Пол Дохърти
Храмът на смъртта (1)

Предговор

През 336 г. пр.Хр. Филип Македонски умира внезапно в зенита на славата си, убит от бивш любовник, точно когато трябва да получи признанието на своите васални държави. В Гърция и Персия настъпва радост — нарастващото превъзходство на македонците трябва да бъде обуздано. Подозренията за убийството на Филип са насочени най-вече към интригантката Олимпиада, „царицата-вещица“ и техния единствен син, младия Александър, когото Демостен Атински презрително нарича „наивник“. Враговете на Македония тайно се надяват на гражданска война, която да унищожи Александър и майка му, а заедно с тях и заплахата за останалите гръцки държави и за разширяващото се персийско царство на Дарий ІІІ. Скоро Александър им показва, че грешат. Съвършен актьор, хитър политик, безмилостен воин и гениален пълководец, за две години Александър разбива опозицията си в Македония, покорява дивите племена на север и се провъзгласят за главнокомандващ на цяла Гърция. Той става предводител на новия поход срещу Персия — подобаващо наказание на наследниците на Кир Велики за нападенията срещу Гърция преди столетие.

С пълното унищожение на великата Тива, родния град на Едип, Александър показва, че няма да търпи съпротива. После се отправя на изток. Обявява, че е готов да отмъсти за нещастията на гърците. Александър иска да задоволи жаждата си за победа, да стигне до края на света, да докаже, че е по-велик от Филип, да спечели благосклонността на боговете, както и да потвърди слуховете, разпространявани от майка му, че е заченат от бог.

През пролетта на 334 г. пр.Хр. Александър събира войските си в Сестос, докато отвъд Хелеспонт, Дарий ІІІ, Митра, неговият „пазител на тайните“ и пълководците му възнамеряват да унищожат до корен надигналите се македонци. Но Александър бил твърдо решен да се сражава срещу всички, да поведе войските си през Хелеспонт, да завладее Персия и да тръгне към края на света…