Нан Райън
Люби ме тази нощ (23)

Глава 23

За втори път през този ден Хелън седна на кухненската маса срещу Чарли. Слушаше разсеяна възбуденото, несвързано детинско бърборене. И през цялото време се чудеше къде ли е бащата на Чарли в този обеден час. Дали бе намерил място, където да му сервират храна? Или щеше да е принуден да ходи гладен цял ден? Всъщност какво ли я интересуваше дали той умира от глад?

— Допий си млякото — прекъсна тя момчето.

Когато изяде всичко в чинията си, Чарли дръпна ленената салфетка от врата си и попита:

— Време ли е вече?

Хелън се засмя и поклати глава. Цяла сутрин не беше спрял да пита дали е време да пекат курабийките. Тя пак му припомни, че трябва да свършат още някоя домакинска работя, преди да се заловят с печенето.

— След малко — повтори тя за кой ли път. — Съвсем скоро.

Хелън знаеше как се чувства Чарли. Колкото и да бяха приятни за нея тези последни часове заедно, все пак й се щеше времето да лети, часовете да минават по-бързо. Но не като Чарли заради курабийките, а по съвсем друга причина.

Чак до края на деня нямаше да узнае чий кон е спечелил. Самото чакане я влудяваше. Последното нещо, което искаше, бе Нортуей да вземе наградата и въпреки това се люшкаше в желанието си — Рейдър да победи или да бъде победен.

В един миг си казваше, че това ще бъде една заслужена победа. Представяше си как мощният жребец лети по кръглата писта, оставя всички други далеч, далеч зад себе си и се стрелва победоносно през финалната линия.

А Найлс Лъвлес стои там и гледа, изпълнен със завист.

Но в следващия миг започваше да мисли по съвсем друг начин. Макар че й се искаше да види породистия кон на Лъвлес победен безславно, тя се улавяше, че дълбоко в себе си се надява и се моли Рейдър да не спечели. Ако едрият дорест жребец спечели и Нортуей вземе наградата, той и Чарли ще се върнат в Мериленд. И със себе си ще отнесат всяка нейна надежда да задържи фермата.

Денят минаваше, а Хелън ставаше все по-напрегната и подскачаше стреснато всеки път, когато големият стенен часовник във фоайето отмерваше кръгъл или половин час.

Дванайсет часът удари и отмина. Хелън и Чарли измиха чиниите. Дванайсет и трийсет. Това беше истинско мъчение. Един часът. Хелън съжаляваше, че не бе отишла на панаира. Един и трийсет. Какво ли, чудеше се тя разтревожено, става в този момент в града?

Два часът.

 

 

Часовникът на високата кула на методистката църква удари два пъти.

Кърт Нортуей лениво се бе изтегнал в един стол, облегнал гръб на стената пред „Червената роза“. Кръчмата беше затворена. Градът бе опустял. Всички бяха на панаира. Кърт беше сам на главната улица на Спениш форт.

Сит след обилното ядене заедно с шериф Купър и Ем Еликът, той седеше на слънце и дремеше, напълно отпуснат, уверен, че предстоящото състезание принадлежи единствено на Рейдър. Наградата беше негова.

И знаеше какво точно ще направи с нея.

Топлото време и тишината го унесоха и той заспа със сключени върху корема ръце и изпънати напред крака.

По празната улица бавно се зададе карета. В нея имаше жена. Тя забеляза самотния мъж на дървения тротоар и го позна. Потупа по покрива на кабината отпред и нареди на кочияша да спре.

Кърт спеше леко като котка и веднага усети присъствието й. Повдигна предпазливо клепачи и едва забележимо отвори очи. Бляскава розова коприна изпълни цялото му полезрение.

Погледът му бавно се плъзна нагоре по широките розови поли. Присвитите му очи преценяващо преминаха по тънкия пристегнат кръст, плъзнаха се вяло към великолепните пълни гърди, не напълно прикрити от плътно прилепналата нагоре по тялото розова коприна. Блуждаещият му взор се спря върху пищната гола женска плът, откриваща се над ниско изрязаното деколте, при което налетите гърди се издуха и изопнаха коприната така силно, сякаш гордата им притежателка полагаше огромни усилия да си поеме дъх.

Най-накрая погледът на Кърт стигна до красивото лице, оградено от тъмна коса, надиплена в сложна натруфена прическа.

Жената му хвърли усмивка. Той понечи да стане.

— Недейте — вдигна Ясмин Парнел ръка, — стойте си така.

— Не би трябвало да сте тук, госпожо Парнел.

— Защо не? — усмихна му се тя. — Капитане, намирам ли се в опасност?

— Наистина — отвърна той също усмихнат. — Има опасност да прелеете от роклята си.

— Значи вече забелязахте, че съм жена — разсмя се тя.

— Да.

— Радвам се. — Тя предпазливо се огледа наоколо. — Надявах се да забележите. Тръгнала съм за панаира. Разбрах, че ще се състезавате с вашия породист жребец днес следобед.

Кърт кимна.

— Смятате ли, че ще спечелите?

— Сигурен съм, че ще спечеля.

— Каква мъжка самоувереност. Харесва ми — усмихна му се тя и добави: — Обичам победителите. Ако спечелите, отбийте се у дома. Ще пийнем шампанско по този случай. — Тя показа върха на розовото си езиче и овлажни устни. — Победителят печели всичко, капитане.

Кърт вдигна вежда.

— И ще рискувате да разгневите Найлс Лъвлес?

Прелъстително закачливата усмивка на Ясмин изчезна.

— Не разбирам за какво говорите.

— Точно така, госпожо, не разбирате — съгласи се Кърт.

Ясмин сложи ръце на закръглените си бедра.

— Слушайте, янки, само да посмеете да направите пред някого дори най-малък намек, че…

— Бъдете спокойна, ще запазя тайната ви.

— Не ми харесвате, Нортуей — изсъска злобно тя. — Вие сте едно самонадеяно северняшко копеле, което си въобразява, че всички жени ще хукнат след него. Е, добре, ето ви една, която няма да хукне!

Ясмин се врътна като вихрушка и забърза към каретата си, обидена от неговия отказ и твърдо решена да му го върне.

Настръхнала от яд, тя отиде на панаира. И без да губи време, успя да подшушне на спенишфортските дами, че онзи „янки на Хелън“ действително е „нейният янки“ в най-интимния смисъл на думата.

Всъщност Ясмин не вярваше, че разпространява лъжи. Според нея, от само себе си се разбираше, че щом красивият мургав Нортуей я бе отблъснал, без съмнение причината е бурна афера със зажаднялата за любов Хелън Кортни. Проклета да е тази изстрадала двуличница Хелън. Би трябвало да се срамува от себе си.

Да спи с един презрян янки!

Когато дойде време за надбягването, Ясмин отиде на пистата при приятелката си — хубавичката закръглена Патси Лъвлес. Двете се хванаха под ръка, изпълнени с приятни предчувствия за голямата победа на Найлс. Минути преди стартовия изстрел Найлс се присъедини към тях и застана помежду им. Ясмин собственически го хвана за ръката и му се усмихна пленително. Найлс нервно се покашля и с другата ръка обгърна Патси през кръста.

Тълпи от хора нетърпеливо се бяха скупчили около хиподрума. Часовниците отброяваха последните минути до четири часа и с всеки изминат миг въодушевлението нарастваше.

Джоли Гръбс стоеше облакътен на парапета точно пред финалната линия. А когато всички участници наближиха старта, Джоли изрече кратка молитва.

Четирийсет неспокойни, неудържими коне заеха местата си. За Рейдър бе изтеглен номер десет. На първа позиция застана породистият черен жребец на Найлс Лъвлес, възседнат от дребничък петдесеткилограмов жокей.

Секундите минаваха. Тълпата ревеше. Часовникът на кулата на Методистката църква започна да бие. Проехтя пистолетен изстрел. Конете се отделиха от стартовата линия и полетяха напред.

Състезанието започна.