Нан Райън
Люби ме тази нощ (38)

Глава 38

Рано на другата сутрин старецът и безкрайно въодушевеното дете се отправиха към Бей Минит и оставиха Кърт и Хелън сами във фермата. Предстояха им най-малко четири дни съвсем сами.

И нощи.

Хелън беше ужасена. Кърт ги очакваше с нетърпение. Хелън се страхуваше от онова, което можеше да се случи. Кърт се страхуваше от онова, което можеше никога да не се случи. Хелън се страхуваше, че ще омекне и ще допусне да й стане любовник. Кърт се страхуваше, че тя може да не омекне и да не му позволи да я люби.

През целия този дълъг, горещ ден Хелън правеше всичко възможно, за да отбягва Кърт. Проявяваше голяма изобретателност в измислянето на разни дреболии, които да свърши, и места, на които трябва да отиде. Места, където бе малко вероятно да го срещне. Места, на които той не можеше да я открие.

А Кърт усещаше, че Хелън му липсва ужасно много. Докато лежеше болен, беше свикнал тя да е около него по цял ден. Донякъде дори съжаляваше, че доктор Ледит му бе разрешил да става от леглото.

Кърт бродеше отчаян и самотен из притихналата къща и двора и търсеше Хелън. Копнееше да види усмивката й. Да чуе смеха й. Да я накара да произнесе името му или да го докосне. Жадуваше за току-що отминалите дни, когато се чувстваха така удобно и приятно заедно. Щеше му се тези прекрасни топли дни да не бяха свършили така изведнъж.

Най-после нощта се спусна, а с нея започна и истинското мъчение.

И за двамата.

Хелън се престори, че е уморена, каза лека нощ и се оттегли в стаята си малко след залез. Тази вечер за пръв път, откакто Кърт и Чарли се бяха преместили в къщата, тя грижливо затвори вратата на спалнята си, облегна се на яките й дъски и се замисли дали да не потърси ключа и да я заключи.

Но веднага поклати глава при тази крайно глупава мисъл. Нямаше никаква причина да заключва вратата си. Нито пък беше нужно да приготвя револвера, който внимателно бе изпразнила и скрила най-отгоре във високия гардероб, за да не може Чарли да го достигне. Още в самото начало Кърт беше казал: „Аз съм янки, госпожо Кортни, а не животно. Спете с револвера си, ако искате, но той няма да ви е нужен, за да се защитавате. Поне не от мен.“

Това беше вярно. Досега не беше имала нужда от револвера. Нямаше да й трябва и тази вечер. Кърт Нортуей не беше някое животно, което дебне и чака именно тази възможност, за да я нападне по най-брутален начин.

Хелън въздъхна и се отмести от вратата. Тя не се страхуваше от Кърт. Трябваше да признае, че се страхува от себе си. Започваше да се влюбва в Кърт Нортуей, изпитваше физическо влечение към него. Искаше да бъде в обятията му. Искаше той да я люби.

Хелън прекоси стаята, вдигна стъкленото шише, запали лампата на нощното шкафче и седна на леглото. Започна да разкопчава сивата работна рокля, но не можа да се сдържи и си представи какво би било, ако загорелите ръце на Кърт разкопчаваха същата тази рокля.

При тази мисъл Хелън потрепери, защото усещаше, че той би бил съвършен любовник. В онази душна нощ през юли, когато танцуваха на обляната от лунна светлина веранда, той пристъпваше с лекота и излъчваше грация и увереност. И през цялото време я гледаше право в очите и я караше да тръпне от глава до пети.

Един мъж, който е така чувствен на дансинга, сигурно ще бъде възбуждащо чувствен и в леглото. У Кърт имаше една непринудена самоувереност, която издаваше мъжественост. Без съмнение, разсъждаваше тя, той притежаваше и онази емоционална зрялост, необходима за една съвършена романтична връзка.

Кърт Нортуей обаче не търсеше съвършена романтична връзка, най-малко с нея. Най-добре беше никога да не забравя, че този мъж, когото не спираше да желае, беше все пак един янки. Роден и отгледан в Мериленд, той нямаше търпение да се прибере вкъщи.

Хелън не беше дете. Тя напълно разбираше, че ако в същия този момент отидеше при Кърт и го помолеше да я грабне в обятията си, той нямаше да се колебае да я обладае. Нито пък щеше да се поколебае да я изостави, когато дойдеше време за жътва. Да я изостави, без дори да се обърне назад.

Хелън стана от леглото и духна лампата, която току-що беше запалила. После се доразсъблече в тъмното, намъкна нощницата през главата си и я остави да падне бавно надолу по голото й, топло тяло. Извади фибите и разпусна тежките си коси, разтърси глава и се мушна в леглото.

Чу как вратата на спалнята на Кърт се затваря и той прекосява стаята.

Кърт влезе в просторната гостна, където бе прекарал последните две и половина седмици. После затвори вратата след себе си и се усмихна на глупавата си постъпка. До тази вечер вратата не беше затваряна. И сега не беше нужно, но въпреки това го направи.

Той прекоси тъмната стая. Приближи се до отворения френски прозорец и се загледа в спокойните води на залива, посребрени от лунната светлина. Вдъхна дълбоко сладникавия аромат на магнолиите.

След като бе прекарал едно лято в Спениш форт, за него не беше трудно да разбере защо тези алабамци обичаха своя щат толкова много. Имаше моменти, в които бе смятал, че никое кътче на земята не би могло да се сравни с родния Мериленд. Но не беше прав.

Тази земя на Мобайлската делта, която се простираше равна и гладка чак до белите пясъци на крайбрежната ивица, го бе завладяла напълно. Цели мили плажове, дюни, мочурища, палми, високи борове и вековни, обрасли с мъх, дъбове създаваха един свят на тропическа красота. Тя със сигурност щеше да му липсва.

Кърт бавно въздъхна и стисна зъби.

Тази тучна земя не беше единственото нещо, което го беше завладяло изцяло. Златокосата красавица, която безспорно принадлежеше на пищната райска низина, го бе пленила също така силно.

Хелън Кортни не бе просто една изключително красива млада жена, макар това да беше вярно. Тя имаше най-великолепните сини очи, които беше виждал, и бяла като алабастър, идеално гладка кожа. Косата й бе така мека и златиста, че Кърт едва се сдържаше да не я докосне и беше уверен, че под простичките памучни работни дрехи се крие едно изящно тяло и нежна кадифена плът.

Наистина Хелън беше физически красива, но у нея имаше нещо повече, много повече. Беше интелигентна, находчива и предана. На нея можеше да се разчита. Освен това бе една от най-смелите жени, които беше срещал. Беше състрадателна и милостива, внимателна и грижовна. Притежаваше всички качества, които прашеха една жена достойна за възхищение и обич.

Също така притежаваше и вродена чувственост, която обещаваше силни страсти.

Един мускул неволно заигра по стиснатата челюст на Кърт и той отвърна очи от сребърното тропическо великолепие, което се простираше под него. Закрачи напред — назад като неспокойна дива котка из тъмната стая. Беше твърде напрегнат, за да мисли за сън.

Предположи, че Хелън спи спокойно.

Но тя не спеше.

Хелън лежеше съвсем будна в осветената от луната стая. Лежеше напрегната, неспокойна и й беше невъзможно да забрави дори за миг, че Кърт, който сега отново е здрав, беше точно в стаята до нея. Делеше ги само една тънка стена и на цели мили наоколо нямаше жив човек.

Още от мига, в който Кърт каза, че Чарли може да замине за Бей Минит, тя знаеше, че това ще се случи. Че през тази жарка, душна нощ двамата ще останат сам — сами в огромната тиха къща. Знаеше, че това ще бъде истинско мъчение за нея. Беше дори по-лошо, отколкото предполагаше.

Влажната нощница бе полепнала по разгорещеното й тяло. Беше като замаяна. Лежеше и отчаяно се питаше какво ли я бе сполетяло. Единственият мъж, с когото някога се бе любила беше нейният съпруг Уил. Двамата го биха правили с цялата срамежливост и непохватност на млади влюбени.

Откакто той замина, тя нито веднъж не бе помисляла да се люби с някой друг. Никога не бе поглеждала друг мъж. Не беше искала друг. Никога.

До този момент.

Сега желаеше Кърт Нортуей толкова много, че едва успяваше да си наложи да лежи. Едва успяваше да стои далеч от другата стая, от другото легло и от онзи мургав чувствен мъж, в чийто силни ръце отново щеше да бъде пълноценна жена.

Хелън се въртеше и мяташе и се чудеше как Кърт би реагирал, ако събереше кураж да предприеме това кратко, но все пак така трудно пътуване до другата стая. И до неговите обятия.

Тя стисна дюшека под себе си. Надяваше се да стане чудо и Кърт да го направи. Да дойде при нея. Да я грабне в прегръдките си и да я накара за известно време да забрави, че на света съществува или е съществувал някой друг, освен тях двамата.

Хелън знаеше, че той няма да дойде. Вече не го чуваше да крачи напред — назад. Сигурна беше, че е заспал дълбоко.

Но грешеше.

В сумрака на стаята до нейната, Кърт беше спрял да крачи. Беше се съблякъл, беше намъкнал една от чистите бели нощници и се беше изкачил в леглото. Но не спеше.

Не можеше да се отпусне, след като знаеше, че леглото, в което лежи безсънен и напрегнат, е така опасно близо до онова, в което Хелън кротко спи. Делеше ги само една тънка стена. Тя беше в съседната стая и на цели мили наоколо нямаше жива душа.

Би било толкова просто, толкова лесно да отиде при нея. Да я събуди с целувки. Да я люби, докато е все още сънена и затоплена. Инстинктът, както и това, че познаваше жените, му подсказваха, че отначало може да се възпротиви, но после ще омекне и ще му се отдаде.

Кърт рязко скочи от леглото.

С широки решителни крачки се промъкна до отворения френски прозорец. Но там спря и за пръв път в живота си се поколеба. После от гърдите му се изтръгна тежка, отчаяна въздишка, обърна се и отново се прибра вътре.

Чувстваше се нещастен, беше му горещо и побърза да свали дългата нощница. После пак се качи гол в леглото. Подложил ръце под главата си, той лежеше там под лунните лъчи, а голото му, изопнато тяло блестеше от ситни капчици пот.

Сладостно изкушение караше кръвта му да бушува. Тялото му пулсираше от всепоглъщащата сила на желанието. Със стиснати зъби и стегнат до болка корем Кърт се проклинаше наум, задето бе позволил на Чарли да замине. Трябваше да каже не. Трябваше да задържи Чарли и сега нямаше да преживява това безсмислено мъчение.

Боже господи, как щеше да преживее следващите четири дни и нощи, без да докосва омайващо красивата Хелън, в която безпомощно и безразсъдно се влюбваше с все по-голяма сила?!