Нан Райън
Люби ме тази нощ (18)

Глава 18

Хелън сипа в дъсчения съд още пепел от дървесна кора, която беше събрала. Прецени, че го е напълнила достатъчно, и реши да направи домашния сапун същия ден. Време беше да свърши тази работа, защото й бяха останали само два калъпа.

В продължение на седмици Хелън беше прибавяла пепел и наливала отгоре чиста вода, за да слегне, докато най-сетне по улея бе започнала да се стича луга в голямата каменна делва, която бе поставила отдолу.

И сега, след като се увери, че в съда вече имаше значително количество луга, Хелън отиде до купчината дърва, взе един наръч подпалки и се върна при делвата. Накладе огън, изчака да се разгори добре и се запъти към къщата да донесе остатъците от мас, които бе събрала при готвене.

Когато се върна видя, че Кърт се прибира, Чарли вървеше след него, а Дом — след Чарли. Веднага забеляза ръждясалото парче от плуг в ръката на Кърт и въздъхна.

— Удари се в скала — извика Кърт към нея и вдигна повредения плуг. — Отчупи му се върхът.

Чарли остави баща си и се втурна нетърпеливо към Хелън.

— Какво правиш? — попита той. — За какво е този огън. Какво има в кофата? Обяд ли готвиш?

Тя се усмихна към любопитното малко момче.

— Не, правя сапун от луга — обясни тя и се обърна към Кърт. — Значи ще трябва да ходиш в града при ковача? И ще пропуснеш цял ден оран?

— Може ли да ти помагам да направим сапуна? — попита Чарли, като дърпаше ръкава на Хелън, за да привлече вниманието й.

— Не. Сигурен съм, че мога да го оправя — извика Кърт. — Ще го поизпиля и ще заприлича на връх. Няма да отнеме повече от час. Чарли, недей да безпокоиш госпожа Кортни.

— Добре — провикна се тя и добави: — Той не ме безпокои — после продължи към Чарли: — Можеш да помагаш, но трябва наистина много да внимаваш. Не искам да се изгориш.

Чарли веднага и с готовност обеща:

— Ще внимавам. Наистина мнооого ще внимавам!

Той погледна надолу към Дом, който се отъркваше в глезените му, и каза:

— Не мога да си играя точно сега. Трябва да правим сапун!

Котаракът изръмжа, затвори очи, бутна с глава коляното на Чарли, после се обърна и се отдалечи.

— Дом е ужасно сърдит, но ще го преживее — каза Чарли на Хелън.

Тя кимна утвърдително и двамата се заловиха за работа.

Хелън и Чарли смесиха остатъците от мазнина и усърдно събраната луга. Сложиха странната каша да се вари на огъня и Хелън прибави малко сол, за да може кипящата течност да се втвърди добре, когато изстине.

Те бъркаха на смени, но всеки път, когато дойдеше ред на Чарли, Хелън следеше всяко негово движение със свито сърце и съзнателно си налагаше да мълчи. Още си спомняше как се разгорещяваше, когато трябваше да помага на баба Бърк в някоя дребна домакинска работа и как баба й през цялото време викаше и крещеше, но я предупреждаваше да внимава. Сега Хелън не искаше да се държи като своята мила, но прекалено загрижена баба.

Въпреки това, в един момент се усети, че разтревожено поучава детето: „Не бъркай толкова силно, ще се изпръскаш целият“, „Не, Чарли, недей, никога не се надвесвай над съда“, „Хайде, дай ми бъркалката, жив ще се изгориш!“

Чарли се ядоса, повдигна тесните си раменца, подаде й дългата дървена бъркалка и каза със сериозен вид:

— Не съм бебе.

На Хелън й се прииска да го прегърне, но не посмя. Само се усмихна и каза:

— Знам, че не си. Извинявай. Може би просто се тревожа прекалено много.

Чарли килна русата си главичка на една страна и рече замислено:

— Момичетата все се тревожат, нали? И мама се тревожеше. Понякога даже плачеше. — Също като баща си той впери очи право в Хелън, посочи с малките си пръстчета нагоре и продължи: — Мама е горе на небето сега.

— Знам — отвърна тихо Хелън и колебливо положи ръка върху златните му коси. — Тя никога вече няма да се тревожи и да плаче.

— И капитанът казва така — потвърди Чарли и отново насочи вниманието си към кипящото гърне. — Трябва да се разбърка — отбеляза той.

Хелън се съгласи с него, подаде му дървената лъжица и му позволи да бърка. И пак я обзе тревога.

Колкото и да не й се искаше, Хелън повика Кърт да им помогне, когато сместа беше почти готова. Трябваше й корито, пълно с вода. Би могла и сама да извади вода, но се страхуваше да остави Чарли да наглежда врящата течност. Можеше да се изгори. Да, тя наистина го смяташе за бебе — скъпо, невинно, златокосо бебе. Не можеше да мисли по друг начин за него.

Кърт веднага остави плуга и се отзова. Извади вода, премери нужното количество, изсипа го в приготвеното дървено корито и настоя лично да налее сместа от луга и мас във водата.

— Дръпнете се назад — предупреди той Хелън и Чарли.

— Внимавай — посъветва го Хелън.

— Разбира се — отвърна Кърт и сръчно изля врящата течност в студената вода. След това се обърна и попита: — А сега какво?

— Сега просто трябва да покрием коритото с парцал и…

— Някой идва! — прекъсна ги Чарли и се завъртя, като чу тропот на приближаващи конски копита. — Джоли! Джоли?

Хелън и Кърт едновременно се обърнаха и примижаха.

— Не е Джоли — рече Кърт.

— Не е — поклати глава Хелън, която бе разпознала първо кафявия кон, а после и рижия мъж върху него. — Това е областният шериф. Интересно… какво ли…

Внезапно я обзе някакво особено безпокойство. По това време на деня едва ли беше приятелско посещение. Иначе Ем щеше да е с Куп. А той беше сам. Сребърната шерифска значка, забодена отпред на ризата му, блестеше на слънцето. В кожения кобур на бедрото му висеше колтът му, калибър четирийсет и четири. Широкополата му сламена шапка беше нахлупена ниско над очите. Нещо не беше наред.

— Чарли — притеснено се обърна Хелън към момченцето, — би ли занесъл празната кофа от маста вкъщи.

Чарли нямаше желание да свърши това. Искаше да остане и да разгледа отблизо въоръжения шериф, но баща му кратко нареди:

— Чу какво каза госпожа Кортни. Влизай вътре.

Той издаде долната си устничка напред, нацупено грабна празната кофа и влезе в къщата. Хелън хвърли бегъл поглед към Кърт. Той не я поглеждаше, нито понечи да се обърне и да си тръгне. Хелън се зачуди дали Кърт не знае причината за посещението на шериф Купър. Дори и да беше така, лицето му не издаваше нищо.

— Куп — извика тя, наложи си да се усмихне дружелюбно, повдигна поли и се завтече да посрещне приближаващия ездач.

Шерифът скочи от кафеникавия кон, хвърли юздите на земята, смъкна шапката си, закачи я на седлото и с няколко широки крачки се озова до Хелън. После протегна едрата си десница. Хелън я грабна с две ръце и сърдечно я разтърси.

— Куп, радвам се да те видя. Винаги си добре дошъл, знаеш, но… какво има? Да не се е случило нещо? Какво не е наред? — попита Хелън направо, като продължаваше да стиска огромната му луничава ръка.

— Всичко е наред. Няма нищо. Просто трябва да поговоря с твоя… ъъ… с…

Той вдигна очи от Хелън към Кърт. Изведнъж млъкна и зяпна от изненада. Хелън проследи погледа му. Куп се бе вторачил в Кърт. Кърт бе приковал зелените си очи във високия като върлина шериф.

— Не мога да повярвам! — възкликна Куп. — Просто не мога да повярвам! — посочи той Кърт с дългия си показалец. — Това пък ако не е онзи отзивчив юнионистки капитан от битката при Чатануга! Капитан Нортуей, бих разпознал тия очи навсякъде!

Широка усмивка се разля по лицето на Кърт. Той пристъпи напред с протегната ръка.

— Раненият червенокос майор от въстаническите войски! Боже мой, ти си оцелял, Купър! Колко пъти съм си мислил дали си още жив.

Куп заклати глава.

— Съвсем жив и здрав, благодарение на теб! Радвам се, че и ти си преживял войната.

— Изглеждаш много по-добре, отколкото когато те видях последния път — отбеляза Кърт.

— И ти!

Двамата мъже се разсмяха.

Хелън стоеше там слисана, онемяла, и наблюдаваше срещата. Накрая шериф Купър се обърна към нея и рече:

— Колко е малък светът, Хелън. Този човек спаси живота ми през войната.

— Е, не бих казал чак такова нещо — рече скромно Кърт Нортуей.

— Трябва да ми разкажете всичко — започна Хелън, като поглеждаше ту единия, ту другия.

Тя изгаряше от любопитство. Нейният стар приятел Куп да познава Нортуей? Направо невероятно.

— Елате горе на задната веранда. Ще сваря кафе и ще приготвя нещо за ядене. Вече е почти пладне. Ще останеш за обяд, нали Куп?

— Ами, да, благодаря, Хелън — отвърна Куп. — Май започвам да огладнявам.