Нан Райън
Люби ме тази нощ (12)

Глава 12

Гъстата мъгла все още не се бе вдигнала, когато Хелън слезе по стъпалата на задната веранда, прекоси широкия двор и тръгна към плевнята заедно с Дом, който плътно я следваше по петите.

Двамата с котарака спряха на няколко крачки от отворената врата на пристройката и Хелън извика:

— Капитан Нортуей! Чарли! Днес е ден за пране. Ако ми хвърлите мръсните си дрехи, ще ви ги изпера.

Преди да се доизкаже, Чарли се появи самичък на вратата. Русата му косичка беше разрошена и беше облечен в ризка до колената. Той се прозина, разтърка очи и почеса коремчето си през белия памучен плат на нощницата си.

Изглеждаше толкова малък, толкова сънен, толкова пленителен.

— Чарли, съжалявам — рече тихо Хелън и предпазливо се приближи, — събудих те, извинявай.

Тя не очакваше отговор. Красивото русо момченце бе започнало да разговаря с Джоли, но все още нямаше какво да каже на нея. Или на баща си.

И наистина Чарли само попита обезпокоено, примижал нагоре към нея.

— Джоли тук ли е вече?

Хелън усети, че дъхът й спира в гърлото. Тя нетърпеливо пристъпи още по-близко и рече:

— Не, не. Още не. Джоли ще идва ли пак тази сутрин?

Чарли кимна и отвори уста да каже още нещо, но маймунджилъците на Дом го разсеяха. Разглезеният синкавосив котарак искаше да привлече вниманието на Чарли. И за по-сигурно Дом се беше обърнал, тихичко се бе измъкнал във влачещата се мъгла и бе изчезнал.

За да се спусне отново, хукнал право към малкото момче, и да се закове на място, на сантиметри от босите му крачета.

Дом впи странните си зелени очи в Чарли и започна да издава жални гърлени звуци. В същия миг съненото дете се ухили, клекна на пети и поглади с малката си ръчичка копринената козина по гърба на животното.

Котаракът много обичаше това.

Той измяука, замърка и се просна доволен в краката на Чарли. После отметна назад красивата си глава и съвсем открито го прикани да го погали под брадичката. Чарли веднага разбра и направи точно това.

Дом замърка доволен.

Чарли се изкикоти, погледна нагоре към Хелън със сияещи кафяви очи и рече:

— Тя ме харесва.

— Той — усмихна се Хелън. — Дом е котарак. Той те харесва дори много, бих казала.

— И аз така мисли — долетя дълбок мъжки глас точно зад гърба на Хелън.

Тя се сепна и бързо се обърна. Кърт Нортуей изникна от носещите се облаци мъгла. Той се усмихна непринудено, пристъпи напред и застана до Хелън, а тъмнозелените му очи бяха приковани единствено в малкото русо момченце.

Очите на Хелън останаха вперени в Кърт.

Както обикновено, той не носеше нищо друго, освен избелелите си, ниско изрязани кавалерийски панталони. Хелън се улови, че неспокойният й поглед проследява очертанията на здравата му мускулеста фигура — от широките яки рамене до протритите черни ботуши на краката му. Припомни си буйната утринна езда предишния ден и как се чувстваше тогава, притисната до тази стройна, здрава фигура.

Но не си спомняше дългия белег, който сега виждаше съвсем ясно. Той започваше от кръста му, спускаше се надолу и се губеше под колана на панталоните му. Чудеше се как е могла да пропусне нещо така видно и за един кратък миг я обзе необяснимото желание да протегне ръка и да докосне бледата лъскава неравност, която загрозяваше гладката загоряла плът.

Гореща вълна обля бузите й. С надеждата, че смущението заради снощния й сън не се е изписало на лицето й, тя се покашля без нужда.

— Капитане, съберете мръсните си дрехи, донесете ги при задната ограда, за да ги изпера, ако желаете.

Кърт вдигна очи от сина си към нея. Тъмнозелените му очи я пронизваха. Той се засмя и рече:

— Много любезно от ваша страна, мадам. Но има един проблем… какво ще облека, докато перете дрехите ми?

Напълно объркана, Хелън махна с ръка едва — едва.

— Ами сигурно имате…

— Два чифта панталони — довърши той. — Сега нося здравите. Другият е скъсан. Освен панталоните имам още точно три парцаливи сини униформени блузи и една бяла риза.

Чарли слушаше и очите му шареха от единия към другия възрастен. Накрая гордо заяви:

— Аз пък имам ето толкова — изправи се той на крака и разпери десетте пръстчета на ръцете си, — струва ми се — добави той, като се намръщи, защото не беше съвсем сигурен. После наклони глава назад, за да погледне нагоре към Кърт. — Нали така, капитане?

— Точно така — потвърди Кърт с равен глас, без да издава никакво чувство.

Но сърцето му подскачаше лудо в гърдите и върховете на пръстите му се сковаха. За пръв път Кърт Нортуей чуваше единствения си син да се обръща направо към него. Това бе толкова неочаквано и вълнуващо, че на Кърт му идваше да се разсмее с глас и да закрещи от радост. Но в същото време бе като онемял и усети, че нещо го стегна в гърлото.

Нямаше значение, че Чарли го бе нарекъл, „капитан“ вместо „татко“. Това беше нормално. Очакваше се. Детето постоянно чуваше, че всички останали го наричаха „капитан“. И Джоли, и Хелън се обръщаха към него по този начин.

— Десет ризи — добави Кърт и си помисли, че е вярно.

Чарли наистина имаше десет ризи. Но всичките бяха избелели, оръфани и омалели за израстващото момче. Повече от всичко му се искаше да може да си позволи да купи нови дрехи на единствения си син.

— Мисля, че може би всичките са мръсни — продължи Чарли и вдигна крехките си рамене.

— Ако ги изнесеш — каза Хелън, — ще ги изпера и изгладя още днес.

Чарли наклони глава на една страна и попита:

— А какво ще облека, за да отида за риба с Джоли?

Хелън се наведе и нежно постави ръце на тесните му раменца.

— Обуй едни панталонки и си събери останалите неща. Сега е лято. Днес можеш да ходиш без риза.

— Както прави капитанът ли?

— Както прави капитанът — потвърди Хелън. — Тя махна ръцете си и се изправи. — Хайде сега, отивай вътре да събереш мръсните си дрехи.

Чарли се поколеба, сякаш обмисляше нещо. После срамежливо се пресегна, хвана дясната ръка на Хелън в двете си ръчички и я помоли с тих, изпълнен с надежда глас.

— Влез да ми помогнеш.

Хелън се озова в много неудобно положение.

Тя наистина не искаше. Без съмнение, Нортуей щеше да ги последва, а тя не желаеше да влиза вътре заедно с капитана. Имаше нещо тревожно интимно да стои с него в стаята, където той спи всяка нощ. Освен това беше ужасно неприлично. Баба й Бърк сигурно би се намръщила на подобно свободно държане.

Но последното нещо на света, което искаше Хелън, бе да откаже на това мило, нежно дете. Самата покана на Чарли беше знак, че той започва да й вярва.

Хелън влезе с Чарли, а Дом се шмугна между краката им пред тях.

Кърт ги последва.

Но нарочно остана до отворената врата. Изправи се там неподвижен, облегнал гръб на касата на вратата, отпуснал високата си стройна фигура. Бе разбрал, че присъствието му може да се стори застрашаващо за Хелън, и затова умишлено запази дистанция.

Ризката беше износена и избеляла от много пране. Детето имаше огромна нужда от дрехи. На Хелън й се прииска да може да купи на Чарли нови дрехи, но нямаше толкова пари.

Тя отиде до масата, вдигна вехтата ризка, усмихна се и рече:

— Хоп, ето една. Остават още девет.

Чарли я наблюдаваше усмихнат. Спусна се през стаята, а Дом хукна след него. Грабна друга мръсна ризка от облегалката на един стол, завъртя се и я вдигна високо да я покаже на Хелън.

— Станаха две — посочи тя дрешката и сви два пръста.

И тогава започна надпревара.

Жива, забавна игра, кой ще открие най-много мръсни ризи. Котаракът реши, че тези лудории са твърде уморителни, поклати укорително царствената си глава, скочи върху неоправеното легло, изтегна се и притвори очи, като че ли искаше да каже: „Събудете ме, когато свършите с тия глупости“.

Хелън веднага забрави за присъствието на Кърт. Тя тичаше заедно с Чарли из разхвърляната стая, търсеше. Всеки път, когато някой от тях откриеше богато находище, се разнасяше триумфиращ вик на задоволство.

Кърт през цялото време остана на мястото си и през спуснатите си клепачи наблюдаваше как двамата се бяха разиграли. Изкушаваше се да се включи и той, но не смееше. Невъзможно бе да се намеси и да рискува преждевременно да прекрати веселбата.

Той си мълчеше и му беше много забавно дори само като наблюдател. Гледаше ги как се гонят лудо из стаята, крещят и се смеят, а Хелън се държеше така, сякаш е на годините на Чарли.

И докато ги наблюдаваше как препускат, изпаднали в забрава, Кърт не можеше да реши кой от двамата бе по-чаровен — неговият малък, рус, облечен в нощничка, син или слабичката, златокоса жена — дете.

Изваяните му устни се разтегнаха в истински блажена усмивка. Той се спусна бавно надолу, приклекна на пета и преметна ръка върху бедрото си.

Оживената игра продължаваше.

Накрая, когато преброиха всички ризи без една, Хелън високо извика и гласът й отекна:

— Девет! Остана още една!

С почервеняло от смях лице и сияещи кафяви очи, Чарли тревожно се завъртя в кръг, като оглеждаше навсякъде, пламнал от желание той да намери последната риза. И да победи Хелън.

От удобната си позиция при вратата Кърт съзря липсващата дреха. Сега и той се почувства почти като дете и едва сдържа радостта си. Започна усилено да се мъчи да привлече вниманието на Чарли, без Хелън да разбере, и най-накрая успя.

В един момент Чарли отчаяно насочи големите си очи право към баща си и го погледна въпросително. Кърт се ухили и с едно едва забележимо движение на тънкия си показалец посочи към неоправеното легло. Русата главица рязко се извъртя, погледна натам, но не видя нищо друго, освен изпомачканите бели чаршафи и задрямалия Дом, и пак се обърна бързо към Кърт.

Кърт почука с показалец по пода и отново кимна с глава към леглото. Чарли сложи ръце на колене, наведе се, надникна под леглото и забеляза ризката.

Изведнъж закипя от въодушевление, не можа да се сдържи и избухна в смях. Вдигна ръка да затисне устата си, но Хелън вече се беше обърнала и поглеждаше ту към Чарли, ту към Кърт.

Тайната беше изписана на лицето на момчето. То се втурна към леглото. Хелън се спусна след него. Започнаха да се надбягват през стаята, като пищяха така силно, че стреснаха заспалия Дом. Котаракът вдигна ядосано глава и ги загледа гневно, докато те коленичиха и запълзяха под леглото. И двамата скимтяха и се влачеха напред по корем и се хвърляха към ризата.

Боричкаха се, пресягаха се, кискаха се.

Кърт гледаше, ръкопляскаше и се смееше.

В разгара на веселбата и лудориите, след като бе извикал за поздрав няколко пъти, без да получи отговор, на вратата се появи Джоли Гръбс и се смая. Пусна на верандата двата тежки куфара, които носеше, почука силно на касата на вратата и мушна побелялата си глава вътре.

Не можеше да повярва на очите си.

Хелън и Чарли бяха под леглото, кикотеха се и се боричкаха. Полата и фустата на Хелън се бяха засукали около коленете й, а дългата бяла нощница на Чарли се беше нагънала и вдигнала почти до кръста. Кърт Нортуей гледаше, смееше се и аплодираше цялата щуротия.

— Боже мой — проникна се Джоли високо, — дали не съм сбъркал фермата? — Той скръсти ръце пред гърди и добави: — Това не може да са хората, които познавам.

Кърт се усмихна, пъргаво скочи на крака и кимна на Джоли да влезе. Стисна ръката на стареца и каза:

— Няма грешка, Джоли! Това е същият дом.

— Джоли! Джоли! — развика се Чарли нетърпеливо изпод леглото. — Ние сме! — Той изпълзя отдолу, забравил за мръсната риза. — Аз съм, Чарли Уитни Нортуей!

— Е, да, така е — рече Джоли, като клатеше глава.

Разтвори набръчканите си ръце и поглади русата глава на Чарли. Сконфузена и засрамена, Хелън се измъкна изпод леглото, като се чудеше какво ли си мисли Джоли.

Силно изчервена, тя спря за малко и без да поглежда към Кърт, каза:

— Капитане, ако обичате, донесете ми дрехите си за пране при задната ограда. Не мога да чакам цял ден!

Тя се втурна навън, едва не се препъна в двата куфара, които Джоли бе оставил на верандата, и измърмори, достатъчно високо, за да я чуят вътре, по адрес на мъжете, че никога нищо не оставяли на мястото му.

Джоли и Кърт се спогледаха виновно.

Чарли дръпна ръката на Джоли и рече:

— Ще ходим ли за риба? Ще ходим ли? Ще ходим ли?

— Веднага щом се облечеш — успокои го Джоли. — Рибата няма да кълве, като види мъж по нощница. Намъквай си панталоните и да вървим.

Чарли изтича до високия скрин, коленичи и извади чифт къси моряшки панталонки от дъното на чекмеджето.

— Няма да се бавя — извика той, притисна панталоните до гърдите си и хукна зад завеските на малката ниша, която използваха за съблекалня.

Кърт се усмихна на Джоли и рече:

— Отивам да оправя оградата, ако не искам да си изпатя.

— Почакай, синко — спря го Джоли, — внеси онези двата куфара, които оставих на пътя на Хелън.

Кърт донесе тежките куфари и ги остави на леглото, както му нареди Джоли. Той ги разкопча, развърза ремъците и ги отвори. После каза:

— Джеси, най-малкият ми син, беше горе-долу колкото тебе на ръст, капитане. Защо всичките тия здрави дрехи да се похабяват. Има и ризи, и панталони, и костюми. Даже и няколко вратовръзки, и обувки и… и… — Джоли замълча и вдигна рамене.

— Джоли, не мога да…

— Джеси, синът ми, вече няма нужда от тях.

Кърт долови тъгата, която помрачи сияещите сини очи на Джоли. Не знаеше, че Джоли е имал син.

— Джеси е бил убит във войната — каза тихо Кърт и думите му прозвучаха по-скоро като констатация, отколкото като въпрос.

Джоли кимна.

— Джеси и двамата му братя. Роберт беше най-големият. Дани беше средният ми син. А Джеси — бебето ми.

Кърт остана задълго загледан в пода пред краката си, после вдигна глава и погледна Джоли право в очите.

— Съжалявам, Джоли. Божичко, наистина съжалявам.

— Знам, синко, знам. — Джоли нежно прекара пръсти по дрехите, грижливо подредени в отворения куфар. — Вземи ги. Джеси имаше отличен вкус. Беше много елегантен младеж. Ти ще изглеждаш добре в неговите неща.

— Благодаря. Няма да е лошо да имам няколко прилични дрехи — усмихна се Кърт. После нежно постави ръка на рамото на стареца и добави съчувствено. — Джоли?

— Да?

— Как можеш да ми простиш? Защо и ти не изпитваш същата омраза към мен както другите? — Той погледна Джоли право в очите — Имаш достатъчно основания да ме мразиш дори повече от всички останали.

Кърт смъкна ръка от рамото на Джоли и загледа съсредоточено към куфарите, натъпкани с дрехите на изгубения син.

Джоли въздъхна уморено и призна:

— Изгубил съм много време в приказки и гръмки фрази на ярост, омраза и скръб. И знаеш ли какво? Не можах да променя нищо. Абсолютно нищичко — после добави усмихнато: — Не тая никаква злоба към теб, капитане. Ако Алабама беше твоят дом, тогава щеше да воюваш за Конфедерацията. Както и Джеси би воювал за юнионистите, ако живеехме горе на север. — Той сви рамене. — Провидението е поставило теб от едната страна, а Джеси и братята му — от другата. Ръката на съдбата случайно е избрала да пощади твоя живот, докато моите момчета… — той поклати бялата си глава и махна с ръка, за да покаже, че не иска да говори повече за това.

— Мъдър човек си ти, Джоли Гръбс. И добър.

— Не знам — отвърна Джоли, но все пак бе поласкан. После продължи със сериозен вид. — Ще ми се и другите хора тук да се отнасяха гостоприемно към теб, капитане. Но не мога да кажа, че е така. Те са южняци до мозъка на костите. Войната свърши, но те бяха бити, и то много лошо. Синьото и сивото, както никога, не се съчетават добре.

— Разбирам — рече Кърт. — Не очаквам хората от града да се държат приятелски. Но няма значение.

В очите на Джоли се появи тревожен израз.

— Ех, синко, възможно е да се сблъскаш с нещо повече от хладно отношение. Имаме си някои доста луди глави в Спениш форт, ако разбираш какво имам предвид.

— Ще си отварям очите.

— Така ще е най-добре. И за всеки случай, ще…

Кърт го прекъсна.

— Не мога да разбера едно нещо, но ти сигурно можеш да ми помогнеш.

— Ще се опитам — отвърна Джоли.

— Когато яздех сутринта, се натъкнах на три доста пресни небелязани гроба. Там горе, отвъд северната нива.

— Юнионистки войници — поклати глава Джоли, — от флотата на Фарагът. Бяха на борда на един настъпващ патрулен кораб и попаднаха на мина в залива. Обезобразените им тела бяха хвърлени на източния бряг и аз ги погребах. Смятах да сложа някакъв знак, но…

— Готов съм, готов съм — развика се Чарли и изскочи иззад паравана. Затича се към Джоли, гол до кръста, само по къси моряшки панталонки и с развързани обувки на краката.

— Готов? — насмешливо възкликна Джоли. — Та ти още не си си облякъл риза и обувките ти не са завързани.

— Хелън каза, че мога да ходя и без риза.

— Наистина ли? Е, щом Хелън казва така, тогава предполагам, че всичко е наред. Вържи си обувките и да тръгваме.

Чарли се смръщи.

— Не знаеш как? — престори се на учуден Джоли. — Ех, дявол го взел, крайно време е да се научиш. — Той седна направо на пода. — Ела при мен. Сега ще те науча как да се връзваш.

Докато Джоли седеше на пода и търпеливо показваше на Чарли как да върже връзките си, Кърт извади всичко от куфарите. От купчинките сгънати дрехи си избра чифт тъмни рипсени панталони и светлосиня риза. Панталоните му лепнаха, сякаш бяха шити специално за него. Ризата му беше малко тясна в раменете, но дължината на ръкавите беше добра.

Тримата излязоха заедно от жилището.

Навън Джоли и Чарли изоставиха Кърт, заобиколиха пристройките и предпазливо се отправиха през надвисналата мъгла надолу по една пътечка към любимото място на Джоли за риболов — на вълнолома при залива.

Кърт остана загледан след тях, докато потънаха в гъстата мъгла. После се обърна, погледна към къщата и послушно се отправи към задния двор, за да занесе на Хелън дрехите си за пране.

Както му беше наредено.