Нан Райън
Люби ме тази нощ (36)

Глава 36

Хелън обви ръце около болния треперещ Кърт и го държа притиснат до себе си, докато чу, че Чарли влиза през задната врата. Когато момчето се появи в спалнята, Хелън вече стоеше права до леглото.

— Събра ли яйцата? — попита тя, усмихна се и отметна разрошената си коса от лицето.

— Да, само… само че — Чарли вдигна раменца и прехапа устна.

— Само че какво?

— Две се счупиха и се размазаха по всичките останали — Той сбърчи малкото си като копче носле и добави: — Мисля, че май Дом ги настъпи.

— О, да, напълно възможно, той е способен да направи такова нещо — потвърди Хелън и се засмя. После весело добави: — Струва ми се, че баща ти е по-добре.

— Сега ще видя — рече Чарли, втурна се напред, примъкна табуретката и се качи на нея. Наведе се и постави мъничката си длан върху челото на Кърт — Целият е мокър.

Хелън се разсмя.

— Да, знам. Поти се, а това значи, че сме пресекли температурата му.

Чапли отдръпна ръка и я избърса в панталонките си.

— Искаш ли да махна одеялото?

— Не, нека постои малко завит да се поизпоти.

Хелън тръгна към вратата, но спря и рече:

— Отивам да разтребя и да се облека. Ще останеш ли малко?

Чарли се обърна на табуретката, облегна се на високия матрак, скръсти ръце пред гърди и каза:

— Ще стоя точно тук!

Докато Хелън се облече, доктор Ледит и Джоли пристигнаха. Джоли веднага се запъти към пасището да доведе Беси и да я издои. Брадатият доктор накара Чарли и Хелън да излязат от стаята, за да прегледа Кърт.

Хелън закрачи пред вратата. С ръце зад гърба вървеше напред — назад. Напред — назад. Напред — назад. Котаракът седеше неподвижен в слънчевия коридор и наблюдаваше двамата крачещи и мълчаливо им казваше, че според него са двама глупаци, изгубили разсъдъка си.

Доктор Ледит се появи и каза, че причината за високата температура на Кърт е лека инфекция. Той грижливо е почистил и дезинфекцирал възпалената рана и се надява, че тя няма да се инфектира отново. После похвали Чарли и Хелън.

— Добре сте се грижили за него.

Чарли гордо кимна с глава и съобщи:

— Ние спим при него.

Хелън едва не припадна.

— Чарли иска да каже — побърза да обясни, — че нощем той спи в стаята при баща си.

Докторът погледна Хелън и се засмя под мустак. Той сложи ръка на рамото й и рече:

— Спокойно, дъще. Не съм и помислял, че някой от вас ще се качи да спи в леглото на моя пациент.

Хелън усети, че бузите й пламнаха. Покашля се без нужда и разказа, че двамата с Чарли са разтрили Кърт със спирт, за да смъкнат температурата му.

— Това е помогнало — увери я той.

Скоро докторът си тръгна и обеща пак да дойде след няколко дни. Джоли остана само докато свърши някои най-неотложни домакински работи, а после си отиде и необяснимо защо отклони поканата на Хелън да остане за вечеря. Досега Хелън не беше виждала Джоли да се отказва от ядене. Дори се усъмни, че старецът може да не се чувства съвсем добре. И малко се разтревожи, когато на другия ден той не дойде.

Нито на следващия.

Всъщност Джоли Гръбс се чувстваше отлично.

Но се беше уверил, че ще бъде добре тримата — Кърт, Хелън и Чарли — да останат известно време сами.

Скоро можеше да се окаже, че всяко зло е за добро, разсъждаваше Джоли и ужасният побой над Кърт да е едно от най-хубавите неща, които са му се случвали. Както и на Хелън. Двамата цяло лято бяха странили един от друг. Бяха се страхували от себе си и от всичко, което можеше да им донесе близостта.

Е, сега, дявол го взел, вече не можеха да се отбягват.

Джоли се подсмихна и му се прииска да се превърне в муха на стената, та да види и чуе какво става в гостната на Хелън.

А Хелън нямаше много време да се чуди и тревожи защо Джоли не идва. Беше твърде заета с грижите около Кърт.

Шериф Купър и Ем Еликът се отбиха веднъж. Изразиха дълбоката си загриженост и донесоха голяма кошница храна и букет свежи цветя. Те надзърнаха в стаята при Кърт и постояха само няколко минути, за да не го уморяват.

След като Хелън и Ем излязоха, Куп остана, но само след миг се присъедини към жените на предната веранда.

Хелън наля ледена лимонада от една стъклена кана и подаде първата чаша на високия червенокос шериф.

— Куп, той каза ли ти нещо? Обясни ли ти какво се е случило? Кой го с бил така жестоко?

— Не — отвърна откровено Куп. — Попитах го кой го е направил и защо, но не беше много общителен. Кълне се, че той е започнал боя.

Куп се облегна на парапета на верандата и отпи от лимонадата. Хелън въздъхна. Обърна се и подаде чаша на Ем. Ем нарочно я пое с лявата си ръка. Точно тогава Хелън забеляза искрящия диамантен годежен пръстен и едва не изпусна каната. Тя нетърпеливо я пъхна в ръцете на Куп, а Ем се разсмя и скочи от стола си.

Двете млади жени се прегърнаха и заподскачаха радостно, а Куп само стоеше сконфузено, държеше лимонадата, клатеше рижавата си глава и се усмихваше глупаво.

Чарли ги зяпаше напълно озадачен. Той вдигна поглед към високия шериф и рече:

— Те понякога наистина се държат доста странно.

Куп се разсмя и кимна.

— Без съмнение, така е, Чарли.

Но тюркоазните му очи сияеха, докато гледаше двете смеещи се жени.

— Толкова съм щастлива заради вас! — възкликна Хелън.

Тя отстъпи назад, за да вдигне лявата ръка на Ем и да се полюбува на красивия камък. После се завъртя, обви ръце около тънкия кръст на смаяния шериф и го прегърна силно. Той задържа каната встрани, за да не се разлее, а тя разпалено извика:

— Поздравления, Куп!

— Благодаря, Хелън — отвърна той и неловко я потупа по гърба.

— О, Ем, Ем! Това е чудесно! Толкова е хубаво!

И те продължиха да се прегръщат, да плачат от радост и да бъбрят възбудено за сватбата, която щеше да се състои по Коледа. Обсъдиха как Ем ще бъде облечена дълга рокля от бял сатен, а Хелън — в разкошно розово кадифе.

След малко Хелън и Чарли изпратиха щастливите годеници до файтона, благодариха им за посещението и останаха да махат след тях в падащия здрач.

 

 

Дългите септемврийски дни на бездействие и възстановяване на силите се превърнаха, колкото и да е странно, в приятен период от живота не само на Кърт, но и на Хелън. Както повечето жени, тя беше по природа добра болногледачка, така че грижите около ранения Кърт й се удаваха с вродена вещина и щом животът му се оказа вън от опасност, цялата работа покрай него започна наистина да й харесва.

А като повечето мъже, Кърт не можеше да се насити на удоволствието една мила, хубава, оправна жена да се грижи за него, да го глези и да го отрупва с вниманието си.

Чарли също беше доволен от този сезон на дълги, спокойни дни, в които тримата бяха непрекъснато заедно. Той беше опора на Хелън за всичко. Винаги беше до нея и й помагаше, докато тя хранеше баща му. И пак беше там с насапунисана кърпа в ръка, когато Хелън миеше Кърт в леглото. Или пък правеше физиономии и даваше нареждания, докато Хелън бръснеше брадясалото лице на баща му. И всеки ден имаше грижата Кърт да кисне навехнатия си глезен в солена вода.

А в тихите, спокойни, знойни следобеди, той отново беше там, за да вее с овехтялото ветрило напред-назад пред разгорещеното лице на баща си, докато Хелън четеше на глас.

Няколко дни след побоя над Кърт, Хелън между другото го беше попитала дали не би желал тя да му чете и тъй като той бе пожелал, тя всеки следобед сядаше с книга в ръка до него. От шкафа във вестибюла беше избрала един роман на сър Уолтър Скот с кожена подвързия.

И така, следобедното четене скоро се превърна в обичайна част от ежедневните им занимания, както и сутрешната баня на Кърт. И смяната на превръзките. И сервирането на храната в леглото. И разтриването на гърба и стотици интимни дреболии, които тримата споделяха всеки ден.

Именно през тези първи безкрайни часове на тревога, както и през следващите по-спокойни дни на грижи около Кърт, Хелън започна да чувства, че тримата живееха като семейство. Тя истински обичаше очарователния Чарли и започваше да се влюбва в неговия смел, красив баща.

Не се радваше, че наближава краят на този прекрасен период. Донякъде й се искаше Кърт да не се оправя така бързо. Щеше й се дългите, изпълнени с леност, септемврийски дни да се проточат безкрайно.

Понякога Хелън стоеше на верандата точно пред стаята на Кърт и се взираше замислено в ниските равни ниви на фермата. Високи зелени царевични стъбла и златно жито блестяха на ярката слънчева светлина. Накъдето и да погледнеше, виждаше зреещото изобилие на целия им усилен съвместен труд.

Наближаваше време за жътва.

Време за жътва, когато реколтата щеше да бъде продадена, а Кърт щеше да е на крак. Тя щеше да му плати каквото му дължи и той щеше да си замине заедно с Чарли. Двамата щяха да я напуснат. Да си тръгнат от Алабама и от живота й. Щяха да се върнат в Мериленд.

В своя дом.

И тя отново щеше да остане сама.

 

 

Безветрените, приятни дни се изнизваха твърде бързо.

От жестокия побой бяха изминали повече от две седмици и Кърт вече отиваше към подобрение. Сега той виждаше с двете очи. Счупените ребра не го боляха, освен когато се извъртеше рязко. Синините по тялото му бяха избледнели. Почти всички ожулвания бяха заздравели. Разтегнатото сухожилие на десния му крак вече не го притесняваше и огромният оток на изкълчения му ляв крак беше почти спаднал. Счупените пръсти на лявата ръка — показалецът и средният — също заздравяваха.

Честно казано, той се чувстваше малко виновен, задето продължаваше да лежи, но всеки път, когато споменеше, че иска да стане, Хелън се противопоставяше. Тя категорично заявяваше, че е обещала на доктор Ледит да не позволява на неговия пациент да излиза от леглото, докато самият доктор не одобри това.

Гледай ти!

Кърт не спореше по този въпрос кой знае колко. На него почивката му харесваше. След дългите тежки години на война, когато беше постоянно гладен и мръсен, сега му се струваше много хубаво да лежи в огромно пухено легло, красива жена да го храни с топло ядене от поднос и с нежните си ръце да го мие със сапунена вода. Човек привикваше лесно към подобно глезене.

Един душен следобед Кърт въздъхна с лениво задоволство, сключи ръце под главата си и се загледа през отворения френски прозорец. Отвъд широката бяла веранда, където гъстата плетеница от растителност обгръщаше скалите и водите на дълбокия син залив, а те блестяха ослепително под яркото септемврийско слънце.

Кърт се усмихна, протегна се и си помисли, че би могъл да лежи вечно и да наблюдава шеметно красивата гледка.

Единствено ако Хелън лежеше до него, той би се чувствал още по-добре, разсъждаваше Кърт сънено. Струваше му се, че усеща нежната й топлина между двете си тръпнещи от желание длани. Ясно виждаше великолепната й златиста коса, разпиляна по голите му гърди. И лесно можеше да си представи как ръцете му галят…

Вратата на спалнята се отвори и Кърт рязко извърна глава. Очакваше да види Хелън, но ускореното му сърцебиене се забави и той превъзмогна лекото си разочарование, когато Чарли шумно нахълта в тихата стая.

Кърт се усмихна на сина си и рече:

— Ела да ми правиш компания. Много съм самотен.

— Точно затова съм тук — каза Чарли.

Той придърпа табуретката до леглото и се покачи на нея. После се изкатери пъргаво и изпълзя до баща си. Седна назад на пети и каза:

— Хелън пече специална изненада за теб.

— Така ли? — Кърт нежно постави ръка върху голото коляно на Чарли. — И каква е тя?

— Не мога да я издам — примижа Чарли. — Хелън така ми заръча.

Кърт кимна и подуши приятния аромат, който се носеше откъм кухнята.

— Мирише много хубаво, каквото и да е то.

— Хелън ми позволи да оближа купата — обясни Чарли. И след като всеки ден по това време бе чувал Хелън да пита Кърт дали не иска да му почете, сега предложи: — Искаш ли да ти чета?

— Да, моля те — отвърна Кърт както винаги.

Чарли се изкикоти, вдигна ръце нагоре и ги скръсти върху главата си.

— Но, татко, аз не мога да чета. Джоли още не ме е научавал да чета.

— Не те е научил — внимателно го поправи баща му. — Е, няма нищо. Защо тогава не ми разкажеш някоя история?

— Някоя история ли? За какво?

— Каквото ти дойде наум. Измисли някоя хубава вълнуваща случка, а аз просто ще си лежа и ще слушам.

Чарли имаше богато въображение. Той започна да разправя весела интересна небивалица, като ръкомахаше и въртеше изразително очи.

Известно време Кърт слушаше, легнал по гръб на възглавницата със спуснати клепачи. Но приказката продължаваше да се ниже, ставаше все по-отвлечена и мислите му се зареяха към деня, когато двамата с Чарли дойдоха във фермата на Хелън. Сякаш беше миналата седмица, а беше преди повече от четири месеца!

Тогава беше ранна пролет. Сега беше ранна есен. Тогава нивите още не бяха засети. Сега той се гордееше с реколтата, която скоро щеше да бъде готова за прибиране, гордееше се и с всички подобрения, които беше успял да направи в занемарената крайбрежна ферма.

Кърт се усмихна на себе си. Когато реколтата бъде прибрана, Хелън лесно ще може да си плати данъците и дори ще й останат малко пари. Вече бе споменала нещо за боядисване на къщата, за нови пердета в кухнята, за купуване на някаква красива виолетова покривка за леглото, която била видяла миналата зима в Мобайл в магазина на Бон Тон.

Усмивката на Кърт изчезна и голите му гърди изведнъж се стегнаха. Да, Хелън скоро щеше да има пари, което означаваше, че ще му плати каквото е изработил и ще очаква той да си тръгне. Да вземе Чарли и да си отиде в Мериленд.

До неотдавна това беше единствената му мечта. Да се завърне вкъщи, в Мериленд. В къщи, в конефермата на Дънстън. Там, където един ден ще си има собствена ферма, собствена земя, собствен дом.

Но какво значи дом без жена в него? Без Хелън?

Той не искаше да се връща. Не искаше да напусне Алабама. Да напусне и нея. Неговата мила, красива Хелън.

И да остане отново сам.

— … и тогава… тогава онова огрооомно чудовище…

Чарли все още разказваше своята история, когато Хелън влезе в стаята боса, с коса, вдигната нагоре със седефената шнола. В ръцете си държеше поднос с три чаши студено мляко и три големи парчета шоколадов кейк, по които се стичаше дебел слой глазура от карамел.

Чарли начаса забрави за приказката си. Той запляска с ръце, когато Хелън подаде подноса на Кърт, а после и тя самата се покачи, скръсти крака под себе си и покри босите си пръсти с дългата си пола. Чарли си мислеше, че е много забавно тримата да седят заедно на леглото, да разговарят, да се смеят и да ядат с удоволствие вкусния шоколадов кейк.

Но щом си изяде парчето, Чарли стана неспокоен. Слезе от леглото, втурна се навън и започна да вика Дом. Кърт помоли Хелън да остане още малко.

Тя се облегна на високата махагонова колона в долния край на леглото и обгърна колене с ръце. Седеше и разговаряше спокойно, доволна от близостта, която се беше създала между тях по време на оздравяването му.

Слушаше ниския му напевен глас и изучаваше мургавото му лице. Забеляза, че почти беше възвърнал предишния си вид. Около дясното му око все още имаше малка синина, а раната под лявата му вежда не беше напълно зараснала. Но красивите му черти се бяха възстановили и само след седмица нямаше да се познава, че по това изваяно лице са се стоварвали безмилостни удари.

Погледът на Хелън се плъзна надолу към гърдите му, които пак бяха голи, защото жегата беше непоносима и Кърт бе захвърлил нощницата. И там повечето рани почти не се виждаха, с изключение на най-лошата дълбока рана точно под сърцето му — онази, която се беше възпалила. Тя все още беше превързана. Хелън знаеше, че ще му остане белег.

Тя го гледаше и се изкушаваше да свали чистата бяла превръзка и да притисне устните си до бавно заздравяващата язва. И тогава попита с тих, небрежен тон:

— Кажи ми какво се случи?

Разговорът им не беше свързан с боя и Кърт остана малко озадачен.

— Аз не… Какво имаш предвид? — намръщи се той и вдигна рамене.

— Боят. Какво се случи в града, за да се стигне до бой, в който едва не са те убили.

— Е, Хелън, приличам ли ти на човек, който е почти убит?

— Моля те, кажи ми какво стана?

— Ами какво? Забърках се в една разправия в бара и ме набиха. Ето, това е всичко — усмихна й се той.

Хелън също се усмихна. Какъв изкусен лъжец беше!

— С кого? — настояваше тя. — И кой започна?

— Не разбрах името му — отвърна Кърт с равен глас. — Но аз започнах. Аз нанесох първия удар.

— Ти си започнал боя? И си ударил първи?

Кърт кимна.

— Но защо? Защо е трябвало да правиш подобно нещо?

Кърт се облегна върху възглавниците до горната табла на кревата. Усмихна се и каза:

— Нямах друг избор, Хелън.

— Не си имал избор? — ококори тя сините си очи. — Но защо?

— Ти не искаш да знаеш. — Кърт поклати тъмната си глава.

— Напротив. Искам. Кажи ми.

— Е, добре… мъжът — оня огромен грозен грубиян — подхвърли неприлична забележка.

— Неприлична забележка? — повтори Хелън и се намръщи. — И какво точно каза?

Кърт се ухили дяволито.

— Нарече ме мръсен северняшки задник.