Нан Райън
Люби ме тази нощ (33)

Глава 33

— Оууу — изрева Чарли.

— Какво има? — извика Хелън с тревожен израз на лицето.

Беше ужасно горещ четвъртък следобед, последният ден на дългия зноен август. Хелън седеше на предните стъпала на напечената от слънцето веранда и чистеше грах. Чарли беше на ливадата и се опитваше да научи котарака да донася една пръчка, която постоянно му подхвърляше. Гордият Дом отказваше да се включи в такава безсмислена игра. На него не му трябваше пръчка, защо тогава трябваше да я гони? Котаракът гледаше Чарли с онези особени зелени очи и не помръдваше. Така че, всеки път Чарли сам трябваше да връща пръчката. При последното отиване босият му крак бе стъпил върху един трън.

— Бодил — изкрещя той. — Настъпих бодил.

— Ела тук, дай да видя — рече Хелън и остави съдинката с изчистен грах настрани.

Чарли заподскача на един крак и се затътри към нея, като правеше ужасни физиономии, за да я увери, че страда от неимоверни болки.

— Оууу!… Ооох! Ммм! — виеше и стенеше той.

— Дай си крака — нареди Хелън, когато той стигна до нея.

Чарли се подпря с ръце на раменете й и сложи мръсния си бос крак в скута й.

— Прилича ми на стара гадна коча билка — каза Хелън, внимателно я хвана с палец и показалец и бързо я измъкна. — Готово! — вдигна тя шипа към Чарли, за да го види. — Извадих го. Много е голям, нали?

Чарли замислено разгледа бодила, намръщи се, поклати русата си глава и рече:

— Много!

Хелън прихна да се смее, захвърли бодила и импулсивно прегърна мръсното палаво момченце, което всеки ден си обелваше я коляното, я лакътя, я брадичката, или си удряше главата, друг път пък падаше от някое дърво или от люлката, набождаше си пръста, настъпваше бодил или го ужилваше оса или червена мравка.

Вече не се паникьосваше, като видеше да шурти кръв от някоя рана по дребното му телце. Беше се научила, поне привидно, да запазва спокойствие. Не беше лесно. Чарли беше истинско немирно момче и на човек можеха да му побелеят косите от него. А тя го беше обикнала твърде много, за да не се тревожи поне малко. Е, да, всъщност не много малко.

— Чарли, ужасно си топъл — отбеляза Хелън, като отметна мократа от пот руса коса от изцапаното му чело.

— Напекъл съм се като гущер на припек — рече той също като Джоли Гръбс.

— Защо не поседнеш малко при мен, да ми помогнеш да обеля граха?

— Добре — вдигна той рамене и се отпусна върху стъпалата.

Час и половина по-късно двамата все още бяха там. Чарли ентусиазирано помагаше на Хелън да чисти грах, а Дом кротко дремеше край него, положил пухкава лапичка до израненото ляво коляно на детето.

Под поразяващото южно слънце цареше леност и на Хелън й се спеше почти колкото на Дом. Тя вяло кимаше с глава вместо „да“ и „не“ в отговор на безчетните въпроси на Чарли и полагаше неимоверни усилия да държи очите си отворени. Но много бързо излезе от летаргията си, когато Чарли с висок глас съобщи:

— Някой идва да ни види! В голяма черна двуколка.

Хелън се усмихна. Очакваше, че като вдигне поглед, ще види каретата на Еликът, но веднага се намръщи, щом разпозна луксозния файтон с кожено покривало и бързите коне, които го дърпаха. Найлс Лъвлес правеше една от своите неочаквани, нежелани визити.

Хелън отправи мълчалива благодарност, заради присъствието на Чарли точно този следобед. И, слава богу, баща му не се виждаше наоколо. Найлс Лъвлес щеше да е много доволен, ако можеше да съобщи на закръгленичката си, разглезена съпруга Патси, че е заловил вдовицата Кортни сама с нейния наемен работник янки.

Файтонът на Лъвлес изтрополи и спря откъм южната страна на двора. Найлс слезе, а след него скочи едра черна хрътка, залая възбудено и тръгна с господаря си към къщата.

Найлс Лъвлес беше безупречно облечен в един от скъпите си, шити по поръчка, летни костюми от твърд, бял лен. Той стигна до верандата, свали бялата си сламена плантаторска шапка и тържествено се поклони на Хелън.

Усмихна се широко и кимна на Чарли.

— Здравей, млади човече. Ти сигурно си синът на Нортуей.

— Капитан Нортуей — поправи го Чарли и гордо потвърди. — Да, той е моят татко.

Найлс се засмя. После се обърна към Хелън.

— Госпожо Кортни, наистина изглеждате добре. Всеки път, когато ви видя, ставате все по-хубава. Явно, добре ви понася съвместният живот с наематели във фермата.

Хелън не помръдна. Продължи да седи на стъпалата на верандата и да чисти грах.

— Какво си намислил, Найлс? — попита тя с не съвсем сърдечен тон.

Той намигна на Чарли, а зъбите му проблеснаха в още по-широка усмивка.

— Защо един джентълмен да не може да посети една мила дама, чието семейство винаги е обичал?

— Спести си любезностите, Найлс. Казвай какво искаш.

— Както желаеш — усмивката му съвсем леко помръкна. — Дошъл съм с най-искрени приятелски намерения, за да сложа картите си на масата. Целта на това посещение е същата, както и на предишните. Искам да купя този имот. И ще купя този имот. Или от теб, или от данъчната служба, когато не платиш данъците си навреме. Продай ми го и ще получиш известна равностойност в пари. Решил съм, че ще го притежавам Хелън, по един или друг начин.

Хелън се начумери, пусна необелената шушулка грах, изправи се и сложи ръце на хълбоци. Чарли веднага я имитира — скочи, сложи и той ръчички на кръста и загледа свирепо към Найлс Лъвлес.

— Казвала съм ти и преди, Найлс — започна Хелън е нарочно провлечен тон, — тази ферма не се продава. Върви си.

Найлс поклати русата си глава, тупна с бялата сламена шапка по бедрото си и се изкиска покровителствено.

— Е, скъпа моя, аз само се опитвам да ти помогна. Ами, просто от добро сърце съм готов да ти платя много повече, отколкото струва това място. Ти си умна жена, сложи край на всички неприятни одумвания и клюки, които се разпространяват напоследък.

Хелън цялата настръхна. Знаеше, че има предвид отвратителните истории, които се шушукаха за нея и Кърт Нортуей, и гневно му заяви, че трябва да напусне дома й.

Дом бе излязъл от вцепенението си и се спусна по стъпалата. Клекна, прилепи се към земята, наведе глава и засъска предупредително към неканените посетители. Голямата черна хрътка на Найлс излая, сякаш я бяха ранили, завъртя опашка и изхвърча от двора.

Но Найлс не помръдна от мястото си.

Чарли му изкрещя.

— Махай се!

Найлс Лъвлес просто се изсмя, пресегна се и разроши русата косичка на детето.

Но точно тогава един дълбок властен глас се обади зад гърба му.

— Къде са изтънчените ти южняшки маниери, Лъвлес? Дамата те помоли да си отидеш.

Найлс Лъвлес се обърна, ухили се на приближаващия към тях Кърт и каза:

— Тъкмо си тръгвах, янки. — Той постави плантаторската шапка на главата си. — Размисли ли по въпроса за продажбата на твоя дорест жребец?

Кърт мина покрай Лъвлес. Без да бърза, се изкачи по стъпалата. После се обърна с лице към Лъвлес, скръсти ръце пред гърди и облегна мускулестото си рамо на яката бяла колона на верандата. След това кротко заяви:

— Жребецът не се продава — В гласа му имаше властна нотка, сякаш беше човек, свикнал да дава заповеди и да му се подчиняват. — Нито пък тази ферма, както казва госпожа Кортни. Довиждане, Лъвлес.

Кърт, Хелън и Чарли наблюдаваха, докато госта промърмори нещо под носа си вече без усмивка, после се врътна на пети, завтече се към файтона си, подкара конете и бързо се отдалечи. Когато той зави по алеята и навлезе между дърветата, Хелън се обърна към високия мъж, застанал смълчан до нея.

— Благодаря ти — рече тя, но й се искаше да каже нещо повече, да го докосне.

Кърт само кимна. След това предупреди сина си:

— Чарли, ако този джентълмен пак се появи, когато и да е, трябва незабавно да дойдеш и да ме извикаш.

— Да, татко — обеща с готовност Чарли. Като видя, че Кърт се отмества от колоната, попита. — Къде отиваш?

— Време е да издоя старата Беси.

— Може ли да дойда с теб?

— Свърши ли с чистенето на граха?

— О, забравих! — извика Чарли и направи намръщена физиономия. — Почти свърших. Ще ме почакаш ли?

— Хайде, върви — рече Хелън. — Аз ще довърша.

— Хелън ще довърши — обърна се Чарли към баща си. — Ще може ли аз да доя Беси? Мислиш ли, че тя ще ми позволи? Дали ще има нещо против да й дърпам…

— Ами да отидем да проверим — прекъсна го Кърт. — Искаш ли да те занеса на конче до плевнята?

Още преди той да се доизкаже, Чарли вече подскачаше нагоре — надолу и протягаше ръчички към Кърт. Баща му без никакво усилие го вдигна от земята, метна го и го настани внимателно върху гърба си, а Чарли през цялото време пищеше от радост.

Хелън усмихната гледаше как двамата се отдалечават. Чарли се беше вкопчил здраво във врата на Кърт, смееше се доволно и подвикваше на Дом да ги последва. Синкавият котарак се втурна пред тях. Когато се скриха зад къщата, Хелън бавно се отпусна върху стъпалата.

Тя протегна ръка и докосна бялата колона на верандата, колоната, на която Кърт преди минута се беше опрял. Върховете на пръстите й се плъзнаха по очуканото от времето дърво, а през съзнанието й още веднъж премина кратката, но мила сцена.

Кърт бе дошъл да я защити. Той се бе качил на верандата и се бе изправил закрилнически до нея. С хладен тон беше заповядал на Найлс Лъвлес да си отиде. Само една негова дума и Найлс беше подвил опашка и избягал. Също като голямата страхлива хрътка!

Хелън се разсмя с глас. Докато Кърт Нортуей е наблизо, тя няма защо да се тревожи, че Найлс Лъвлес може пак да дойде да я безпокои.

Той няма да посмее.

Нито някой друг би посмял, с благодарност осъзна Хелън. Сега знаеше, че в тази затънтена крайбрежна ферма е в пълна безопасност, както от години не е била. Беше почти забравила колко хубаво е да има един безстрашен мъж, който да я пази и да се грижи за нея.

Тя вдигна съда с изчистения грах и въздъхна. По-добре да не свиква твърде много с тази сигурност. Тя беше само временна, припомни си веднага Хелън. Лятото отминаваше. Вече беше последният ден на август. Утре започваше септември. Скоро листата щяха да започнат да падат и слънцето да пече под друг ъгъл. Тя влезе вътре, за да приготви вечерята.

Беше вече в кухнята, когато Джоли се появи. Като му каза, че ще ядат пържена морска котка, грах на черни точици и сос с брашно, той рече:

— Какво още се мотаеш? Слагай тигана, а аз ще подредя масата.

Всички се радваха, че го виждат и че ще остане за вечеря при тях. Чарли беше доволен, защото не бе виждал най-добрия си приятел цял ден, Хелън и Кърт — защото не рискуваха да останат сами, след като Чарли приключи с яденето и се втурне към игрите си.

Освен това Джоли винаги беше много словоохотлив. Той с радост посрещаше възможността да изкаже авторитетно мнението си и неговия непрекъснат въодушевен монолог спасяваше Хелън от необходимостта да разговаря с Кърт. И обратно.

Първата му новина беше, че на изток от Пенсакола до Панхсидъл били разгласени предупреждения за буря.

Като чу това, Хелън веднага се изопна напрегнато.

— Ужасно рано е за това време на годината, нали? — рече тя и по лицето й ясно се изписа загриженост. — Трябва ли да вземем предпазни мерки?

— Не, не. Този път няма да се наложи — побърза да я успокои Джоли и съжали, че изобщо бе споменал за това. Никой не знаеше по-добре от него колко много се страхуваше Хелън от урагани. Откакто неочаквана буря в морето бе погубила родителите й, когато тя беше дете, Хелън изпитваше истински ужас от бури.

— Сигурен ли си, че не сме в опасност? — Хелън се помъчи да изрече въпроса със спокоен тон, но Кърт забеляза тревогата в гласа й.

— Няма никаква опасност, дете мое — увери я Джоли. — Може да попревали малко дъждец, нищо повече. Наистина.

Джоли напъха салфетката си в яката на ризата и бързо смени темата. Между две хапки риба той разказа за последните събития в Спениш форт и Мобайл. Сестрите Ливингстън цъкали неодобрително, задето Ем Еликът безсрамно тичала след Куп. Вдовицата Ясмин Парнел заминала на почивка, отишла надолу по източното крайбрежие към луксозния курорт Пойнт Клиър за една — две седмици. Известният актьор Тирън Пауър щял да играе в Мобайл, в театър Уотър Стрийт. И така нататък, и така нататък.

— А, без малко да забравя — рече Джоли по средата на яденето. — Том Блейк е отворил дъскорезница в Бей Минит.

— Наистина ли? — Хелън вдигна вежди. — Значи Том Блейк… не е ли той…

— Единственият внук на стария Ванс Блейк. Ванс и твоят дядо бяха най-добрите приятели. Ванс се ожени за едно момиченце от Бей Минит и се премести там, за да бъде жена му по-близо до семейството си — обясни Джоли. — Смятам, че внукът му Томи добре ще успее с дъскорезницата. Кой знае, напоследък има голямо търсене на дървен материал.

Хелън се съгласи и започна да задава един след друг въпроси за новата дъскорезница на Том Блейк. Двамата с Джоли я обсъдиха най-подробно, а Кърт само вежливо слушаше, изненадан от силния интерес на Хелън към тази тема на разговор.

В заключение Джоли каза:

— Томи е умен младеж. Сигурно доста ще се замогне от дъскорезницата.

Джоли продължи да говори, но едновременно с това наблюдаваше двамата срещу себе си и забеляза, както при предишното си посещение, че между тях нещо се беше променило.

Отново.

Бяха се върнали в самото начало.

А дали беше така?

Джоли не беше сигурен, но предполагаше, че знае какво се е случило. И ако предположението му беше вярно, ако започваха да се харесват повече отпреди, то по всяка вероятност беше само въпрос на време кога ще бъдат принудени да го осъзнаят и приемат. Той поне се надяваше да е така. Преди да стане твърде късно. Преди Кърт и Чарли да заминат.

Джоли довърши яденето и потупа натъпкания си закръглен корем, въздъхна, бутна стола си назад и каза:

— Чарли, ела, седни за малко на коляното ми.

Чарли веднага се отзова на поканата, смъкна се от стола си и побърза да се покатери в скута на Джоли. Облегна глава на гърдите му и ръката на стария човек поглади светлозлатистата коса.

— Чарли, разправял ли съм ти за голямото готварско състезание, което се провежда всяка есен в Бей Минит?

— Не — отвърна Чарли. — Кога ще бъде? Ще ходим ли?

Детето така и не видя, че Хелън и Кърт едновременно клатеха отрицателно глава към Джоли. Джоли ги забеляза, но не им обърна внимание.

— Всяка година в края на септември хора от много далеч отиват в Бей Минит за…

Джоли продължи да гали косата на Чарли и да разказва надълго и нашироко за наближаващото състезание. Разправяше, че той самият никога не го пропускал, тъй като готвел най-хубавата супа от бамя по цялата Болдуинска околия. Каза, че ходел в Бей Минит всеки септември за три — четири дни и винаги оставал до края на цялата работа. Каза още, че там щяло да има много момчета на възрастта на Чарли.

Хелън беше готова да откъсне бялата глава на Джоли.

Но когато старецът свали Чарли на земята, стана и каза, че ще е най-добре да се прибира, Хелън се опита да го спре.

— Е, слънцето още не е залязло — възпротиви се тя. — Остани и ще извадим дамата да поиграем.

Но Джоли не се поддаде на увещанията и си тръгна към къщи. Чарли се помъкна след него и стигна чак до тясната пътечка през гората. Там си казаха довиждане и Джоли обеща, че утре пак ще дойде.

Щом старецът си замина, Кърт се извини и стана от стола си. Хелън прибра масата и разчисти кухнята.

Когато се здрачи, тя излезе на задната веранда и чу ударите на брадва. Поклати глава. Кърт Нортуей цепеше още дърва за огрев. Не познаваше друг човек, който да работи по-упорито от него. Той никога не спираше. Не почиваше за минутка дори. Трудеше се от зори до мрак.

Хелън слезе по стъпалата и се запъти към бараката с огнището. Беше решила да опече няколко самуна хляб на сутринта и трябваше да внесе един голям чувал с брашно. Чарли весело се люлееше напред — назад, но забеляза Хелън, скочи от люлката и се затича натам. Влезе след нея в сумрачната барака, като непрекъснато задаваше въпроси и оглеждаше всички интересни неща, складирани там.

— О, не! — възкликна Хелън, като застана пред празния рафт, на който държеше допълнителните запаси брашно. — Свършили сме брашното.

— Искаш ли да ида да взема малко на заем от Джоли? Знам прекия път. Той ми го показа.

— Не, ще отложа месенето с един-два дни. Хайде да вървим.

Навън, в неподвижния вечерен въздух, се носеше мученето на дойната крава и отекващите удари на брадвата по дървото.

Хелън спря, сбърчи вежди и попита Чарли:

— Искаш ли да заведеш Беси на пасището?

Не беше нужно да повтаря въпроса си. Чарли веднага се втурна към обора, като викаше кравата по име. Хелън изчака малко, пое дълбоко въздух и тръгна натам, където Кърт цепеше дърва.

Спря на няколко крачки от него и го загледа. По красивото мургаво лице се бяха изписали тревожни бръчки. Беше целият облян в пот и изглеждаше сякаш всеки момент ще падне от умора. Без съмнение, така щеше да стане, помисли си Хелън. Какво ли се опитваше да докаже?

Кърт усети присъствието й. Спря ритмичното размахване на брадвата, смъкна я полека на земята и облегна дръжката й на крака си. Вдигна ръка, избърса потта от челото си и я погледна.

— Капитане, помолих те да работиш усърдно, но не да се преуморяваш до смърт. — Хелън пристъпи към него и продължи: — Не е нужно да свършиш всичко наведнъж.

— Има толкова много работа — отвърна той и отмести поглед от нея. — Искам да приключа преди… преди… — Той замълча и вдигна широките си рамене.

— Преди да заминеш?

— Да. Преди да замина.