Нан Райън
Люби ме тази нощ (45)

Глава 45

Дали не е било само сън?

Хелън размишляваше върху подобна възможност, докато внимателно се обличаше за пътуването си до града, за да се срещне с Найлс Лъвлес.

Всичко изглеждаше така нереално сега.

Сякаш никога не се беше случвало.

Сякаш никога не бе познала чудото на неговите обятия, тръпката на неговите целувки. Възможно ли бе наистина двамата с Кърт да са се разхождали чисто голи като Адам и Ева, преди да съгрешат? Наистина ли се бяха любили на пода във вестибюла? И в огромния креват с балдахина? И в люлеещия се стол на предната веранда? И върху гърба на Рейдър?

Хелън седна на крайчеца на леглото си и положи новата небесносиня рокля в скута си.

Да, всичко това наистина се беше случило. Тя си беше позволила пълна интимност с него, като мъж и жена. И не съжаляваше. Обичаше го с цялото си сърце и душа. Обичаше го сега. Щеше да го обича и утре, и догодина. Обичаше го до болка.

Докато бяха сами Кърт й каза, че я обича и тя му повярва. Но може би просто бе искала да му повярва.

Тя не беше наивно детенце. Кърт беше изрекъл тези думи в разгара на страстта си. Докато я любеше, той й бе шепнал най-сладките и нежни слова и непрекъснато бе повтарял колко много я обича.

Наистина ли я обичаше?

Преждевременното завръщане на Джоли и Чарли във фермата бе прекъснало близостта им. Бяха ги сварили почти в леглото и не им остана време за последни целувки, обещания, уверения. Нито той, нито тя имаха възможност да кажат „обичам те“ на дневна светлина.

Оттогава не беше имало удобен случай да останат сами. Във фермата настана непрекъсната суетня. Постоянно идваха или си отиваха разни хора. Даже и предишната вечер, когато се мръкна, Джоли още беше там. Беше уморен и прие поканата да остане да пренощува при тях.

Чарли спа в леглото с балдахина при баща си. А тя лежеше будна в самотата на стаята си и тъгуваше за ласките, които бе познала само преди дванайсетина часа.

През тази дълга, самотна нощ, тя отново прехвърли през ума си събитията от изминалия ден. Нито веднъж Кърт не я беше погледнал така, че да покаже обич. Не беше направил нищо, за да останат насаме. Беше се държал точно както и преди да я докосне.

Хелън въздъхна.

Трябва да е била голяма глупачка, за да предположи, че той наистина я обича. Точно така, тя беше глупачка. Кърт Нортуей не беше влюбен в нея. Сигурно се беше любил с много жени. Много по-красиви и опитни от нея. Краткотрайното им забавление вероятно имаше за него малко или дори никакво значение. Коя бе тя, та да смята, че е нещо по-специално за мъж като Кърт Нортуей?

Тя не беше нищо особено — просто му беше под ръка. Сама беше паднала в ръцете му и едва ли не, го бе молила да я люби.

Отчаяна и неуверена, Хелън въздъхна и седна от леглото.

Трябваше да плати на Кърт Нортуей за работата през лятото. Нищо не можеше да промени този факт. Дължеше му пари и обикновено плащаше дълговете си. Щеше да ги плати и този път.

Хелън започна да намъква синята си рокля през глава. Прехапала долна устна, тя закопча мъничките кукички на гърба си. Разреса набързо косите си, уви ги на дълъг лъскав сноп и ги прибра с любимата си седефена шнола.

Припомни си последния път, когато бе носила шнолата, и леко трепна.

И нищо повече.

Отърси се от болезненото си мечтание, пъхна обутите си в чорапи крака в едни износени обувки и се пресегна за дамската си чанта. После уверено извади от горното чекмедже на бюрото няколко нагънати пожълтели листа, завързани с оръфано златно шнурче.

Нотариалният акт за фермата на Бърк.

 

 

Още от зори Кърт бе излязъл на работа и не беше се мяркал покрай къщата целия ден. Джейк Отри заедно с групичката мъже от Спениш форт пак бяха дошли да помагат. Всички се трудиха цяла сутрин на строежа на нова кошара за добитъка. На обед спряха само колкото да изядат дебелите сандвичи с печено говеждо, които Джоли и Чарли им донесоха.

Малко след обяда Джейк и работниците му си тръгнаха, а Кърт и Джоли продължиха — Джоли мереше и режеше дърветата с триона, Кърт пък ги заковаваше на място. Чарли също се включи, като им носеше канчета студена вода от кладенеца и събираше разпръснати от бурята отломки.

Към средата на следобеда Джоли каза, че се е уморил. Извади една голяма червена кърпа, избърса червендалестото си лице и заяви, че е време да подремне на сенчица на предната веранда.

Кърт се качи на новата ограда на кошарата, възседна я, свали чука, преметна дългия си крак над горната летва и се смъкна на земята. Огледа се наоколо и съзря Чарли, който си играеше с Дом на мястото, където преди беше задната портичка.

— Джоли, трябва да свърша една работа. — Кърт погледна стареца в очите. — Би ли останал при Чарли един — два часа? Внимавай да не пречи на Хелън.

— Хелън не е тук, синко. Излезе с Ем Еликът преди малко — рече Джоли с навъсено лице. — Ще гледам детето, ти върви.

— Благодаря ти.

Кърт оседла Рейдър, преметна дългите юзди през врата му и му нареди да го последва до къщата. Рейдър търпеливо го изчака, докато Кърт влезе вътре и се изми. Той облече чиста бяла риза, тъмносини панталони и черни каубойски ботуши. Метна се на седлото и замина, като се усмихваше и махаше на Джоли и Чарли.

Усмивката му изчезна веднага щом се скри от погледите им.

Чудеше се къде е Хелън.

Чудеше се какво ли прави.

Чудеше се дали наистина някога я беше държал в прегръдките си. Дали я беше любил през дългите душни нощи. Дали наистина бе спал в леглото с нея. Наистина ли бе чувствал нежното й голо тяло, затоплено от съня, притиснато до своето. Дали гласът й, който сега натрапчиво звучеше в ушите му и повтаряше името му в екстаз, не беше само една жадувана мечта? Един красив сън, който нямаше нищо общо с действителността?

Хелън му беше казала, че го обича, но думите бяха прошепнати в изблик на страст. Дали говореше искрено? Дори и да го е обичала тогава, дали го обичаше сега? Сега, когато се бяха върнали към реалността? Или пък я бяха обзели угризения?

Кърт не бе намерил никаква възможност да види Хелън насаме. Нямаше как да разбере какво мисли и какво чувства към него. Тя не се отнасяше по-различно от преди. С нищо не показваше, че го обича.

Кърт скръцна със зъби.

Единственото нещо, в което беше сигурен, бе, че Хелън обича фермата си. Фермата значеше за нея повече от всичко и от всеки. Тя беше най-важна. И независимо дали Хелън го обича или не, по-важното бе, че той я обича, затова нямаше да позволи тя да загуби имота си.

 

 

Часовникът на кулата на методистката църква удари четири следобед.

Хелън и Ем седяха в пустия ресторант на хотела и пийваха освежителна лимонада, преди срещата с Найлс Лъвлес. Хелън неохотно се съгласи, защото разбра, че Ем се опитваше да й попречи и гледаше да спечели време с надеждата, че ще я накара да промени решението си да продаде фермата на Найлс.

— Нямам друг избор — повтори Хелън, като гледаше приятелката си през масата. — Това е положението, Ем. Дължа на Кърт Нортуей заплата, задето ми е работил цяло лято. Смятах да му платя с печалбата от есенната реколта. Но заради урагана няма да има никаква реколта. Никаква печалба. Но моят дълг си остава.

Тя допи последната глътка лимонада, остави чашата и стана.

— Отивам в кантората на Найлс. После ще се срещнем с теб при затвора.

— О, Хелън, така ми се иска…

— И на мен.

Двете жени излязоха от ресторанта. Ем забърза към областния затвор, а Хелън решително се отправи към кантората на Найлс Лъвлес на главната улица.

Ем се втурна в затвора и кимна на Куп да дойде при нея до предния прозорец. После отчаяно му съобщи какво става. Той поклати рижата си глава със съжаление.

Хелън се движеше по тротоара с уверена стъпка, кимаше на хората и смело им се усмихваше. Осъдена затворничка, тръгнала към гилотината. Стиснала здраво пожълтелия нотариален акт в ръка, тя си наложи да върви напред и да посрещне своята съдба.

Кърт влезе в Спениш форт тъкмо в момента на това бавно и мъчително приближаване на Хелън към кантората на Найлс Лъвлес. Той пришпори любимия си кон и се насочи към същата тази кантора с една — единствена, ясно определена цел.

Двамата бяха на разстояние няколко сгради един от друг, когато Кърт вдигна поглед, видя Хелън, вторачи се недоумяващо и застина като онемял. В небесносинята си рокля тя бе красива като летен ден. Косата й беше вдигната нагоре и завързана със седефената шнола, която той й беше подарил. Устните й се усмихваха, но не и хубавите й очи. В ръката си носеше навит на руло документ.

Достатъчен му беше само миг, за да отгатне намеренията й.

— Хелън, недей! — извика той високо и привлече вниманието на хората по улицата. — Не! Няма да ти позволя да го извършиш!

Хелън замръзна на място.

— Кърт — зяпна го тя невярващо, — какво правиш тук? Защо си… — преди той да успее да й отговори, тя се досети. — Не! — изкрещя тя колкото й глас държи и се втурна към него. — Не! Няма да продадеш Рейдър на Лъвлес!

Пронизителният писък на Хелън разцепи сънната следобедна тишина. Минувачите спряха и ги загледаха стъписано. Комарджиите от игралната зала се изсипаха навън. Пияниците наизскачаха от „Червената роза“. Дамите занадничаха през витрината на шапкарския магазин, а купувачите от универсалния магазин на Джейк побързаха да излязат.

Цялата тази тълпа не съществуваше за Хелън и Кърт.

С развети поли и разтуптяно сърце тя тичаше по улицата към мъжа, когато обичаше.

С широка усмивка, обзет от вълнение, Кърт нетърпеливо пришпори Рейдър напред, за да посрещне жената, която обичаше.

Срещнаха се в средата на прашната улица. Кърт вече се смееше с глас. Той се наведе от седлото и вдигна Хелън от земята. Все още стиснала здраво нотариалния акт, тя обви ръце около врата му, докато той я слагаше върху седлото пред себе си.

Вторачените погледи и възклицанията на зяпачите бързо се превърнаха в смях, ръкопляскания и подсвирквания.

Найлс Лъвлес, който бе дочул суматохата, изскочи навън. И то точно навреме, за да види как Кърт целуна Хелън и завъртя едрия жребец обратно. Найлс съвсем се обърка и изкрещя:

— Хей, я се връщай веднага. — Той разтревожено пристъпи по улицата. — Хелън, къде е документът на моя имот?

Найлс хукна след коня.

— По дяволите, Нортуей, слизай от моя жребец!

Двамата влюбени се разсмяха и изобщо не погледнаха назад. Даже не го чуха. Кърт виждаше единствено красивата златокоса жена, които държеше в обятията си и не можеше да повярва на късмета си. Тази изключителна жена бе готова да продаде любимата си ферма заради него.

Хелън бе смаяна. Този прекрасен мъж бе готов да се откаже от скъпия си жребец заради нея.

Ем и Куп наблюдаваха всичко това от прозореца на общинския затвор и също се смееха. Беше много забавно и приятно да гледат как Найлс Лъвлес, задъхан и с почервеняло от гняв лице, ги гони като глупак по улицата, крещи безсмислени заплахи, псува и става за смях пред всички жители на Спениш форт.

Рейдър величествено пристъпваше, сякаш разбираше, че се разиграва някаква щастлива драма, в която той изпълнява важна роля.

А върху гърба на жребеца Кърт и Хелън продължаваха целувката, докато последните къщи в покрайнините на града останаха далеч зад тях.

Хелън най-сетне откъсна устни от Кърт, отдръпна се малко назад и го сгълча:

— Къртис Нортуей! Ти се канеше да продадеш Рейдър на Найлс Лъвлес! Мили боже, какво ще правя сега с теб?

— Опитай да се омъжиш за мен — ухили се в отговор Кърт.

— Да! — възкликна Хелън. — Да, разбира се! Точно това ще направя!

— Обичам те, Хелън Кортни — произнесе Кърт думите, които тя искаше да чуе. — Обичам те, скъпа!

Хелън отново го целуна.

— И аз те обичам, мили мой. Мой скъпи, предан, всеотдаен любими. О, Кърт, обичам те повече, отколкото можеш да си представиш.

С една ръка тя сграбчи кичур от дългата грива на Рейдър, а с другата вдигна пожълтелия нотариален акт и каза:

— Ако доживеем до дълбоки старини и през съвместния си живот ми дадеш безброй скъпи подаръци, никой от тях няма да значи толкова много за мен, колкото това, с което ме дари днес.

— Божичко, толкова си мила и добра — каза Кърт. — Ти заслужаваш нещо по-добро, Хелън.

— Няма нищо по-добро от теб!

Кърт се усмихна, но очите му станаха тъжни и замислени.

— Грешиш, скъпа. Аз те обичам, знаеш че е така и, че искам да се оженя за теб. Наистина ще се оженя за теб. Но любовта не променя факта, че нямам никаква перспектива, никакви надежди, никакви средства, никакви пари. В този момент нямам представа как бих могъл да се грижа за теб и за Чарли.

— Аз имам една идея… Не съм съвсем сигурна, но… Скъпи, нали нямаш нищо против да останеш тук? — попита Хелън сериозно. — Няма да си нещастен, ако не се върнеш у дома в Мериленд, нали?

Тя го погледна право в тъмнозелените очи.

— Моят дом е там, където си ти — отвърна тихо Кърт. — Моят дом е в Алабама.

Щастливото лице на Хелън засия в усмивка, лъчезарна като септемврийското слънце над тях, и тя побърза да добави:

— Напоследък мислих доста сериозно и… нали знаеш онези гъсти гори, които ограждат фермата?

Кърт кимна.

— Те са част от фермата. Шестстотин акра борова гора.

— Ти притежаваш шестстотин акра гори? — вдигна Кърт тъмните си вежди.

— Не. Ние притежаваме шестстотин акра гори. Ти, аз и Чарли. И към това, като прибавим и горите на Джоли… какво ще кажеш да открием дъскорезница и да започнем търговия с дървен материал? Нали чу, че Джоли разправяше за нашия стар семеен приятел в Бей Минит, който имал дъскорезница? Работата му върви добре и съм сигурна, че и ние ще успеем. По целия юг непрекъснато се строи и цената на дървения материал се покачва…

Двамата продължиха да кроят планове между целувки и смях. Обсъждаха светлото, щастливо бъдеще, което ги очакваше. Споменаваха и миналото, като си припомняха за онези, които представляваха за тях скъп, макар и избледняващ спомен.

Любовта, която бяха открили заедно, не беше първа нито за него, нито за нея.

Но щеше да бъде последна.

Слънцето вече залязваше, когато завиха по оградената с дървета алея към къщи и Хелън, сгушена плътно до Кърт, усети едва доловимия есенен хлад във въздуха. Тя леко потръпна.

Всеки момент листата щяха да започнат да капят и дните да се скъсяват. Слънчевите есенни следобеди щяха да отстъпят пред хладни ясни вечери. Скоро камината във вестибюла щеше да гори ярко, за да сгрява студените звездни нощи. А тя, Кърт, Чарли, и Джоли щяха да седят около огъня през дългите зимни вечери.

А после, когато всички светлини угаснат и старата къща потъне в мрак и тишина, двамата с Кърт ще се притиснат в топлината на широкото легло с балдахина. Съпруг и съпруга, останали най-сетне насаме.

Щом стигнаха до къщата, Чарли, следван от Дом, изтича навън с викове и крясъци, а зад него се показа и Джоли. Двамата веднага започнаха да обсипват Кърт и Хелън с въпроси, на които те с радост отговаряха. Когато споменаха за идеята си да отворят дъскорезница, Джоли я посрещна с въодушевление.

После тръгнаха към предната веранда, като не спираха да говорят в един глас.

Там Хелън, сияеща прегърна по ред Дом, Чарли, Джоли и Кърт и ги предупреди да стоят навън, докато не ги извика.

Влезе вътре и отиде право в трапезарията. С поруменели от вълнение бузи, тя забърза към тежкия бюфет от палисандрово дърво и внимателно започна да разопакова бабиния сервиз от фин костен порцелан и крехките кристални чаши.

Хелън поклати глава с изненада и облекчение — нито един съд не се беше счупил по време на бурята.

Тя застла дългата маса с красива стара покривка от бяла дантела и като си тананикаше тихичко, започна да нарежда специална вечеря. Постави една изящна порцеланова чиния в горния край, наклони глава на една страна и замислено огледа разположението й. После се пресегна, отмести чинията на няколко сантиметра по-напред от ръба на масата и се засмя на себе си. Хиляди пъти беше виждала баба Бърк да прави точно така.

Сините очи на Хелън внезапно се изпълниха с радостни сълзи и тя притисна ръка до преизпълненото си от щастие сърце.

Тази вечер, най-сетне, щяха да отпразнуват дългоочакваното завръщане у дома.