Нан Райън
Люби ме тази нощ (34)

Глава 34

— Кажи ми честно, смяташ ли, че ще й хареса?

Кърт се вторачи в ослепителния шлифован смарагд, подсвирна и рече:

— Ще остане възхитена. Всяка жена би го харесала.

Куп се ухили доволно. Полюбува се за хиляден път на блестящия скъпоценен камък, щракна капачето и прибра малката кадифена кутийка в горния си джоб.

Кърт Нортуей седеше до издрасканото бюро срещу шериф Купър в областния затвор. Беше петък, затова Куп се бе изненадал, когато вдигна поглед и видя, че влиза Кърт.

— Нещо си объркал дните — каза Куп, докато ставаше да се здрависа с него.

— Не, но нали знаеш какви са жените. Снощи Хел… госпожа Кортни установи, че е свършила брашното — усмихна се Кърт и сви рамене. — Не можа да изчака до събота. Брашното й трябвало днес.

— Май и аз скоро ще трябва да свиквам с тия женски капризи — рече Куп и стана червен като цвекло.

И тогава бе извадил малката кадифена кутийка от джоба си, за да покаже диамантения годежен пръстен, който беше купил за Ем Еликът.

— Кога ще е великото събитие? — попита Кърт.

Изтегнат удобно в стола с кръгла облегалка, Кърт взе пурата, която Куп му предложи, запали я и бавно, с удоволствие запуши.

— Това зависи от Ем — отвърна Куп. — Страхувам се, че тя ще иска да вдигне голям шум около всичко това… венчавка в църква и какво ли не още. Предполагам, че ще трябва доста време за приготовленията.

Кърт кимна, всмукна от току-що запалената пура и пожела на Куп много щастие. Двамата пушеха, пиеха силно черно кафе, почиваха си и се радваха, че са заедно. Но посещението скоро трябваше да свърши. В един часа следобед Куп трябваше да бъде в Мобайл за съдебен процес.

Двамата мъже излязоха на дървения тротоар и постояха малко под жаркото слънце, загледани към отсрещната страна на улицата.

— А ти да внимаваш, чуваш ли? — предупреди Куп, без да се обръща към Кърт. — Тая сутрин градът като че ли е пълен с хора, дето си търсят белята.

Кърт спря поглед на неколцина мъже с грубиянски вид.

— Много поздрави на Хелън. И като дойдеш следващия път в града, пак намини да се видим.

— Добре.

Кърт остана на мястото си, докато Куп се качи на големия червеникавокафяв кон и препусна извън града. После дръпна още веднъж от угарката на пурата и я хвърли на улицата. Смъкна периферията на шапката си ниско над очите, мушна палци в колана на черните си панталони и слезе от дървения тротоар.

Без да бърза, прекоси прашната улица и се качи на тротоара точно пред двойната люлееща се врата на кръчмата „Червената роза“.

— Извинете… Моля… Ако обичате… — проправяше си той път през мъжете, мотаещи се наоколо.

Запъти се право към универсалния магазин на Джейк, без да обръща внимание на злостните забележки и обиди. Мина покрай отворената врата на бръснарницата на Скийтър. Вътре имаше няколко мъже. Джим Логън, най-едрият от верните хора на Найлс Лъвлес, дръпна кърпата от врата си, скочи от бръснарския стол и излезе навън. Половин дузина негови приятели го последваха.

Глух за дюдюканията и подвикванията, отправени към него, Кърт продължи по пътя си. Но като стигна на няколко крачки от магазина, чу името на Хелън, последвано от силен смях.

Той се закова на място.

Тъмнозелените му очи се присвиха от ярост, той стисна здраво челюст, обърна се и бавно тръгна обратно по тротоара.

Стигна до огромния грозен мъжага и спря точно пред него.

Започна с нисък, безстрастен глас:

— Високо ценя остроумието и хумора, също както всички вас, джентълмени — погледът му многозначително се плъзна по захилените лица пред него. — Може би няма да имате нищо против да споделите шегичката си с мен.

— Защо пък не? — отвърна Джим Логън със самодоволна, мазна усмивка. — Казах, че май Уил Кортни е умрял в бой срещу Севера, за да може малката му страстна вдовичка да си намери един любовник янки.

Дясната ръка на Кърт блъсна изненадания мъж по мръсната уста с такава ярост, че Логан отхвърча на десет крачки по дървения тротоар и се залепи на стената на бръснарницата. Логан смаяно опипа яркочервената кръв, която струеше от лявата му ноздра. Нарече Кърт с всички възможни имена, изрева като бик и с диви крясъци, олюлявайки се, се спусна след него.

Кърт успя да се отмести точно навреме, за да избегне един подъл юмручен удар, извъртян с такъв замах, че можеше да му отнесе главата. След това атакува, бутна противника по брадата и го удари с всичка сила в стомаха. Дъхът на Логан секна, той се преви на две, изхълца и се хвана за корема. Кърт се възползва от възможността, цапна мъжагата под брадата и главата му се изви назад.

Боят беше ожесточен, кървав, водеше се без никакви правила. Противникът на Кърт го превъзхождаше с около двадесетина килограма, но за сметка на това Кърт беше висок колкото Логан и имаше същия обсег.

От войната и усилената работа стройното му тяло беше заякнало и развило здрави мускули. Двамата имаха еднакви умения в ръкопашния бой. Но Кърт имаше едно голямо предимство.

Той беше разярен.

Ярост святкаше от присвитите му зелени очи, разливаше се по вените му и направляваше размахващите се юмруци. Като човек, който твърде дълго се е свивал и търпял, сега Кърт разчупи задушаващите го окови на разума и въздържанието. Целият му грижливо обуздаван гняв, омраза, мъка и страст сега се изливаха в безмилостно нападение над този долен грубиян, който посмя да опетни доброто име на Хелън Кортни.

От кръчмите и магазинчетата веднага се стекоха любопитни да наблюдават зверския бой. Найлс Лъвлес чу суматохата от долния край на улицата и изскочи от кантората си тъкмо навреме, за да види как Джим Логан удря Кърт с такава сила, че Кърт отхвърча назад чак на улицата. Логан се хвърли след него, но Кърт се изправи само след миг и ожесточено стовари юмрук в лицето на дебелака — дори конете, вързани за рампата, се уплашиха и изцвилиха. Един от тях се отвърза и препусна в галоп по улицата. Рейдър се изправи на задни крака и вдигна ужасна врява, докато двамата мъже се въргаляха на земята под него.

— Убий мръсния янки! Утрепи гадното копеле! — изкрещя някой.

— Убий го! Убий го! — завикаха и други в хор.

Повечето мъже от нарастващата тълпа истински се забавляваха от жестокия кървав бой. Не им се искаше да свърши и дори се зарадваха, като видяха, че Кърт с мъка се изправи на крака. Всички зареваха, когато той заби юмрука си в ребрата на Логан. Но Логан бързо се съвзе и заби окървавения си юмрук в брадата на Кърт. Тълпата засвирка. И пак зарева, когато Кърт си го върна с едно ожесточено дясно кроше. Нададоха одобрителни крясъци, като видяха как огромния Джим Логан сграбчи здраво Кърт и му нанесе няколко унищожителни удара в бъбреците.

Двамата продължиха да се бият, докато целите потънаха в кръв и бяха така смазани, че едва можеха да вдигат изтощените си ръце. Джим Логан плюеше кръв и избити зъби и накрая се свлече на колене и обели очи. Падна на тротоара задъхан, но продължи да ругае Кърт.

Кърт все още се крепеше на крака. Дрехите му се бяха превърнали в дрипи. Лицето, гърдите, ръцете му бяха покрити с мръсотия и кръв. Дясното му око така се беше подуло, че се беше затворило напълно. Лявото успяваше да задържи отворено, макар че от една дълбока рана точно под веждата му капеше кръв.

Но гневът му все още не беше преминал.

Пресегна се и вдигна Логан на крака, за да го удари още веднъж. Логан простена от болка и по бузите му потекоха сълзи. Като видяха, че другарят им е в беда, двама здравеняци излязоха от тълпата и сграбчиха Кърт за ръцете. Хари Бойд и Ръс Картър го задържаха неподвижен, докато Логан набра отново сили и започна да нанася удар след удар по корема и лицето на Кърт, изложен на неговата злоба.

Найлс Лъвлес наблюдаваше сцената и се усмихваше доволно. На наглия янки му сменяха физиономията и си го заслужаваше. Може би сега ще му дойде акълът в главата и ще се махне от Алабама.

Но не всички споделяха егоистичното задоволство на Найлс.

Сестрите Ливингстън стояха пред универсалния магазин.

— Боже мой, това е ужасно. Татко не би одобрил — рече Керълайн, като клатеше глава.

— Не е редно — присъедини се към нея Силест. — Все едно дали младежът е янки или не, това не е редно!

— Не, не е редно — съгласи се Джейк Отри, който се приближи зад сестрите с изражение на погнуса. — Изобщо не е добре.

Сестрите кимнаха одобрително.

— Бяхме несправедливи към Хелън Кортни — тъжно отбеляза Керълайн.

— И към младия човек — добави Силест.

Захилените здравеняци, които държаха ръцете на Кърт, рязко го пуснаха. Кърт остана изправен, но залиташе и се бореше със световъртежа и мрака, които го заливаха на вълни. Не различаваше нищо наоколо, не знаеше къде се намира.

Непознати лица кръжаха лудо пред очите му, а в наранената му глава отекваше гръмогласен грубиянски смях. Оглушителна словесна атака от ругатни и псувни се сипеше над него от всички страни и се опитваше да пробие гъстата мъгла, която го обгръщаше.

Накрая един от шегаджиите пристъпи към него, ритна го по омекналите крака и Кърт се строполи на тротоара с болезнено стенание.

От мястото си пред кантората Найлс Лъвлес кимна едва забележимо към тълпата. Кърт веднага беше хванат от двама кикотещи се мъже, които го вдигнаха на седлото на завързания Рейдър. Дорестият жребец изцвили с див поглед и заотстъпва назад, щом усети тежестта на Кърт върху гърба си. Няколко мъже дръпнаха силно юздата му и го върнаха назад. После се разсмяха, преметнаха поводите през главата на коня и ги омотаха около седлото.

Един от мъжете, който имаше тютюнева плантация, свали сламената си шапка и шляпна жребеца по задницата, а един комарджия измъкна пищова си и стреля във въздуха. Едрото животно се понесе напред в галоп и излезе от града.

Преданият Рейдър веднага се отправи към фермата. Кърт замаяно се поклащаше на седлото и почти не съзнаваше къде се намира. Отслабнал от загубата на кръв, той клюмна и легна върху врата на Рейдър. После се вкопчи в дългата му грива. Пред очите му изкачаха звезди, кръвта му се стичаше по гладките плешки на коня, но продължаваше с всички сили да се бори да устои.

Умният Рейдър, загрижен за ранения си господар, препускаше по целия път до фермата в бърз галоп. Щом излезе, задъхан и запенен от алеята измежду дърветата, която водеше към имота на Бърк, той започна силно да цвили. Хелън и Чарли събираха тикви навън в градината и чуха бясното му цвилене. Спряха и се спогледаха озадачени.

— Кой ли може да е? — зачуди се Хелън.

Чарли ококори очи.

— Човекът с голямото черно куче?

— Не, не, не мисля, че… — Хелън се изправи и заслони очи с ръка. — Я, ами че… това е Рейдър. Рейдър се връща, а баща ти е…

Тя забеляза мокрото червено петно на врата на коня и вдигна поглед към мъжа върху гърба му.

— Кърт! — изпищя Хелън. — Кърт! Кърт! Нееее… О, боже мой, не!

Хелън хукна да пресрещне препускащия жребец, като сваляше в движение шапката и ръкавиците си. Чарли ужасен се завтече след нея и питаше какво става. Като стигна до Рейдър и пребития Кърт, Хелън проплака потресена.

— Чарли, тичай при Джоли! — изкрещя тя обезумяла. — Мини по пътечката през гората. Кажи му да доведе доктор Ледит!

Чарли стоеше слисан и уплашен, вторачен в осакатения си и окървавен баща. Стоеше прикован на мястото си, а огромните му очи се пълнеха със сълзи.

— Бързо! — извика Хелън и Чарли хукна.

Цялата разтреперена, Хелън нежно докосна израненото лице на Кърт.

— Кърт, чуваш ли ме? Аз съм, Хелън.

— Хелън — дрезгаво промълви Кърт, с разкървавени устни.

Хелън се опита да овладее риданията, които напираха в пресъхналото й гърло, и каза:

— Ние ще се погрижим за теб.

Тя едва се държеше на крака, но грабна юздите на запъхтяния жребец и като му говореше нежно, го поведе през двора покрай къщата до предната веранда. Чудеше се как ще успее да смъкне Кърт от коня, да го качи по стъпалата и да го внесе в къщата. Но точно тогава изтощеното животно се изкачи по стъпалата, сякаш знаеше какво точно се иска от него. Хелън изхлипа, изпълнена с признателност.

— Благодаря ти, Рейдър, благодаря — промълви тя, когато той стигна чак до входната врата.

Хелън понечи да протегне ръце нагоре към Кърт, но Рейдър изцвили и услужливо коленичи на предните си крака.

Тя беше безкрайно благодарна. Сега успя да обвие ръце около Кърт, после изчака Рейдър да се изправи, да се обърне и да се отмести от пътя й.

Хелън клекна на верандата, положи главата на Кърт в скута си и го попита:

— Можеш ли да ходиш?

— Не знам — отвърна откровено той. — Къде се намираме?

— На верандата — каза тя и вдигна полата си да избърше струйка кръв от нараненото му лице.

— Може ли да си почина малко тук? — едва успя да изрече той. — Уморен съм.

— Знам — прошепна тя, — но трябва да те внеса вътре.

— Аз не мога — призна той, като напразно се опитваше да отвори очи. — Не мога да се движа.

— Ще ти помогна — каза Хелън. — Ще те внеса вътре, обещавам.

И тя го внесе.

Напъна се да го вдигне и успя да го изправи в полуседнало положение. Опря главата му на гърдите си и здраво го обгърна с ръце. Притисна устни към сплъстената му от кръв коса и прошепна:

— Ще го направим двамата. Аз ще стана и ти ще станеш заедно с мен. После ще влезем в къщата и ще отидем в гостната.

Хелън пое дълбоко дъх, преметна отпуснатите ръце на Кърт през врата си, прихвана го през кръста и сключи пръстите си зад гърба му. С мъка се повдигна на коляно. После събра цялата си сила, изправи се на крака и успя да го вдигне. Хелън постоя така, опряна на стената, задъхана. Издържаше цялата му тежест и се надяваше, че няма да падне.

Стъпи здраво на земята с широко разтворени крака и тръгна внимателно през отворената врата, като буквално влачеше Кърт по коридора към гостната. По средата на стаята усети, че губи равновесие, и вместо да рискува да паднат с трясък и да нарани още повече пребития Кърт, тя бавно се смъкна на пода.

— Успяхме — изпъшка и полека го сложи да легне върху дебелия протрит килим. — Сега ще дойда — каза тя, скочи и изхвръкна от стаята.

Само след секунди се върна с леген вода и няколко чисти бели кърпи и кесии за миене. Буца заседна в гърлото й, като забеляза, че Кърт не се помръдва. Тя остави легена на пода, хвърли кърпите и падна на колене до него. Взе ожулената му ръка, притисна я до гърдите си и разтревожено започна да го вика:

— Кърт! О, Кърт, отговори ми. Моля те, отговори ми.

Пръстите му за миг стиснаха нейните, вдървените му устни се размърдаха.

— Аз… не съм ранен — промълви едва чуто той. — Не се… тревожи.

— Не се тревожа.

Всъщност тя се тревожеше до смърт.

Не бе изненадана, че се е случило подобно нещо, но беше твърде разтревожена, за да му се сърди, че се е бил. Хелън свали изпокъсаната окървавена риза от гърба му и внимателно изми раните и охлузените места по гърдите, раменете и ръцете му. С негова помощ предпазливо го преобърна на една страна и грижливо почисти засъхналата кръв от гърба му.

Потопи кърпата във вода, изцеди я и бавно я прекара по стария белег, който го опасваше отстрани чак до гърба. Попи кръвта от раните му, като през цялото време тихо му говореше. Накрая хвърли мръсната кърпа в легена с вода и отново го обърна по гръб.

Изправи се и отиде до леглото. Отметна синята кадифена покривка, дръпна я и я пусна върху черджето в долния край на кревата. Вдигна горния чаршаф и завивката, оправи две пухени възглавници и се върна при Кърт.

Събу обувките и чорапите му и разкопча колана. После бързо продължи надолу с копчетата на цепката му. Подвоуми се дали да свали панталоните му, но реши, че ще е по-лесно, когато го качи върху леглото.

Като пъхтеше и дишаше тежко, Хелън някак си успя да вдигне Кърт и го помъкна през стаята. С помощта на малката табуретка, която се използваше специално за тази цел, Хелън се покатери върху леглото и дръпна Кърт нагоре.

Падна по гръб върху високия пухен дюшек, но Кърт я затисна. Тя си почина малко и се измъкна изпод него.

Само след минути беше свалила панталоните му и го бе завила до кръста със снежнобелия чаршаф. Той лежеше неподвижен, със затворени очи и изглеждаше така пребит и безпомощен, че й идваше да заплаче.

Тя доближи устни до насиненото му ухо и прошепна:

— Ще се погрижа за теб, Кърт. Ще се погрижа, обещавам. Тук съм.

Хелън забеляза лекото потрепване на гъстите му мигли, сякаш я беше чул и разбрал. Тя преглътна с мъка, отстъпи назад и започна да разкопчава изпоцапаната си с кръв работна рокля. Измъкна се от нея, ритна я настрани и се замисли дали да го остави за момент само колкото да отиде до другата стая за чиста дреха.

Но точно тогава той се опита да заговори и макар че не излезе никакъв звук, устните му промълвиха нейното име. Той се мъчеше да произнесе името й.

— Тук съм, Кърт, тук съм — изтича тя обратно към леглото, без да си направи труда да се облече.

Постави студената си ръка върху горещата му буза и нежно докосна лицето, косата, гърдите му.

Лявото му око лекичко се отвори. Той я видя надвесена над себе си и пак се опита да каже нещо.

— Шшт — внимателно постави тя пръст върху разцепената му подута устна. — Не трябва да се мъчиш да говориш. Знам. Разбирам — усмихна му се тя.

Кърт притвори очи. Хрипливо, на пресекулки, пое дъх и изгуби съзнание.