Нан Райън
Люби ме тази нощ (27)

Глава 27

В Спениш форт лятото настъпи.

Дълги жарки дни. Безкрайни душни нощи. Непрестанна лепкава и влажна жега здраво беше притиснала дълбокия Юг и щеше да го държи така до края на сезона. Беше тежко, задушно време, дори при изгрев. А по обед източният бряг вече пъшкаше под високото, ослепително слънце.

Докато безконечните знойни следобеди се влачеха вяло към късния летен залез, често се надигаха буреносни облаци и небето рязко се смрачаваше. Светкавици проблясваха и разцепваха черните небеса с назъбени огнени линии, а прозорците на старата ферма дрънчаха от тътена на гръмотевиците.

Понякога огромните бели мълнии създаваха достатъчно енергия, за да се разрази кратка дъждовна буря. В такива случаи небето се разтваряше и водната стихия безмилостно шибаше земята, блъскаше наклонения покрив на къщата и обливаше обраслите с мъх дъбове.

Кратък отдих след мъчителния зной.

Но щом бурята отминеше, слънцето отново се показваше и ставаше по-горещо и влажно от всякога. Трудно беше да се диша, още повече да се работи.

С настъпването на унищожителната влага и горещина в земите на Юга, Хелън усети, че става все по-сприхава и избухлива.

Не към Чарли.

Никога към очарователния, жизнерадостен Чарли. Тя вече твърде много обичаше малкото русо момче, чийто смях сгряваше сърцето й.

Изблиците й на гняв бяха насочени единствено към смуглия баща на Чарли Нортуей. Напоследък все по-често се нахвърляше върху него. Но той никога не се стряскаше и това напълно я обезсърчаваше.

Колкото и силно да се гневеше, каквито и ненавистни думи да отправяше към него, хладнокръвният янки оставаше невъзмутим. Кърт никога не повишаваше тон. Никога не спореше. Никога не й се караше. Просто продължаваше да си върши работата — да плеви, да прекопава, да прорежда насажденията, да подрязва. Трудеше се усърдно в продължение на дълги часове под палещото лятно слънце.

Търпеливо. Спокойно. Невъзмутимо.

С едно изключение, онзи ден, когато тя беше предложила Рейдър да оре, никога не бе показвал пред нея някакво вълнение. Абсолютно никакво. Което, разбира се, можеше да означава само едно нещо — големият красив чистокръвен кон беше от особено значение за него. А тя естествено, не беше и затова нейната враждебност изобщо не го притесняваше. Не че неговото отношение я интересуваше. Разбира се, беше й все едно.

И все пак, по никакъв начин не можеше да го разбере. Не можеше да проумее що за човек е. Той оставаше загадка за нея — мълчеше, но се бореше с всички сили фермата й да процъфти, страдаше безмълвно и работеше усилено, колкото и да не й се щеше да признае, той работеше по-упорито, отколкото бе необходимо. Вършеше много повече, отколкото се искаше от него. Едва ли щеше да направи нещо повече дори ако фермата беше негова собственост.

Сякаш самата работа му доставяше удоволствие. С огромно старание бе направил пътека от каменни плочи през предния двор до новите стъпала към залива. Беше се погрижил да окастри и прорези храстите. Ливадите бяха окосени и оплевени. Избуялите чемшири покрай двора бяха подрязани и оформени в нисък жив плет.

Хелън трябваше да признае, че нейният отдавна занемарен дом започваше да изглежда също както едно време.

Севернякът винаги беше зает с изпълнението на някакъв план и Хелън често вдигаше глава от всекидневните си задължения, за да го погледа скришом.

Гол до кръста. Загорял от слънцето. Красива гледка, която винаги я вълнуваше.

Неведнъж бе позволявала прехласнатият й поглед да се плъзга бавно надолу от лъскавата му катраненочерна коса към силната бронзова шия и гладките широки рамене. А после към гърдите, покрити с къдрави черни косъмчета. Черни като нощ, те се стесняваха и превръщаха в тъмна линия, която преминаваше през средата на плоския му корем и се губеше надолу под панталоните, прилепнали по стройните бедра и крака.

Беше гъвкав като пантера, мъжествен, привлекателен. Той наистина я привличаше. Безумно. Мургав и съблазнителен, той беше от онези мъже, които събуждаха срамни мисли у благочестивите дами. Външният му вид можеше да наруши душевното равновесие на която и да било жена.

Само като го гледаше с тези изпъкнали, изваяни мускули, излъчващи силен животински магнетизъм, пулсът на Хелън се учестяваше, лицето й пламваше, гърлото й пресъхваше.

И това я караше да се чувства ужасно виновна. И тя се ядосваше.

Ядосваше се повече отвсякога.

Проклет да е този хладнокръвен, сдържан янки и мрачната му заплашителна мъжественост.

 

 

Кърт не беше толкова хладнокръвен и сдържан, колкото смяташе Хелън. Още от онази първа сутрин, когато тя бе смъкнала шапката от главата си и слънцето бе превърнало в ореол дългата й златиста коса, той винаги бе чувствал, против волята си, едно смътно вълнуващо желание.

Седмиците минаваха, безмилостната жега настъпваше все по-настойчиво и това неясно вълнение с всеки изминат ден неумолимо се превръщаше в силна жажда.

Мъжествено се беше борил с непрестанния си копнеж, но безуспешно. Хелън Кортни беше млада, хубава и много привлекателна. Той я желаеше повече, отколкото тя някога би помислила дори.

Беше си казвал, отново и отново, че всъщност не желае точно Хелън Кортни, а само онова, което тя въплъщава. Чувственост и топла женственост. Гъвкаво, стройно тяло. Копринена златна коса. Омайващи сини очи. Нежни устни, обещаващи истинска наслада.

И все пак, колкото и да си повтаряше, че желае не Хелън, а просто жената у нея, хубавата жена, знаеше, че това не е истина. Обаятелната Ясмин Парнел, без да й мигне окото, му се беше предложила в онзи ден на Болдуинския областен панаир. Можеше да я има. Само да пожелаеше, можеше да отиде посред нощ в дома й — още тази нощ — и Ясмин с радост щеше да го посрещне в леглото си. Па макар и Найлс Лъвлес да е бил там малко преди това.

Тази идея ни най-малко не го изкушаваше.

Познаваше десетки жени като Ясмин Парнел. Когато беше много млад и много наивен, и много безразсъден, бе прекарвал не една нощ в обятията на такива жени. „Палави“ омъжени жени. Разюздани. В техните кревати бе научил изкуството на любовта. Те му бяха показали как да доставя удоволствие на една жена. Кои са най-чувствителните места, за да ги докосва, милва и целува. И как точно да ги докосва, милва и целува. Той беше схватлив ученик и бе усвоил уроците добре.

Но през всички тези години, с всички тези обиграни жени, той никога не бе познал онзи сладък копнеж, който се бе събудил у него още щом зърна за пръв път младата, красива и съвсем невинна Гейл Уитни. Доверчивото момиче, което бе станало негова жена.

Сега същото сладко мъчение, същото изгарящо желание го бе обзело отново. Той искаше изпълнената с младост прелестна, непорочна Хелън Кортни. Улавяше се, че мисли за нея, когато не е пред погледа му. Нощем, докато лежеше в горещия мрак до спящия си син, не мислеше за нищо друго. Образът й като божествено видение изплуваше ярко в съзнанието му и го възбуждаше. Искаше да я люби. Да я люби по всички възможни начини. Да я накара да тръпне, да й доставя удоволствие. Да гледа право в очарователните й сини очи, докато я води към висините на екстаза.

Искаше да я държи гола в прегръдките си. Да чувства бледата й, нежна кожа до своята разгорещена плът. Искаше тя да е близо до него, толкова близо, че пленителният й аромат на жена да го омае и да разпали бурна страст. Искаше неговото име да трепти на устните й, докато той я носи към еротична еуфория.

Искаше пак да я грабне от градината й и да я отвлече на Рейдър. Да остави и фермата, и Чарли, и Джоли, и тежката работа, и целия досаден свят далеч зад тях и да забравят всичко. Да намери едно приятно закътано местенце сред гъстата тропическа растителност под скалите, където двамата биха могли да захвърлят всички забрани заедно с дрехите си и да споделят радостта, позната единствено на влюбените.

Да, той искаше Хелън.

И силно подозираше, че причината за мрачното настроение на Хелън бе свързана повече с него самия, отколкото с летния зной. Тя също чувстваше това неудържимо влечение и дива страст. Кърт беше сигурен, че е така.

Но тя отричаше. Не искаше да признае дори пред себе си, че жадува за любов. Не можеше да си признае, че изпитна нещо, макар и само първична похот към един янки, който заслужаваше само нейното презрение и омраза.

 

 

Дойде краят на юли.

Още една гореща, задушна нощ на източния бряг на залива Мобайл в Алабама.

Кърт даже не се опита да си легне. Каква полза? Защо да се мъчи да лежи, да се върти в кревата и да рискува да събуди Чарли?

Усмивка пробяга по устните му. Чарли знаеше нов начин за разхлаждане нощем. Естествено, Джоли го беше научил.

— Искаш ли да ти покажа? — попита го Чарли, преди да си легне.

— Разбира се.

— О’кей! Гледай сега, капитане, гледай ме. После… после… можеш и ти да правиш така.

Със светкавична скорост Чарли свали нощницата си и остана само по гащички. След това се качи на леглото, изтегна се по гръб и взе солницата от нощното шкафче до него.

В солницата нямаше сол, а вода. Чарли обилно се наръси с нея и докато хладните капчици се сипеха по ръцете, краката и гърдите му, той не спираше да се смее. Кърт също се разсмя. И когато Чарли му подаде солницата, се наръси.

— Хубаво е — съгласи се Кърт.

— Нали ти казах! — възкликна Чарли.

— Да, сър, вярвам, че това ще свърши работа — рече Кърт и духна лампата.

Но не свърши работа.

Той го знаеше през цялото време. Чарли заспа почти веднага след като изгаси светлината, но баща му не можа. Капчиците вода се изпариха. Кърт излезе навън и седна на верандата. Пое дъх бавно и дълбоко.

Нощният въздух беше горещ и влажен. Наситен с тежкия аромат на магнолии. Непреодолимо чувствен. Прелъстителната сила на това полутропическо място се увеличаваше от мисълта, че Хелън спи сама в огромната тъмна къща. Почти до него, а всъщност толкова далеч.

Едно изкушение, което за него ще остане недостижимо.

Кърт стисна зъби. Не беше трудно да си представи, че е на верандата пред отворената врата на спалнята и после безшумно се промъква вътре. Пъхва се в леглото й. Люби я в лепкавата влажна жега. Усеща как разгорещеното й мокро тяло се вие до хлъзгавата му, обляна в пот плът.

Кърт скочи на крака.

Стисна здраво юмруци, коремът му неволно се изопна и той се отправи към задния двор.

 

 

Хелън лежеше в прелъстителния мрак, изнемогваща от задуха. Неподвижният нощен въздух бе натежал от влага и горещина. Всепоглъщащото сладникаво ухание на магнолиите изпълваше душната спалня. Беше твърде топло, за да заспи. Нощницата й бе залепнала по тялото, кожата я сърбеше. Никакъв полъх откъм залива не помръдваше провисналите пердета, не галеше пламналата й кожа.

Беше неспокойна. Чувстваше се толкова отвратително и неудобно, че не можеше да лежи нито миг повече.

Безпокойството й нарастваше и от мисълта, че Кърт Нортуей спи оттатък в жилището край плевнята. Горещото й лице пламна още повече, когато си представи какво ли би било да го целуне. Не за пръв път си фантазираше подобно нещо.

„Не — промълви тя наум и яростно отхвърли тези мисли. — Не, не. Не исках, Уил, не го направих нарочно.“

Хелън седна в леглото и се пресегна за резбованата дървена кутийка на нощното шкафче. Отвори нервно кръглото капаче и притисна треперещи устни към мъничката снимка вътре. Остана така задълго, здраво прегърнала до гърдите си медальона с образа на Уил.

Но когато го постави обратно на мястото му, погледът й бе привлечен от нещо друго върху нощното шкафче. Изящна седефена шнола, обляна от ярък сноп лунни лъчи.

Когато протегна ръка към блестящото украшение, от устните на Хелън се изтръгна въздишка почти като ридание. Спомни си как Кърт се бе усмихнал онази вечер, когато й подаде подаръка. Пръстите й преминаха по нежните форми на шнолата. Тя инстинктивно преметна разпуснатите си златни коси от лицето, издърпа ги назад.

Затвори очи и поклати глава, но напразно. Колкото и силно да стискаше очи, колкото и да се мъчеше да изхвърли от съзнанието си греховните мисли за целувките на един янки, тя продължаваше да си представя огнените устни на смуглия, красив Кърт върху своите.

Кърт я целува. Кърт я целува отново и отново, тя го моли да спре, но се надява, че няма да го направи.

Хелън стисна зъби и скочи от леглото.

Боса, облечена само в мократа от пот нощница, тя се запъти право към вратата на спалнята и излезе на окъпаната от лунна светлина веранда.

 

 

Кърт стъпваше съвсем тихо. Заобиколи тъмната къща, прекоси предния двор и стигна до новото стълбище към залива. Обзет от нетърпение, той прескачаше по две — три стъпала наведнъж и бързо се спусна покрай скалата долу до водата.

Луната грееше, огромна и ярка. Пред него се простираше заливът, сребрист и черен. Кърт беше разкопчал панталоните си още преди босите му крака да стъпят на малката ивица суша между скалата и водата. Забърза надолу по тесния плаж и спря на двайсетина крачки от стъпалата, когато стигна една издадена скала, обрасла с пълзящи растения.

Там се разсъблече напълно, пъргаво се изкачи по-високо на стърчащите камъни и се гмурна в дълбоките води на залива.

Кърт продължи да плува, докато остана без дъх, докато го заболяха ръцете и краката и изтръпна от изтощение. После се обърна и уморено заплува към брега. Повдигна се върху назъбените скали. От голото му тяло капеше вода. Той се изтегна на един гладък полегат камък да си почине и поеме дъх, преди да се облече.

Лежеше на скалата под лунните лъчи и гледаше искрящите води, осеяното със звезди небе, светлинките на Мобайл, които блещукаха в далечината отвъд залива.

Подпрял глава на ръце, той се обърна, за да погледа сребристия пясък под него. Изведнъж стреснато се надигна и се ококори — тя беше там…

Хелън слезе по дървената стълба.

Кърт грабна като обезумял панталоните си, за да покрие слабините си. Първата му мисъл бе да й извика и да започне да се извинява заради голотата си, но после осъзна, че беше над нея, скрит от погледа й. Ако извика, може да я уплаши. Най-добре беше да си мълчи и тя изобщо да не разбере, че той е там.

Приковал очи в нея, Кърт скоро забеляза, че тя е боса, по нощница. Великолепната й златиста коса, разпиляна по раменете, лъщеше на лунната светлина. Тя завъртя глава и в косата й нещо проблесна. Сърцето на Кърт заби учестено, когато разпозна шнолата, подарена от него.

От удобната си позиции върху скалата, той я наблюдаваше и се питаше дали е възможно една жена да е толкова красива или това бе само една илюзия, вълшебна игра на лунната светлина.

Тя тръгна по пясъка към водата и тогава той се сети, че Хелън може би е дошла да поплува, и да се разхлади. Изпълнен с очакване, я проследи с поглед, докато тя пристъпваше грациозно към плискащите вълни на залива.

Когато стигна до водата, тя вдигна дългата си бяла нощница чак над бедрата и сърцето на Кърт започна да блъска с всичка сила в гърдите му. Изведнъж се изплаши, че ще дръпне нощницата нагоре и ще я съблече, но също толкова се страхуваше, че ще се откаже и няма да го стори. И тогава започна да шепти на себе си: „Недей. Недей да правиш това. Моля те, не постъпвай така с мен!“ А в следващия миг умоляваше: „Хайде, скъпа, моля те. Божичко, любима, свали тая нощница. Съблечи я.“

Хванала с една ръка нощницата, Хелън нагази в плитчината. Веднага се чу рязко дълбоко вдъхване, а после и дълга въздишка, сякаш досега бе страдала и най-после бе намерила известно облекчение. Тя повървя из водата покрай брега, попляска с крака, а Кърт я гледаше като хипнотизиран. Внезапно тя извика като малко момиченце. Кърт примигна стреснато — Хелън се втурна напред, гмурна се в дълбокото и заплува.

Все още облечена в бялата нощница.

Съвсем скоро зашляпа обратно към брега, излезе от водата, а сърцето на Кърт заби още по-учестено. Мократа нощница не скриваше нищо от женските й прелести, даже напротив, подчертаваше ги. Кърт се вторачи безсрамно в нея. Гледаше я и жадно поглъщаше магията на красивото й тяло.

Гърдите й бяха стегнати и високи. Зърната — втвърдени от студената вода, изпъкваха издайнически през мокрия плат, така ясно очертани сякаш беше гола. Поразително тънката й талия продължаваше в изящната извивка на заоблени бедра.

Възбуденият му взор неумолимо бе привлечен от тъмния триъгълник между белите й бедра. Кръвта кипна във вените му. Тя стоеше там, окъпана от лунната светлина, сякаш бе изпратена от боговете на любовта единствено за негова наслада.

Хелън бе обърната с лице към него, а лунната светлина я обгръщаше отвсякъде. Мократа й златиста коса бе разпиляна по раменете. С тънката батистена нощница, прилепнала плътно по чувственото й тяло, тя изглеждаше чисто гола.

Първична възбуда блъскаше в слепоочията на Кърт, бушуваше в кръвта му, пулсираше в слабините му.

Знаеше, че каквото и да направи в този момент, ще бъде от съдбовно значение. Можеше да отиде при нея веднага, докато тя бе несъмнено уязвима. Можеше да я грабне насила, да я целува, докато се подчини, да я люби, преди да успее да осъзнае значението на онова, което прави.

Ако постъпи така, в съзнанието му може би завинаги щеше да остане един приятен спомен. Или пък щеше вечно да съжалява.

Докато Кърт се разкъсваше пред съдбовния избор, Хелън безшумно се обърна и бавно се отдалечи.

И се спаси.

Спаси и Кърт от самия него.

Спаси и двамата от мимолетния екстаз, който щеше да ги отведе към вечни угризения.