Нора Робъртс
Нощен дим (3)

Втора глава

— Тя ще пристигне всяка минута. — Заместник областният прокурор Дебора О’Тоарк Гътри постави свитите си в юмруци ръце на ханша. — Искам да знам всичко, Гейдж, и то преди Натали да е пристигнала.

Гейдж постави нова цепеница в камината и чак тогава се обърна към съпругата си. Тя бе свалила деловия си костюм и сега стоеше пред него в меки вълнени панталони и тъмносин кашмирен пуловер. Абаносовата й коса бе пусната и стигаше почти до раменете.

— Колко си красива, Дебора. Май не ти го казвам достатъчно често.

Тя повдигна едната си вежда. О, той беше голям хитрец, а също и чаровник. И умник. Но и Дебора не му отстъпваше.

— Да не се разсейваме, Гейдж. Все успяваш да се измъкнеш и да не ми кажеш какво си научил, ала сега…

— Нали беше в съда цял ден — напомни й той. — Аз пък имах срещи.

— Какво от това? Сега съм тук.

— Така си е. — Гейдж се приближи до нея, плъзна ръка под нейната и обви кръста й. Устните му леко се извиха, докато се спускаха към нейните. — Здравей.

Двете години брак не бяха намалили желанието й към него. Устните й омекнаха, разтвориха се, но тя се усети и отстъпи назад.

— Никакви такива. Смятай, че си под клетва и си на свидетелското място, Гътри. Казвай веднага. Знам, че си бил там.

— Бях там. — В очите му проблесна раздразнение, а след това се протегна да сипе минерална вода за Дебора. Да, беше там, помисли си той. Ала прекалено късно.

Имаше си свой начин за борба с тъмната страна на град Урбана. Дарбата му, или може би проклятието, което се бе проявило след онази престрелка, от която не би трябвало да излезе жив, му даваше хъс. Беше работил като ченге прекалено дълго, за да успее да си затвори очите пред неправдите. Сега, след странния обрат на съдбата, Гейдж се бореше с престъпленията по свой начин, със специалния си талант.

Дебора го наблюдаваше, докато съпругът й стоеше загледан в ръката си и извиваше китката си. Това му бе стар навик, по който тя познаваше, че се чуди как би могъл да успее да изчезне.

Когато го стореше, се превръщаше в Немезис, в сянка, която бродеше по улиците на Урбана, в сянка, която се бе промъкнала в живота и сърцето й, истинска и скъпа, също като мъжа, който стоеше пред нея.

— Бях там — повтори той и си сипа чаша вино. — Но прекалено късно. Оказах се на мястото само пет минути преди първата пожарна кола.

— Не може винаги да си пръв на местопроизшествието, Гейдж — измърмори Дебора. — Дори и Немезис не е всемогъщ.

— Не е. — Той й подаде чашата. — Исках да кажа, че не успях да видя кой подпали склада. Ако наистина е било умишлен палеж.

— А ти смяташ, че е било точно така, нали?

Гейдж отново се усмихна.

— Аз съм подозрителен човек.

— И аз. — Тя чукна чашата си в неговата. — Ще ми се да можем да направим нещо за Натали. Толкова труд положи, за да вдигне тази компания на крака.

— Правиш нещо — каза й той. — Готова си да я подкрепиш. А и тя ще се бори.

— Поне на това може да разчита. — Дебора наведе глава на една страна. — Нали никой не те е видял да се мотаеш около склада снощи?

Гейдж се усмихна широко.

— А ти как мислиш?

Тя въздъхна дълбоко.

— Мисля, че никога няма да свикна с това. — Когато чу звънеца, Дебора остави чашата си. — Аз ще отворя. — Отправи се забързано към вратата и посрещна Натали с прегръдка. — Толкова се радвам, че успя да дойдеш.

— За нищо на света не бих изпуснала някоя от гозбите на Франк. — Решена да бъде весела, Натали целуна Дебора, а след това сплете пръсти с нейните, докато влизаха в хола. Усмихна се с очарователна усмивка на домакина. — Здравей, красавецо.

Целуна Гейдж, пое напитката, която той й подаде, и седна до камината. Въздъхна едва доловимо. Красива къща, красива двойка, при това толкова влюбени. Натали си каза, че ако обичаше домашния уют, сигурно би им завидяла.

— Как се справяш? — попита я Дебора.

— Обичам предизвикателствата, а това е нещо голямо. С една дума, „Дамски избор“ ще има страхотно откриване в цялата страна, и то само след три седмици.

— Защо ми се струва, че голяма част от стоката ти е унищожена? — попита Гейдж. Скрит от сянката на дарбата си, той я бе наблюдавал предишната вечер, когато пристигна на местопрестъплението. — А също и складът.

— Има и други складове. — Тя вече бе успяла да уреди закупуването на нов склад. Тази стъпка, дори и след като застрахователите изплатяха щетите, щеше да остави значителна празнина в предварително изчислената печалба за годината. Въпреки това щяха да успеят, мислеше си Натали. Тя щеше да се погрижи да стане така. — Докато покрием част от загубите, ще се наложи известно време да работим допълнително. А и мога да изтегля част от стоката от други места. В Урбана ще бъде централният ни магазин. Смятах неговото откриване да е най-успешно. — Натали отпи от виното, докато прехвърляше наум етапите на начинанието. — На Доналд телефонът буквално му се е сраснал с ухото. С неговия опит във връзките с обществеността, той е най-добрият в молбите и увещанията. Мелвин вече замина да обиколи четири града, за да прегледа наличностите в другите магазини и складове. Ще му се наложи да жонглира в преценката си кое може да отдели от стоката, за да ни я прехвърли тук. А пък Диърдри се мъчи над цифрите. Дори говорих с лидерите на профсъюза и с някои от работниците. Смятам производството ни да е напълно възстановено до четирийсет и осем часа.

Гейдж вдигна тост в знак на възхищението си.

— Ако някой е в състояние да го постигне… — Той самият бе бизнесмен. Освен всичко друго. Беше напълно наясно с колко много работа, с какъв риск и колко усилия щеше да се сблъска Натали. — А нещо ново за пожара?

— Нищо важно. — Натали се намръщи и погледна веселите пламъци, които играеха в камината. Толкова са безобидни, мислеше тя, толкова уютни. — Говорих няколко пъти със следователя. Вре си носа навсякъде, прави намеци, разпитва и, о, господи, дразни ме. Обаче няма да се предаде.

— Райън Пиасецки — продължи вместо нея Дебора и не успя да сдържи усмивката си. — Днес отделих няколко минути, за да го проверя. Реших, че ще ти бъде интересно.

— Господ да те благослови — приведе се напред Натали. — Значи разказвай.

— От петнадесет години е в отдела. Десет е гасил пожари и се е издигнал до лейтенант. Има и няколко черни точки в досието.

Натали доволно се подсмихна.

— Така ли?

— Май е понапердашил един от градските съветници на някакъв пожар. Счупил му е челюстта.

— Склонност към насилие — измърмори Натали. — Сигурна бях.

— Такива пожари ги слагат в така наречения клас В — продължи Дебора. — В химически завод. Пиасецки бил с осемнадесети екип и те първи отговорили на сигнала. Нямало подкрепления. Съкращения поради икономии — добави тя, когато Нат сви вежди. — По време на пожара отрядът изгубил трима от пожарникарите, а други двама били в критично състояние. Съветникът пристигнал, довел пресата и започнал да критикува системата на работа. А самият той бил одобрил съкращенията.

По дяволите. Натали изпусна сдържания въздух.

— Май и аз бих го набила.

— Има още едно дисциплинарно провинение, когато нахлул в кабинета на майора с пълна торба остатъци от мястото на някакъв пожар и му я изсипал на бюрото. Донесъл го от евтин апартамент в източния край, даден под наем. Там точно били минали противопожарна инспекция и въпреки това инсталацията била в неизправност, а също и котелното. Нямало противопожарни датчици, стълбите за евакуация били счупени. Двадесет човека загинали.

— Искаше ми се да ми кажеш, че инстинктите ми не са ме подвели — прошепна Натали. — Щеше ми се да имам причина да го мразя.

— Извинявай. — Дебора изпитваше слабост към мъжете, които се бореха с престъпленията и корупцията с напълно нетрадиционни методи. Тя погледна към Гейдж, без да крие любовта си.

— Така — въздъхна приятелката й. — Какво друго можеш да ми кажеш за него?

— Преместил се е в отдела по умишлени палежи преди пет години. Носи му се славата на конфликтен, агресивен и изключително дразнещ.

— Така вече звучи по-добре.

— И че има нос на ловджийско куче, очи на орел и упоритостта на питбул. Не спира да рови, докато не открие отговорите. Никога не ми се е налагало да го използвам в съда, ала поразпитах. Никой не може да го подведе. Много е умен. Записва си всичко. Абсолютно всичко. И го помни, освен това. На тридесет и шест е, разведен. Той е част от екипа, но предпочита да работи сам.

— Сигурно трябва да се почувствам по-добре, след като знам, че съм в компетентни ръце. — Натали размърда неспокойно рамене. — Само че не е така. Благодаря за професионалния профил.

— Пак заповядай — започна Дебора, ала веднага прекъсна думите си, когато от предавателя до нея прозвуча бебешки плач. — Май шефчето се събуди. Не, аз ще отида — каза, когато Гейдж се изправи. — Тя само си търси компания.

— А аз ще получа ли целувка? — попита Натали.

— Разбира се, идвай.

— Ще кажа на Франк да позабави вечерята, докато свършите. — В очите на Гейдж се прокрадна сянка, докато наблюдаваше Натали да се изкачва нагоре по стълбите с жена му.

— Знаеш ли — подзе Натали, докато вървяха към детската стая, — изглеждаш страхотно. Изобщо не разбирам как смогваш. Кариерата ти изисква огромно съсредоточаване, съпругът ти е като истински динамит, светския живот, който се налага да водите заради положението му, а и това сладурче Адриана.

— Да ти кажа, всичко опира до това, как си организираш времето и кое от задълженията поставяш на първо място. — Дебора се усмихна и отвори вратата на детската. — Но истината е, че всичко опира до любовта. Колко силно обичам работата, Гейдж, нашата Ади. Няма нещо, което не можеш да получиш, ако го искаш достатъчно силно.

В детската цареше истинска симфония от цветове. Рисунките по тавана разказваха приказки за принцеси и вълшебни коне. Меките тонове по стените преливаха в дъги. Стиснала перилата на люлката, десетмесечната Ади подритваше с крачета и се цупеше, без дори да обръща внимание на великолепието от цветове.

— Сладурчето ми… — Дебора се пресегна и я гушна до врата си. — Я да те видя, мокричка и самотна.

Нацупената муцунка се превърна в ослепителна щастлива усмивка.

— Мама!

Натали наблюдаваше как Дебора оставя Ади на масата за преобличане.

— Всеки път, когато я видя, е станала още по-хубава. — Тя нежно погали кичур тъмна коса по главичката на бебето.

Доволна, че й обръщат внимание, Ади подритна с крачета и започна да бърбори.

— Мислим за второ.

— Още едно? — Натали зяпна възторженото лице на Дебора. — Толкова скоро?

— Все още мислим по въпроса. Ала май ни се иска да имаме три. — Тя целуна меката извивка на вратлето на Ади и се засмя, когато бебето подръпна косата й. — Толкова ми харесва да съм майка.

— Личи си. Може ли и аз? — Веднага щом новият памперс бе сложен, Натали взе бебето на ръце. Установи, че наистина изпитва завист заради това малко чудо, което прилягаше така съвършено в ръцете й.

 

 

Два дена по-късно Натали седеше на бюрото си, а зад очите й пулсираше болка. Тя не й пречеше. Туптенето сякаш я тласкаше напред.

— Ако монтьорът не може да поправи машините, купете нови. Искам всички шивачки да са на линия. Не, утре следобед не ми върши работа. — Натали потропваше с химикалката си по ръба на бюрото и местеше телефонната слушалка от едното на другото ухо. — Днес. До един ще дойда, за да проверя новата стока. Знам, че е пълна лудница. Нека си остане така.

Тя затвори и погледна тримата си сътрудници.

— Доналд?

Той прокара ръка през лъскавата си коса.

— Първата обява ще излезе в съботния „Таймс“. На цяла страница, в три цвята. Същата обява, със съответните промени, ще тече и в другите градове.

— Промените, които исках?

— Направени са. Каталозите ще се разпратят днес. Страхотни са.

— Да, наистина. — Доволна, Натали погледна към лъскавия каталог на бюрото. — Мелвин?

По навик, Мелвин Гласки си свали очилата и започна да ги лъска, докато говореше. Беше в средата на петдесетте, никога не изменяше на любимите си папийонки и на голфа. Беше слаб, с розови страни и носеше тупе с прошарени кичури, за което наивно вярваше, че никой, освен него не подозира.

— В Атланта положението е най-добро, въпреки че и Чикаго, и Ел Ей набират скорост. — Той кимна към доклада на бюрото й. — Имам договореност с всички за прехвърляне на инвентар. Не че бяха много доволни. — Стъклата на очилата му блестяха като диаманти, когато отново ги постави на носа си. — Управителката на магазина в Чикаго си защитаваше стоката като Баба Меца. Не искаше да ни отпусне дори и един сутиен.

Устните на Натали се свиха, когато чу провлеченото му произношение.

— И какво стана?

— Обясних, че ти си виновна.

Натали се отпусна назад на стола и се разсмя.

— Естествено.

— Казах й, че искаш двойно по-голямо количество от това, което ти ми беше казала. Така си осигурих малко територия за отстъпление при преговорите. Тя предположи, че ще отмъкнеш каталожна стока. Аз не й противоречих. — Очите му искряха доволно. — Тогава й обясних, че за теб каталозите са свещени. Няма да пипнеш дори и един чифт бикини, защото искаш всички поръчки по каталог да са изпълнени до десет дни след подаване на поръчката. Не си склонна на никакви отстъпки.

Натали отново сви устни. През единадесетте месеца, откакто работеха заедно по този проект, тя бе започнала да обожава Мелвин.

— Наистина не съм.

— Тогава й обясних, че аз ще се изправя срещу теб и съм готов да взема само половината от това, което искаш.

— От теб щеше да излезе невероятен политик, Мелвин.

— А ти за какъв ме имаш? Но както и да е, вече са осигурени петдесет процента от стоката за водещия магазин.

— Длъжница съм ти. Диърдри?

— Подготвих предвидените увеличения във ведомостта и разходите за материали. — Диърдри Маркс отметна червената си плитка на гърба. Говорът й издаваше, че бе от Средния запад. Мозъкът й бе бърз и тя умееше да го контролира като най-бързия компютър. — Също и общите разходи по новия склад и оборудването. С поощрителните премии, които разреши да се отпуснат, ще излезем на червено. Подготвих няколко графики…

— Вече ги видях. — Натали прехвърляше възможностите и разтриваше врата си. — Парите от застраховката, когато ни ги изплатят, ще покрият част от нещата. Готова съм да рискувам инвестицията си и да налея още пари, само и само да тръгне.

— От чисто финансова гледна точка — продължи Диърдри, — възвръщаемостта е доста съмнителна. Поне в близкото бъдеще. Продажбите през първата година трябва да са над… — Тя сви тесните си рамене, когато забеляза упоритото изражение по лицето на Натали. — Е, ти вече си видяла цифрите.

— Да, и искрено ти благодаря за допълнителната работа. Папките с документи в южния склад са унищожени. За щастие бяха накарала Морийн да направи копия на повечето от тях. — Натали потри очи, след това се стегна и скръсти ръце. — Много добре знам, че повечето от новите дейности в бизнеса се пречупват и не успяват да изкарат и една година. Тук няма да стане така. Не ме интересуват краткосрочните печалби, а постигането на стабилен успех. Смятам „Дамски избор“ да излезе на върха и в каталожната, и в директната търговия след десет години. Така че нямам намерение да се отдръпна още при първото голямо препятствие.

Тя натисна едно от копчетата на телефона, когато се звънна.

— Кажи, Морийн.

— Инспектор Пиасецки иска да ви види, госпожице Флечър. Няма предварително уговорен час.

Напълно машинално Натали извърна очи към настолния си календар. Можеше да отдели на Пиасецки не повече от петнадесет минути и да успее да стигне в склада.

— Налага се да приключим по-късно — каза тя и огледа сътрудниците си. — Покани го, Морийн.

Рай предпочиташе да се среща както с врагове, така и с приятели, на тяхна територия. Все още не бе преценил в коя категория попада Натали Флечър. Въпреки това бе решил да се отбие до офиса й, за да огледа и тази част от владенията й.

Не можеше да се каже, че бе разочарован. Впечатляваща обстановка за една впечатляваща дама, помисли си той. Дебели килими, много стъкло, меки цветове, удобни столове в чакалнята. Оригинални картини по стените, живи, отлично поддържани цветя.

А пък секретарката й, или асистентката, или както там предпочиташе да се нарича красивото създание в преддверието, работеше с първокласна апаратура.

Кабинетът на шефката не беше по-различен. Рай бързо огледа и видя и тук дебел сиво-син килим, по стените бяха подредени картини в размазания модерен стил, който той никак не харесваше. Мебелите бяха старинни, сигурно изобщо не можеше да става дума за имитация.

Бюрото й бе старинна вещ, вероятно европейска, предположи Рай. Само там правеха тези натруфени бюра с пищни извивки. Натали беше седнала в един от безупречните си костюми, а зад нея бе леко затъмненият огромен прозорец.

Трима човека стояха изпънати, също като войници, готови да реагират при първата й команда. Той позна младия мъж, когото тя бе прегърнала край изгорелия склад. Поръчков костюм, лъскави кожени обувки, изящен възел на вратовръзката. Красиво лице, косата подредена от фризьор, нежни ръце.

Другият мъж бе по-стар и изглеждаше така, сякаш бе готов да се усмихне. Папийонката му бе на точици, а никой нямаше да сбърка, че носи тупе.

Жената бе пълна противоположност на шефката си. Обемно сако, малко смачкано, равни обувки, рошава коса, за която очевидно не можеше да реши дали я предпочита червена или кестенява. Наближава четирийсетте, каза си Рай, и хич няма намерение да го крие.

— Инспекторе. — Натали изчака десет секунди, преди да стане и да подаде ръка.

— Госпожице Флечър. — Той стисна дългите й тънки пръсти по задължение.

— Инспектор Пиасецки разследва пожара в склада. — И както обикновено, е в любимата си униформа от изтъркани джинси и бархетна риза, отбеляза наум тя. Не се ли изискваше костюм за деловата част на града? — Инспекторе, това са трима от най-добрите ми сътрудници — Доналд Хотърн, Мелвин Гласки и Диърдри Маркс.

Рай кимна, докато Натали ги представяше, а след това отново насочи вниманието си към нея.

— Според мен една умна жена като вас не бива да си прави офис на четирийсет и втория етаж.

— Моля?

— Спасяването е страшно трудно. Не само вашето, но и на пожарникарите. До тук няма как да се стигне със стълба. Този прозорец е само заради изгледа, не става нито за проветрение, нито за бягство. Ще трябва да слизате надолу четирийсет и два етажа по стълба, която е нестабилна и сигурно обвита в дим.

Натали се отпусна отново на стола си, ала не го покани и той да седне.

— Сградата е снабдена с необходимите съоръжения за сигурност. Димни и противопожарни детектори, пожарогасители.

Рай само се усмихна.

— Също и складът, госпожице Флечър.

Главоболието й се връщаше с двойна сила.

— Инспекторе, защо сте тук — да ме уведомите за хода на разследването или да критикувате работното ми място?

— Мога да свърша и двете.

— Бихте ли ни извинили? — Натали погледна към тримата си сътрудници. Щом вратата се затвори зад тях, тя посочи към един от столовете. — Нека да си разясним нещата, а? Вие не ме харесвате и аз не ви харесвам. Но и двамата имаме обща цел. Често ми се налага да работя с хора, за които не давам пет пари в личен план. Това не ме спира да си върша работата. — Тя наведе глава на една страна и насочи, както му се стори, хладен, високомерен поглед към него. — А вас?

Той кръстоса мърлявите си боти на глезените.

— Не.

— Чудесно. Какво сте дошли да ми кажете?

— Току-що си изготвих доклада. Вече не става въпрос за случаен пожар. Говорим за умишлен палеж.

Въпреки че очакваше да чуе точно това, стомахът й се сви.

— И няма никакво съмнение, така ли? — Натали поклати глава, преди Рай да отговори. — Не може да има. Казаха ми, че сте много прецизен.

— Ами? Пробвайте с аспирин, преди да си направите дупки на слепоочията.

Подразнена, тя отпусна ръката, с която масажираше слепоочието си.

— И какво следва сега?

— Вече имам резултата, начина на действие и мястото на възникване на пожара. Сега търся мотива.

— А не съществуват ли хора, които палят просто за удоволствие? Защото нещо ги подтиква?

— Има. — Той посегна да извади цигара, ала след това забеляза, че няма пепелник. — Може да е любител. Може да е и нает подпалвач. Застраховката ви е била доста голяма, госпожице Флечър.

— Много сте прав. Имаше защо да е такава. Само от стоката и машините загубих милион и половина.

— Покритието ви е за много повече, дявол да го вземе.

— Ако знаехте нещо за недвижимите имоти, инспекторе, щяхте да се сетите, че постройката е доста ценна. Ако пък искате да откриете застрахователна измама, само си губите времето.

— Разполагам с много време. — Рай стана. — Ще имам нужда от показанията ви, госпожице Флечър. Официални показания. Утре, в моя офис, в два и половина.

Натали също стана.

— Мога да ви дам показания още сега тук.

— В моя офис, госпожица Флечър. — Той извади визитка от джоба си и я остави на бюрото й. — Приемете нещата така. Колкото по-бързо се изясни всичко, толкова по-бързо ще си приберете парите от застраховката.

— Много добре. — Тя взе визитката и я пъхна в джоба на костюма си. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Това ли е всичко за момента, инспекторе?

— Да. — Очите му се плъзнаха по корицата на каталога, оставен върху бюрото. Манекенка, сякаш изваяна от слонова кост, се бе свила на кадифено канапе, дискретно показала голия гръб на червен пеньоар, украсен с дантелен облак на бюста. — Много хубаво. — Погледът му отново се насочи към Натали. — Много изискан начин да се продава секс.

— Романтика, инспекторе. На някои хора все още им допада.

— А на вас?

— Мисля, че това няма значение.

— Просто се чудех дали вярвате в това, което продавате, или просто искате парите. — Чудеше се дали носи от своите продукти под тези поръчкови костюми.

— Тогава ще задоволя любопитството ви. Винаги вярвам в нещата, които продавам. А и обичам да правя пари. И съм много добра. — Тя взе каталога и му го подаде. — Защо не го вземете? Стоката ни е със сто процента гаранция. Безплатният телефон ще работи от понеделник.

Ако беше очаквала, че ще се дръпне и ще откаже, беше разочарована. Рай нави каталога на руло и го натъпка в джоба си.

— Благодаря.

— А сега, бихте ли ме извинили? Имам среща извън офиса.

Натали излезе иззад бюрото. Той се бе надявал тя да го направи. Независимо от мнението му за нея, госпожицата имаше страхотни крака.

— Да ви закарам ли?

Тя се извърна учудена от малкия дрешник в края на стаята.

— Не, имам кола. — Още по-учудена остана, когато Рай се приближи и й поднесе палтото. Ръцете му се задържаха за миг на раменете й.

— Стресът ще ви убие, госпожице Флечър.

— Заета съм, инспекторе. — Обърна се рязко, загуби равновесие и се подразни, защото трябваше или да отстъпи бързо назад, или да се блъсне в него.

— А сте и нервна — добави той и бързо и доволно изви устни. Чудеше се дали и тя го усеща по онзи първичен начин, по който той усещаше нея. — Един подозрителен мъж би казал, че това са признаци на вина. А по една случайност аз съм доста подозрителен. Но нали знаете какво мисля по въпроса?

— Очарована съм от мислите ви.

Очевидно сарказмът й не му оказа никакво влияние. Рай продължи да й се усмихва.

— Мисля, че сте си такава. Напрегната и нервна. Проявявате изключителен контрол и знаете как да не допускате огъня да лумне. Ала от време на време нещата ви се изплъзват. И когато това стане, е много интересно.

В този момент всичко й се изплъзваше. Усещаше как се изплъзва бавно, постепенно и неумолимо.

— Знаете ли какво си мисля, инспекторе?

Трапчинките, които би трябвало да са съвсем не на място на това силно лице, намигнаха.

— Очарован съм от мислите ви, госпожице Флечър.

— Мисля, че сте арогантен, ограничен, вбесяващ мъж, който има прекалено високо мнение за себе си.

— Признавам, че и двамата сме прави.

— А освен всичко друго, сте застанали на пътя ми.

— И за това сте права. — Но въпреки че изрече тези думи, той не се помръдна, дори не беше готов да го стори. — Дявол да го вземе, имате прекрасно лице.

Натали премигна.

— Моля?

— Обикновено наблюдение. Вие сте изключително изискано парче. — Пръстите му сякаш сами го теглеха да я докосне и Рай ги натъпка в джобовете си. Беше успял да я извади от равновесие. Това стана очевидно от начина, по който го гледаше, наполовина ужасена, наполовина заинтригувана. Той не намираше причина защо да не се възползва от състоянието й. — Един мъж не може да не си помечтае, след като добре ви е огледал. А аз вече имах няколко възможности.

— Не мисля, че… — Единствено гордостта я възпря да не направи крачка назад. Или напред. — Мисля, че това не е прилично.

— Ако някога се опознаем по-добре, ще откриете, че спазването на приличието не е на първо място в списъка на качествата ми. Кажете ми, между вас с Хотърн има ли нещо?

Очите му, тъмни и натрапчиви, сякаш я хипнотизираха за един дълъг миг.

— С Доналд? Не, разбира се. — Възмутена, тя се овладя. — Не ви влиза в работата.

Отговорът й му достави удоволствие, и като на професионалист, и като на мъж.

— Всичко свързано с вас, е моя работа.

Натали вирна брадичка, а в очите й припламваха гневни отблясъци.

— Значи този жалък опит за флирт е просто начин да ме накарате да се издам?

— Жалък, едва ли. Очевиден — призна Рай, — ала не и жалък. На професионално ниво бе успешен.

— Може да съм ви излъгала.

— Трябва да помислите, преди да излъжете. А вие не се замислихте. — Идеята да я притесни и да я попритисне още малко му хареса. — Оказва се, че лично на мен много ми харесвате. Но това не бива да ви притеснява, няма да се отрази на работата ми.

— Вие обаче не ми харесвате, инспектор Пиасецки.

— Вече ми го казахте. — Само за свое удоволствие той се протегна и затвори палтото й. — Закопчайте се. Навън е студено. Ще ви чакам в моя офис — добави Рай и тръгна към вратата. — Утре в два.

Излезе, без да спира да мисли за нея.

Натали Флечър, повтаряше името й той, докато натискаше копчето за партера. Изключителен ум у една изключителна жена. Може и сама да е подпалила сградата си заради бързите пари, които ще паднат. Няма да е нито първата, нито последната.

Ала инстинктът му подсказваше, че не го бе сторила.

Не му беше направила впечатление на жена, която гледа да се измъкне от отговорност.

Влезе в асансьора и се сблъска със собствения си образ, отразен в опушените огледала.

Всичко у нея бе от изключителна класа. А произходът и възпитанието й не предполагаха, че би прибягнала до измама. Годишният приход на предприятията Флечър бе достатъчен, за да купи две малки страни от третия свят. Този нов клон бе рожба на Натали и дори и да се провалеше още през първата година, това нямаше да се отрази на финансите на корпорацията.

Не биваше да забравя емоционалната обвързаност. Пак инстинктите му подсказваха, че тя бе вложила много чувства в новата фирма. За някой това би било достатъчно, за да извлече печалба от рискованото начинание.

Но тук случаят не бе такъв. Не и с нея.

Може би някой друг в компанията. Съперник, който се надява да подкопае бизнеса й, преди още да е стартирал. Или някой пироман, който си е търсил малко забавление.

Който и да бе, Рай смяташе да го открие.

Щеше да му достави удоволствие да поразтърси златната клетка на Натали Флечър, докато го търси.

Дама от класа, не спираше да си мисли той. Представи си колко добре би изглеждала, адски добре, ако реши сама да представя стоката си.

Пейджърът на колана му звънна точно когато слизаше от асансьора. Нов пожар, помисли си Рай и се насочи към най-близкия телефон.

Винаги го чакаше друг пожар.