Нан Райън
Люби ме тази нощ (3)

Глава 3

— Госпожо Кортни, бих желал да ви запозная с моя син Чарли.

Кърт свали момчето от седлото и го пусна да стъпи на земята.

— Чарли, това е госпожа Кортни. Ще поостанем в нейния дом известно време.

Хелън се усмихна на навъсеното дете и протегна ръка. Но Чарли Нортуей не пожела да се ръкува. Той скръсти слабичките си ръце пред гърдите, плахо се приближи до баща си и загледа Хелън с поглед, изпълнен с недоверие и съмнение.

— Чарли е много свенлив — извини го Кърт. После оправи един немирен кичур на челото на момчето и го подкани: — Ще кажеш ли добър ден на госпожа Кортни?

— Вероятно Чарли е твърде уморен и гладен и не му е много до любезности точно сега — рече Хелън благосклонно. — Капитане, отведете конете хей там, зад оградата — посочи тя. — В плевнята има овес, а на куката до вратата е закачено ведро. Коритото за вода е пълно. В това време ще видя в какво състояние са помещенията оттатък.

Тя се запъти към плевнята, после се обърна към Чарли:

— Искаш ли да дойдеш с мен?

В отговор той само силно разтърси русата си глава.

Хелън не се опита да го заговори повторно. Тя тръгна пред тях нагоре по полегатия наклон, който водеше от равната нива към близките постройки. Тримата вървяха мълчаливо един зад друг и само след минути стигнаха до плевнята. Кърт отвори портичката на оградата и вкара конете вътре. Хелън отиде право към стаите в горния край на очуканата от времето плевня. Чарли не ги последва. Момченцето се държеше резервирано. То остана да чака отвън пред дъсчената ограда, неподвижно като статуя, под палещите лъчи на майското слънце. Хелън натисна вратичката на плевнята, но тя не се отвори. Дървото се беше подуло и изкорубило от дъждовете и сега съвсем беше заяла. Хелън смъкна широкополата си шапка и я пусна да виси свободно на гърба, завързана хлабаво под брадичката с панделки. После отново се опита да отвори.

След няколко неуспешни опита се облегна на вратата и я бутна с цялата си тежест. Подпряла рамо и коляно в грубите дъски, тя буташе с всички сили. Вратата не помръдна.

Обезсърчена и отчаяна, тя все още се мъчеше и пъшкаше като родилка, когато Кърт се приближи до нея, преметнал през рамо войнишката мешка от черна кожа, стиснал под мишница тежка раница от зебло.

— Почакайте, госпожо Кортни, ако не внимавате, ще се нараните.

— Не… няма… още малко… и…

— Може би аз ще успея — каза той и спусна торбата и раницата на земята.

Останала без дъх, Хелън кимна и отстъпи встрани.

Кърт стисна дръжката на вратата, завъртя я силно и с яката си мускулеста ръка бутна вратата навътре. Тя рязко се разтвори и подплаши един нищо неподозиращ кос. Птицата се стрелна с крясък през отворената врата, а лудо пърхащите криле преминаха на сантиметри от лицето на Хелън.

Тя се стресна, изпищи, притвори очи, инстинктивно се извърна и се скри в широките гърди на Кърт Нортуей. При нейния пронизителен писък Чарли също извика, хвърли се напред, обви ръце около кръста на баща си и притисна лице в бедрото му.

Кърт дори не трепна.

През гънките на полата й той усети твърдата стомана на скрития револвер, опрян в крака му. Дойде му наум, че една толкова красива, уязвима жена, която живее съвсем сама, вероятно е преживяла не една дълга нощ, изпълнена със страх. Обзе го съчувствие.

Беше готов да постави нежно ръка върху гърба й, за да я успокои, но знаеше, че тя едва ли ще стои мирно в такъв случай. Щеше да го разбере погрешно. По същата причина не посмя да положи утешително ръка върху сина си. И на него не би му харесало.

Хелън отвори очи, вдигна глава от гърдите му и рязко се отдръпна от него. После му хвърли бърз, изпълнен с презрение поглед, сякаш се отвращаваше от него, и сепнато каза:

— Извинете. Птицата ме изплаши. Беше глупаво от моя страна.

— Няма нищо — отвърна Кърт и сви рамене.

Чарли, също като Хелън, бързо се отдръпна, пусна крака на баща си и отстъпи назад с намръщено лице. Кърт не бе изненадан от реакцията нито на единия, нито на другия.

Хелън се опомни, пристъпи пред тях и ги въведе в потъналата в полумрак стаичка. Огледа се наоколо, навъси се и побърза да се извини за пълния безпорядък.

— Нямах представа, че е такава бъркотия — рече тя. — От години никой не е стъпвал тук.

Тя поклати глава и обиколи задушната сумрачна стая. Малкото мебели, които бяха останали, бяха струпани в дъното до стената: железен креват и дюшек, натъпкан с перушина, масивно олющено бюро, две продънени кресла, малка масичка и шест стола с високи облегалки и плетени бамбукови седалки — износени или изобщо липсващи — всичко беше покрито с паяжини и прах, виждаха се дори гнезда на оси.

Чарли кихна, разтърка носа си и пак кихна.

Хелън въздъхна отчаяно.

— Не можете да живеете тук — заяви тя.

— Грешите, госпожо Кортни. Можем и ще живеем — отвърна Кърт с равен тон.

Той прекоси стаята, дръпна встрани прогнилите пердета от зебло, енергично вдигна мръсната рамка на прозореца и пусна вътре светлина и свеж въздух.

— Трябва му само малко почистване и ще се превърне в дом — уютен дом — усмихна се той.

Чапли кихна.

— Наздраве — каза Хелън автоматично. — Не трябва да дишаш този прах Чарли. По-добре бягай оттук.

Чапли не помръдна.

— Щом всичко мине през ръцете ми, ще стане наистина много удобно жилище — продължи Кърт, като се движеше из просторната стая и отваряше още прозорци — Ще започна веднага.

— Аз ще помогна — предложи Хелън и се отправи към вратата. После спря и добави: — Но почистването може да почака малко. Вече е пладне. Извадете вода от кладенеца. На задната веранда ще изнеса леген, сапун и две чисти кърпи. Измийте се и ми дайте само няколко минутки. Под сянката на верандата има маса. Седнете, а аз ще ви сервирам обяда.

— Става — съгласи се Кърт, а Чарли кихна още веднъж.

Без повече приказки Хелън се обърна и излезе. Вдигна тежките си поли и забърза към къщата. Тя бе на стотина метра от плевнята, на върха на скалата, точно над широкия излаз на залива Мобайл Бей.

Жилището представляваше стабилна, но непретенциозна едноетажна постройка. Имаше нужда от пребоядисване. Вътре стаите бяха просторни, с високи тавани. Широка дървена веранда опасваше цялата сграда. Всички спални и предния вестибюл гледаха към нея. Дворът около къщата бе потънал в бурени, а точно под голямата градина отпред започваше гъста като в джунгла растителност, която покриваше полегатите скали чак до водата.

Хелън наближи задния двор.

Но там, пред отворената портичка, бе застанал нейният котарак и сякаш умишлено й препречваше пътя. Той беше красив — руска порода с тъмна синкавосива козина. Горделивото животно беше застанало право в средата на портата, обвило величествено дългата си опашка около гладкото си гъвкаво тяло, а зелените му очи изразяваха явен упрек.

Когато Хелън стигна до него, Доминик не започна да мърка както обикновено. Не се изправи и не се отърка радостно в полите й. Продължи да седи както преди, със студени очи и затворени уста, а дълбоко от гърдите му се изтръгваше ниско ръмжене.

— Хайде, Дом махни се от пътя ми — замоли Хелън любимия, застаряващ котарак, който дядо й беше подарил преди девет лета, когато Доминик бе все още малко котенце.

В отговор Доминик само завъртя царствената си глава и театрално се прозина.

Хелън се усмихна, седна на земята до него и го погали по меката пухкава козина под брадата.

— Това да не би да значи, че си видял онзи янки и сина му. Виж какво, аз просто нямам друг избор. Имаме нужда от помощ и ти много добре знаеш това. Така че можеш само да стиснеш зъби и да се помириш с неприятното положение, защото и аз ще постъпя точно така. — За миг тя допря буза до главата му, после го пусна на крака.

Заобиколи котарака и бързо влезе в двора. Доминик учудено се изправи и лениво я последва. Жената и котката начаса потънаха в сянката на най-високия, но все още зелен дъб във фермата. Клоните на дървото се разпростираха ниско, образуваха плътен балдахин от листа и само най-отдалечените кътчета на задния двор оставаха непокрити.

Дългото дървено канапе край дебелия ствол на дъба някога беше, любимото място на Джексън Бърк за следобедна дрямка. А сега и на Доминик. Хелън никога не бе спала там, но с Уил бяха прекарали не една романтична вечер, там под дъба. Седнали на канапето, скрити от ярката луна, те се целуваха в топлия мрак. Хелън не можеше да мине покрай старото канапе с олющената боя, без да се сети за Уил и онези горещи, чувствени нощи.

Като стигна до задната веранда, тя свали обувките си, взе ги в ръка и зави покрай ъгъла на широката тераса. После с леки стъпки продължи към предната спалня в североизточния край на къщата. Втурна се през отворения френски портал в прохладата на сенчестата стая, захвърли обувките на пода и метна шапката си върху високия махагонов скрин. Доминик влезе след господарката си, като поспря за момент, да се поотърка в лъскавата дървена каса на вратата.

За по-малко от десет минути Хелън успя да се измие, да среши косата си и да облече чиста карирана рокля, а на котарака му трябваше още по-малко време, за да скочи върху високото пухено легло на Хелън, да се протегне с наслада, да постави брадичка върху изпънатите си лапи и веднага да потъне в лека дрямка.

Хелън затвори вратата и се отправи надолу по коридора към кухнята. Изнесе на верандата кърпи, сапун и леген. Премести ведрата за мляко и няколкото гърнета в единия край на масата. Тя беше груба и цялата напукана, но щеше да свърши работа.

Хелън влезе в кухнята. Режеше шунка и студен царевичен хляб, когато Кърт и Чарли влязоха в задния двор. Двамата се приближаваха мълчаливо. Замисли се дали изобщо някога си говореха. Досега не бе чула Чарли да произнесе ни думичка.

Хелън им сервира обяда на верандата, но тя самата влезе да обядва вътре. Седеше сама също като всеки друг път. Също както щеше да прави и занапред.

Да позволи на един янки да седне на масата й?

Никога, за нищо на света.

След като бутна чинията си настрани, Хелън постоя на масата още няколко дълги минути. Когато сметна, че севернякът и неговият син са имали достатъчно време, за да се нахранят, излезе навън. Кърт стана на крака.

— Седнете, капитане — рече тя. — Сега моментът е напълно подходящ да поговорим и да се разберем. Искам да ви кажа какво се очаква от вас, а също така какво разрешавам и какво не разрешавам да правите.

— Много добра идея — съгласи се той, като й подаде стол, а после отново седна и се обърна към сина си: — Чарли, можеш да ни оставиш, но не се отдалечавай от погледа ми.

Без да погледне баща си или Хелън, Чарли се смъкна от стола си, прекоси верандата и слезе надолу по стъпалата в сенчестия заден двор.

С делови тон Хелън набързо изреди цял куп задачи, които Кърт бе длъжен да изпълнява, освен най-важното си задължение — пролетната сеитба. Каза му, че работата във фермата е като една безкрайна битка. И още, че тя става всяка сутрин при изгрев и работи до залез. И че ще очаква не по-малко и от него.

Когато внимателно изложи всичко, което желаеше да бъде извършено, и се увери, че той знае как се прави онова, което се изискваше от него, тя му разясни какво не би търпяла.

Хвърли поглед към Чарли, който седеше мълчаливо на дългото канапе под дъба, обвил коленете си с ръце, и каза:

— Ще работите шест дни в седмицата и ще почивате в неделя. Вечер също ще сте свободен и когато пожелаете, можете да излизате и да се връщате, но не си мислете, че ще можете да оставяте сина си да го гледам, докато ходите в града. И ако някога ви хвана пиян в моята ферма, ще наредя незабавно да си съберете багажа и да си тръгнете, без да получите възнаграждението, което ви се полага.

Кърт кимна, без да каже нищо.

Хелън отново погледна към Чарли, сниши глас и добави почти шепнешком:

— И още нещо, капитане, ако случайно сте направили глупавата грешка да предположите, че съм слаба, беззащитна жена, уверявам ви, че не съм. Нито пък съм самотна, зажадняла за любов жена, която ще бъде лесна плячка за един силен и мъжествен янки, тръгнал да търси краткотрайни удоволствия. И нека ви предупредя, че винаги имам зареден пистолет и знам как да го използвам. — Сините й очи се присвиха заплашително, а гласът й се сниши още повече. — Само посмей да ме пипнеш и ще те убия, капитан Нортуей.

Кърт слушаше безмълвно, втренчил тъмнозелените си очи в лицето й. Настойчивият му поглед притесняваше Хелън, но тя знаеше, че трябва да му устои, за да успее да отправи своята хладнокръвна заплаха.

Ледени трънки полазиха по гърба й, когато чу тихия му баритон.

— Аз съм янки, госпожо Кортни, а не животно. — Кърт постави ръка на масата пред нея. — Разгледайте тази длан добре.

Тя погледна тъмната мускулеста ръка, а той добави с нисък глас:

— Тази ръка никога не е докосвала жена — той замълча за миг и Хелън отново вдигна очи и срещна погледа му, — която не е пожелала това.