Нан Райън
Люби ме тази нощ (44)

Глава 44

На следващата сутрин в десет и половина Найлс Лъвлес седна зад масивното махагоново бюро в кантората си на главната улица на Спениш форт.

Найлс Лъвлес беше в мрачно настроение. Не беше щастлив. Но неговото униние нямаше нищо общо с урагана, който беше унищожил източното крайбрежие. Бурята не бе нанесла никакви щети нито на разкошната къща на Найлс, нито на добре поддържаните земи около огромното бяло имение. Безбройните му конюшни с чистокръвни породисти коне бяха останали непокътнати. Обширният му имот не бе пострадал, с изключение на някой и друг счупен прозорец или повален дъб.

Според добре обмисленото мнение на Найлс Лъвлес така и трябваше да бъде. Той беше богат земевладелец с аристократичен произход и не трябваше да бъде безпокоен от досадните грижи, които тормозеха дребните хорица. Винаги бе смятал, че това му се полага по право. Никога не беше принуден да търпи тревогите и разочарованията, които другите редовно понасяха.

До този момент.

Найлс Лъвлес изпсува през зъби и блъсна с юмрук по махагоновото бюро.

Не можеше да повярва. Това не можеше да е истина!

Найлс се наведе напред, подпря глава с ръце и простена. Идваше му да заплаче. Целият му свят се сгромолясваше, а никой край него не даваше и пет пари. Последните двайсет и четири часа бяха жив кошмар.

Всичко започна изневиделица, когато вчера сутринта разглезената му съпруга Патси се събуди, обърна се към него в широкото им легло и хладно му каза, че е наредила на слугите да отнесат всичките му неща в една от стаите за гости в края на коридора. Тя каза, че е споделяла леглото му през последните няколко години, защото е искала по-голямо семейство. Но тъй като вече започнала да остарява, решила, че две деца са предостатъчни. И след като той също е започнал да старее, може би само една жена щяла да му бъде достатъчна. Каза още, че от години подозирала, че спи с Ясмин Парнел, и сега искала той да изразходва цялата си сексуална енергия с нея и никога повече да не я докосва.

Никакво отричане, никакви ласкателства, никакви молби не можеха да придумат Патси да промени решението си. Той ще остане женен за нея, заяви тя весело, дотогава, докато й е изгодно. А ако на него не му харесва, е, това било много лошо. Къщата беше нейна, земята, чистокръвните състезателни коне, парите — също. Той няма да получи нито пени от богатството на Макклеланд, ако някога я напусне, обеща тя.

Смаян и обиден, Найлс бе отишъл в Спениш форт, като се успокояваше с мисълта, че поне неговата любовница все още го обича и желае. Не можеше да дочака момента да излее душата си пред своята любима.

Не беше виждал прекрасната Ясмин близо три седмици и сега тя му липсваше много. Ясмин беше заминала на дълга почивка в Пойнт Клиър и бе избягала от морския курорт само дни преди урагана. Откакто тя се върна, не бяха имали възможност да се срещнат. Най-после бе изпратила съобщение, че следобед ще дойде в кантората му.

Цял ден беше чакал да се появи. Най-сетне в четири часа тя бе нахлула неочаквано, по-красива отвсякога. Той нетърпеливо бе протегнал ръце, за да я прегърне, но Ясмин го беше спряла.

Със същия хладен тон като Патси тя каза:

— Найлс, скъпи, ти значеше толкова много за мен. Точно по тази причина чувствах, че трябва да дойда тук да ти обясня лично.

— Да ми обясниш какво? — Сърцето му подскочи.

— Искаш да кажеш, че не си чул? — сви тя червените си устни. — Найлс, скъпи, предполагах, че някой ти е казал. Не? Е, работата е там, че в Пойнт Клиър срещнах най-прекрасния джентълмен. Той е богат банкер от Филаделфия и е направо луд по мен. О, знам какво си мислиш, че пак съм си намерила богат старец, за когото да се омъжа, но този път случаят не е такъв. — Ясмин се изкиска и радостно възкликна. — Той е седем години по-млад от мен. Висок, мускулест, изумително красив, а уменията му в леглото… е, нищо не може да се сравни с младостта, нали? Както и да е, скъпи, този изключително великолепен младеж ме склони да му стана жена!

— Да му станеш какво?

— Утре ще се женим в Нови Орлеан. После заминаваме за шест месеца в Европа на сватбено пътешествие. Кажи ми, че се радваш, скъпи.

„Кажи ми, че се радваш, скъпи.“

Сега тези думи звучаха в главата на Найлс като монотонна молитва, която го влудяваше. Той отново блъсна с юмрук по бюрото. Ах, тази кучка! Тази вятърничава, лъжлива, неблагодарна курва!

Толкова години беше посветил на Ясмин и поставяше нейното щастие над своето. А сега идва съвсем неочаквано и казва, че се жени за някакво младо момче и след като бе съсипала брака му, не можела да му позволи да я люби отсега нататък! Властният отказ бе последната й дума на раздяла.

— Да върви по дяволите! — изруга Найлс Лъвлес на глас, отчаян, нещастен както никога досега.

Обзет от мъка, той се облегна в стола си, затвори очи, после ги отвори и погледна безмълвно през прозореца. Веднага се изправи и зяпна с надежда. Издокарана тъмнокоса жена се приближаваше през улицата към кантората му. Възможно ли бе? Дали Ясмин се бе вразумила?

Найлс изпъшка разочаровано, когато позна Ем Еликът. Ем влезе навъсена също като него. Найлс не си направи труда да стане.

— Какво искате, госпожице Еликът? Аз съм зает човек.

— Имам съобщение за вас, Найлс — изгледа го студено тя. — Хелън Кортни е готова да ви продаде фермата си.

Найлс бутна стола си назад и скочи на крака.

— Има господ! — Той вдигна ръце към небето и красивото му лице веднага се промени. — Алилуя! — заръкопляска като зарадвано дете. — Кога? Кога ще се сдобия с имота?

— Хелън ще бъде в кантората ви днес следобед около три и ще носи нотариалния акт. Освен това, Найлс, тя иска това да се пази в тайна — гласът на Ем беше леден като очите й. Тя бързо се обърна.

— Ще чакам! — каза Найлс. — Много ти благодаря…

Но Ем вече беше излязла.

Найлс беше радостен и отново се чувстваше сигурен в себе си. Той потри ръце в приятно предчувствие и нетърпеливо закрачи напред — назад. Ясмин Парнел да върви по дяволите! На кого ли бе нужна тя? Той всеки момент щеше да стане неоспоримият, най-голям и единствен земевладелец в цяла Алабама. Ще си намери нова, по-красива и по-млада любовница. А колкото до Патси, е, тя и без това му бе омръзнала от години.

Половин час по-късно, когато шериф Купър пристъпи прага на кантората му, Найлс все още сновеше из стаята и кроеше планове.

Той се усмихна лъчезарно на високия шериф и рече:

— Влизай, Куп! Влизай! Какво да ти предложа в тази прекрасна септемврийска утрин? Бърбън? Кубинска пура?

Куп поклати рижата си глава. Пъхнал палци в колана си, разкрачил широко обутите си в ботуши крака, той стоеше на прага и не желаеше да влезе.

— Имам съобщение за теб, Найлс — рече кротко Куп.

— Вече ми го предадоха, приятелю — ухилено заяви Найлс. — Твоята малка възлюблена беше тук преди малко и ми каза добрата новина.

Куп се намръщи.

— Как може? Ем не знае нищо по този въпрос.

— Грешиш, Куп. Знае. Тя ми каза, че Хелън Кортни е готова да ми продаде фермата. Още сега. Днес.

Един дълъг миг Куп остана безмълвен.

— Разбирам — каза накрая той и се намръщи още повече. — Е, аз пък имам друго съобщение за теб. Капитан Нортуей ще ти продаде чистокръвния си жребец. Каза, че приема последното ти предложение.

— Боже всемогъщи, няма ли да свършат чудесата! — възкликна Найлс. — Това е твърде хубаво, за да е вярно. Кога? Кога ще мога да пипна този великолепен кон?

— Капитанът ще го доведе днес следобед — изрече Куп насечено. После отстъпи назад.

— Безкрайно ти благодаря, Куп. — Найлс преливаше от възторг. — Наистина много съм ти благодарен и…

Но Куп вече беше излязъл.