. Никой от нас не знаеше какво е правил. Аз…

Макс спря и притисна дланта й към устните си и Роберта усети как устата му трепери. Тя вдигна свободната си ръка и сложи пръстите си върху косата му, като се опитваше да успокои и двама им. Милост! Баба й имаше каменно сърце.

— Не можех да допусна баба ти да опетни паметта на баща ми и да позволя майка ми да страда повече, отколкото вече страдаше. Хелън ми каза как точно трябва да те изоставя, скъпа. Трябваше да изчакам, за да се изправиш сама пред всичките ни приятели в църквата. Господ ми е свидетел, че никога не съм искал да нараня никой друг така жестоко, както Хелън Чалмърс. Мила Роберта, знаех колко ужасно ще е това за теб. Знаех, че ще си помислиш, че съм те използвал, но не можех да направя нищо. Известно време, точно след като се опитах да те видя… спомняш ли си в градината… мислех, че няма да мога да живея с такава болка. После положението на майка ми се влоши, отчасти, сигурен съм, защото бе видяла колко бях щастлив и не можеше да проумее защо съм променил решението си. Трябваше да се съглася с условията на Хелън и тайно да започна да изплащам дълговете на баща си. Баба ти бе категорична да не правя опити да те търся. Нямах избор, затова престанах да се вълнувам и продължих да живея просто по инерция. Преди няколко месеца ми изпрати писмо и ме информира за Принс. Предусещах, че възнамерява да провали и неговия живот и не можех да допусна това да се случи. Споменаваше името на Милисент, имаше откъде да започна. Разбира се, пишеше колко си щастлива. От време на време обичаше да ми напомня какво съм загубил.

Роберта седеше притихнала, сълзите й се стичаха по лицето. Тя провря пръсти в косата на Макс и ги притисна към главата му.

— О, Макс! Излъгала е. Ти ми липсваше така ужасно, а тя непрекъснато ми повтаряше, че ти се нуждаеш от жена, която може да ти предложи много повече, отколкото аз бих могла.

Макс се отдръпна от нея и седна изправен, с мрачно изражение на лицето.

— Едва през последните няколко дни проумях как е отровила мислите ти, любов моя. Искала е да те задържи при себе си така отчаяно, че те е лишила от самочувствие. Не зная какви чувства изпитваш към нея сега, Роби. Съгласен съм, че сигурно е много болна, но аз я мразя заради това, което ти е сторила, което ни стори.

— А бедната ти майка. Все още пазя писмото й, което ми написа, след като се сгодихме. — Роберта хвана ръцете си в скута и приведе рамене. — Знаех, че е твърде болна, за да дойде на сватбата, Макс, но се надявах да се запозная с нея. Чувствам се ужасно, че никога не направих опит да се свържа с нея след всичко, което се случи, но… почакай! Макс, как ще й се отрази това сега? — Роберта го погледна и потръпна от прикритата мъка в очите му.

— Вече нищо не може да я нарани, любов моя. Тя почина преди почти година. Затова бях свободен да дойда.

Тих, мъчителен стон се откъсна от гърдите на Роберта и тя притвори очи. Облегна главата си назад върху дивана.

— Знаех, че е повече от вероятно двамата с Принс да ме мразите и го очаквах. Но кръвта ми замръзваше от мисълта да се изправя пред него и възможността да те видя. Казвам ти, Роби, има много хора, които биха били доволни да видят пречупен Максимилиан Уулф, и аз бих могъл да им доставя неописуемо удоволствие през изминалите няколко дни. Но още малко болка не означаваше нищо. Аз знаех това, което Хелън не знаеше: дълговете на баща ми са изплатени, а майка ми е мъртва. Вече няма власт над мен.

Роберта имаше чувството, че е остаряла със сто години. Изправи се с усилие и впери поглед в лицето на мъжа, когото обичаше — мъжа, за когото си мислеше, че няма капка почтеност. Мъж, обичал родителите си толкова предано, че се е отказал от собственото си щастие, и в известен смисъл, от доброто си име, за да предпази тях.

— О, Макс, иска ми се да бях по-силна тогава. И двамата така сме страдали сами. — Роберта потрепери и изтри сълзите от лицето си. — Толкова съжалявам за всичко, което баба ми ни е отнела. Ще ми се да бяхме застанали срещу нея заедно. Би могло да е толкова различно.

— Тогава да застанем заедно сега, моя любов — каза Макс. Гласът му бе плътен и дълбок. Падна на коляно и се наведе към Роберта.

— Но, Макс…

Макс я сграбчи през кръста и я придърпа леко напред. Лицето на Роби бе бледо, измъчено и той не можеше да издържи нито секунда повече да гледа нейната скръб.

— Този път ще го направим, скъпа. Ти си силна и аз съм толкова горд с всичко, което си постигнала. Дълговете към семейството ми са минало и нищо няма да ме спре да осъществим нашата мечта, Роби. Омъжи се за мен, още сега, любов моя. Нека си върнем това, което ни бе откраднато. — Макс плъзна едната си длан надолу по стомаха й и доближи устните си на милиметри от нейните. — Мислила ли си, поне веднъж, че досега бихме могли да имаме бебе, скъпа? — Той забеляза как очите й отново се насълзиха, и разбра безмълвния й отговор. — Аз също, скъпа. Господи, Роберта, кажи да — прошепна той настойчиво до устните й. — Този път няма да позволим на нищо да ни попречи, освен ако… — Макс се отдръпна назад. — Освен ако болката не е била прекалено голяма. Освен ако ти вече не ме обичаш.

Изражението на очите му бе така мрачно, че реакцията на Роберта бе мигновена. Тя взе лицето му в дланите си и го целуна. Целуна го така, както той нея в самолета, устните й в началото нежно се прилепиха, после се отдръпнаха и се притиснаха, ставаха все по-настойчиви и настойчиви, докато той изстена. Ръцете на Макс се увиха около талията й. После се плъзнаха по гърба й и Роберта почувства първичните женствени инстинкти да се пробуждат в нея — нещо, което не бе изпитвала никога досега.

Бе жадна да усети вкуса му и разтвори уста над неговите, за да го допусне вътре, отвръщайки на движенията на езика му. И двамата жадуваха отчаяно за нещо повече и дишаха тежко. Макс я люлееше към себе си и Роберта усети колко много я желаеше, почувства го по всеки възможен начин.

Широката пола на роклята й оставяше много малко прегради между тях и тя бе решила да премахне останалото. Роберта протегна ръце към копчетата на ризата му и Макс я постави да седне на дивана мигновено.

— Аз… — Макс се хвана за коленете й и престана да говори, за да си поеме въздух. Опита отново. — Приемам тази целувка като знак, че ме обичаш.

Роберта вдигна двата си пръста към горещите му, подпухнали устни и се усмихна.

— Максимилиан Уулф, никога не съм преставала да те обичам. Искам да се омъжа за теб и да ти родя бебета. Каквото и да се случи, бих предпочела да имам единствено теб.

— Слава богу! — въздъхна Макс. После се усмихна на свой ред. — Двамата заедно ще преодолеем това, Роби. Толкова съжалявам, че трябва да се омъжиш за мен в този ми вид.

— Макс, ти винаги си изглеждал прекрасно.

— Както ти за мен.

Веждите й с цвят на канела се повдигнаха и Макс падна на колене. Плъзна ръце нагоре по бедрата й. Роберта потрепери.

— Казвам ти истината, момиче, и веднага щом успея да се държа на краката си, ще го узаконим. И тогава, както някога ти казах, ще ти покажа много бавно и много пълно точно колко си красива. Първо ще си удържим обещанието, любима. После ще си даваме подаръците. Утре ще се оправяме със света.

— Но, Макс, вече е почти посред нощ.

Макс успя да отстрани ръцете си от нея, за да се изправи на крака.

— Добре, моя лейди. Просто ще изпека властите на върха на шпагата си, както са правили тук често преди двеста години. Остра сабя или кесия с монети. И в двата случая се получава.

— Отлично. — Тя се засмя и Макс осъзна, че не е чувал щастливия й смях от векове. — Ще ти купя превръзка на пират от магазина за сувенири, капитан Уулф.

Той придърпа нежното си, любимо създание в обятията си и прошепна до ухото й, преди да отвори вратата:

— А, ти, моя лейди, най-добре се подготви да бъдеш пленена.

Макс изпълни обещанието си. Три часа по-късно бяха вече женени. Разбира се, той трябваше да използва авторитета и парите си, но всичко бе свършено. Бе така коварен, като фамилията, която носеше и имаше нещо общо с вълк. Бе решителен и хитър като Франсис Дрейк. Закле се, че няма да си тръгне, докато формалностите не бъдат изпълнени. Роберта дори не бе сигурна колко е часът. Знаеше единствено, че е рано четвъртък сутринта. Беше едновременно изморена и възбудена.

Споразумяха се да оставят кратко съобщение на личния телефон на Принс в офиса. Макс помоли Принс да му се обади, остави телефонния номер в хотела и допълни загадъчно, че е предпазил това, което е трябвало да опази преди две години. Това бе най-безопасният начин, по който можеха да се свържат с него. И двамата се надяваха, че Хелън никога нямаше да узнае. Роберта имаше чувството, че трябва да се предприеме нещо, за да се ускорят нещата, и Макс вече можеше да рискува, когато двамата официално бяха съпруг и съпруга. Почти. Той се усмихна и отиде да си вземе душ пръв.

След това, когато беше ред на Роберта, той я помоли да облече отново роклята си, когато приключи с къпането. Младата жена бе прекалено нервна, за да го попита защо, но сега ръцете й трепереха така силно, че тя почти не можеше да си сложи блясъка за устни. Не бе необходимо да слага червило, и без това щяха да го изтрият с целувки. Тя се подпря върху масичката й се загледа в огледалото.

Първата й брачна нощ. Нощта, за която бе мечтала, а после така бе страдала. Макс я обичаше и тя го обичаше, и след няколко минути щяха да се любят за пръв път и Роберта — с новото си самочувствие — бе напълно готова.

О, разбира се, че бе изплашена. Пое си дълбоко въздух, завърза панделките на роклята си и отвори вратата.

— Скъпа, мислех си, че ще ми се наложи да вляза в банята отново.

Макс бе оставил една-единствена нощна лампа. Мека златиста светлина се разливаше по голите му гърди и рамене, подчертавайки белия чаршаф около бедрата му. Тъмните му очи блестяха и едното ъгълче на изваяните му устни бе повдигнато, както и едната му тъмна вежда. Той протегна силната си, мускулеста ръка и Роберта усети как слабините й се свиха. Имало ли е някога по-съвършен мъж? Всичко, което виждаше — кожата на гърдите му с цвят на слонова кост, загорелите ръце с изящни пръсти, всяка част от тялото му бе съвършена и сърцето й започна да тупти учестено, а коленете й омекнаха.

— Роби, сладката ми, ела тук, преди да си припаднала върху мен.

— Макс. — Тя преглътна и направи няколко крачки. — Мисля, че трябва да знаеш — никога не съм правила това преди.

Макс притвори очи и после потърси лицето й отново.

— Мили боже, това го прави още по-сладко. Ела тук. — Той потупа леглото. — Аз също трябва да ти направя някои признания, момичето ми, и трябва да те прегърна, преди да се разпадна на части.

— Макс?

— Да, скъпа. — Той кимна, когато тя сложи ръка в неговата и приседна в края на матрака. — И аз не съм по-малко нервен от теб. — Макс се подпря на лакът, като внимаваше да не се размести чаршафът. — Бих искал и аз да съм се пазил за теб също, Роби, но искам да знаеш, че от мига, когато си дадохме обещание, преди толкова много месеци, аз го удържах. Никога не съм ти изневерявал.

Той се усмихна от изненадата в щастливите й зелени очи. Макс сложи ръка върху сърцето си. Силното му туптене бе очевидно.

— Трябва да знаеш, обаче, че се наложи да целуна Милисент Смайт няколко пъти, когато се опитвах да получа информация. Не беше почтено, но нямах друг избор. Разбира се, баба ти така би го раздухала, ако имаше възможност. Но, моля те, повярвай ми.

— Макс — започна Роберта, като повдигна другата си ръка, за да докосне лицето му. — Дори баба ми да има стотици възможности, не бих й повярвала, никога отново. Така съм развълнувана, щастлива и смутена. За мен това означава много повече, отколкото би могъл да си представиш. — Тя се поколеба и сведе очи, прехапвайки долната си устна, после изпъна рамене и го погледна. — Понякога съм се питала къде и с коя си. Беше ужасно. Никога не искам повече да се съмнявам в теб, Макс. Никога не искам да се тревожа…

— О, като в самолета, да? — Макс изчака неохотното й кимване и се наведе напред, обхвана брадичката й в шепи. — Роби, мога единствено да ти кажа, че само споменът за теб потискаше тялото и сърцето ми повече от две години. Всъщност, момичето ми, докато не те видях отново и след онази целувка в самолета, вече не бях сигурен дали мъжествеността ми е в състояние да… хм… да реагира.

Тя поруменя като ягода, но Макс не й позволи да се отдръпне. Трябваше да чуе това, което имаше да й каже, и да види истината в очите му.

— Душата ми, сърцето ми са обречени на теб, Роберта Хууд Чалмърс Уулф. Може да има други жени на света, които да ме забелязват, но аз не ги забелязвам. Разбираш ли?

Погледът й се премрежи, треперещите й устни се усмихнаха, а сърцето му спря.

— Разбирам и зная точно как се чувстваш. Аз също не забелязвам никой друг, освен теб. Обичам те, Макс.

Той се наведе напред, покри устните й със своите и Роберта усети, че пръстите му започнаха да развързват панделката на роклята й.

— О, скъпа, ако знаеш само как тази рокля ме измъчваше. Никога не съм виждал по-красива булка, не мислех за нищо друго, освен как ще те съблека.

Роберта вдиша леко, докато пръстите му се движеха бавно в кръг върху чувствените й гърди. Когато бодито й най-после се отвори, Макс ахна. И тя не успя да възпре провокиращата усмивка, която се изписа на лицето й. Черните му очи потъмняха още повече й той докосна с един пръст новият й сутиен без презрамки, с цвят на праскова, целия от дантела.

— И така, малката ми мишка наистина се е превърнала в малка тигрица. — Той сложи пръстите си във вдлъбнатината между гърдите й. Приближи се още повече до нея и заговори, като устните му се движеха почти до кожата й. — Спомняш ли си, веднъж ми каза, че си открила, че имаш много остри зъби? Бих желал да ми покажеш.

Макс разкопча сутиена й, единствената останала преграда. Този път тя изпъшка, но той смело изпълни устата й и започна да гали езика й със същия първичен ритъм, който тя знаеше, че очаква и тялото й. Отдръпна се и за пръв път докосна голата й гръд, а тя потрепери от сладостното усещане.

— Милата ми съпруга, какво удоволствие ми доставяш! — После покри тръпнещата й плът с длани и прошепна: — Смелостта ти ми доставя удоволствие, тялото ти ми доставя удоволствие и духът ти ми доставя удоволствие. Сега ме докосни, Роби, и се убеди сама колко много те желая… само теб.

Той придърпа ръката й надолу и Роберта знаеше, че жената в нея бе породила любовта и желанието му, съвършено изразено в тази реакция. Макс потръпна от допира й и тя се опияни от силата на щастието, което двамата щяха да си доставят. Несигурна, но нетърпелива, тя му подсказа, че е готова.

Макс отдръпна ръката й и прекъсна целувката им. Изсмя се тихо от неодобрителното й намусване и се засмя отново на широко отворените й очи, когато той смъкна цялата й рокля и я придърпа към края на леглото. Той седна, настани я в скута си и плъзна надолу бялата материя по бедрата й.

— Сладки небеса — прошепна той, когато я видя да стои до него така притихнала, розова и сладка, само по дантелени бикини. Макс притисна лицето си към гладкия й стомах и затвори очи. Почувства ръцете й да минават по раменете му, а пръстите й да се забиват дълбоко в косата му.

— Любима, ухаеш на лимони, пролет и надежда — дишаше той тежко до кожата й. — Не искам да се страхуваш, но беше толкова отдавна, мила, и не съм сигурен как страхотният Максимилиан Уулф ще се справи.

— Макс — изрече Роби предпазливо, отдръпвайки назад главата му с все още впити в косата му пръсти. — Това ме прави по-щастлива. Не разбираш ли? Имам чувството, че е нещо ново и за двама ни. Просто ме люби, съпруже мой. Имаме толкова много да наваксваме, не искам да губим нито минута повече.

Мигновено Макс повдигна Роберта и я претърколи върху леглото под себе си. Очите й бяха огромни, докато той отмяташе чаршафа настрани, а после се настани в люлката между бедрата й. Подпрял се върху лактите си, той наведе глава и леко захапа долната й устна.

— Значи мислиш, че губим време?

Целуна я отново и устата й се разтвори веднага, ръцете й се усукаха около гърба му и тялото й се повдигна към него. Страстните, всеотдайни целувки издигнаха и двамата във висините и той почти потъна в забрава, докато тя мъркаше и въздишаше от вълшебството, което ръцете му правеха с тялото й. Краката й се раздвижиха неспокойно, Макс близна устните й и ги засмука с устните си, докато тя започна да се извива и да стене под него.

— Още, Макс. Моля те, покажи ми — покажи ми сега.

И той го направи. За миг усети доказателството за непорочността й и почувства инстинктивното й стягане, но той взе лицето й в шепите си, погледна в несигурните й очи и я целуна нежно.

— Бъди смела, малка тигрице. Обичам те толкова много. — И с още едно мощно движение тя стана негова и той неин. Връзката бе запечатана, бариерата — пречупена и Макс почувства, че тя бавно изпуска дъха си, който бе притаила. Тялото й се отпусна и дланите й отново се прилепиха към гърба му. Роберта отвори очи и Макс започна да се движи.

Очите му не се откъсваха от нейните, както тялото й бе прилепено към неговото. Дълбоката обич измести целувките, допирът им прокуди болката й и Роберта изпита безумно, надигащо се желание, за каквото никога не бе и мечтала. По-бързо и по-бързо, той я подтикваше, докато чувствата им се превърнаха в пламтящи усещания. Около нея се разнасяше мирис на сандалово дърво и на топла мъжка плът. Макс я обичаше. Макс я възнасяше до звездите и Роберта се разкъсваше на хиляди сребърни частички.

— Нищо не може да ни раздели сега, любов моя. Заспивай — прошепна Макс, понесен от вълна на задоволство с най-голямото съкровище на света, сгушено до него. Зарът най-после се бе превърнал в злато в ръцете му, но някаква неясна, натрапчива подробност се въртеше из мислите му. Нещо бе забравил. Какво? По-късно. По-късно щеше да си спомни.

 

 

Приглушен, но настоятелен звук най-после изтръгна Роберта от сладкия сън, в който бе потънала, след като се бяха любили. Макс я бе прегърнал и тя изведнъж изпита странен свян да лежи гола в леглото заедно с гол мъж посред бял ден. Отвори очи и се загледа в лицето на любимия си съпруг. Той наистина изглеждаше като пират: тъмни прави вежди, тъмни бакенбарди и, разбира се, черни очи. Караше сърцето й да изскочи от гърдите, а стомахът й да се свива и само като го наблюдаваше да спи, в съзнанието й се върнаха пламенни сцени. Какво ли щеше да си помисли Макс, ако го събуди с…

Няколко кратки почуквания привлякоха вниманието й и тя най-после осъзна откъде идваше шумът, който я бе събудил. Някой беше на вратата. Роберта облече тениската, която Макс й бе дал, и отиде да отвори! Беше смущаващо, но тя предположи, че в такава романтична обстановка персоналът на хотела бе виждал всичко.

Пристъпи на пръсти и надникна през шпионката. Нищо. Може би си е въобразила. Открехна вратата и погледна бързо в коридора. Върху килима пред вратата им бе оставена красива кошница, обвита в целофан и завързана с пурпурна панделка.

Роберта оправи косата си, предпазливо се подаде навън и взе изненадата. Когато влезе обратно в стаята и затвори вратата, Макс стоеше до вратата на банята, преметнал хавлиена кърпа около кръста си.

— Какво има, скъпа?

— Не зная — отговори Роберта, като остави подаръка върху масичката и започна да развързва панделките. — Прилича на кошница с провизии. Кифлички, сок, плодове. — Тя извъртя глава и се усмихна на съпруга си. — О, Макс, ти ли си се погрижил за това? Искам да кажа, знаел си, че ще бъдем примрели от глад и… — Роберта замлъкна и присви устни.

Макс поклати глава и се засмя, после тръгна бавно към нея, като с всяка крачка нарочно оставяше хавлията да се смъква все по-надолу и надолу.

— Бях изтощен, но като те видях с тениската ми, придобих отново сили. — Макс протегна ръка и потърка гърдите й с пръсти и почувства как желанието премина от неговото в нейното тяло.

Харесваше му начинът, по който тя реагираше: така бързо, така свободно. Наведе се, притисна устни до шията й и прошепна:

— Мисля, че все имам достатъчно сили за още един път.

— Почакай! Почакай! — Роберта отстъпи назад и размаха една картичка. — Дай да я прочета. — Тя разкъса плика.

„Много щастие, госпожице Роберта. Виждаш ли, любовта е единственото вълшебство, което е необходимо.“

— Макс, от Лусинда е, фризьорката на хотела. Колко мило!

Роберта взе една голяма кифла с къпини и отхапа, докато Макс препрочете картичката. Не беше ли поискал да дойде Моника? И беше абсолютно сигурен, че не е споменавал, че ще се женят. Но може би, когато се върнаха рано тази сутрин, някой се е досетил. Ще трябва да поблагодари на жената, която и да е тя. Макс се усмихна и затегна по-здраво хавлиената кърпа около кръста си.

Да, определено щеше да й благодари, защото, когато отново насочи вниманието си към малката си женичка и забеляза как е изпаднала във възторг от кифлата, Макс също изпадна във възторг. Приближи се до нея, хвана ръката й и поднесе кифлата към устата си, за да отхапе и той.

— Мисля, че е много добре да се заредим отново с енергия, скъпа. Първо ще похапнем, после ще се изкъпем, след това ще практикуваме. Докато Принс или Хенсън се обадят, можем да започнем да се наслаждаваме на медения си месец. — Роберта му намигна и с няколко бързи движения разположи голяма част от подаръка на Лусинда върху масата.

— Яж бързо.

 

 

Два часа по-късно, изпълнена със задоволство, Роберта се бе отпуснала сънено върху Макс, сложила глава върху рамото му. Климатикът изпълваше въздуха с тих, приспивен шум, а следобедното слънце проникваше през остъклената тераса и придаваше на стаята мека, приятна светлина. Роберта бе прогонила от съзнанието си всички тревоги и въпроси. Сгуши се по-близо до Макс и потри лице до копринените косъмчета, покриващи стегнатите мускули на гърдите му. Скоро трябваше да решат проблемите си. Но в момента се нуждаеше от още малко щастие, за да събере сили за предстоящата буря. Нуждаеше се от смях и любов. Нуждаеше се от мечтите си.

— Макс, какво стана с твоето вино? Мечтата ти да отглеждаш лозя. Или забрави всичко, плувайки дълго с акулите?

Макс се размърда, преобърна Роберта по гръб и подпря ръка на лакътя си.

— Ти помниш.

Силно, пронизително звънене прекрати мига на откровение и Роберта извъртя глава към телефона. Макс помилва бузата й.

— Сега сме заедно, скъпа. Ще се справим. — Целуна я бързо по устата и отиде да вдигне слушалката. — Ало… Да, Макс е… Почакай, слушай, Принс!…. Да, тя е тук… Ние се оженихме… Роберта, разбира се… По дяволите, човече. Замълчи и слушай.

Роберта коленичи върху леглото, стиснала ръце, и се молеше брат й да се успокои и да повярва на съпруга й. Възможно най-сбито Макс разказа какво Хелън Чалмърс бе сторила на Роберта и какво се опитваше да причини на Принс. Французинът се отпусна върху стола и подпря челото си с ръка, докато Принс отговаряше. Роберта имаше чувството, че седи върху пирони. Трябваше да разбере какво ставаше. Тя се размърда върху леглото и Макс се обърна към нея, със слушалка в ръка.

— Принс и Синди са добре, скъпа. Но имаме проблем с баба ти. Принс и съпругата му току-що са се прибрали у дома, спасявайки някакви други хора, които баба ти е замесила, Каин Девлин и Белинда Браун, но Хелън е изчезнала, любов моя. Брат ти обяснява, че Белинда се е скарала с нея заради опита й да обвини Девлин, и когато Принс се е конфронтирал също с нея, тя признала, че е поискала да се отърве от този човек. Оставили я, за да отидат до полицейския участък и може би тя е чула съобщението ни. Започва да я издирва незабавно, но иска да си готова. Може да се появи тук и ако това стане, брат ти настоява да направим всичко възможно и да я спрем.

Действителността се завърна смъртоносно. Тя се загледа в загрижените, тревожни очи на Макс и взе слушалката.

— Принс?

— Роб, скъпа. Не зная какво да кажа. Всичко се обърка. Ти добре ли си? Наистина ли си се омъжила за Макс?

— Не бих могла да съм по-добре. Да, оженихме се. Никога не сме преставали да се обичаме, Принс.

— Налага ми се да повярвам, като прибавим и това, което току-що чух от Макс. И Господ да ни е на помощ, скъпа, с всички заплетени интриги между него, Белинда, Каин и баба ми. Но, по дяволите, толкова е трудно да се проумее цялото това объркване. Веднага, щом узная нещо повече за баба, ще ви позвъня. Ако се е отправила за Сейнт Томас, двамата със Синди ще я последваме незабавно. Просто чакайте там и спазвайте инструкциите, които дадох на Макс. Ще поддържам връзка с вас. Баба наистина се нуждае от помощ, сестричке.

— Зная. Просто си помисли колко години минаха от злополуката с Каин. О, Принс, тя е предизвикала враждата между вас, нали?

— Да, скъпа. Но двамата с него ще изгладим нещата. Няма да позволя болестното й състояние да нарани повече хората, които са ми близки. Никога повече. Ако наистина е заминала за острова, мисля, че там живее отличен лекар, който би могъл да ни окаже съдействие докато успеем да я върнем в Калифорния. Ще направя някои проучвания, а вие стойте там, Роби. Обичам те. Ще ти се обадя отново.

— И аз те обичам.

Макс очакваше Роби да продължи, но тя стоеше приведена на леглото. Той стана и седна на пода пред нея. Французинът почти усещаше как бремето на тревогите се стоварва върху крехките й рамене. Нуждаеше се от нежни грижи и хубав, дълбок сън. Възнамеряваше да й осигури и двете.

— Роби, ако от това ще ти стане по-добре, искам да знаеш, че имам малка представа от това, което изживяваш. Зная как се чувстваш от откритието, че някой, който те обича, може и да те нарани. Баща ми искаше да помогне на майка ми толкова много, че и за миг не се е замислил за трайните последици от кражбата си. Дори бе възможно допълнителният стрес да е причинил сърдечния му пристъп. Понякога любовта се изопачава, скъпа. Понякога хората изпадат в такова отчаяние, че загубват здравия си разум и представата си за реалността.

Тя въздъхна и хвана малкото си личице в шепи.

— Това ми помага повече, отколкото си представяш. Ти виждаш мислите ми и ме разбираш. Колкото и да е трудно, но не се чувствам сама. Обичам те.

— Ела, скъпа. Позволи ми да прогоня част от тъгата ти с обич. — Той потърка върха на пръста си по устните й и отметна меднозлатистите й къдри от лицето. Бавно се изправи на крака и я придърпа към себе си, като сръчно настани и двама им отново под завивките. Макс отхвърли хавлиената кърпа от тялото си и обърна съпругата си към себе си, хвана края на тениската й и я издърпа през главата й.

Големите й, тъжни очи не се откъсваха от неговите, докато той милваше бузата й, малкото й носле, шията й.

— Сега, моя малка червенокоса Роберта Хууд Чалмърс Уулф, мислех си, че не би искала да пропилеем такова скъпоценно време.

— Прав си, Макс. — Тя въздъхна отново. — Просто си желая да не е толкова трудно да бъдем щастливи.

— О, скъпа — засия Макс, — мисля, че мога да ти докажа, че грешиш.

— О, Макс — изсмя се тя тихо, — ти си такъв неустоим вълк. — Неподправената й усмивка бе като слънчев лъч в буреносно небе.

— Още по-добре, за да те направя щастлива, скъпа.

— Макс! — Изохка тя и сложи ръце върху раменете му. — Замислял ли си се някога за имената ни — имената ни заедно? Толкова е странно, че досега не бях го осъзнала. Малката червена шапчица и…

— О, не — присмя се Макс, като раздалечаваше краката й и се настаняваше върху жената, която обичаше така отчаяно, копнеейки единствено да прогони тъгата й. — Да не намекваш, че аз съм големият лош вълк?

— Ами… — подразни го тя и плъзна ръцете си надолу по гърба му.

— Ако това е така, любима, ще бъда щастлива да се престоря на Кумчо Вълчо, стига да ме пуснеш да вляза.

— Макс! — засмя се тя и го плесна леко по една много чувствителна част от анатомията му. — Но ти не си лош като вълка.

— О, да! Но при нас все едно ще се получи — прошепна Макс и покри устата й със своята, сливайки душите и телата им с едно бързо движение. Той вдигна за миг главата си и погледът на щастливите, сияещи очи на Роберта стоплиха сърцето му.

Макс никога не бе чувал преди жена да се смее и стене едновременно, но неговата жена беше истинско вълшебство.