Нан Райън
Люби ме тази нощ (37)

Глава 37

Хелън видимо трепна и сините й очи се ококориха от изненада. Изопна гръб и занемя. Сви устни и зяпна Кърт, поразена, напълно слисана.

Но после забеляза стеснителната усмивка на красивото му лице и закачливите пламъчета в глъбините на тъмнозелените му очи. Изведнъж си отдъхна и също се усмихна, отначало колебливо, все още малко напрегнато и не съвсем уверено. Но подкупващата му усмивка се разля още по-широко по лицето му и това напълно я обезоръжи.

Изведнъж Хелън избухна в смях. Кърт се присъедини към нея. Двамата седяха на пухеното легло и се смееха гръмко. Всичко изглеждаше невероятно забавно и те не можеха да спрат. Сълзи потекоха по бузите на Хелън. Тя се превиваше, хвана се за корема и падна по гръб изнемощяла в долния край на кревата. Стисна очи, започна да рита с босите си крака като малко дете и продължи да се смее.

Когато най-сетне се поуспокои и укроти, отвори очи, обърна глава и погледна Кърт. Това я накара да прихне отново. Голите му рамене се тресяха и той хълцаше и бършеше сълзи от очите си. Подаде левия си крак изпод чаршафа и нежно ритна Хелън по бедрото с върха на пръстите си.

Както се кикотеше и задъхваше, тя сграбчи глезена му, забравила, че това беше изкълченият му крак.

— Ох! — изрева Кърт театрално, като не преставаше да се смее. — Хей, това е болният ми крак.

— О, боже!

Хелън го пусна веднага. Смехът замря в гърлото й и в следващия миг тя се изправи, отметна чаршафа и внимателно започна да преглежда глезена.

— Да не би да съм те наранила, Кърт? Не исках да…

— Не, просто се пошегувах — прекъсна я той бързо, сви пръсти и завъртя крака си първо на едната, после на другата страна. — Виждаш ли? Съвсем е оздравял.

Хелън вдигна разтревожено очи и срещна погледа му.

— Сигурен ли си? Направо бих умряла, ако знам, че съм те наранила по такъв глупав начин.

Кърт се взря в красивите й очи и откри искрено безпокойство. Сърцето му подскочи.

— О, скъпа — промълви той и инстинктивно протегна ръце към нея, — ела тук.

— Толкова се притеснявах за теб — рече Хелън и без да се замисля, изпълзя към него. — Толкова се притеснявах и страхувах, че не знаех какво да правя и… не бях сигурна дали мога да се грижа добре за теб… и… ми се струваше, че си пострадал заради мен, а не исках…

— О, мила, скъпа моя — прошепна Кърт, хвана я под мишниците и нежно я придърпа към себе си.

Прегърна я силно и обви ръце около нея, сякаш за да я защити. Тя притисна лице до гърдите му, а той опря буза до главата й. После добави с нисък глас, ласкав като милувка:

— Ти беше истински ангел. Никой не би могъл да направи нещо повече за мен. Не можеш да разбереш колко съм ти благодарен.

С една ръка той обгърна ръката й, а другата — с двата счупени пръста — започна утешително и нежно да гали гърба и крехките й рамене.

Отпаднала и замаяна от бурния смях, Хелън се отпусна върху него и му позволи да я задържи в прегръдката си. Вече беше напълно успокоена. Притвори очи и тихичко въздъхна. Опря устни до топлото му, голо рамо и попита:

— Ти наистина се чувстваш по-добре, нали?

— Никога през живота си не съм се чувствал така добре — отвърна Кърт.

После и той въздъхна също като нея и залепи устни върху меката като коприна златиста коса, която приятно гъделичкаше носа му. Ръцете му едва забележимо се притегнаха около тялото й и той откровено призна:

— Днес следобед тъкмо си мислех, че ми се иска просто да лежа тук вечно в това меко пухено легло, да гледам бялата веранда навън и буйната зеленина и обширния син залив.

Той млъкна, пое дъх бавно и дълбоко. Подвоуми се дали да й разкрие, че тази мечта включва и нея — да лежи в обятията му точно както сега, нежното й слабичко тяло — притиснато плътно до него, чистата й коса — да го гъделичка приятно и да го опиянява. Но размисли и просто каза:

— Завинаги. Също като сега.

Хелън се наслаждаваше на усещането от допира с топлата му гръд, която леко вибрираше под брадата й, докато той говореше. Също като него и тя искаше всичко това да може да продължи „вечно“. После вдъхна дълбоко, упоена от специфичния, неповторим мирис на чистота и мъж.

— Тук е тихо и спокойно, нали? — добави тя.

Но едва изрече тези думи и тишината и спокойствието бяха разбити от гръмкия боботещ глас на приближаващия към къщата Джоли и възбудените крясъци на Чарли, докато тичаше да посрещне любимия си приятел.

Хелън подскочи и се отдръпна от Кърт, сякаш се бе допряла до нажежена печка. Внезапно ръцете на Кърт останаха празни и той прокле наум и Джоли, и сина си. Изпитваше егоистичното желание те двамата да не се бяха появили в този момент.

Хелън като светкавица се смъкна от леглото, приглади косата и полите си и едновременно с това неспокойно изпъна смачкания чаршаф върху краката на Кърт.

Тя се намръщи и нетърпеливо посочи към захвърлената бяла нощница, която се подаваше изпод купчината възглавници.

— Бързо! Облечи си нощницата! — ядосано се сопна тя.

— Но, Хелън, толкова е топло и…

— Нали чу какво ти казвам! — изкрещя тя почти неистово и Кърт разбра, че приятната, невинна близост отпреди миг се бе превърнала за нея в срамен, непростим епизод.

Преди Джоли и Чарли да успеят да влязат, Кърт вече беше намъкнал ризата, в Хелън седеше на стол до леглото с отворена книга в скута.

Още щом Джоли и Чарли прекрачиха прага, стана ясно защо двамата издаваха такива звуци, докато се тътреха по коридора.

Чарли беше застанал с лице към Джоли, обвил малките си ръчички около кръста му, и беше стъпил върху ходилата му. Джоли вършеше цялата работа, а Чарли се возеше безплатно и се кискаше от удоволствие.

Хелън се засмя и си припомни как и тя обичаше да язди по същия начин огромните крака на дядо Бърк.

Джоли кимна и се усмихна на Кърт и Хелън. Прекоси стаята и рече на Чарли:

— Последна спирка. Всички пътници да слизат.

Момчето скочи, а Джоли поклати побелялата си глава и възкликна:

— Растеш като гъба!

Чарли потвърди и застана плътно до него, увиснал на ръката му, доволен, че го вижда.

Хелън също се радваше. Тя остави книгата, изправи се, прегърна го и попита:

— Къде беше? Минаха три дни от последното ти идване тук и всички започнахме да се тревожим за теб.

— Наистина ли? Хайде, хайде — ухили се Джоли и се наведе да стигне ръката на Кърт. — Ами точно затова не идвах, та да можете да оцените компанията ми.

— Аз я оценявам, Джоли — побърза да го увери Чарли.

— Добре, момчето ми — усмихна се старецът и лекичко го подръпна за ухото. — Щом като толкова ме цениш, какво ще кажеш да изтичаш до кладенеца и да ми донесеш едно голямо канче студена вода? Ужасно съм жаден.

— Веднага се връщам! — викна Чарли и изхвърча от стаята.

— Седни, Джоли — покани го Хелън. — Докато Чарли донесе водата, ще ти отрежа едно голямо парче шоколадов кейк. Съвсем пресен е, пекох го днес следобед. Как ти се струва?

— Великолепно, скъпа, но почакай малко. — Джоли погледна Кърт, погледна и Хелън и продължи: — Сигурно помните, че веднъж ви разправих за голямото кулинарно състезание по готвене на супа от бамя, което се провежда всяка година в Бей Минит, нали?

— Аз си спомням — кимна утвърдително Кърт. — Разбира се.

„Мили боже“ — завайка се Хелън. Съвсем беше забравила за кулинарното състезание. Кога беше то? Скоро? Още сега? Затова ли беше дошъл Джоли? Да разбере дали Кърт ще му разреши да заведе Чарли за четиридневните празненства в Бей Минит? Ами ако Кърт каже „да“? Ами ако двамата останат тук съвсем сами?

— Състезание по готвене на супа от бамя? — рече тя и думите заседнаха в гърлото й. — Спомням си нещо такова, о, както виждаш — посочи тя към Кърт, — ние няма да ходим.

— Как всъщност се чувстваш, синко? — обърна се Джоли към него. — Добре ли си? Какво каза доктор Ледит, кога ще можеш да ставаш?

— Може още сега — отвърна Кърт. — Трябва вече да стана. Чувствам се виновен, задето лежа тук като недъгав.

— Хелън — погледна я Джоли, — каза ли докторът кога той ще може да излиза? Кога ще му позволи да става от леглото?

— Чакам доктора или по-късно довечера, или утре рано сутринта. Но все още няма да му позволи да излезе от леглото — поклати тя глава, за да наблегне на думите си. — Но дори и това да стане, всякакво пътуване до Бей Минит в най-скоро време е напълно изключено.

— За вас двамата, да — усмихна се хитро Джоли и без да обръща внимание на сбърчените вежди на Хелън, продължи към Кърт. — Наистина ми се струва, че изглеждаш доста добре.

— Съвсем като нов — засмя се Кърт.

— Прекрасно. Много се радвам да го чуя.

Джоли се премести по-близо до него.

— Тогава, преди момчето да се върне, искам да те питам нещо.

— Казвай — рече Кърт, а Хелън стисна зъби, защото разбра какво е намислил старецът.

— Искам да ми разрешиш да взема Чарли с мен в Бей Минит. Ще го държа под око през цялото време, нямай грижа за това. Празненството е просто предлог да бъдем заедно. Ще има цяла тумба малчугани, с които да си поиграе.

Джоли замълча и сложи съсухрената си ръка на рамото на Кърт.

— Синко, това момче има нужда от деца на неговата възраст. Не е правилно да не се среща с никого, а да гледа само нас тримата, нищо че аз съм едно голямо дете — изкиска се той.

— Знам — поклати замислено глава Кърт. — Ще видим. Когато му дойде времето.

— Времето му е дошло — заяви направо Джоли. — Заминавам за Бей Минит вдругиден. Голямото събитие започва в петък. Поразмисли и тази нощ, ако трябва, но знай, че наистина искам да го взема с мен.

Той погледна към Хелън.

— За Чарли ще е добре, не смяташ ли, Хелън?

— Предполагам, че е така — неохотно се съгласи тя и стрелна Джоли с кръвнишки поглед, сякаш му казваше, че й идва да го удуши. Малкият щеше да се радва и да прекара чудесно, затова добави: — Ти решавай — каза на Кърт и отново притаи дъх.

— Нека отиде — заяви решително той. — Разбира се, че може да отиде, и благодаря, че искаш да го вземеш. Много мило от твоя страна. Той страшно ще се забавлява.

— Няма съмнение — подкрепи го Джоли със сияещо лице. — И аз също.

Чарли толкова се въодушеви, като чу новината, че вече не можеше да говори за нищо друго. И докато Джоли поглъщаше огромно парче шоколадов кейк, момчето не се отделяше от стола му, бърбореше като латерна и задаваше въпрос след въпрос. Нямаше търпение да дочака началото на това приключение и питаше защо не могат да тръгнат веднага, в същата минута.

Джоли лапна и последната хапка от кейка, млясна от удоволствие, похвали Хелън за вкусния сладкиш и чак тогава му отговори.

— Защото имаме много работа, преди да тръгнем.

Той се изправи, сложи празната си чиния на нощното шкафче, посочи Чарли с пръст и рече:

— Обуй си обувки, калпазанино, и ще се заловим да свършим някои неща.

До края на деня момчето неотстъпно следваше стареца. Първо двамата провериха казана за вода. Беше пълен до ръба с мека дъждовна вода. После Джоли предложи да внесат голямо количество подпалки и дърва за горене, а Чарли се разсмя и каза, че е прекалено топло, за да се пали огън. Джоли обясни, че Хелън, или дори Кърт, може да поискат да се изкъпят и тогава ще им трябват дърва, за да си стоплят вода. Те напълниха сандъка до огнището и струпаха още малко цепеници при задната веранда.

После извадиха няколко ведра прясна вода от кладенеца и я отнесоха в кухнята, за да не се налага Хелън да прави това. Издоиха Беси — Чарли успя да изкара няколко струйки мляко и това му се видя истинско чудо, което го накара да се разсмее.

Вечеряха късно. Джоли хапна още едно парче от шоколадовия кейк и се прибра вкъщи. Но на другата сутрин пак дойде. Набраха боб, грах, тикви и домати. После извадиха лук и картофи и ги складираха в бараката за опушване на месо. От овощната градина събраха зрели сливи, златни круши и червени като кръв ябълки.

После отидоха за орехи. Нарамил дълъг върбов прът, Джоли поведе Чарли към ореховата горичка, която се намираше край овощната градина, и там започна да брули високите листати клони. Орехите се сипеха като дъжд по земята, а Чарли с готовност ги събираше.

Двамата работиха цял ден и свършиха всичко, което им дойде наум, за да помогнат на Хелън по време на отсъствието си. Хелън също не бездействаше. Тя изпра дрехите на Чарли, за да има достатъчно за пътуването. След обяда ги изглади, внимателно ги сгъна и ги подреди в новия куфар, който Кърт беше купил от панаира.

Късно следобед се появи доктор Ледит. Той прегледа Кърт и обяви, че от следващия ден му разрешава да става от леглото.

— Нека стана още сега — помоли го Кърт.

Докторът обаче забрани. Утре не беше далеч, а и през следващите няколко дни Кърт трябваше да се движи полека. Да не се претоварва и да си почива.

Когато слънцето се скри зад залива и жабите подеха вечерната си глъч, Джоли седна отпред на широката веранда и докато белеше една от ябълките, донесени от овощната градина, започна да говори за предстоящото пътуване.

Чарли гледаше учудено, ококорил очички, как Джоли обели цялата ябълка, без да разкъса нито веднъж яркочервената лента на кората й. После старецът започна да я реже на парченца и даваше едно парче на Чарли, едно на себе си. След малко погледна към Хелън, която седеше и безмълвно се люлееше в стола си.

— Много си се умълчала тази вечер, Хелън, момичето ми — рече той и й хвърли мила, детинска усмивка. — Мъчи ли те нещо?

— Нищичко — отвърна тя с леден тон, без да го поглежда.

— Е, радвам се да го чуя. — Джоли отряза още едно парче ябълка и продължи: — Стори ми се, че май седиш там надута като въшка и гледаш като мокра кокошка.

Хелън стисна зъби. После вдигна очи към него, усмихна се насила и рече:

— Ами, сбъркал си нещо. Както ти самият обичаш да се изразяваш, аз съм „щастлива като прасе в кална локва“.

Джоли подаде на Чарли последното парче ябълка.

— Ако щеш, вярвай, дъще, но винаги съм ти желал единствено това — да бъдеш щастлива. — Той стана от стола си. — Време е да се прибирам да си лягам — каза той, после се обърна към Чарли: — Утре ще дойда още на разсъмване. Който не се е събудил и приготвил за път, остава тук.

— Ще бъда готов! — нетърпеливо възкликна Чарли с блеснали очи. — Не тръгвай без мен!

— Добре — съгласи се Джоли, — но ти най-добре си легни рано довечера. Утре ни чака дълъг път.